ScionOfStorm
06-26-2009, 16:08
Скица
Ще нарисувам скица
тя е черно-бяла
с мастило от синьо.
Казвам й тролей.
И отгоре свети число
позлатено от лъчи.
Девет.
Девет в черно блести.
Там всъщност
тъй ще кажеш ти,
няма нищо интересно.
Просто един младеж
с тъга в помръкнали очи.
Скицата започвам, и
размазани,
мастилени
думите хвърчат:
горчивина в зелено
и ярост в червено.
Под Деветката летят.
А има ли значение?
Кой каза това
да го мигом удуша?
Аз не искам
ни причини, пък
камо ли следствия.
Не искам изсумтяване;
нито жадувам за гък –
чакам само последствия.
Защото в скицата
пробужда се емоция.
И всред черно злато
хващам я като пеперуда:
прах по прах
паметник вечен става.
А скиците, приятел мой,
те вечно ще стоят –
не знаят те низини
нито пък хорска слава.
Ще нарисувам скица
тя е черно-бяла
с мастило от синьо.
Казвам й тролей.
И отгоре свети число
позлатено от лъчи.
Девет.
Девет в черно блести.
Там всъщност
тъй ще кажеш ти,
няма нищо интересно.
Просто един младеж
с тъга в помръкнали очи.
Скицата започвам, и
размазани,
мастилени
думите хвърчат:
горчивина в зелено
и ярост в червено.
Под Деветката летят.
А има ли значение?
Кой каза това
да го мигом удуша?
Аз не искам
ни причини, пък
камо ли следствия.
Не искам изсумтяване;
нито жадувам за гък –
чакам само последствия.
Защото в скицата
пробужда се емоция.
И всред черно злато
хващам я като пеперуда:
прах по прах
паметник вечен става.
А скиците, приятел мой,
те вечно ще стоят –
не знаят те низини
нито пък хорска слава.