FucKtheSyStem
06-30-2009, 20:59
Историята на една любов...
В нашата любов надделяваха сълзите
като навик ми беше да си бърша очите..
единствено ме радваха моментите със теб
за тях бях готова да убия човек
стигаше ми просто да си до мен..
поне секунда..минута..1 ден..
изкарахме така доста дълго време
9 месеца мислех че си човека за мене
тогава ти започна да вярваш на лъжи
ревнуваше,знаех,че това ти тежи
и аз ревнувах,все пак ти се доверявах
за разлика от теб обаче не изневерявах
усещах как нещо отвътре ме изгаря
знаех че никога няма да те забравя
знаех че дори и друг живот да имам,теб избирам
нищо че сърцето си по парчета ще събирам..
Със спомените назад се връщам
в тях виждам ясно как си до мен и те прегръщам
колко много те обичах,ти казваше че също ме обичаш
не спираше в любов да ми се вричаш
но те нямаше и аз не бях щастлива
и това че не си до мен вътрешно ме убива
убива всичко хубаво остава другата в мен
тя и престорено щастлива
опитва се да прикрие тъгата в очите си
търси сили да преследва мечтите си
когато и се плаче тя е силна и се усмихва
но болката вътре в нея така и не стихва..
Помниш ли колко щастливи бяхме?
Дните до срещата ни ги брояхме
и така ден след ден
беше най-важният за мен
разтоянието което ни делеше..
толкова много ме болеше
мина много време
на теб вече не ти дреме
а аз гледам напред
но нищо не е наред
защото времето не лекува
а любовта ми към теб все още съществува...
Незнам дали ще ви хареса,просто всичко което ме докосне супер дълбоко си го пиша попринцип..знам че е сълзливо ама така се чувствам 8-)
В нашата любов надделяваха сълзите
като навик ми беше да си бърша очите..
единствено ме радваха моментите със теб
за тях бях готова да убия човек
стигаше ми просто да си до мен..
поне секунда..минута..1 ден..
изкарахме така доста дълго време
9 месеца мислех че си човека за мене
тогава ти започна да вярваш на лъжи
ревнуваше,знаех,че това ти тежи
и аз ревнувах,все пак ти се доверявах
за разлика от теб обаче не изневерявах
усещах как нещо отвътре ме изгаря
знаех че никога няма да те забравя
знаех че дори и друг живот да имам,теб избирам
нищо че сърцето си по парчета ще събирам..
Със спомените назад се връщам
в тях виждам ясно как си до мен и те прегръщам
колко много те обичах,ти казваше че също ме обичаш
не спираше в любов да ми се вричаш
но те нямаше и аз не бях щастлива
и това че не си до мен вътрешно ме убива
убива всичко хубаво остава другата в мен
тя и престорено щастлива
опитва се да прикрие тъгата в очите си
търси сили да преследва мечтите си
когато и се плаче тя е силна и се усмихва
но болката вътре в нея така и не стихва..
Помниш ли колко щастливи бяхме?
Дните до срещата ни ги брояхме
и така ден след ден
беше най-важният за мен
разтоянието което ни делеше..
толкова много ме болеше
мина много време
на теб вече не ти дреме
а аз гледам напред
но нищо не е наред
защото времето не лекува
а любовта ми към теб все още съществува...
Незнам дали ще ви хареса,просто всичко което ме докосне супер дълбоко си го пиша попринцип..знам че е сълзливо ама така се чувствам 8-)