TheNewReligion
07-01-2009, 20:16
05:30...Слънцето се прави, че изгрява...залъгва някого някъде, че денят ще е топъл. Ама няма да е, защото синоптиците казаха друго. Пусто е....поне на нивото на петия етаж. Прозорците са затворени. Стоят безучастни и не събуждат любопитството ми. Не знам дали те знаят, но на мен не ми пука дали някой зад стените, на които са сложени, спи. Ама наистина не ме интересува. Този някой спи.Сега. Спял е и преди да се замисля дали спи. Много преди това. И на този някой не му е пукало за мен. И на мен за него също. Този някой не спи, докато слънцето се вижда, но скрие ли се-ляга. Ляга и заспива. Може би не веднага, но с тази цел. Само, когато грее слънце, не спи. Не спи, защото тогава той може да свърши нещо полезно. Може да нарисува нещо, може да измие чиниите без да светва лампата...Може и да прочете книга, ако се е научил да чете. Много неща може да се свършат, докато грее слънце. Но потопи ли се някъде, където ние не сме ходили- не може да се свършат и това си е. На естествена светлина. Иначе всеки може да светне лампата и да зачете, да порисува или да измие чиниите.
Когато му е угодно- действа, когато не му е - спи. Това е. Нагажда се според обстоятелствата. Кой ли? Човекът.
Е, добре де...Не му ли е обидно на света, че в определено време някой спи, а в друго го руши. Руши го безспирно, но и безспирно го изгражда. Дали светът няма да се обиди, ако разбере за това? А той дали знае? А, ако знае, някога обиждал ли се е? Обиждал ли се е някога за смачканите чаршафи, за несветещите прозорци, за сънищата, които може би засягат някой друг свят- не него...Обиждал ли се е за малкото коли, които минават по шосето, за петимата пияници, които се клатушкат по тротоара, за дремещите бездомни кучета, за затворените заведения, за граченето на гарваните (и да вярвате, и да не вярвате в 5 и 30 сутринта има гарвани и те наистина грачат!), за скритите в панелените тавани, птици?
Далки светът някога се е обиждал за всичкото това бездействие? А за всичкото действие? Дали някога е преглъщал обидата от изсечените гори, от убитите хора, от болните деца, от бедните стари хора, от бездомните кучета, от изчезналите видове животни, от разрушения озонов слой, от суетата? А от безразличието и злобата? Не знам дали светът някога се обиждал за всичко това, не знам дали някога е преглъщал обидата от всичко това...Не знам дори дали тази обида е съществувала. Аз наистина не знам. И вие не знаете. Може би никой не знае. Лично аз, ако бях на мястото на света, щях да се обидя. Времето...В него действаш или спиш. Светът е обиден. Аз не го знам, но съм доста сигурна. Светът е обиден от безразличието. Винаги някой някъде проявява безразличие към света. Докато асфалтира магистрала "Тракия" или чете книга. Не пита света за нищо. Не го пита. Но и светът не настоява. Той е вече стар и болен, но не се лекува. Обидно ли му е това, не му ли е- не знаем, но аз със сигурност знам, че е болен. От какво ли? От безразличие и от егоизъм.
Когато му е угодно- действа, когато не му е - спи. Това е. Нагажда се според обстоятелствата. Кой ли? Човекът.
Е, добре де...Не му ли е обидно на света, че в определено време някой спи, а в друго го руши. Руши го безспирно, но и безспирно го изгражда. Дали светът няма да се обиди, ако разбере за това? А той дали знае? А, ако знае, някога обиждал ли се е? Обиждал ли се е някога за смачканите чаршафи, за несветещите прозорци, за сънищата, които може би засягат някой друг свят- не него...Обиждал ли се е за малкото коли, които минават по шосето, за петимата пияници, които се клатушкат по тротоара, за дремещите бездомни кучета, за затворените заведения, за граченето на гарваните (и да вярвате, и да не вярвате в 5 и 30 сутринта има гарвани и те наистина грачат!), за скритите в панелените тавани, птици?
Далки светът някога се е обиждал за всичкото това бездействие? А за всичкото действие? Дали някога е преглъщал обидата от изсечените гори, от убитите хора, от болните деца, от бедните стари хора, от бездомните кучета, от изчезналите видове животни, от разрушения озонов слой, от суетата? А от безразличието и злобата? Не знам дали светът някога се обиждал за всичко това, не знам дали някога е преглъщал обидата от всичко това...Не знам дори дали тази обида е съществувала. Аз наистина не знам. И вие не знаете. Може би никой не знае. Лично аз, ако бях на мястото на света, щях да се обидя. Времето...В него действаш или спиш. Светът е обиден. Аз не го знам, но съм доста сигурна. Светът е обиден от безразличието. Винаги някой някъде проявява безразличие към света. Докато асфалтира магистрала "Тракия" или чете книга. Не пита света за нищо. Не го пита. Но и светът не настоява. Той е вече стар и болен, но не се лекува. Обидно ли му е това, не му ли е- не знаем, но аз със сигурност знам, че е болен. От какво ли? От безразличие и от егоизъм.