Помагало [Архив]

mar7inaaa

07-02-2009, 10:28

ТЕОРИЯ НА ФИРМАТА И ФИРМЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БИЗНЕСА

1. Икономическа характеристика на фирмата.
• Фирмата – субект на пазараната икономика.
• Фундаментална характеристика.
• Роля на фирмата.
• Предприемачество.
2. Форми на фирмена организация на бизнеса.
• Характеристика на основните институционално-правни форми на фирмата.
• Критерий за избор на оптимална организационна форма на бизнеса.
3. Максимизиране на печалбата – основна цел на фирмата.
• Печалбата като глобална цел - роля и значение.
• Алтернативни цели на фирмата.

1. Икономическа характеристика на фирмата.
Фирмата е всеобща организационна фирма структура на бизнеса, един от оснвоните икономически институти на пазарната икономика. Заемайки ключова роля в микроикономиката, нейното генерално предназначение е съзидателното предприемачество. От гледище на икономическата теория фирмата е стопанска единица, която извършва разнообразна дейност по създаване на стоки и услуги и тяхната реализация. Тя е сложно обединение на материални и човешки ресурси, организирани и координирани по съответния начин за производството на определени блага. Координацията и управлението на фирмата се осъществяват от предприемача. Фирмата е икономически субект, владеещ и стопанисващ капиталови активи – субект, който сам решава и отговаря за стопанската си дейност. Отношенията и с другите организации, кредитните институти и държавата се изграждат на стопанска основа чрез инструментите на пазара. Съществен момент на икономическата самостоятелност на фирмата е нейния статут на владелец на средствата за производство. Владеенето предоставя на фирмата власт, управленски функции и право на икономическа реализация.
Фирмата е и правен субект, чиято дейност се регламентира от икономическото законодателство. В търговския закон на Република България фирмата се определя като “наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва” – формулировка, която има чисто юридически смисъл. В законодателството също се прави разлика между фирма и предприятие. Като първична производствено-стопанска единица се разглежда не фирмата, а предприятието – завод, магазин, ферма, работилница. За разлика от това фирмата е организация, която владее и управлява икономическата дейност на делови предприятия. Всяко фирма може да има едно или повече предприятия. Следователно фирмата се третира като институционално-правна форма за учредяване и управляване на деловите предприятия.
Това разграничение обаче няма съществено значение за икономическия анализ и обикновенно понятията фирма и предприятие се използват като синоними в микроикономиката. Подобно разграничаване не е необходимо, зощото микроикономиката традиционно използва един опростен модел на фирмата, в който фирмата е с едно предприятие, ръководено от своя собственик, произвеждащо един продукт и опериращо на един пазар за реализация на своята продукция.
В стопанската практика се наблюдава широко разнообразие от фирми, различни по своя мащаб, начин на организация и предмет на дейност. Но независимо от особеностите, всички фирми имат и някои общи фундаментални черти. Тяхната дейност включва три основни и неизменни функции:
1. придобиване на производствени ресурси.
2. комибиниране и преобразуване на тези ресурси посредством технологиите в готова продукция.
3. продажба на получената готова продукция на пазара
Първата функция характеризира дейността на входа на фирмата . Втората в пределите на фирмата, третата на изхода на фирмата. Тези функции могат да се представят в следната схема:

Тази опростена схема показва структурата на фирмената дейност и позволява да се очертаят някои по-важни функционални характеристика на фирмата като икономически субект:
2) Фирмата е свързващо звено между пазара за производствените фактори и продуктовия пазар. На факторовия пазар тя се снабдява с необходимите и производствени ресурси, а на продуктовия пазар реализира готовата си продукция. По такъв начин фирмата изпълнява ролята на своеобразно-предавателен механизъм, чрез който колебанията на търсенето на крайни стоки и услуги се трансформират в колебания на търсенето на производствени фактори. Икономиката на фирмата свързва цените на потребителските блага и цените на производствените ресурси и има важно значение за действието на механизмите на ценообразуване на двата вида пазари.
3) В дейността на фирмата могат да се разграничат вътрешна и външна страна. Вътрешната страна на фирмената дейност се заключава в организацията на производството, т.е. в процесите на комбиниране на ресурсите и тяхното преобразуване в търсени от потребителите блага. Тук на преден план стоят въпросите за технологичния избор, за ефективното съчетаване на различните производствени фактори, за определянето на оптимален мащаб на производството и минимизацията на производствените разходи. Външната страна в дейността на фирмата се изразява в нейното участие в пазарните транзакции и във връзките и с другите пазарни участници по повод снабдяването с ресурси и пласмента на готовата продукция. Организацията на тази страна от фирмената дейност поставя друг род проблеми. Те касаят избора на кантурентна стратегия според формата на пазара, на който оперира фирмата, реакциите и на потребителското търсене, ценовата и политика и решенията за обема на предлагането. За разлика от вътрешните фирмени решения, които се основават на йерархия и административен контрол, външната дейност на фирмата е свързана със свободното и децентрализирано формиране на пазарни контракти в условията на определена конкурентна среда.
4) Дейността на фирмата е ориентирана към пазара. Тя произвежда продукция на пазара и трябва да отчита неговите условия. Затова оптимизирането на икономическото поведение на фирмата се подчинява на пазарните критерии за рационалност. Практически това означава, че заемайки се с организацията на производството и преобразувайки една съвкупност от ресурси в потребителски блага, фирмата ще избира като най-рационален този вариант, който осигурява най-голяма положителна разлика между пазарната оценка на получената готова продукция и разходите за нейното производство.
Като пазарен субект фирмата е в центъра на икономиката. Тя неселява икономическото пространство, действа във всички елементи на пазара. Фирмата е олицетворение на стопанската енергия и постоянен двигател на стопанската инициатива. Те е първоизточник и съсредоточие на икономически научнотехнически, технологични и социални интереси. В нея се зараждат началните и другите импулси по създаване и реализация на благата. Фирмата организира новото производство, внедрява по-ефективни технологии, инвестиционната и дейност осигурява нови работни места. Тя е школа на предприемачество, вечен двигател на бизнеса. В икономиката фирмите са основни изпълнители на различни програми за усвояване и предлагане на постиженията на научнотехническата революция. От нарастването на тяхното производство зависи икономически разстежна стопанството. Ето защо:
1) каквито са фирмите, такава е и икономиката като цяло;
2) от равнището на техническата им ефективност зависи степента на изгодното участие на страната на световните пазари;
3) успешната стопанска дейност на фирмите е залог за повишаване на общественото благосъстояние.
Ролята на фирмата предполага да се отговори на въпроса защо тя съществува, кое поражда появата и, какво обуславя нейните мащаби. Едно от мненията е, че съвременната фирма е резултат на необходимостта от минимизиране на риска и неопределеността на стопанската дейност. Според друго мнение съществуването на фирмата се обяснява с нейната способност да икономисва транзакционни разходи. Известно е, че пазарът осигурява стопанската свобода, а фирмата я ограничава тъй като предполага наличие на административна йерархия, контрол и планиране. Проблемът е в това, че механизмът на пазара струва скъпо. Всеки участник в пазара трябва да прави разходи съпътстващи сключването на сделките. Тези разходи се наричат транзакционни. Към тях се отнасят разходите за: търсене на информация за потенциалния партньор, положението на пазара; водене на преговори относно условията на размяната и формата на сделката; имерване на качеството на стоките и услугите обект на сделката; юридическото и правното оформяне на сделката; предотвратяване на опозиционизма на партньора, на стремежа му да се отклони от неспазване на договора в негова изгода; защита на правата на стоките – разходи за водене на съдебни дела.
Прибавени към другите разходи, транзакционните разходи влияят върху цената и печалбата, а в случаите когато са достатъчно големи могат да направят дейността на фирмата нерентабилна или невъзможна. Ако пазарът се състои само от физически лица тогава транзакционните разходи биха били твърде големи поради множеството мини сделки. Начин за намаляване на тези разходи е организацията на фирмата. Коуз е открил, че зад пределите на фирмата движението и разпределението на ресурсите се управлява от механизма на цените. А вътре във фирмата производството и разпределението на ресурсите се координира от предприемача. Коуз е доказал, че фирмата възниква в отговор на скъпоструващата пазарна координация с цел да се ограничат разходите, които я съпътстват. Оказва се, че във фирмата, транзакционните разходи се извършват без посредничеството на пазара. В тази степен в която механизма на административен контрол води до икономия на транзакционните разходи, фирмата изтласква пазара. В съпоставянето на пазара с административните регулатори се решава въпроса за величината на фирмата. Нейните размери се определятот точката в която пределните разходи от използването на пазара стават равни на пределните разходи от използването на административния контрол. До тази граница е изгодна йерархията, а след нея – пазара.
Фирмената дейност е неотделима от предприемачеството. Произходът на термина предприемач и предприемачество е от френската дума антрепреньор, чийто смисъл означава посредник и откривател на възможности. Понятието предприемач се въвежда в литературата от Ричард Контилон и придобива популярност в икономическата теория от трудовете на Жан Батист Сей. Според него предприемачът е лице, което се ангажира да произведе някакъв продукт за своя сметка и риск. Според едно от съвременните разбирания, предприемачите са хора, които с риск да претърпят неуспех привеждат в действие /комбинират/ трите производствени фактора /труд, земя, капитал/ с цел създаване на стоки и услуги с най-голяма ефективност. В светлината на това, предприемачеството се разбира като стопанска дейност, чрез която се търси новото и поемането на висок риск при реализиране на съответните намерения. Според Йозеф Шумпетер предприемачеството предполага нови комбинации в производствения процес, сред които изтъква:
а) изговяне на ново още неизвестно за потребителите благо или създаване на ново качество на съответната стока.
б) внедряване на нов практически неизвестен до тогава метод на производство в даден отрасъл.
в) усвояване на нов пазар.
г) овладяване на нов източник на суровини или полуфабрикати.
Шумпетер счита, че за развитието на предприемачеството са необходими два основни фактора: организационно-стопанско новаторство и икономическа свобода.
В съвременните условия свой принос в теорията на предприемачеството има и американския учен Питър Дракър. Според него под предприемач се разбира човек, който открива свой нов малък бизнес, но при това не всеки малък бизнес е предприемачество. Такъв е само този, който създава нов пазар, формира нови купувачи. Предприемаческите предприятия /фирми/ се характеризират преди всичко с това, че се опитват да създадат нещо ново и различно то вече съществуващото. Те изменят и преобразуват ценностните представи. Обаче според Дракър принципите на предприемачеството се практикуват също и в крупните и в едрите, а даже и в старите предприятия. В най-новите трудове на Дракър се обръща внимание, че фундамент на предприемачеството са съвременните знания. От казаното до тук може да се обобщи, че предприемачеството е принципно нов тип стопанисване, основаващо се иновационно поведение на собствениците на предприятията, умението да намират и използват идеи и да ги осъществяват в конкретни проекти. Като правило предприемачеството е рискова дейност.

Ей тука спри и пийни една бира.
2. Форми на фирмена организация на бизнеса.
Определящо значение във фирмената организация имат три основни форми:
еднолична /индивидуална/ фирма; дружествена /колективна/ фирма; акционерно дружество /корпорация/.
Едноличната фирма е най-разпростанената форма на предприемачество. Тя се основава на индивидуалната собственост. Нейният притежател ръководи цялата дейност на фирмата. Тази форма на фирмена организация има за главно предимство обстоятелството, че осигурява на нейният собственик пълен контрол над дейността и пълно присвояване на печалбата. Недостатъците и се отнасят до ограничаването на финансовите ресурси, висока степен на риск и намален достъп до кредит. Едноличният собственик е неограничено отговорен с активите на фирмата и със своето имущество. При банкрут той може да загуби както активите на фирмата, така и своята движима и недвижима собственост.
Дружествена фирма – тя обединява собственост на двама или повече лица общо отговорни за нейната дейност. Те разпределят печалбата съобразно техния дял в общия капитал. Най-важното предимство на този вид фирма е възможността за обединяване на финансовите средства на партньорите. По-големият капиталов ресурс позволява относително по-мащабна дейност и получаване на по-голяма печалба. Главен недостатък на дружествената фирма е, че собствениците са неограничено отговорни. Всеки един от тях отговаря с дяловия си капитал и личното и имущество за пасивите на фирмата. Той отговаря включително и за последиците от дейностите на съдружника. Дружествената фирма претърпява еволюция и съществува в две разновидности. Първата е дружество с ограничена отговорност – съдружниците отговарят за задълженията на фирмата само със своята дялова вноска. Втората разновидност е представена от командитното дружество, при което част от съдружниците са неограничено отговорни и те фактически ръководят фирмата. Останалите съдружници само я финансират с определен дялов капитал и поемат отговорност единствено до размера на капиталовата си вноска.
Акционерно дружество – то е форма на фирмена дейност на крупния капитал. Различава се от посочените разновидности на дружествената фирма по това, че нейният капитал е разделен във вид на акции. Чрез купуването на акции физическите и юридическите лица могат да станат съсобственици на фирмата. Посредством купуването на акции, респективно емитирането на ценни книжа, фирмата може да разширява обхвата на съсобствениците. АД има редица предимства. Начинът на финансирането – продажбата на акции и облицации позволява да се привличат спестяванията на голям брой лица. Крупните АД-та могат да прилагат модерни технологии, проучват пазара, непрекъснато да обновяват изделията, да използват висококвалифицирани специалисти и да имат самостоятелно относително голямо участие на международния пазар. Разполагането със солидни капиталови ресурси позволява динамизиране на иновационната дейност /обновяване на асортиментния състав на стоките, технологиите, дизайна и т.н./. АД има и по-лесен достъп до банков кредит. Акционерите на фирмата са ограничено отговорни, рискуват само сумата която е вложена в акции. Недостатъците на АД са заложени във възможността за злоупотреби. Такава фирма може да стане инициатор на купуване и предаване на ценни книжа без достатъчно реално покритие. Тъй като дружеството е юридическо лице недобросъвестни собственици могат да избягат личната отговорност за незаконосъобразна и съмнителна дейност, защото отговорността се търси от юридически регистрираната фирма, а не от отделните собственици. Сред недостатъците се отнася и двойното данъчно облагане – един път с данъци се облагат печалбата, а втори път доходите във вид на девиденти. Друг недостатък е, че голям брой акционери нямат практическа възможност да участват в управлението на фирмата поради пространствената им отдалеченост от мястото на централата.
От сравнителната характиристика на основните форми на организацията на фирмената дейност стана ясно, че всяка от тях е с предимства, но и със слаби страни. Това предопределя и въпроса за избор на най-добрата организационна форма на бизнеса. Съвременната икономическа теория възприема за възможно съблюдаването на общ принцип за изясняването на въпроса. Този принцип предполага съпоставяне на разходите за контрол и съгласуване усилията на заетите във фирмата от една страна, с изгодите на съвместна дейност от друга страна. Когато изгодите от съвместна дейност са малки и съществуват трудности за сътрудничество, предпочитаната форма на стопанска дейност ще бъде едноличната фирма. Когато изгодите от съвместна дейност са по-големи от разходите за контрол и осъществяване на сътрудничество, за предпочитане са другите форми на фирмена дейност.
Съвременният опит свидетелства, че икономиката се характеризира с определена фирмена структура. Фирмата е родово понятие, но когато то се анализира в детайли ще се установи, че фирмите се класифицират според различни критерии. Според отрасловата им принадлежност те биват промишлени, търговски, транспортни, застрахователни, строителни и др. Според организацинния критерий се различават главна фирма, филиали, дъщерни фирми и др. Критерият организационна структура предполага и други форми на организация на фирмената дейност, като: картел – дългосрочен съюз на еднородни фирми всяка от които поема задължение да се подчинява на общите разпореждания; холдинг – съвкупност от фирми целта на която е да се избегне конкуренцията между влизащите в холдинга компании. Критерият собственост предполага групиране на фирмите на частни, държавни, кооперативни, със смесена собственост и др. Според принадлежността на имуществото и контрола фирмите биват национални, чуждестранни, смесени с участието на национален и задграничен капитал.
Цялата съвкупност от фирми според посочените критерии образува фирмената организация на икономиката.
3. Максимизиране на печалбата – основна цел на фирмата.
Като стопанска еденица най-ранната цел на фирмата е получаването на печалба, стремеж към нейното максимизиране. Печалбата е главния паричен ресурс на фирмата за разширяване на производството, провеждане на политиката и иновации. Тя е условие за финансова стабилност на фирмата. Печалбата е изразител за успешно присъствие на пазара и мерило за ефективността на фирмената дейност. Нарастването на приходната част на държавния бюджет зависи в най-голяма степен от рентабилността на фирмата. По силата на това печалбата е глобална цел на фирмената дейност. Печалбата се формира като разлика между общите приходи и общите разходи на фирмата при даден обем на производството. Следователно за максимизирането и, трябва да се има предвид две групи фактори. Първата засяга формирането и равнището на разходите, които зависят от цените на входните ресурси и ефективността на технологията. Втората е свързана с образуването на доходите, които от своя страна зависят от обема на продукцията и цените на благата. Двете групи фактори са в много тясна зависимост. При дадени цени на входните ресурси и на готовата продукция максимизирането на печалбата предполага оптимизирането на продажбите, представляващо условие, защото разликата между приходите и разходите да бъде най-голяма.
Наред с печалбата фирмата може да има и други алтернативни цели, а именно: увеличаване обема на продажбите, увеличаване нейния пазарен дял; постигане на по-високи темпове на растеж; увеличаване на дохода в акциите; покачване пазарната стойност на акциите. В случая е важно да се има предвид, че от гледище на дългосрочната преспектива, фирмата не трябва да пренебрегва максимизирането на печалбата, защото пренебрегването на последната я обрича на изтласкване от пазара. Ето защо алтернативните цели на фирмата трябва да се възприемат само като такива които обслужват постигането на главната цел на същата.