Cherryy
06-27-2009, 19:28
Да усещаш как целият ти свят се срива,
Да изпитваш болката несправедлива,
Да виждаш как душата ти примира.
Когато никой наоколо не ти вярва,
И как за всеки си в забрава.
Как на никой не му пука за теб,
за твоите проблеми,
Оплел се всеки в собствени дилеми.
Как трепетно жадуваш ти за справедливост,
А получаваш само остра горделивост.
Отхвърлен от света, потънал в самота,
Ти дебнеш своя миг когато,
Над всеки лицемер, над всеки неприятел,
Стовари се наказанието на бога-създател.
Ще получиш ти възмездие,
Те няма да са вече премеждие.
Най-накрая те ще разберат твоята душа,
Ще вникнат в нейната доброта,
Ще осъзнаят грешката си,
Ще поискат прошка,
Но късно ще е вече,
Изпуснали са срока!
Да изпитваш болката несправедлива,
Да виждаш как душата ти примира.
Когато никой наоколо не ти вярва,
И как за всеки си в забрава.
Как на никой не му пука за теб,
за твоите проблеми,
Оплел се всеки в собствени дилеми.
Как трепетно жадуваш ти за справедливост,
А получаваш само остра горделивост.
Отхвърлен от света, потънал в самота,
Ти дебнеш своя миг когато,
Над всеки лицемер, над всеки неприятел,
Стовари се наказанието на бога-създател.
Ще получиш ти възмездие,
Те няма да са вече премеждие.
Най-накрая те ще разберат твоята душа,
Ще вникнат в нейната доброта,
Ще осъзнаят грешката си,
Ще поискат прошка,
Но късно ще е вече,
Изпуснали са срока!