adrrianna
06-30-2009, 07:27
А толкова много искам да вярвам в любовта.....
Когато един ден погледнах това момче в очите ..... нещо се роди ...
Гледала съм го и преди , но тогава в онзи ден всичко се промени. Преоткрих ме се и за двамата стана ясно, че нищо вече няма да е същото.
Един поглед , две усмивки и няколко думи и не можех да си го избия от главата.
Гледах ме се по такъв начин, че всичко в мен се преобръщаше и се носех над земата. Когато си представях първата ни целувка , как правим секс....не можех да спра да се усмихвам ...
И всичко стана така, както си го мислех ... и първата целувка ... и първия секс ...
И сега всичко трябва да спре .... Целунах принца и той се превърна в жаба ...
Казват че човек се изгражда като личност борейки се не с друго , а със себе си ...
Веднъж вече неуспях. Знам че той ще разбие сърцето ми, знам че си играе с мен..., че обича друга жена и колкото и лоша де е тяхната връзка той иска да е с нея ...
Знам че казвайки ми да го чакам ... никога няма да го дочакам и просто ще загубя ценно време от живота си наранявайки единствено себе си ....
А за първи път в живота нещо в мен крещи, че ако на този свят има сродни души ... аз съм я открила ... Не го казвам, защото съм влюбена или защото съм недорасло момиченце, а защото нещо вътре в мен найстина вярва, че е така ....
И сега, когато след толкова години търсене намерих някой, с когото мога да разговарям за всичко, мога да бъда себе си, мога да се шегувам с него, мога да плача с него .... просто да легна и да се сгуша или да правя най – страхотния секс .....
Аз трябва да си тръгна .... Защото той няма никога да е истински мой ... Защото знам, че това просто трябва да спре ....
А толкова много искам да вярвам в любовта....
Когато един ден погледнах това момче в очите ..... нещо се роди ...
Гледала съм го и преди , но тогава в онзи ден всичко се промени. Преоткрих ме се и за двамата стана ясно, че нищо вече няма да е същото.
Един поглед , две усмивки и няколко думи и не можех да си го избия от главата.
Гледах ме се по такъв начин, че всичко в мен се преобръщаше и се носех над земата. Когато си представях първата ни целувка , как правим секс....не можех да спра да се усмихвам ...
И всичко стана така, както си го мислех ... и първата целувка ... и първия секс ...
И сега всичко трябва да спре .... Целунах принца и той се превърна в жаба ...
Казват че човек се изгражда като личност борейки се не с друго , а със себе си ...
Веднъж вече неуспях. Знам че той ще разбие сърцето ми, знам че си играе с мен..., че обича друга жена и колкото и лоша де е тяхната връзка той иска да е с нея ...
Знам че казвайки ми да го чакам ... никога няма да го дочакам и просто ще загубя ценно време от живота си наранявайки единствено себе си ....
А за първи път в живота нещо в мен крещи, че ако на този свят има сродни души ... аз съм я открила ... Не го казвам, защото съм влюбена или защото съм недорасло момиченце, а защото нещо вътре в мен найстина вярва, че е така ....
И сега, когато след толкова години търсене намерих някой, с когото мога да разговарям за всичко, мога да бъда себе си, мога да се шегувам с него, мога да плача с него .... просто да легна и да се сгуша или да правя най – страхотния секс .....
Аз трябва да си тръгна .... Защото той няма никога да е истински мой ... Защото знам, че това просто трябва да спре ....
А толкова много искам да вярвам в любовта....