Re5peC7
06-22-2009, 19:05
Всяка нова сутрин щом отворя аз очи
нещо в моите гърди ме свива и боли.
Болка от щастие за миг видяно
и съдбата да остане в минало неизживяно!
А сърцето, клето, бавно умира
потънало в рани, не намиращо мира.
И живее то с мисълта за трепети минали
дошли така внезапно, както и заминали.
Тъгува то за своята половинка мила
допълваща го и превличаща с не ознаваема сила.
В жестока битка с разума то се вплита
и с надежда дълбоко в гърдите скрита
седи пред него и тихо пита.
Истина ли е било всичко това
и ако е, къде сега е тя?
Къде е искрицата даряваща със светлина,
поддържаща онзи пламък и неговата топлина?
А разума отговаря с тъга:
Нима ако не беше лъжа,
до теб нямаше да е сега тя?!
Нямаше да има пречки пред нея
и да стане момичето за което и аз копнея.
Седя Aз между разума и сърцето объркан
и едва ли не от тази тъга побъркан.
Седя и гледам всеки ден как отлита
изпълнен с болезнена самота, дълбоко впита.
И мисли за една, едничка красота,
че някой ден ще видя и усетя аз това
за което страдам и тъжа,
но този път няма да е лъжа
и с нея ще прекарам староста!
нещо в моите гърди ме свива и боли.
Болка от щастие за миг видяно
и съдбата да остане в минало неизживяно!
А сърцето, клето, бавно умира
потънало в рани, не намиращо мира.
И живее то с мисълта за трепети минали
дошли така внезапно, както и заминали.
Тъгува то за своята половинка мила
допълваща го и превличаща с не ознаваема сила.
В жестока битка с разума то се вплита
и с надежда дълбоко в гърдите скрита
седи пред него и тихо пита.
Истина ли е било всичко това
и ако е, къде сега е тя?
Къде е искрицата даряваща със светлина,
поддържаща онзи пламък и неговата топлина?
А разума отговаря с тъга:
Нима ако не беше лъжа,
до теб нямаше да е сега тя?!
Нямаше да има пречки пред нея
и да стане момичето за което и аз копнея.
Седя Aз между разума и сърцето объркан
и едва ли не от тази тъга побъркан.
Седя и гледам всеки ден как отлита
изпълнен с болезнена самота, дълбоко впита.
И мисли за една, едничка красота,
че някой ден ще видя и усетя аз това
за което страдам и тъжа,
но този път няма да е лъжа
и с нея ще прекарам староста!