View Full Version : Тийн проблем,супер гадно
Ходя с едно момче-М почти година.Не беше най-добрата всъщност.Като за начало нашите са против дори собствената ми майка,която,уж,ме подкрепяше се отметна от мен.
Тези проблеми идват от далечното минало преди 4-5години.Моят брат е имал пререкания с брата на приятеля ми,доколкото знам.Зли езици,които не познавам,говореха какви ли не неща за копанията му,но впоследствие нито един от родителите ми не можа да изтъкне разумна причина,защо не трябва да съм с приятеля ми.Единственото,което получих е
"Няма да ми забременяваш сега"
"Ако продължиш да се занимаваш с него,аз ще го накарам той сам да реши да не се занимава с теб"
"Няма някакъв ,като него да дойде тук и да ти вземе и къщата и всичко".
Против са и всичко,говорила съм с тях,момчето е говорило с майка ми и резултатът е нулев.
Но ,тъй като сърцето за мен е по-важно,реших да продължа връзката тайно.Харесвах момчето,държи се добре с мен,не сме се карали,винаги сме стояли заедно и момчето никога не испуска възможност да ми се наслади.
Пропусках рожденни дни,празници,Св.Валентин даже,вс емоменти,които са били важни за него и мен.Не можем да се виждаме спокойно,да преспа в тях и разни от сорта.Хубаво,докато бяхме на училище нещата бяха добре,защото се иждахме всеки ден,но пак сърцето ми изгаряще,като се сещах как не може връзката ни да е идеална.
С всеки ден боли повече и честно ми идва в повече цялата тази тайност,аз се мъча адски много,не искам да прекарвам нощите си сама,да изпускам важни празници.Говорех с приятеля ми и му казах как се чувствам,че всичко е против нас,по-лесно ще е да се разделим още в началото,защото се мъчим така,да си намери някое момиче,с което няма да има такива проблеми,но той отказа.
Сега пак сме в такава ситуация, аз се мъча много и ще ми е по-лесно да се разделим,защото каквото и да правим,нещата няма да се променят.Няма смисъл да градим връзка,като се крием,а за една година време се предполага,че доста държим един на друг.Не ми се правят глупави постъпки да бягам от нас.
Аз бих преодоляла една такава раздяла,държа на него,ДА,но ще трябва да го приема,но той няма да може.
Сега се вълнува как ще прекараме годишнината си,какво ще ми подари и как ще ме държи в прегръдките си цял ден.Ако скъсам с него сега,при това вълнение,ще му разбия сърцето,но нямам друг избор.
Въпроса е как да се разделим,просто няма за какво да се хвана,че да се разделим.Ще е тъпо да му кажа,че има друг,а всъщност няма,също и ,че ми е омръзнал.
Варианта да не си дигам телефона също не е добре дошъл,още по-мъчително е.
Той ми казва да се боря и да преодолявам трудностите и вече не мога да го направя.
и не ми хрумва умно заглавие на темата.
ами,щом си говорила с него значи тои знае как стоят нещата,кажи му че и за двамата ще по добре да скъсате за да не се тормозите,и просто устанете много добри приятели.
angeltears
06-25-2009, 20:17
НЕ могат да останат приятели - просто ще ги боли 3-но повече, а момчето не знам дали ще успее да се съвземе. При всички положения ще му размажеш сърцето.. съжалявам.
Опитай се да му обясниш, че го обичаш, че няма за какво да се хванеш, че е идеален, но просто се измъчваш прекалено много и не можеш да продължаваш.. няма да помогне, но си струва да опиташ :)
doomkillerr
06-25-2009, 20:31
Здравей "Shia"! В подобен, като твоя случай бих ти казал да не обръщаш внимание на вашите, но предполагам още нямаш 18-години, но дори и да имаш сигурно още не си "си взела хляба в ръцете"! В такъв случай решението на родителите има голяма значение. Според мен няма смъсал да правиш глупости, както и да се криеш и т.н. Щом вашите не одобряват вашата връзка, по-добре ще е да сложиш край на това - ти сама го беше написала. Винаги в живота на един човек се появяват трудни моменти, с които той трябва да се бори... И все пак трябва да виждаш поне "малко светлина в тунела", защото в противен случай вървиш към "бетонна стена" - изход няма! :? Ти си решаваш, какво да направиш, но по-добре се вслушваи в мнението на родителите си поне за сега... 8)
за мен тва не е причина да скъсате ... той ти е подкрепа :) бади си с него ...
NeZaPoznat
06-26-2009, 09:41
Ходя с едно момче-М почти година.Не беше най-добрата всъщност.Като за начало нашите са против дори собствената ми майка,която,уж,ме подкрепяше се отметна от мен.
Тези проблеми идват от далечното минало преди 4-5години.Моят брат е имал пререкания с брата на приятеля ми,доколкото знам.Зли езици,които не познавам,говореха какви ли не неща за копанията му,но впоследствие нито един от родителите ми не можа да изтъкне разумна причина,защо не трябва да съм с приятеля ми.Единственото,което получих е
"Няма да ми забременяваш сега"
"Ако продължиш да се занимаваш с него,аз ще го накарам той сам да реши да не се занимава с теб"
"Няма някакъв ,като него да дойде тук и да ти вземе и къщата и всичко".
Против са и всичко,говорила съм с тях,момчето е говорило с майка ми и резултатът е нулев.
Но ,тъй като сърцето за мен е по-важно,реших да продължа връзката тайно.Харесвах момчето,държи се добре с мен,не сме се карали,винаги сме стояли заедно и момчето никога не испуска възможност да ми се наслади.
Пропусках рожденни дни,празници,Св.Валентин даже,вс емоменти,които са били важни за него и мен.Не можем да се виждаме спокойно,да преспа в тях и разни от сорта.Хубаво,докато бяхме на училище нещата бяха добре,защото се иждахме всеки ден,но пак сърцето ми изгаряще,като се сещах как не може връзката ни да е идеална.
С всеки ден боли повече и честно ми идва в повече цялата тази тайност,аз се мъча адски много,не искам да прекарвам нощите си сама,да изпускам важни празници.Говорех с приятеля ми и му казах как се чувствам,че всичко е против нас,по-лесно ще е да се разделим още в началото,защото се мъчим така,да си намери някое момиче,с което няма да има такива проблеми,но той отказа.
Сега пак сме в такава ситуация, аз се мъча много и ще ми е по-лесно да се разделим,защото каквото и да правим,нещата няма да се променят.Няма смисъл да градим връзка,като се крием,а за една година време се предполага,че доста държим един на друг.Не ми се правят глупави постъпки да бягам от нас.
Аз бих преодоляла една такава раздяла,държа на него,ДА,но ще трябва да го приема,но той няма да може.
Сега се вълнува как ще прекараме годишнината си,какво ще ми подари и как ще ме държи в прегръдките си цял ден.Ако скъсам с него сега,при това вълнение,ще му разбия сърцето,но нямам друг избор.
Въпроса е как да се разделим,просто няма за какво да се хвана,че да се разделим.Ще е тъпо да му кажа,че има друг,а всъщност няма,също и ,че ми е омръзнал.
Варианта да не си дигам телефона също не е добре дошъл,още по-мъчително е.
Той ми казва да се боря и да преодолявам трудностите и вече не мога да го направя.
и не ми хрумва умно заглавие на темата.
Малко вертоятно е всички останали да са в грешка и само ти да си наясно какъв е. Това че си влюбена в него още повече засилва съмнението ми, че един ден розовите ти очила ще паднат и ще видиш голата истина. Тогава може и да е късно ... :?
В никакъв случай не бих оставил някакви предразсъдъци от преди 5-10 години да провалят подобна връзка! Нз дали си разбрала какъв е действителния проблем, който е имало, но ако не си - задължително го разбери... Вашите изглежда са доста крайни, но според мен ако се постараеш можеш да измъкнеш някаква ценна информация от брат си, а защо и да не говориш с приятеля си... Още повече - момчето е добро с теб иии нямаш повод да се притесняваш за някви неща, които е направил; все пак хората се променят, а очевидно той има желание да превъзмогне стария проблем (щом е говорил с майка ти)... 8) Ще трябва да я убедиш... но за твоя сигурност първо разбери причината и ако е нещо, което те притеснява - остави го да те убеди, че го е надживял... След това нека мине време, през което от време на време ще разговаряш с майка си за това колко много държиш на него иии в края на крайщата ще те разберат... няма начин - ти си им дъщеря, а те искат най-доброто за теб! Успееех! :)
snooppy_f
06-26-2009, 12:15
л;ккй
Аз розови очила не нося,познавам го и него и комапнията му и знам какви са и какво са правили.Проблема идва от моя брат и брата на приятеля ми
не от самия ми приятел.
Опитах да разбера проблема,но за да ме предпазят от нещо,нашите и брат ми не ми дават информация,не искат.
И дълбоко се съмнявам за доброто за дъщеря им,още малко оставаше и да ме изгонят,предполагам.Те,че са крайно,крайни са,ако зависеше от тях щях да си намеря приятел сигурно на 25 ,а какво говорим за секс.
Аз розови очила не нося,познавам го и него и комапнията му и знам какви са и какво са правили.Проблема идва от моя брат и брата на приятеля ми
не от самия ми приятел.
Опитах да разбера проблема,но за да ме предпазят от нещо,нашите и брат ми не ми дават информация,не искат.
И дълбоко се съмнявам за доброто за дъщеря им,още малко оставаше и да ме изгонят,предполагам.Те,че са крайно,крайни са,ако зависеше от тях щях да си намеря приятел сигурно на 25 ,а какво говорим за секс.
Тогава... съвсем директен въпрос (очакван и такъв отговор) - ти отказала ли си се от него вече? :?
kobrichka
06-26-2009, 16:19
Личи си, че момчето те обича истински, но ти него...спорен въпрос. Момчето иска да се борите за връзката си, а това доказва много, съгласен е да се криете и т.н А ти...ти търсиш лесният начин- бягството. След като не носиш розови очила и си убедена в това, че той е свестен и т.н, защо се отказваш от него? Да трудно е да се криете и т.н, но нали сърцето ти изгаряше, че не можете да сте зеаедно ?!? Според мен просто ти е писнало с тази криеница и чувствата ти не са толкова силни колкото на момчето. Що се отнася до раздялата тя ще еболезнена независимо от тоав как ще бъде съобщена. Просто му кажи всичко, но в очите а не по телефон или още по-глупавото скайп.
Ако нямах чувства към него дали щях да бъда с него още 9месеца или щях да послушам родителите си? Явно не.Ако бягах,щях да избягам много отдавна
Аз не съм се отказала от него по сърце,но така ще предизвикам прекалено мого проблеми около себе си.Тайната излиза все някога наяве,а нямам намерение да губя хората,които кажи-речи ще са до края на дните ми около мен.
И двамата ще с разбием сърцат,но още повече ще ги разбием,ако продължаване с невъзможната връзка.
Аз чувства си имам,но трябва да се примиря с положението.Прав/а си ,че ми омръзна криеницата и,че чувствата са различни,но разума надделява.
kobrichka
06-26-2009, 19:02
Ако нямах чувства към него дали щях да бъда с него още 9месеца или щях да послушам родителите си? Явно не.Ако бягах,щях да избягам много отдавна
Аз не съм се отказала от него по сърце,но така ще предизвикам прекалено мого проблеми около себе си.Тайната излиза все някога наяве,а нямам намерение да губя хората,които кажи-речи ще са до края на дните ми около мен.
И двамата ще с разбием сърцат,но още повече ще ги разбием,ако продължаване с невъзможната връзка.
Аз чувства си имам,но трябва да се примиря с положението.Прав/а си ,че ми омръзна криеницата и,че чувствата са различни,но разума надделява.
Ето сега вече знаеш какво ще направиш и няма да се чудиш. В малко хора разумът надделява. Да, права си ако си с него губиш прекалено много и не си струва риска.
Цялата история е ти сама да решиш какво да правиш и да не се млияеш от дчуждото мнение.