balu4ka
07-02-2009, 18:01
Не бях пускала тема,от много време. Имах нужда да помисля да преосмисля всичко по някакъв начин.
Започвам от всичко от самото начало.Дано някой има нервите да прочете целия ми пост.
Преди 3 години се запознах с едно момче по интернет.Отначало си пишехме само "Здравй ,как си и т.н" .След време разбрахме,че живеем град до град. След 4 месеца затишие ,не се бяхме чували,не си бяхме писали и прочие. Той ми драсна ,и започнахме да си пишем всеки ден. Имахме общи познати ,приятели .Излизах с мой приятели от неговата махала. Но,никога не се бяхме засичали,виждали. След 1 месец приказки ,той пойска да си говорим и по скайп . Нямаше си приятелка аз също туко що бях приключила една връзка. Всяка вечер си говорихме с часове,смеехме се и неусетно не забелязвахме,че говорим по 4,5 часа. Той нямаше търпение да чуе гласа ми ,да разбере как съм...Толкова мили неща.Каза ми ,че е влюбен в мен "че не е срещал момиче като мене,не съм била като повечето лигави глупачки ,който не гледали живота както аз съм го виждала и т.н".Това естесвено са думи на всяко второ момче,но все пак.Аз съм сериозен човек,твърде рядко мога да повярвам ,точно в този тип изказвания.След още малко време ми каза,че ме обича и държи страшно много на мен . Всеки ден ми казваше ,че съм красива и така нататък.. :? Според мен ,не може така да обикнеш човек !Но скоро неговите приятели почнаха да говорят...говореха много неща за мен .Не ме одобряваха.Той ми казваше ... аз не съм такава,казах му директно "вярвай на когото искаш ,щом вярваш на тях ,няма смисъл да продължаваме,не мисля да излезем не съм готова ".Дълго без да си пишем..
Ходих миналата седмица до Поморие с приятели .Там аз и един приятел доста се сближихме и се получи нещо по -голямо и по сериозно.
През цялото време си мислех ,за него и копнеех да чуя гласа му ,но моя инат граници няма. До днес..,писахме си.Казах му всичко,цялата истина .Казах му ,че не съм достатъчно добра за него и,че заслужава нещо по добро . Той ми написа ,"аз не заслужавам повече,ти си ми дори много повече,радвам се за теб ,че си открила човека ,но не се радвам много ,защото човек може да казва това образно казано ,но вътре да изпитва друго ". Но,преди време той се държа като простака не аз..
Та въпроса ми е ,да оставя ли момчето да си живее живота или просто да му дам шанс.Мислите ли ,че от всичките ми глупости ,които написах преди малко си струва да му простя? :-o
Започвам от всичко от самото начало.Дано някой има нервите да прочете целия ми пост.
Преди 3 години се запознах с едно момче по интернет.Отначало си пишехме само "Здравй ,как си и т.н" .След време разбрахме,че живеем град до град. След 4 месеца затишие ,не се бяхме чували,не си бяхме писали и прочие. Той ми драсна ,и започнахме да си пишем всеки ден. Имахме общи познати ,приятели .Излизах с мой приятели от неговата махала. Но,никога не се бяхме засичали,виждали. След 1 месец приказки ,той пойска да си говорим и по скайп . Нямаше си приятелка аз също туко що бях приключила една връзка. Всяка вечер си говорихме с часове,смеехме се и неусетно не забелязвахме,че говорим по 4,5 часа. Той нямаше търпение да чуе гласа ми ,да разбере как съм...Толкова мили неща.Каза ми ,че е влюбен в мен "че не е срещал момиче като мене,не съм била като повечето лигави глупачки ,който не гледали живота както аз съм го виждала и т.н".Това естесвено са думи на всяко второ момче,но все пак.Аз съм сериозен човек,твърде рядко мога да повярвам ,точно в този тип изказвания.След още малко време ми каза,че ме обича и държи страшно много на мен . Всеки ден ми казваше ,че съм красива и така нататък.. :? Според мен ,не може така да обикнеш човек !Но скоро неговите приятели почнаха да говорят...говореха много неща за мен .Не ме одобряваха.Той ми казваше ... аз не съм такава,казах му директно "вярвай на когото искаш ,щом вярваш на тях ,няма смисъл да продължаваме,не мисля да излезем не съм готова ".Дълго без да си пишем..
Ходих миналата седмица до Поморие с приятели .Там аз и един приятел доста се сближихме и се получи нещо по -голямо и по сериозно.
През цялото време си мислех ,за него и копнеех да чуя гласа му ,но моя инат граници няма. До днес..,писахме си.Казах му всичко,цялата истина .Казах му ,че не съм достатъчно добра за него и,че заслужава нещо по добро . Той ми написа ,"аз не заслужавам повече,ти си ми дори много повече,радвам се за теб ,че си открила човека ,но не се радвам много ,защото човек може да казва това образно казано ,но вътре да изпитва друго ". Но,преди време той се държа като простака не аз..
Та въпроса ми е ,да оставя ли момчето да си живее живота или просто да му дам шанс.Мислите ли ,че от всичките ми глупости ,които написах преди малко си струва да му простя? :-o