Разкази на бивши тийн-ки [Архив]

NeZaPoznat

07-03-2009, 12:06

Добър ден! Проблемът ми е следният:
С мъжа ми вече повече от година сексът не е същият,какъвто беше. Това,че спряхме да го правим редовно и по-продължително в началото не ме притесни. Просто започнах да го прелъстявам повече,да го закачам повечко и да се интересувам от нови неща,за да задържа интереса му. Всичко си вървеше нормално..Купувах си книги за тантра-секс и Кама Сутра,гледахме заедно порно... Той все не инициираше секса,дори и по 1-2 седмици да не го правехме,пак не започваше пръв,затова все се налагаше аз да почна да го съблазнявам. В началото даже ми беше приятно да се ровя из интернет за нови секс-пози, да му правя стрийптиз и да си купувам еротично бельо. С времето малко взе да ми поомръзва все аз да го съблазнявам,все аз да го гоня... Нещата стигнаха до там,че като искам да правим секс,просто започвах да го закачам с ръка/уста и той бързо беше готов,освен ако не твърдеше,че е много уморен. Накрая вече съвсем се уморих и даже и орална любов за прелюдия не исках да му правя,а той много добре си беше свикнал вече да му се угажда. Казах му,че искам и аз да се почувствам сваляната и гонената жена,той да е по-активен. Той ме разбра и го прие,въпреки че си призна,че много хубаво му е било,когато аз постоянно съм внасяла нови и нови неща в леглото ни.Явно наистина е по-лесно другия да прави нещата... Оставих нещата в неговите ръце и какво да ви кажа.. Той се сеща за секс един път на 8-10 дена,а на мен ми се иска по-често. Обаче вече просто ми е безинтересно да го съблазнява даже. Уморих се. Когато той дойде при мен с желание за секс,сценария винаги е един и същ...Позакачи ме малко,поцелува ме,погали ме и айййде.. За 10 минути мисли,че съм готова и да почваме... И си знае все едно и също,не експериментира,не се интересува от секс литература и т.н Аз даже от време на време му свалям образователни филмчета,а той ги гледа чак месец-два след като му ги дам,някой даже не ги и поглежда. Твърди,че секса и така си му харесва,не му трябвали нови неща. Да,аз преди повече съм го разнообразявала,ама на него такава рутина не му пречила. "ами сега не се сещам какво ново да измисля" е отговорът на моя въпрос дали има някоя нова идея.
Та проблемът ми е в това,че аз харесвам разнообразният секс. Не изпитвам желание да го заменям за друг,но наистина ми писва все аз да съм "жрицата на любовта". Стигна се дотам,че като правим секс вече и не свършвам винаги.. Става ми скучно и еднотипно все в 2-3 пози.. Оставя ли го той да ръководи играта,нещата се случват веднъж седмично ,еднотипно,обикновено,все в леглото.. Аа.. единственото ,за което той е склонен да опитва без аз да го карам,е анален секс. "Хайде,така ще експериментираме..." Е,не ,благодаря!
Искам да ви попитам за съвет какво мога да направя,за да го накарам малко да започне да разнообразява,да ми направи поне някой стрийптиз (има чудесно тяло) или нещо друго.да прочете нещо ново и да го направим.. Казвам му,той "ДОбре мило" ,ама после нищо Smile Направо като легне до мене и почне да ме пипа и вече знам всичко кое как ще стане и ми умира желанието. Осъзнавам,че явно моята сексуалност е по-силна от неговата,но пък изпадането в секс-рутина ме убива,а все да съм жената -ловец в един момент изморява.
Обичам си го и няма друг,добре се разбираме,поделяме си къщните задължения,заедно спортуваме.. Въобще във всичко чудесно си партнираме по равно,но явно не и в секса.
Но забелязвам,че така като не правим секс по 1-2 седмици ,освен ако аз не започна ,се заглеждам по други мъже и ми се иска... И това съм му казвала,дразни се,ама ми обяснява "ДОбре де,какво да направя като нямам постоянно настроение за секс като теб,на мен и 1-2 пъти в седмицата ми е достатъчно. " ....
Ако някой го интересува - аз съм на 25,той на 28.

AFT

07-03-2009, 12:20

Какъв е смисъла викаш? Да обсъждаме проблемите на възрастните, при положение, че сме в тийн форум? Ааа, логично, как не сме се сетили по-рано!

get a life.

dimitar_ak

07-03-2009, 12:20

Ето за това говорим :smt023

NeZaPoznat

07-03-2009, 12:28

sadsad

07-03-2009, 12:29

Не мога да разбера смисъла на тази тема !?

NeZaPoznat

07-03-2009, 13:01

Един от начините да не правиш грешки е да се учиш от грешките на другите !

п.п. Фразата не е моя но е много вярна :?

sladur4etyYy

07-03-2009, 16:47

кво пак мрънкате, бе, на мен ми е интересна темата.

NeZaPoznat, може ли линкове за тези форуми, аз лично не съм срещала такива за възрастни досега, или пък не съм обръщала внимание.

Take_That

07-03-2009, 17:06

На мен темата ми харесва. Има какво да се научи. :)

bog4eto

07-03-2009, 18:14

Един от начините да не правиш грешки е да се учиш от грешките на другите !

п.п. Фразата не е моя но е много вярна :?

Както се казваше и "Глупавите се учат от грешките си,а умните от грешките на другите"

За темата-Що пък не?Вярно,че форумът е за тийн-овете ама пък няма да е лошо да видим нещата и от гледната точка на по възрастните..;)

Tonica

07-03-2009, 19:52

Трябва да се учим от грешките на възрастните за да може да избегнем такива,а да правим собствени,така печелим а не губим. :) Непознат +1 респектирам ти. :)

SuperBadSuperFresh

07-03-2009, 19:53

Ама аз не разбирам от какви грешки да се учим,като автора сам посочи основните разлики в проблемите на различните поколения.Това което си постнал,NeZaPoznat,е интересна извадка от друг форум,обаче е толкова далече от нас и проблемите на възрастта,че не мисля че има какво да се научи.Мое мнение.

AFT

07-03-2009, 21:57

Само че тинейджърите не слушат възрастните и правят какво те смятат за правилно, така че не вярвам много хора да се поучат от грешките на по-големите. Дори не мисля,че и 10% от отворили темата са прочели цитатите от други форуми. ;д

sLadkaTa_LoRi

07-03-2009, 22:09

Много добра тема \:D/

soul1199

07-04-2009, 09:38

ох да интересна е темата,оба4е все пак този форум е за тинейджъри,а не за възрастни :-o

sladur4etyYy

07-04-2009, 09:43

ох да интересна е темата,оба4е все пак този форум е за тинейджъри,а не за възрастни :-o

да, и затова тук не пишат възрастни. но на мен поне ми е интересно да видя какво вълнува хората и от другите възрастови групи и не виждам нищо лошо тук да обсъждаме какво ни е направило впечатление от техните разкази, проблеми и т.н.

bog4eto

07-04-2009, 11:30

Добре де,нали нямаше да коментираме,а ще четем... :D

Fantomche

07-04-2009, 11:30

Както се е казало "Живота е низ от грешки от които се учим" .Разбирам смисъла на темата ,но знаете ли аз бих предпочела сама да направя моите грешки, и от моите постъпки да се уча.Немога да се уча от чуждото нещастие.скам да усетя тръпката като сгреша за да мога после да си кажа "Добре сгреши-сега това ти е като обица на ухото " .Темата е интересна ,хубаво е да се информираш и да знаеш какво те чака можеби и теб.Представям си темата като криво огледало в което виждаш своето /нашето/ бъдеще.Така че тук всеки може да намери нещо за себе си.А ако не има и други теми :)

firegirlll

07-04-2009, 16:09

Не мога да разбера смисъла на тази тема !?
+1

NeZaPoznat

07-06-2009, 09:45

Тази история ми звучи много познато. Явно някои момичета растат само на години:

Зачудих се какво заглавие да поставя на тази тема, за да привлека възможно най - голям интерес. Истината е, че нямам много приятелки и понякога ми липсва обективно женско мнение по някой въпрос.
За сметка на това имам доста приятели мъже, с които редовно дискутирам интимните взаимоотношения между половете
Ето и историята ми накратко.
От доста време си пиша с един мъж (на 25), самата аз съм с 2-3 години по - голяма, но от 4 месеца отношенията ни се задълбочиха, в смисъл, виждаме се по - често, чуваме се по - често и най - важното правим страхотен секс!
Стремя се да се удържам да не хлътна, което при мен става адски лесно, но и тук не ми е много трудно, тъй като той поддържа интереса ми точно на границата. Виждаме се веднъж седмично, като не всеки път правим секс. Страхотно го желая, доста силно ме привлича, но сами разбирате, че с толкова редки контакти не мога да си правя някакви илюзии.
Въпросът е, че съм ориентирана към връзките, по принцип. Момента не ми е подходящ точно за сериозна връзка, но бих искала да се виждам с този човек поне 2-3 пъти седмично. Дайте ми някакви съвети или поне мнение как биха се развили нещата между нас занапред, по - скоро как вие виждате положението отстрани.
Мнението ми за момчето е малко противоречиво, виждам го като несериозник, пуши трева, обича да се "разбива", както сам се изразява, в същото време по някои въпроси виждам желязна воля и принципи, което ме кара да си мисля, че не е някакъв въздухар, а точно напротив, прекрасно го виждам в ролята на сериозен и отговорен мъж.
И на края това силно сексуално привличане... Какво да правя с него? Имам нужда от повече внимание от негова страна, но как да го привлека без да му се натрапвам и да го задушавам, чувствителен е на тема свобода.....

Публикувам и няколко отговора:
.........

Супер е пича, просто е още много млад. Не се отказвай от него, само един съвет: показвай се по хладна откъм чувства пред него, не се лигави, прави се, че държиш на връзката ви точно толкова, колкото и той. Не му показвай, че си му сигурна. Но поне като се виждате веднъж седмично, гледай да не пропускате секса. Оставяй приказването за през другото време когато си пишете или говорите по телефона.

......

Двечките ми напомнихте един стар виц за дъщерята на капитана и взвода, ама да не размиваме темата. Малко се изказвате неподготвени!! Има един лаф - една жена може да направи всеки мъж на луда калинка, но жална и майка ако хлътне! Те там е истината. Авторката дори си го признава че лесно и се отдава, а и с това тъпо правило, че жените си падат по лоши момчета плюс в случая по-малък - тва си е ебати и стимула! Маце, бегай докато не си глътнала цялата чаша!
....
АМА КЪДЕ НА 25 ГОДИНИ И СТРАХОТЕН СЕКС ТА ТОЙ ОЩЕ НЕ Е УЗРЯЛ ЗА ТАКЪВ
СПОРЕД МЕНЕ ТОВА СИ Е ЧИСТО ХЛЪТВАНЕ САМОЗАБРАВЯНЕ , МАЛЪК Е ОЩЕ КЪДЕ ТИ
ПЪК И МОМИЧЕТО НЕ Е ТОЛКОВА ГОЛЯМО СПОРЕД МЕНЕ СЛЕД ОЩЕ ПЕТ ШЕСТ ГОДИНИ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ОЦЕНИТЕ СЕКСА И ДА СЕ ЧУСТВАТЕ НАИСТИНА УДОВОЛЕТВОРЕНИ ОТ ТОВА КОЕТО ПРАВИТЕ СЕГА ОЩЕ МОЗЪЦИТЕ ВИ ХВЪРЧАТ
ЗРЕЛОСТТА Е ВЪВ ВСИЧКО

NeZaPoznat

07-06-2009, 12:03

Един разказ на тийн-ка намерила богат мъж, който я скъсва от секс.... и пак е недоволна.... :

Здравейте,
аз съм едно 18 годишно момиче от едно мъничко село близо до Варна. Тази година бях абитуриентка и завърших едно от елитните училища във Варна с отличен успех. Предстои ми да кандидатствам и въобще живота е пред мен. Но докато съучениците ми се готвят с трепет за студентството, готвят се да заминат в София или чужбина, аз се намирам в мой си душевен ад. Имам голям проблем, за който не мога да разговарям с никого, затова си позволявам да се обърна за съвет към Вас български майки и жени.
Преди всичко искам да ви кажа, че семейството ми е средностатистическо – даже бих казала доста бедно. Майка ми е медицинска сестра, но е безработна, а баща ми е пенсионер. Имам сестра с 10 години по голяма от мен със семейство и 2 деца. Те също живеят в селото ни и също имат затрудненията на хората от малките населени места – ниски заплати, липса на работа. Когато ме приеха да уча във Варна бе като малко чудо, защото влязох в едно от най-елитните училища във Варна без уроци и курсове. Семейството ми нямаше възможност и живеех в общежитие, докато съучениците ми разполагаха с много пари. Една част от съучениците ми ме игнорираха и ми се надсмиваха, но с други станахме истински приятели. Живота в училище ми беше много интересен, научих много неща и прекарах наистина страхотни години. Всичко се обърна на 180 градуса, когато през лятото на 2007 година дойдох на рожден ден на една съученичка. С нея не сме много близки защото тя е от много заможно семейство и аз не знам защо ме покани. Чувствах се не на място в луксозното заведение, мислех си че изглеждам жалко в белия си панталон и бяла блузка купени от магазин за втора употреба. Съученичката ми говореше с млад мъж и двамата ме гледаха и тръгнаха към мен, а аз мислех само къде да се скрия от срам. Мъжът бе нейния първия братовчед – момче на 26 години, току що завършил елитен Американски университет и върнал се да поеме бизнеса на семейството. Той беше точно с 10 години по-голям от мен, на светлинни години от моя мъничък свят. Няма да навлизам в детайли защото и аз не знам как точно се получи, но след 1 седмица вече бяхме гаджета. Той идваше до селото ми почти всеки ден с някаква скъпа кола, седяхме в колата с часове, говорехме си. Запознах го с родителите ми по негово желание. Не мога да кажа дали са се харесали, по-скоро семейството ми видя в негово лице възможност аз да съм “добре”. Майка ми ми наговори куп неща за това, че това е моя шанс и трябва да го използвам. Той започна да ми купува всякакви неща – дрехи, обувки. Чувствах се купувана, но родителите ми бяха твърдо ЗА и насърчаваха това. Януари 2008 година спахме заедно за първи път. Благодарна съм му, че ми даде почти 5 месеца преди да го поиска от мен, благодарна съм му че винаги беше загрижен за мен. Февруари 2008 се преместих да живея при него – в огромната къща на неговото семейство. Не мога да кажа дали родителите му ме харесват или не, по-скоро си мисля, че са инструктирани от единственото си дете да не ми създават неудобства за нищо. Живота ми беше като програмиран от мъжът с когото живеех – 1 събота в месеца можех да ходя при родителите ми, през седмицата училище, почивните дни трябваше да сме задължително заедно. В началото не усещах, че това му желание да контролира всичко се дължи на ужасна ревност. Шофьор от фирмата му ме водеше и вземаше от училище, пазарувах с братовчедка му, не можех да излизам на раходка или кино с никой освен с него. От 1 година и 5 месеца съм гадже-затворник-сексуална играчка. Дори на гинеколог ходихме заедно и то задължително в негово присъствие и задължително жена. Опитвам се да говоря с него да променим ситуацията, но той винаги излиза с изявлението, че прекалено много ме обича. Обзело ме е едно чувство за безизходност, което се засилва от факта, че той изпитва почти постоянно сексуално желание. Правим секс почти всеки ден, по негово желание сме опитали почти всичко. Ако преди заспиване му откажа, то задължително ме буди или през ноща или сутринта. След командировка е някакъв кошмар за мен – правим секс цяла нощ, а на другия ден съм на училище и се чувствам ужасно. Почивните дни е същото даже по-зле. Чувствам се като проститутка, плащат ми се дрехите, образованието, храната. Другите момичета ми завиждат. А аз искам промяна. Мисля си, че обичам този мъж, но също така искам и малко свобода – да избера къде и какво да уча, да изляза на разходка сама. Искам една вечер да ме гушне и да говорим, без секс. Искам родителите ми да ги е грижа поне малко за мен. През март напълнях нарочно, тъпчех се с храна и станах 65 килограма с надеждата да го отвратя и да ме зареже. Да ама не, постоянно ми казва, че съм прекрасна. Сега съм 48 килограма и пак е същото.
Моля Ви, дайте ми съвет, имам нужда от помощ. Само на 18 години съм, а се чувствам като на 30. Искам да избягам, но къде като нямам семейство, приятели.
Извинете, че стана дълго, ама имам нужда да пиша и да говоря.

NeZaPoznat

07-06-2009, 12:09

И една история в която последното изречение обезмисля всичко казано от авторката. Авторката казва: Знам решението, но не ми изнася ....
Лично аз не знам какво да мисля .... Защо се е омъжила за такъв мъж ?!? Едва ли е бил по-различен преди. Или просто е носила розови очила ... много познато . :?
....

Как бихте нарекли семеен мъж с дете, който:
- пие много и редовно, главно вечер, вследствие на което е агресивен;
- оплаква се от жена си /т.е. от мен/ на приятелите си и на родителите си, как той страда и колко е нещастен,че така го тормозя, че му броя пиенето, много съм зла, карам го да работи и му натяквам, че трябват пари.. Приятелите му ме гледат кофти вече ;
- от 4 месеца няма доход, аз работя и плащам всичко /наем, сметки, разходи за детето и др., няма пари дори за хляб, защото той е учил за да работи определена професия, не можел друго, а и нямало какво ...;
- ходи му се някъде - например за риба- взема си багажа и заминава, аз и детето да си гледаме работата.
На Коледа и Нова година например ме остави сама. По-късно каза, че ми направил "напук"
- много пъти съм правила опити да говоря с него- казва ми да съм благодарна, че не ме бие.

Говорих с негови роднини, с молба да му помогнат - той е на 43 години е.
Майка му ми каза, че е трябвало да си тръгна още преди да се роди детето- то е на 3 години. Сега какво можела да направи.
И точка.

Майка ми е в друг град /доста далече/ и сега тя гледа детето, много ми помага, за което съм й винаги благодарна;

Аз съм добронамерена, миролюбива, интелигентна и симпатична жена. Не съм го предавала, лъгала и т.н
А също и много откровена и директна. Обаче не мога да си сдържам нервите, като видя че е пиян. И се "вързвам" на неговите обиди.
Стават скандали, слава Богу не пред детето. Това също е част от проблема. Разстройвам се много, обвинявам го че заради него са ни такива отношенията,че не мога повече да живея така, че се чувствам ужасно и искам нещата да се променят.
За да запазим семейството.
Детето много го обича.
Знам, че трябва да си мълча в моментите, които е пиян, но всяка вечер да мълчиш - това живот ли е?

Много пъти сме говорили, че е по-добре да се разделим. През януари каза, че няма да пие. На следващата вечер беше мъртво пиян.
После ме обвини, че аз съм била виновна, заради мене пиел

Какво да направя още?
Непрекъснато съм в стрес, че ще ме обиди, че ще стане скандал, със страх и ужас се прибирам у дома.
Знам какъв е изходът, но не мога да се примиря.

bog4eto

07-06-2009, 13:50

Мисля,че няколко човека от форума трябва сериозно да погледнат последните два поста. 8)

NaNa_SladuRana

07-06-2009, 14:20

- тук момичетата се оплакват, че се задушават от това, че гаджетата им са много добри - в другите форуми жените се вайкат, че мъжете им са много лоши

кои ли са тези момичета :-o то има връзка,когато си била момиче и все такива задушаваще момчета са ти висели на врата,вече като пораснеш малко и толкова ти е писнало,че преминаваш в другата крайност :D

cherinka

07-06-2009, 14:58

във връзка с последния цитат, напоследък съм в компания на 30г.+ мъже, кой женен с децА, кой неженен с деца, кой с жена, деца, без работа.
Всеки БОЖИ ден те са пияни от сутринта до сутринта на другия ден, а понякога не изтрезняват.
Изобщо не ги интересува семейството им. Искат единствено да се забавляват. Тежко и болно ми е като ги гледам, защото след време не искам да имам такива мъже като тях до себе си.
Не искам да ви споделям как се почувствах когато един мъж с две деца ме сваляше, като се има предвид, че се познавах с жена му.
От три седмици и аз не мога да изтрезнея покрай тях. Не знам какво им доставя удоволствие всеки ден да се давят в алкохол.
Жените им са красиви, мили, добри, грижовни.
Може и тъпо да е това, което си мисля, че в момента гребат с пълни шепи от живота, тъй като по-млади са им били забранявани разни неща.
Макар,че по техните приказки като са били тийнейджъри, са се крили в мазята по блоковете да пият домашната ракийчица на дядо и яко карти.

вече при мъжете над 40години (не говоря за всички, не си мислите така, а за тези, с които съм имала контакт), една част от тях вече са изгубили сили за живот, защото работят за без пари, а вкъщи ги чакат огромни сметки.

Може би при възрастните един проблем в някоя от сферите на живота се отразява и върху другите.

Докато ние ако имаме проблем в семейството, училището и любовта ще ни вървят, примерно. И продължаваме да си повтаряме, че живота е пред нас и след време всичко ще се оправи, което не е така, защото няма гаранция какво ни очаква след 10+години!

Общото между всички е, че искат да се забавляват и да теглят майни на отговорностите си.

Seducti0n

07-06-2009, 15:33

:) За всичко в този живот си има време и всеки един етап от него крие положителни и отрицателни черти.
Първо е безгрижното детство, после идва периода на съзряването, тийн годините, обичайните проблеми, купоните, любовта, образованието.Човек открива себе си, интересите си, има възможност да опознае света, да открие хубавото и лошото, да осъзнае ползите от дадено нещо, да си вземе поука, когато сгреши.
След гимназията е момента за навлизането в по-дълбоки води, повече отговорности, повече самостоятелност.Партита, сесии, изпити, добри резултати, по-сериозни връзки.

Хъх, пак почнах да философствам.
Иначе на мен темичката ми харесва, има смисъл в нея.Всъщност смисъл не е най-точна думичка в случая, може би послание звучи по-добре.

NeZaPoznat

07-07-2009, 08:29

Тази история беше на латиница - само я транслирах. Според мен не става дума за България но все пак ... :

Съжалявам че пиша на латиница, но това е единствената възможност да пиша. Пиша от една библиотека която затваря след 45 мин и не знам кога ще имам достъп до компютър но имам нужда от съвет. Накратко живея с мъжа си от 12 години до преди една година всичко привидно беше наред, докато не го хванах с една приятелка с която се оказаха любовници. Последва сериозен разговор и поне привидно нещата вървяха, докато в един момент не започна да ме бие. «Поводите бяха къде малки, къде големи, най големия бой изядох вчера, защото го попитах защо е пазарувал от един скъп магазин (явно е купил подарък на любовницата, ама е безработен и нямаме ама никакви пари, аз работя ама не изкарвам много), така не само че ме наби ами извика и полиция, аз бях цялата в кръв, даже имам съмнение че ми е счупено ребро, но бях на работа и нямах време да ида да видя какво мие, не знам полицията какво е говорила с него и какво той им е казал, бяхме по отделно, на мен ми казаха че ще излезне и по касно вечерта ще се прибере и да сме говорили спокойно. Както и стана дойде си човека и си легна да спи, нито дума не смятали да се изнася. Аз не знам какво да правя много боли предателството, боя и няма от кои да поискам съвет, съвсем сама съм с малко дете на ръце. Та това е, ако някои ми отговори до половин час и ми даде съвет ще съм много благодарана. Не мислете че е пързалка и извинете още веднаж че пиша на маймуница, но това ми е единствената възможност да пиша. Отчаяна съм.

NeZaPoznat

07-07-2009, 09:32

Мислех си, че само тийн-ове поркат и живеят на гърба на родителите си, но съм сбъркал: :?

Ето историята:

Здравейте, пиша анонимно въпреки,че отдавна съм регистрирана ще разберете защо по - надолу в темата.
Малко предистория - аз съм от втори брак на майка ми имам полубрат от първият, който е на 40 год. Никога не е работил или да сее гледал сам, все майка ми. Та счита,че той има психично заболяване и никой не може да я убеди в обратното. Много лекари отхвърлят всякакви такива последно бяха казали психопатия. Обясниха го като просто лош човек.Аз смятам,че има вече отклонения поради деградиралият му начин на живот. За преди това не мога да твърдя, доста факти са крити от мен и нямам пълна информация.
Ситуацията е следната идва и проси непрекъснато пари от майка ми за да пие, напива се и буйства доста зверски. Това е години тормоз. Не отбира от нямам и свършиха до като не му се дадат не мирясва и налита дори на бой. Многократно е лежал по клиники и за алкохолизъм и в психодиспансери за изследвания и прочее. Положението обаче излиза от контрол, тъй като родителите ми са вече възрастни, а той не престава, те го издържат изцяло нищо,че не живее при тях и за храна, и за цигари абе за всичко.
Преди няколко дни става инцидент поредният заплашва майка ми ако не му даде пари,че незнам какво си и посяга на баща ми и той е с посинено око и буза. В следствие почва да го заплашва със секира, че ще го убие и той не може нищо да направи, доста едър мъж е но е в години вече и реакциите са му забавени.Преди успяваше да го сложи на мястото му. Майка ми и дума не дава да се издума да се прибере някъде и да се грижат за него. Същевремено и тя е болна вече и баща ми се притеснява и за нейното здраве (доста е крехко)и не смее да вземе нещата в свои ръце както навремето. Страхувам се за тях и незнам какво да направя. Цял живот ги е тормозил и ми се иска поне старините им да са достойни. Мислех да се намеся аз,но пък знам реакцията на майка ми и това ме плаши. Доста пъти им е разбивал и жилищата и ги е обирал и какво ли не от този род. Говорихме си с баща ми, че ако бил негов син е щял да вземе мерки да е настанен някъде и че щом не може да се социализира няма да се чувства гузен от факта,че е някъде вместо у дома. Аз не мога да съдя никого, защото и аз съм майка и също незнам как бих постъпила в такава ситуация. Вие какво бихте направили при такова чудо в къщи, моля споделете ?
Те не ми казват за случките все ги разбирам от други присъствали на сцените,но пак близки де. Иска ми се да направя нещо да живеят спокойно,но незнам кое е правилно. Един ден това чудо ще остане мое наследство това също адски ме плаши, защото тогава щее застрашено моето семейство и оцеляването му.
Извинавам се,за дългият пост и предпоследното изречение дано не ви звучи грубо,но всичко това много ме плаши.
.....
Един от отговорите:

Свидетел на насилие е длъжен да съобщи за него в полицията. Те са органът, който адекватно ще оцени щетите, ще прибере насилника на топло за 24 часа, и така няколко пъти. Докато не му уври главата. Ако му харесва там, може и някой иск да заведеш.
Длъжна си да защитиш родителите си.......

И продължението:

Оо това се разиграва 25 години,че и повече.Главата не му увря.След полицията става още по озлобен. Иск майка ми не разрешава да се заведе за да има дело примерно. Такова чудо просто ако не се види не може и с думи да се опише.По - скоро дали мога и имам право да се намеся с риск да не си говорим с майка ми. Аз обаче като нямаща щети незнам дали ще ме чуе някой. На прокурор е даван нееднократно за принудително лечение, в момента в който го изпишат като,че ли от злоба се напива и прави това. Сега точно излезе от поредното лечение, буквално същият ден направи мизерията. Майка ми го съжалява,обича си го и много пъти го е и изкарвала от там ако реши,че са го "упоили " и не бил човек. Гонен е от вкъщи половин година живееше сам и това също не е еднократен акт, не помогна. После си го прибира обаче
....
Ние сме от различни бащи, той си има своето наследство, а аз моето нито аз мояга да взема негово нито той мое поради факта,че не сме от един баща. В смисъл да поясня неговият ще му остави къща, а пък моят си има и той какво да ми остави. Притеснява ме фактът,че ще съсипе моите родители, в това число баща ми дето винаги се е грижел за него, а не му е никакъв. Майка е със лошо заболяване всяко такова нещо може да я докара до болница страхувам се. И плаши ме точно това, което Биляна е описала унаследяването му един ден като още един член на моето семейство, с който обаче аз няма да мога да се справя. Ниго ще мога финансово да го издържам с неговите разходи,но това е най-малкото зло, по-голямото ще е това, че ще тормози моето семейство и деца ще лишавам тях заради него. Ох не мога и да се изкажа явно правилно, тъй като не ме разбра. Той е страшно агресивен, представи си прибирам го у нас,защото ще остане на улицата (това у нас не е наследство и не е негово)той ще изнесе абсолютно всичко, както направи с бащината си къща и ще го продаде за да пие. Като няма какво да изнася почва да налита с ножове за да му дадеш пари и хора при него нямам неважи
Без коментар .... :?

ifkataAa

07-07-2009, 09:38

На мен темата ми харесва. Има какво да се научи. :)

XTREMEFREERIDE

07-07-2009, 09:57

sladur4etyYy

07-07-2009, 10:55

NeZaPoznat, може ли линкове за тези форуми, аз лично не съм срещала такива за възрастни досега, или пък не съм обръщала внимание.

:-o

NeZaPoznat

07-07-2009, 11:33

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=404443.0

sladur4etyYy

07-07-2009, 11:46

мерси. наистина там хората се оплакват от проблеми, за които не ми е и хрумвало, че може да съществуват при уж зрели хора. много интересно.

NeZaPoznat

07-07-2009, 14:06

О тук:
http://story.rozali.com/intimno/p4750.html

Историята:

Вече 10 месеца без секс- побърквам се!!!

Здравейте , зная че има много по големи проблеми от този но просто ми се искаше да споделя.

Млада майка съм на две сладки дечица но нещо напоследък отношенията с баща им в секса се влошиха.Но не е по моя вина- той се дърпа.Това никога не е било , винаги аз съм се дърпала.

Мислех си че проблема е в това че наскоро родих .Докато бях бременна не го правихме макар с първото дете не се притеснявахме и всичко беше нормално.Минаха няколко месеца след раждането секс още нямаше.

Взех да се притеснявам , често пътува командировки и всеки път си казвах сега като си дойде ще го направим.После мислех че причината е в това че кърмя -но не и след кърменето така.А той по цели нощи пред компютъра гледа порно.

Подложих се на диета макар да не съм качила много, казва ми че съм дебела и прави гадни физиономии.Много ме дразни, а аз вече копнея за ласки.Напоследък се замислям дали да не го направя с друг, абе хора откачам.

Не съм си представяла че мога толкова много да мисля за секс, а си мислех че само мъжете са така.Ох не знам дали ще ме разберете какво точно искам да кажа , може би искам да сподели някой ако е имал същия проблем.

Ако продължава няма да издържа !!!!!!!!

Знам какво ще пишете-сложи си секси бельо, нещо по еротично, идете някъде....

Не става пробвала съм!!!
Ако още се ядосвате, че момичетата не ви пускат .... да не ви пука .... един ден ще ни се молят на колене :D

NeZaPoznat

07-08-2009, 06:29

Малко по-различна тема:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=380685.msg11763426#msg11763426

Аз бях от тия,които пушеха на 14 години, за да се правят на отворени пред съучениците, а после си стана чисто и просто навик. Не пушех по много, но редовно и ми правеше удоволствие. Обаче ги отказах преди 3 години и съм много доволна. Стана на майтап- приятелят ми не пуши, и аз обмислях да го направя заради него, защото не исках да се чувства все едно целува пепелник. Една вечер излязох с приятелки- и двете непушачки, и нямах цигари, не си и купих и вечерта мина много добре. Не ми се пушеше. Продължих така в следващите дни и не ми се пушеше. Мисълта, че не пушех, ми харесваше, не се чувствах нервна, напротив- миризмата започна бавно да ме отвращава. Не напълнях нито грам, защото не съм изпитвала нужда да заместя цигарата с вафла например. Следващата си цигара изпуших 6 месеца след като ги бях спряла и не ми хареса. Сега от време на време- много рядко, мога да запаля една, максимум две, на вечер, някой път ми е приятно, друг път я загасявам изпушена до половината, защото ми става неприятно. Много ми харесва, че тук в Италия не се пуши в никакви затворени пространства и след това няма нужда да си проветрявам дрехите след всяко излизане. Нямам търпение да стане това и в България, но ще почакаме още година.

therichbitch

07-08-2009, 20:05

Какъв е смисъла викаш? Да обсъждаме проблемите на възрастните, при положение, че сме в тийн форум? Ааа, логично, как не сме се сетили по-рано!

просто момчето според мен е малко по- голямо от някои от потребителите в тоя форум /които в по-голямата си част са някви 12-13 годишни, да не звучи пренебрежително/ и се е замислило над по-сериозни проблеми от истинския живот и просто прави паралел между тукашните оплаквания, някои от които- без да искам да засягам някого- са направо нелепи и жалки, и тези проблеми, които интересуват по- възрасните; не мисля, че има нещо лошо в това, а и такива разсъждения понякога са нужни, а относно въпроса дали това е най- подходящото място... не знам, на мен лично не ми пречи

NeZaPoznat

07-09-2009, 06:30

Момчето е на 21 г. И да си кажа право и на мен не преди не ми се вярваше,че ще стана голям. :? Ама на - пораснах :?

NeZaPoznat

07-09-2009, 07:11

Тази история е за тези които казват "той/тя разбра, че греши и вече ще обича само мен" ...

Здравейте, имам нужда от съвет. Ще се опитам на кратко да разкажа моята история, дано успея. След кратка, но бурна авантюра се оказах бременна. Поговорихме с таткото и решихме да задържим детето. Неговите думи бяха, че и без това мн ме харесвал и било въпрос на време да ми предложи, а сега като и бебето било готово какво по-хубаво...Тогава бях на 21. Оженихме се. След това започнха големите ми проблеми, родих прекрасно момиченце, което гледах денонощно сама. Таткото 30годишен си живееше като ерген, че и по-добре. Капака беше, когато разбрах, че има любовница на 40г от нашия вход. Връзката им била отдавна и продължаваше. Така и така си живеех сама, реших и се прибрах при нашите в близко малко градче. Тогава започнаха молбите, че всичко ще се оправи само да се съберем. С течение на времето простих, и донякъде заради детето и той заживя при мен. Всичко тръгна добре, но с времето мъжът ми започна да ме моли да се върнем в големия град, където беше неговия апартамент и бизнес. Обеща да направи основен ремонт и аз записах детето в кварталното у-ще. Тя вече беше 3-ти клас. Ремонта така и не беше довършен и аз цяла година водих детето на 40км на училище, чаках я после я прибирах беше кошмар, но итова преглътнах, просто за всичко го оправдавах. Последваха две години щастие. Разбирахме се, излизахме почти винаги заедно, ходихме на почивки. От миналата година започна да ми говори ,че иска второ дете.Въпреки, че бяха минали 12 год от първия кошмар, аз не бях го забравила. Но като всяка жена мечтаех да имам и дуго детенце. Мъжът ми обещаваше, че ще ми помага и ще гледаме заедно бебето, а и каката ми беше подкрепа. И така съгласих се, и след месец бях бременна. Беше декември 2007. Вкрая на втория месец прокървих и доктора ме посъветва да се въздържаме от секс до 4-ти месец. Всичко се размина, но взе да ми прави впечатление , че месеците минават, а мъжът ми не ме докосваше дори. Два три пъти му намеквах, че се чувствам добре, но той или беше уморен или го беше страх, а на края ми каза, че много съм напълняла...Усетих, че става нещо ,защото по принцип той прави секс 7 дни в седмицата но...В края на лятото родих втората ни дъщеря. Добре че предната седмица сама си купих кошарката сама си я занесох до вкъщи, че исама си я зглбих.С никой не можех да споделя болката си, защото не исках да призная, че отново згреших.Помощ така и не видях от него. Чаках го два пъти поне за къпането, но той първия път засъсня много и бебето орева света.Втория път дойде-изкъпахме я и пак излезе.От тогава срях да чакам всякаква помощ.Малката е вече на 6месеца.Аз успях да си възвърна фигурата общо взето не изглеждам зле, но моя човек така и не ме поглежда. Когато му искам сметка къде е бил, се държи арогантно и нагло. Казва ,че не съм била "атрактивна" -моля забележете- и за това не му било интересно да се прбира. Когато някоя нощ се докопам до телефона му виждам номера не само на момичета, но и на хотели, телефони за поръчки на цветя....Искам му обяснение за всичко но той винаги ме изкарва виновна за нещо и не отговаря,забранява да му взимам телефона и така. Реших да му поискам развод, защото усещам, че нервите ми няма да издържат дълго.После си мисля, че можеби трябва да търпя, че сигурно има мн жени като мен и ще трябва да стъпкам егото си. Но каква е гаранцията, че след година няма той да ме зареже,а аз да бъда една развалина .Той винаги е казвал ,че само глупаците се влюбватв любовниците си и си развалят семействата.Колко хладнокръвно, колко удобно-хем весел разнообразен живот, хем чисти чорапки, топла гозба и две дечица. АМИ АЗ как да живея като вдовица или нечия любовница -не. Мисля, че е най-добре да съм сама. И без това в къщи съм и мъжът и жената, не се сещам за какво ще ми липсва.Но понеже съм много наранена незнам дали съм права да искам развод .
.....
Благодаря на всички, които се отзоваха и изказват мнението си. Аз самата мн добре знам, че това не е нормалния семеен живот. Тези няколко дни след като побликувах статията бях като дрогирана. Нищо не ми се правеше, не ми се говореше. На 3-ти март му поисках развод, казах му , че той знае защо го правя и , че няма дълго да му се оплаквам. Да поясня , че когато се опитвам да говоря с него за проблемите ни , той винаги казва "стига си се оплаквала". Момичета, той щеше да повърне от притеснение, каза, че не иска да се развежда...бла бла. През целия ден беше плътно в къщи с отлично настроение. Аз -пълен пас. Днес към 3,30ч дъщеря ми започна да му звъни, за да я води на логопед- той беше блокирал телефона си.Причерня ми. Оставих ги двете в къщи , запалих колата и тръгнах да обикалям хотелите от неговия телефон. Пред третия хотел го видях, беше сам, колата му я нямаше. Попитах го какво прави тук измрънка, че имал някаква бизнес среща.Казах му сега ще влезем в хотела и ще попитаме бил ли си тук преди малко. Хотелчето е малко , квартално с малък вход и той още от вратата се развика_ според мен нарочно_ "добре питай момичето дали съм бил тук". Аз нищо не казах, седнах на един фотьол и реших, че ще пия кафе. Рецепционистката ми каза, че товаа не било място за реш на проблеми. Аз "не правя скандали ще пия кафе" . Тя "кафето е само за гостите на хотела" Аз и казах, че ако трябва ще си наема стая, но кафе ще пия. Моят любовник и каза да даде две кафенца и тя веднага ги стъкми. Къде му е колата и защо не е с нея така и не каза . Мисля , че ако бях дошла малко по-рано щях да видя кого изпраща, маже би е чакал такси. Струваше си излагацията, поне там да го е срам да ходи вече? После в моята кола го накарах да се доближи, целият беше вмирисан на хотелските сапунчета, как ме е яд ,че не отидох до техните тоалетни за да взема едно. Незнам колко доказателства още ми трябват, какво още трябва да си причиня за да осъзная, че този ъпсурт трябва да приключи. Извнявам се и на вас момичета, че ви занимавам, но ако не си го излея ще се побъркам. Сега го чакам да дойде и няма прошка, стискайте палци.

Take_That

07-09-2009, 10:16

NeZaPoznat

07-10-2009, 10:09

Днес попаднах на една тема във форума Бг-мама. Ето първия пост:

Провокиран съм да пусна тази тема от няколко теми, които прочетох тук а също така и от лични наблюдения. Смятам, че хората не се променят и даже с времето лошите им качества обикновено стават по-лоши. Та питането ми е защо жените се обвързват с алкохолици, комарджии, насилници, женкари и т.н. Толкова ли не можете да прецените един мъж какъв е преди брака? Оставам с впечатление, че жените виждат лошите качества на даден мъж, но пък заради други негови качества се обвързват с него с идеята по-късно да го променят. В повечето случаи това не се получава и резултата е самотна майка и деца без бащи или кошмарно съжителство.
Защо се получава така?

Прочетете цялата тема - не е голяма и има доста интересни мнения:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=400439.0

Ето едно мнение, което ми хареса:

Защото няма идеални хора.
Алкохоликът е пийвал с приятели, насилникът е бил просто силен, който в представите и може да я защити, комарджията - любител на риска, женкарят - вървежен сред нежния пол.
Надценяване силата на любовта ... и донякъде любов към драматичното.
Жени, кво да ни правиш.

NeZaPoznat

07-14-2009, 10:49

Поствам това защото в отговорите си бг-мамите пращат авторката в нашия форум.
Накратко:
Представете си, че баща ви си хваща гадже на 18-19 години и ви зарязва. Гадничко! Случват се и такива неща и винаги ми е било интересно как мислят подобни момичета.

Ами ето как:

Забележете 'мотивите' на авторката за да тръгне с този мъж:

Здравейте, искам да споделя с вас един проблем. На 18 години съм, приятелят ми е на 35. Излизаме от няколко месеца. Въпреки голямата разлика в годините се разбираме чудесно. Той изглежда много добре за възрастта си, финансовото му положение е отлично, има страхотна кола, точно мои тип е. Преди седмица на шега го попитах дали е женен.. и той каза "да".. ама какво значение имало... За деца не исках и да питам.
Прав е. Този факт мен не ме приятеснява. Щом ми е обърнал внимание, значи нещо с жена му куца... Не ме интересува каква е, на колко години е, как изглежда... Нищо не искам да знам за нея, не искам да я споменаваме никога повече. Споделих с няколко приятелки и всички бяха на едно мнение.. "ПОМИСЛИ ЗА ЖЕНА МУ..." От къде на къде?! Аз ли съм тази, която трябва да мисли за жена му? Не. Това е негова работа. Той не е мислил за нея, когато е трябвало. Сега, когато е късно и аз няма да го направя?! Не ме притеснява, че има семейство, но ми омръзна всички да ми го натякват...
Не бързайте да ме упреквате. Не искам да развалям ничие семейство. Не искам да задълбочавам връзката си с този човек. Знам, че съм все още малка за сериозни отношения, а и живея на принципа "Не отнемай на човек това, което не можеш да му дадеш".

Не ме карайте да се поставям на мястото на жена му.. Бях в подобно положение, когато преди 5 години прочетох един смс в телефона на баща му от неговата любовница... Тогава той си събра багажа и отиде да живее с нея.
....
В последното изречение ставаше въпрос за моя баща, извинете за грешката.

А относно това, че съм с него, заради парите - не е точно така.. Моите приятелки също излизат с мъже 35+ , 40+, женени, не женени, с деца или без... все тая. За тях парите са важни. Наблюдавах ги и си повтарях, че те са това, в което не исках да се превръщам.. Но така се случи, че в един хубав ден се запознах с по-по-бившия ми приятел (той беше като тях) и свикнах с определен начин на живот. От тогава светогледа ми се промени. Не мога да излизам с разни 20 годишни хайванчета.. те не могат да ми осигурят това, на което съм свикнала.

.....
По-полекичка с обидите де... Просто ви попитах нещо...

И за уточнение - изобщо не съм глупава/тъпа/ проста..
Сега се сещам какво беше казала Ивайла Бакалова веднъж.. :
"Не е лесно да си купиш сама автомобил, но не е лесно и да намериш някой да ти купи"

Вече разбрах, че в тоя живот трябва да си кучка. Гадна долна кучка. Иначе... си никоя. Или кучка, или никоя. По-добре кучка. И най-важното - хитра кучка. (:

И част от отговорите:

....

А защо не пусна тема в TeenProblem. Там може и да те разберат.
.....
Мдаааа, мъжете на 35 г. вече наближават пенсия и се очаква повечето да не изглеждат особено добре.
Какво ли да говорим пък за мъже на 45...
Иначе, разбира се - материалното е най-важното в случая (финансовото положение и колата определят типа човек - кристално), както и клишето, че тя не иска да задълбочава връзката, а в неговото семейство нещо куцо.

А смс-а предполагам е бил за нейния баща, не за "баща му"...
Темата е буквално изсмукана от пръстите. Ако е истина, както се казва, девойчето ще стане на около30-35 г. и ще мисли различно (има точно 2 варианта за промяна на мисленето, вкл. моето е "тип 2"), ама тези тези са дълго и широко дискутирани...

Още повече, че и жена му няма да седне да мисли за теб. Споко...

.....
Ако темата не е пързалка е много лошо....

Мила не е нужно да мислиш за жена му, той мисли за нея вместо теб. Ако си мислиш че имаш шанс да развалиш семейство то самочуствието ти е в повечко. Струва ми се че ти си използваната, като най-вероятно ти се купуват парцалки срещу опр. неща........като държанка. Най-вероятно ако повдигнеш темата за брака му и създаваш проблеми ще те отсвири..и ще си намери друга като тебе а такива бооолллллллл, дето описват подобни "хубави качества" у мъжа.
П.П Жена си няма да смени, но теб може би да. Наслаждавй се колкото можеш без да се ВЛЮБВАШ..и не мисли за жена му..

.....

Да те чукат за пари не е светоглед, а к*рвалък.

Да отговоря на въпроса. Не, от теб не се очакава да мислиш за жена му, след като те затруднява да осмислиш доста елементарни положения.

Дай да ти гледам, понеже съм форумска ясновидка. Не след дълго ще ти се прииска да пуснеш тема "Използват ме като парцал."

.....
Моля те, не се натоварвай да мислиш и за жена му. Ще настане пълна каша в главата ти, пък и може да достигнеш до такива изводи, че съвсем да се объркаш и да прогониш 35-годишния дъртак с хубавата кола...
Най-вероятно жената е помислила за себе си, преценила е че ще го вземе такъв - осигурен, добре изглеждащ и по всяка вероятност мил в семейството си и ще живее спокойно и доволно. Пък за останалите му нужди ще се грижат девойчета като теб.

Това го написах, за да ти е спокойна съвестта и да не си гузна, че не мислиш за нея.
Иначе, съветът ми е - забавлявай се, сега ти е паднало! Ако можеш, омъжи се, до година- две, не по-късно, защото с всеки изминал ден на пазара излиза нова реколта и цената ти пада. След няколко години няма да има много мераклии да ти осигуряват стандарта, с който си свикнала - не че ще си престаряла и грозна, просто няма да си им в таргета. Повярвай, в тази среда в която си, възраст, започваща с 2.. не е интересна

Така че - недей да мислиш за жена му, по-скоро мисли как ти да станеш жена на някой, че да ти е спокойно и все така широко около врата

И така в същия дух направо я попиляват от подигравки ! :D

Ако ви се чете :

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=411147.0

Темата е голяма но е забавно .... ;)
:grin:

NeZaPoznat

07-15-2009, 09:49

Ето едно постче за едно щастливо момиче ... т.е. жена на 25 г.

Прочетете го внимателно. Само аз ли не виждам нищо написано за скъпи дрънкулки и парцалки ?! Това са нещата, които правят повечето тийнки щастливи !! А де ??!!

http://www.limpa.bg/blogs.php?entry=2637

ЩАСТЛИВА СЪМ!

Да аз мога да кажа че съм щастлива!Да щастлива съм,защото имам едно прекрасно семейство имам и прекрасни приятели до себе си,които ме обичат и ме приемат такава каквато съм,щастлива съм и когато правя другите щастливи около мен и когато им помагам!Да аз съм готова винаги на всичко за моите близки и приятели,когато ги видя че имат проблеми и страдат!Да мога да кажа че съм щастлива,щастлива съм,защото днес намерих още един приятел който ме прави такава!Щастлива!Аз съм една голяма щастливка!Трябваше много неща да се случат днес за да разбера това но вече гго знам!Щастлива съм!Бъдете щастливи и вие мои приятели!Обичам ви!

За мен щастието е това прекрасно състояние, което ми помага да осъзная факта, че съм жива, че съществувам, а също така и огромната отговорност, която нося за неговото постигане.
Щастлива съм, когато мога да се усмихна на изгряващото слънце и да благодаря на Бог новия ден, който ми дарява.
Щастлива съм, когато имам сили да се засмея дори, когато голяма болка ме изгаря и и сълзите са готови всеки момент да потекат от очите ми.
Щастлива съм, когато мога да обичам, да прощавам, да проявявам внимание и загриженост към хората около мен, без да очаквам каквото и да било в замяна.
Щастлива съм ,когато виждам радост в очите на детето си.
Щастлива съм, когато виждам повече щастливи хора около мен.
Щастлива съм, когато успея да се справя с трудностите, изпречили се на пътя ми.
Щастлива съм, когато има с кой да споделя щастието си, когато проявявам и срещам разбиране в хората около мен.
Щастлива съм, когато и в най-сивия и мрачен ден мога да открия нещо красиво, на което да се зарадвам.
ЕТО ЗАТОВА СЪМ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА!АЗ СЪМ НАЙ_ЩАСТЛИВИЯ ЧОВЕК НА СВЕТА!А ТОВА Е МОЯ ЛЮБИМ КЛИП КОЙТО ВИНАГИ СИ ГЛЕДАМ,КОГАТО УСЕТЯ ЧЕ ГУБЯ ВЯРА ВЪВ ВСИЧКО!ТОЙ МИ ВДЪХВА ВЯРА И НАДЕЖДА

curka87

07-15-2009, 13:11

Момчето е на 21 г. И да си кажа право и на мен не преди не ми се вярваше,че ще стана голям. :? Ама на - пораснах :?

Аз съм ти набор и макар,че за някой от хората в този форум тази тема е далечна и непонятна, аз те поздравявам. Прочетох постовете от другите форуми с интерес и бих прочела още.

NeZaPoznat

07-16-2009, 09:18

Това , което основно ме озадачи в разсъжденията на тази уж пораснала тийн-ка е, че се чуди защо мъжът е кръшнал след като открито признава, че го е отблъсквала: :shock:

Здравейте,

след като напиша темата си предполагам ,че повечето от вас ще ме наракат мръсница, курва и т.н.

Сега съм на 25. Преди 5 години се запознах с мъж, който беше 10 години по-голям от мен. Влюбих се силно и беше така около 2 години.
Междувременно се отказах от следване в чужбина, започнах работа и се преместих при него. Кархме се много, обичах го но винаги усещах , че някак не сме един за друг. Работех много, а той все в къщи или при майка си....или с приятели на кръчма...Никога не съм се чувствала сигурна и спокойна с него. Винаги на тръни. За пари да не говорим...винаги аз съм си купувала всичко. ...
Въпреки всичките ни проблеми, скандалите за дребни и големи неща, секса , който с времето стана досаден ( в началото беше хубаво )
останахме заедно 6 години. От които последната в раздели...Конккретния повод за раздялата ни беше негова изневяра на 14 февруари.

За тази изневяра съм много виновна аз, тък като рядко показвах някакво желание, не го чувствах близък и някак раздялата започнах аз вътрешно, с времето охладявах все повече, докато в главата си рисувах качествата на мъжа, който искам да срещна...
И един ден се появи... Вече не можех да търпя всички отрицателни страни на моя приятел, вече чувствах някаква сила че мога и без него....Единствения проблем на идеалния мъж е че е женен..и въпреки цялата ми любов не можем да създадем нищо заедно...
И вече 2 години сме заедно и някак си се искаме, и някак си има много страст..и някак си той ми е много мил...и от момента в който го срещнах знам в сърцето си че е за мен....

Днес окончателно се разделихме с предишния ми приятело , който въпреки грешката си искаше да бъдем пак заедно.

И сега се чувствам толкова сама и толкова самотна, защото няма нито един човек, на който да искам да се обадя освен на женения, и няма нито един приятел, на който бих искала да разкажа всичко. И няма нито един човек, който да поканя, с който да пия кафе, с който да излезна....Бях толкова улисана в работата, която сега не ми носи нищо....Забравих следването...

Чувствам живота си до тук като пълен провал - нямам образование, имам работа на хубаво място, но не ми харесва, нямам контакти с никакви хора....сега бавят заплати...няма развитие...., изгубих единствения мъж, който може би ме обичаше истински и на който посветих 5 години от живота си ...най-хубавите... не съм ходила почти никъде извън София....Нямам никака собственост....
сега нямам и приятели....

Чувставам се ужасно празна и самотна....и всичко в живота ми е такъв хаос....

И някак се хващам за най-неподходящите хора и най-неподходящите ситуации....

Как да се справя? Как да бъда като всички? Как да направя така, че да не съм сама?Вижте и коментарите. :D Интересни са:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=412656.0

AceXe

07-16-2009, 09:35

Темата е много смислена...

Няма да постигнеш нищо и ще ти кажа защо.

Тийнейджърското съсловие в развитите страни и в развиващите се такива от по-високо ниво, е най-агресивното и жестоко съсловие. Погледни България. Не казвам, че между възрастните няма интриги, търкания и т.н. Но те имат по-развит светоглед от младите. Тийнейджърите го изграждат и затова всеки се прави на интересен, всеки е страшно комплексиран от какво ли не (дори тези, които си мислят, че нямат комплекси имат неща за себе си, за които се притесняват и крият). Тийнейджърите са способни да тормозят някого на технтие години, само защото не е тип "побойник". Способни са да тормозят някого само защото е различен от тях. Само защото се отличава. По кварталните училища в 5ти, 6ти и 7ми клас знаеш ли какво е? Побоища всеки ден, едни се правят на тежкари и тартори, а други трябва да им лижат подметките, защото са по-затворени и не могат да се защитят. И отлъчват някое момиче от така наречения колектив само защото носи очила има неприятна пъпка до лявото ухо и не се облича според последния писък на модата, не ходи с 5 тона парфюм и дамска чантичка, не се прави, че си говори по телефона постоянно (демек, че е търсена), кефи се като изкара 6, а не се стеснява и опитва да го скрие (не дай Боже другите я помислят за зубър).

Ето затова тук е така. Тийновете са такива. Всеки се интересува от мнението на останалите, на които чисто и просто не им пука за тях. Или казано по-иначе... Не ти пука за човека пред тебе, но ти пука за мнението му за теб... И това е схващане, което създава оказва сериозно отражение в по-нататъшния живот. Това нон-стоп да се итнересуваш другите за какъв ще те помислят и да се доказваш с материалните неща.... Какво очакваш?!

Защо в 10ти/11ти и 12ти клас няма да видиш подобно отношение един към друг? Защото каквито и да са, вече имат по-разумно мислене, което се основава на това всеки да просперира и да постигне повече, а не да се докаже пред останалите и да скрие комплексите си.

NeZaPoznat

07-16-2009, 09:42

Темата е за хора, които искат да се учат от грешките на другите. Последното нещо което искам е да променям начина на мислене на тийновете. :? Те в повечето случаи не мислят !! Какво да променям :?

NeZaPoznat

07-20-2009, 10:45

Това е от нашия форум. Поствам я тук за да си извлечете поука.... поне тези които четат темата :

Аз не съм много тинейджър, обаче такива съм ги надробила и вече съвсем незнам какво да правя та накрая реших,че имам нужда от свежа перспектива върху ситуацията, в която се забърках и се сетих за този сайт, който посещавах често като бях по-малка.

Така историята започна точно преди 2 години, когато се разделих с приятеля ми,с койото бяхме заедно 8 години и срещнах едно момче,което меко казано ми завъртя главата. За историята да го наречем Иван. Значи аз бях луда по Иван, беше най-страхотното момче,което съм срещала някога. Излизахме около месец и всяка вечер прекарана заедно беше супер забавна,имаше някакво невероятно привличане между нас. Иван обаче заминаваше за 1 година да пътува по чужбина и още от началото ми каза, че не иска да има връзка с никой в момента, защото няма смисъл. Аз го разбирах и бях ок със ситуацията стига да продължим да се виждаме. Един ден обаче той спря да ми се обажда,да ми пище и тн. Повече от месец не чух нищо от него. Бях съкрушена от постъпката му, най-малкото защото нямаше доблестта да ми даде някакво обяснение все пак до този момент прекарвахме почти всяка вечер заедно и никога сме имали спорове и тн. Така или иначе почнах да разбирам как стоят нещата и трябваше да се примиря,че той не изпитва нищо към мен и да продължа.

И така излизайки с приятелки срещнах Васил. Той беше пълна противоположност на Иван, срамежлив, с дълга до раменете коса, доста гръндж и изглевдаше самотен тип. Работеше в бара,в който с мойте приятелки ходехме и скоро се запознахме и почнахме да излизаме. Аз обаче още обичах Иван и постоянно мислех за него. Плюс това да започна нова връзка ми се виждаше абсурдно. Въпреки, че казах на Васил, че не искам да съм с него, той настояваше да сме приятели и да продължим да се виждаме,като и се случи два пъти да спим заедно.

Около това време някъде Иван се върна в живота ми и настояваше да се видим. Аз все още бях луда по него и се съгласих. Може да звучи глупаво, но оставаха два месеца преди да замине и замисляйки се, че никога повече може да не се видим,аз реших че трябва да се възползваме от оставащото време. И така започнахме пак да се виждаме. Междувременно аз виждах, че Васил много ме харесва и иска да е с мен, но се получи,че аз го наранявах като не исках да съм с него и накрая реших, че най-добре ще е да спрем да се виждаме за известно време.

Точно преди Коледа, Иван замина,последната ни среща не беше много приятна, беше неловка и за двама ни.Аз си тръгнах със сълзи на очите осъзнавайки,че може би никога няма да видя този човек, към който имам толкова силни чувства. Аз също заминах на другия ден прибрах се вкъщи за Коледа. Бях страшно тъжна от тази раздяла,но след месец някъде реших,че трябва да продължа напред. Една вечер с приятелки отидохме до бара на Васил и той беше много мил с мен, накара ме да се смея и тн. и скоро започнахме да се виждаме по често. Въпреки, че постоянно мислех за Иван започнах бавно да се влюбвам в Васил. Скоро бяхме неразделни и дори започнахме да живеем заедно.

Това е историята! Проблемът сега е, че с Васил се разделихме след година заедно и напълно неразделни. Той започна да се съмнява в чувствата си към мен (също имаше и мн. други проблеми), но като цяло аз исках да работим над връзката си и да останем заедно. Това беше докато разбрах,че е целунал някакво момиче,с което работи. Междувременно Иван се е завърнал от пътешествието си, и от месеци се опитва да се видим, но аз го избягвам,за да не създавам проблеми с Васил,който е доста ревнив. Когато разбрах за целувката аз се ядосах супер много и се свързах с Иван и уредих среща. Бях решила, да му натрия носа на Васил.

С Иван се видяхме уж за по питие и да си разкажем кой какво е правил през изминалата 1.5 година и ноща приключи отивайки утях в 6 сутринта. Искрата беше още там. Започнахме да се виждаме пак. А Васил май се виждаше с онова момиче. Васил обаче от няколко месеца работеше в нов бар точно срещу сградата,в която сега живея аз(преди живяхме заедно,но той се изнесе,ако следите историята ) и тъй като се засичаме често,почти всеки ден, решихме да се опитаме да сме приятели, тъй като въпреки всичко държим много един на друг, но някакси всичките ни раговори свършваха в леглото, въпреки че и двамата сме на мнение,че не трябва да сме заендо в момента. А с Иван нещата вървят доста бавно,което е ок, но аз не му вярвам много пък и незнам каква връзка иска да имаме. Аз никога не обясних за Иван,но той е доста играч така да се каже, страшно привлекателен и самоуверен тип. Каза ми,че не търси любов и че предпочита да сме приятели. Въпреки всичко си прекарваме супер заендо и спяхме заедно (без секс).

Ситуацията обаче ескалира в последните дни, сега и Васил и Иван знаят един за друг, а аз не мога да спра да виждам нито един от тях,а и двамата искат да са с мен...Много държа и на двамата, и двамата ме привличат страшно много и общо взето ги искам и двамата, но осъзнавайки колко е нередно, и че не е честно за никой от тях,аз трябва да вземе решение. И тук вече съм изгубена,незнам какво да правя, защото не само не искам да загубя никой от тях ,а и не искам да нараня никой от тях

Благодаря, че отделихте време да прочетете тази история!! Знам, че е дълга но все пак са 2 години това. Естествено има още хилчди подробности,които спестявам,но надявам се това да е достатъчно инфо за съвет.

П.С. Историята не се развива в България, аз живея в чужбина и имената са измислени. Но точно затова се нуждая от свежи мнения.
....
Такаа, първо благодаря за съветите,много ми е интересно да чуя различни мнения.

Тази история е толкова заплетена както споменах доста неща спестявам, и честно казано ми е много интересно,че 90% ми препоръчвате Иван. Така ми казват и моите приятелки де, но нещо все ме влече обратно към Васил. Знам,че трябва да си изясня моите чувства,това е най-трудното в момента,защото както споменах и двамата ме привличат супер много не само физически,а и като хора. Пълни противоположности са. Нямат едничко общо нещо. С единия имах краткотрйна авантюра, която ще помня цял живот,като най-хубавото лято. С другия имах едногодишна връзка,деляхме жилище и правехме планове за бъдещето.

Трудно е да се каже какво търся дали секс,любов и тн. Идеалния вариант и двете,но да намериш човека,който иска същото в точно същият момент и то с теб е трудната работа. А те какви връзки искат незнам. Малко са трудни да ги хвана за сериозен разговор.Васил все гледа да избяга от този разговор макар че ми е казвал,че още ме обича и иска да е с мен,но не сега. Иван мисля,че просто се наслаждава и каквото стане.

Наделина харесва ми твойта гледна точка. Може би най-доброто за сега е да им кажа и на двамата, че в момента не искам сериозна връзка,но бих искала да продължим да се виждаме. Интересно, ще го обмисля.

NeZaPoznat

07-20-2009, 10:49

Ето ‘мъката’ на една бивша тийн-ка зажадняла за секс !
Не мога да разбера какво става с тези момичета ...
Когато ние ги искаме - те не искат, а когато те искат - няма вече кой да ги поиска ...
Ето темата:

С мъжа ми почти не правим секс. И все по-рядко се случва.
Веднъж на два месеца я се случи я не.
Сигурна съм, че няма любовница, но това не решава проблема.
И съм се видяла в чудо и не знам какво да правя.
Вече съм на път да му предложа отворена връзка щото не се издържа.
Не че ми отказва секс ако поискам, но не мога само да искам. Няма я играта.
Какво да правя... вече издивях Хормоните ми ме побъркват
.....
Заедно сме едва от 3 години, а от 2 години е това положение
Нямаме деца. Стрес има ама при кой няма?
По-голям е от мен, но чак пък толкова секса да не го влече...
Говорили сме. Той каза, че иска аз да поемам инициативата. Аз съм се запънала за обратното и мамата си трака Досега винаги аз подавам сигналите. Мечтая си да направи нещо по импулсивно, но не се е случвало от какво бяхме гаджета.
Не мисля, че съм занемарена и че съм се сляла с интериора. Точно обратното. Държа на външния си вид.
....
Знам какво си мислят тукашните юзърки: “ на мен това никога няма да ми се случи”
Предполагам същото си е мислила и авторката на темата когато е била тийн-ка.
Живота има странно чувство за хумор.

Някои мнения:

.....
Позната история.След 20 г брак и седем годишна разлика във възрастта при мен секса е мираж веднъж на месец и то за да се отчетем .Аз се чувствам във вихъра си - хормоните наистина ме подлудяват ,унизително ми е да моля при положение че щом се прибере веднага заспива или отива да гледа тв.За мен това е признак че не иска.Искам да правя секс , няма да стана по- млада и хубава но като на половинката не му се иска?
...
Преди време се опитах да попитам в една подобна тема защо жените смятат, че на мъжете ВИНАГИ са готови и им се иска, но както се очакваше ме оплюха.
Сега да ви попитам мили жени в тази тема - приятно ли е да си от искащата страна ? А ?!!
....
Защото нормалните мъже са.
Може да не искат жена си, но поне ще искат някоя друга. Да не искат секс изобщо е много много притеснително. Направо си е за лекар.

Иде ми да питам какво става с тези мъже?
Добре, че моя е от по предното поколение, за които секса е най важното мъжко развлечение.
......
не съм сама, не съм сама, не съм сама.............. ма и не ми се иска де. обаче пък е обидно да не ти искат. уронва се егото.............
пък с тези дет си искат на мен не ми се иска.........
омагьосан кръг. разведи се, или тръгни на фитнес. или го удари на ядене на сладко.........открий лекарство против косопад. абе, занимавай се с нещо друго.
.....
Не бих се съгласил, че отклоняваме темата. Просто добавяме и друга гледна точка.

Защо когато жените отказват секс и побъркват мъжете това се смята за нормално, а когато мъжете отказват секс вдигаме врява до бога и пускаме слъзливи темички в преобладаващо женски форуми ?
Ние нямаме ли право на избор
Ако не ни харесва или ни е омръзнала някоя жена защо сме длъжни да правим секс с нея
Или така ви е по-удобно
.....

Да си дойдем на думата, че повечето хора не им стиска да си кажат направо не те желая вече. Дори и да си го признаят пред себе си е трудно. Защото може всичко друго да е наред.
Може и да не можеш, когато искаш, но веднъж преминало желанието ми към някого като сексуален обект, до сега не ми се е връщало. Това не ме плаши.
Нито ме плаши да кажа точната причина, ако отказвам, която е или умора или някакво скарване,което ми държи влага все още. Други причини за отказ до сега не са ми се появявали, но пък съм случила в това отношение на мъж, който не ми е отказвал. Не за друго, ами рядко се налага аз да си искам.
.....Разбира се това не са всички мнения.
Цялата тема е много по интересна:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=380458.0

NeZaPoznat

07-21-2009, 09:49

Днес проверих какво са написали юзърите по една стара тема, а именно:

Към момичетата - за оргазма или поне удоволствието от секса

Ето я тук:

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=263536

Влизам при БГ-мамите и какво да видя - почти същата тема:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=403386.0

Ето първия пост:

Да сте се престрували,че изпитвате оргазъм? Имам предвид,когато сте правили секс да сте лъгали,че сте получили оргазъм или няколко, а всъщност да не е имало нито един ?

И ето мнението на една мноого бивша тийн-ка заради което пускам линка :

Абе, бърди търсила съм, вкарвали сме езици, ръце, въртели сме се - усетила съм ЧУДОТО, за което си говорим, просто ми се губи често и завиждам на ТЕЗИ, които ВИНАГИ стигат до ТАМ, а не като мен 1-2 пъти в месеца. На 68 г съм

Много се радвам на тези, които от 1-2 целувки са готови
Не ми вярвате ?! Ето :

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=403386.msg11519035#msg11519035

Има какво да научат още тукашните тийнки :D

NeZaPoznat

07-28-2009, 12:17

Отдавна не съм пускал пост тук, но просто темите са почти еднакви с вече постнатите. Днес обаче при БГ-мамите намерих една много интересна тема в която бивши тийнки споделят за своите стари любови или както е заглавието на темата :

Хваща ли ръжда старата любов?

Първия пост:

Здравейте!
Провокирана от една темичка, която скоро прочетох във форума, искам да ви попитам: наистина ли е вярна приказката, че старата любов ръжда не хваща? За вас как е? Сещате ли се за старите си любови, макар и сега, след години, да сте щастливо или нещастно женени?
Преди време аз, случайно и не толкова, намерих координатите на една моя стара неосъществена любов в Скайп. Преди десетина години имахме заигравка в гимназията, но до връзка не се стигна. Беше ученическа любов, гледах го и си въздишах по него всеки път, когато го срещна. Той знаеше или поне се досещаше, но нямахме връзка, така и не разбрах харесвал ли ме е или не. Това продължи години, аз бях срамежлива, той също. Никой на никого нищо не каза. След време съдбата ни срещна пак случайно. Той следваше в града, където следвах и аз. Но пак нищо не стана, аз тогава мислех за друг.
Сега, след толкова години, го намерих. Писах му. Отговори. Казах му коя съм. Сети се. Признах му чувствата си от миналото, той каза, че също не е бил безразличен.
Е, и? Омъжена съм щастливо, смея да твърдя, обичам съпруга си. Не съм крила нищо. Всъщност, проблемът ми е, че постоянно взех да мисля за този човек от миналото ми. Писахме си няколко дни, като приятели, без задни мисли. Но мисълта в мен си остава. Той ми каза: защо не ми каза тогава, защо не ми обясни какво чувстваш? Е, защо? Просто изпуснахме момента...
Но не спирам да мисля за него... Малко объркано стана, но бих искала, ако някой има подобни преживявания, да сподели, ще ми е интересно как сте се справили, ако в живота ви случайно се е появила някоя стара любов...

…
И някои отговори които ми харесаха:

Ех, скуката, скуката... за какво ти е било да го търсиш, че и да му споделяш за чувствата си? Нали уж си щастливо омъжена. Търсиш си белята.
Нямам стари любови, а и да имах, не бих ги търсила.
…
Ееееех, и аз имам такава любов.
Пиша анонимно за да не прочете съпругът ми.
Точно от гимназията ми е моята стара любов. Обичахме се безумно, всички знаеха за това, но от срам ли, от страх ли така и нищо не се получи. Имаше само няколко целувки. Много пъти съм се оптвала да говоря с него, но все не се престрашавах. Времето си мина и завършихме. И ето ме вече 12 години след това още мисля за него почти всеки ден. Понякога плача, мразя се, обвинявам се. Тъгувам за него и за това което не изживяхме. Опитвам се да го намеря, но не успявам. Сякаш потъна в дън земя. Нито съучиниците ни, нито познати от неговият град знаят нещо за него. Разбира се аз питам така между другото за да не заподозре някой нещо, защото съм щастливо омъжена. Наистина е така. Срещнах съпругът си още докато учехме. Обичам го и съм щастлива с него. Но, другият е постоянно в мислите ми и винаги е бил от моментът в който го обикнах. Моля ви не ме мислете за луда и за незнаеща какво иска. Аз това нещо не съм способна да го контролирам. Мисля си, ако поне можех да го видя и да поговорим малко, всичко ще ми мине. Защото и аз понякога се обвинявам че идеализирам тази неусъществена любов. Но къде подяволите изчезна това момче? Моля се само да не го срещна някъде случайно, защото сигурно ще ми проличи много.
Благодаря на всеки който ме изчете, имам нужда да споделя с някого, а няма с кого. Съпругът ми е най-добрият ми приятел и най- близък човек, а с него разбирате няма как да споделя. най - малкото ще стана смешна.
Та така...страрата любов ако е била силна и истинска, според мен ръжда не хваща.
…
Тези неизживяните неща затова болят, защото са неизживяни и си живееш в спомени и мисли тип Алиса в страната на чудесата: "Ако беше - би било, но понеже не е - не е"
Онази, другата обаче - изживяна, споделена, но приключила по една или друга причина - не би трябвало да хваща ни ръжда, ни патина - ти си оставил част от душата и сърцето си в тази връзка - какво, да ги забравиш ли?
По темата - имам такава любов - дълга, луда, споделена - приключена по стечение на обстоятелствата и...хубаво ми е, когато го видя, трепти ми в корема, носталгия ме обзема....не се тръшкам после и не се терзая в мисли какво би станало....не искам да сме заедно - но ще го обичам, докато съм жива.
….
Много ми е неприятно,че влизам като гост,но близките ми също четат тук и се страхувам да не ме разпознаят.При мен старата любов не успя да хване ръжда-напротив като че ли се разгоря още по-силно.Така се случи ,че тогава не успяхме да си кажем всичко или по-точно аз се дърпах.Но 5 год след като се омъжих всичко започна от там до където беше стигнало.Толкова години вече и двамата се чудим какво ли щеше да бъде, ако бяхме продължили заедно.Съпругът ми също ме обича,работим една и съща работа ,грижим се за децата ни,но просто сърцето ми копнее за първата ми любов.По някога се обвинявам,че той(съпругът ми) е толкова добър към мен и всеки път ми показва колко ме обича,а пък аз съм тръгнала , както ще кажат някои да си виря краката,но пък в повечето случаи си мисля,че и аз имам право на щастливи мигове поне,ако не на цял живот с човека,когото наистина обичам.Неръждясалата ми любов също има жена до себе си,но и там не грее огън.Сега вече след като близо 7 години сме заедно не мога да си представя как ще живея,ако се разделим някога и не мога да се сетя как съм живяла без него преди това.Ами това е от мен.Който иска да ме хули ,който иска да ме плюе, но когато наистина е имало любов и 100 години да минат ,тя няма да ръждяса.

….

Цялата тема е много интересна ... поне за мен
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=383802.0

woo

07-28-2009, 19:20

като чета тази тема и почвам да се плаша .. не искам да пораствам ... :(
поздравления мн е добра ... има доста неща които можеш да научиш ..

NeZaPoznat

07-29-2009, 07:18

като чета тази тема и почвам да се плаша .. не искам да пораствам ... :(
поздравления мн е добра ... има доста неща които можеш да научиш ..

Аз пък си мечтаех да порасна.. ама имаше една поговорка - внимавай какво си пожелаваш защото може и да ти се случи :?
Има обаче и хубави работи :D порасналите мацки правят по-хубав секс 8-)
Давай го по-смело :-P

NeZaPoznat

07-29-2009, 08:54

Днес видях, че по една тема “Кога разбираме че сме влюбени”:

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=260516
още се пише.

Няма лошо. Още вчера намерих подобна тема в БГ-мама но не ми остана време да я изчета. Казва се “Усещане за любов”. Тъй като вече много пъти тук се задава въпроса дали я има или я няма тази любов ето вижте какво мислят бившите тийнки по въпроса.
Аз лично намерих отговори на много от моите въпроси тук.
Стига съм писал глупости. Ето първия пост:

Може да ви се стори леко странна темата, но сега покрай празниците ме налегнаха едни такива мисли...
Много се е изписало за любовта във форума, но повече покрай дълбаене в конкретна история.
Често срещам мнения (а и самата аз съм писала, не отричам) ти не си го обичала или той не те е обичал. Запитах се кога решаваме, че това е любов. По какво разбираме, че сме обичали или че обичаме още. Не искам да пишем конкретни случки в тази тема и да спорим кое от преживяванията на останалите е любов и кое не. А да опишем за нас какво е любовта, такава каквато сме я изпитали . До колко е важна тя за всеки един от нас, поставяме ли и граници или я оставяме да бъде над всичко. Обикновено казваме, че любовта е най голяма, но също и че само тя не е достатъчна за една връзка. От какво се нуждае вашата любов , за да живее и какво би я убило?
Това да обичам винаги е било голям процент от щастието ми. Дори отчитам донякъде като грешка това, че вероятно не съм дооценяла моменти на показана към мен обич, такива в които съм считала че не обичам достатъчно и може би съм изгубила много.
Ще ми се това да е тема за реалната любов, такава каквато е, не идеална - като нас самите.
Пишете за тази любов, която има най голямо значение за вас , без да споменаваме тази към децата, защото за всички е ясно, че тя е най. Любов към човека до нас, към този, който е далеч, но може би бихме искали да бъде близо, любов към работата, към живота (каквото и да включва това), към себе си дори... Не искам да поставям ограничения. Пишете за това, което чувствате.
Какво ви дава любовта и какво правите вие за нея? Кога приятното усещане и топлота преминават границата и вие си казвате „да, това е любов”? Трябва ли да бъдете достатъчно близки с някого, за да можете да кажете, че го обичате или не е задължително. Сама по себе си близостта любов ли е? Този въпрос много ме затруднява, защото понякога уж си мислим, че не е, а сме готови да направим доста трудни, да не кажа непосилни неща за някого, когото чувстваме близък.
Дано не съм ви досадила, но наистина би ми било интересно да науча вашето усещане за любовта.

И както винаги някои отговори:

….

За много любови искам да пиша.Всичките толкова различни.Странно е усещането ми за любовта към живота.Радостно.Кога съм го оценяла най-много-него,живота? Когато с треперещи ръце и почти без дъх лекичко ме е стискал за ръката човек,знаейки,че си отива-"Благодаря".Медицинска сестра съм в спешен център. В такива моменти съм изпитвала най-силната любов и благодарност,че съм тук.Че имам шанс да обичам,и може би,да бъда обичана.

Често мечтая за поетични разговори,разходка под звездите и песни на ухо.А до мен е едно мълчаливо момче,което ме обича откакто се помни и заради тази любов е направило един кош глупости.Именно с него имах възможността да усетя границата-от приятел един човек да се превърне в Любов.Не можах да разбера кога точно,но вече беше много по-дълбоко,страстно ,усещането от преди. Имало е много моменти,в които съм го и мразила,и много ме е боляло от действията му,и съм искала да спра да го обичам...Да се радвам,когато го виждам,да се радвам,когато усещам сърцето му равномерно да тупти,да усещам присъствието му и мириса му наоколо,да се сджавквам с него,когато ми е криво...Всичко това за мен е любов.Но не само това е Любовта.
Много тръпнещо ми става когато видя старци по улиците да се държат влюбено за ръцете.А колко и какъв път са изминали,за да стигнат до там...? И дали не са с срещнали вчера в кварталната градинка?Ей такива въпроси ми се въртят в главата.

А има и хора,които обичам от първия момент,в който ги видя.Познавам си ги.Не наричам това Любов,а обич,защото го изпитвам към няколко приятели.И да,няма значение дали са близо или далече,самата мисъл,че ги има,ме кара да ги обичам.По какво разбирам-при мен важен е контактът с очите.Там става магията,едно такова разбиране с другия.

И няколко потулени назад в съзнанието ми стари любови,на които и днес се радвам,че ги е имало.Как разбирам дали съм ги обичала-ами по това,че и сега ги обичам,топло ми е когато мисля за тях и се радвам,че са добре.

А имам и една друга,странна любов ,към приятел, който се опитвам да се убедя,че вече не обичам.И въпреки болката,която ми е причинил ,и яростта,и гнева,и обидата,и яда,и разочарованието,и сълзите...Пак ме дърпа нещо натам. Странно е човешкото сърце.

А да,и обичта към мама. Да и нарисувам ръцете си на бял лист хартия и да и го подаря.Като малко момиченце.Защото колкото и да раста и да се уча на Живот,мама знае какво малко ,залутано момиченце съм всъщност.

….
Познавам любовта добре..виждала съм я и съм я имала във множество варианти..
Споделена, несподелена, далечна, грешна, луда, страстна, благодарна и възторжена, тъжна и болезнена..всичките до една съм ги изживяла и изстрадала..

Но едва тази, последната..ми даде това, за което пишеш..
Усещането за любов..

Няма по-хубаво чувство..заспиваш и се събуждаш с усмивка..независимо, че си сам..
Усещаш я с всеки жест или поглед..с всяка секунда, прекарана заедно..
Очите греят..не можеш да се/ да го познаеш..все едно си друг човек..
Красиво е..

Кога се появи ли? Неочаквано..от едно силно привличане и няколко луди нощи..
Когато една нощ се събудих, а него го нямаше до мен..седеше в креслото и ме гледаше как спя..
От човек, за който винаги съм смятала, че "не е рисков" (да се влюбя де)..

Но любовта дойде със споделянето..когато осъзнах, че редовно посрещаме изгрева в разговори.. че му казах всичко, дори и това от което съм се срамувала..че дори и той, силния и невъзможния, е крехък и раним като всеки..Тогава разбрах, че имам шанса да познавам само 10 % от него, но истинските, най-искрените и отчаяно крити от него..Другите 90 % не ме интересуват - те са за останалия свят..

…..
Загубих Любовта преди 6 години, т.е. аз си мислех, че е Любов споделена, а не е било. За мен беше безрезервна, всепоглъщаща, обичах го повече от себе си, а той не чак толкова явно. Впоследствие разбрах, че никак даже не ме е обичал. Нарани ме толкова много че душата ми беше опожарена. Така години наред близах рани, докато съвсем случайно срещнах може би нова Любов. Та за мен усещането за Любов е отново да усещам Любовта и отново да повярвам, че я има. Да усещам допира на кожата му, да виждам блясъка в очите му, да ме гали нежно по лицето и да мълчим прегърнати и всичко да е казано без думи.
....
Винаги съм търсила любовта като хляб. Нещо, без което не мога, всеки ден. Влюбвала съм се, в подходящи, неподходящи. Поглеждам се в миналото и се виждам отстрани, с блеснал поглед, разтоврени устни, очакваща. Любовта за мен винаги е била очакване. Поглъщане. Оглеждала съм се в човек, като в огледало. Блъскала съм се в стени, била съм нахална, неразумна, досадна. Също така и възхитителна, страстна, изгубена, красива. Това е любовта за мен, такава каквато ме прави.

После, срещнах тази, която се превърна в обич. Нещо, което всъщност не съм знаела, че търся. Любовта дойде в дна тиха пролетна вечер, с чаша бира в ръка и поглед с цвят на кафе. След дни се гледахме така, сякаш всичко е спряло. В един автобус, той пред мен, чувах само дъжд и думи, които не казваше. Една целувка, която изпива дъха и след нея трябва да поемеш дълбоко, да погълнеш живот. Обичта дойде, когато реших да обърна гръб на любовта и да бъда силна. А станах закриляна. Обичта ми донесе безрезервно доверие, тя е една любов, която не очаква безнадеждно. Тя е споделеното мълчание, еднаквите мисли през далечни разстояния, загърбването на самия теб. Тя е и любов, и приятелство, и надежда, и вяра, и подкрепа, и съдник, и тази, която прощава. Всичко, събрано в две ръце, събрано в едни кафеви очи, в него.
....Ето и цялата тема:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=359085.0

NeZaPoznat

07-30-2009, 12:57

Малко пъти съм се чувствал така както когато прочетох тази история. Тя е от един малък форум за взаимопомощ, който чета от няколко седмици. Тамо пишат има няма 10-тина души. Има от всичко - култови лафове, майтапи, разкази, покъртителни драми и още по-покъртителни коментари. Умишлено не давам линк за да не го напълните с тъпи теми или пък ако го намерите да не е по моя вина.
Историята е нещо като изповед на една бивша тийн-ка станала вече баба. Имайте в предвид, че това не е сценарий на лигав сериал, нито пък напудрено реалити където някой си се прави на влик заобиколен от снимачен екип. Това са реални хора, реални проблеми, реални съдби и реален живот.
Ето я:

Дълго се чудих къде да публикувам моята история, защото в един или друг аспект тя засяга много от публикуваните тук истории. За това реших да я публикувам тук в началото. Много млади момичета поставят въпроса за изневярата и последствията. Аз бях и от едната и от другата страна. Живота ми се стече така, че първо да почувствувам това върху себе си, а после да изневеря и аз. Историята ми не е оплакване или зов за помощ. Искам само да предам доколкото мога опита си на жена видяла от всичко. В началото трябва да спомена, че изневярата за мен е физическа и душевна. Физическата изневяра не е страшна. Душевната изневяра може и да няма физически изражения, но е непреодолима. Аз преживях физическа изневяра и това донякъде ме спаси. Ако беше душевна сигурно не бих могла да я преживея. След като родих третото си дете имах усложнения, които не ми позволяваха да съм пълноценна жена. Това ми състояние продължи доста време. Мъжът ми го приемаше тежко, макар че покрай грижите за двете ни по-големи деца и за бебето не ни оставаше много време. Започна много да работи и да закъснява вечер. Един ден случайно срещнах моя съученичка, която ми каза, че съпруга ми често посещавал една нейна комшийка, на която се носело име на лека жена. Не искала да ми казва, но не издържала повече. Разбрахме се следващия път като го види да ми се обади. Обади се след няколко дни. Същия ден по-рано съпруга ми се обади, че ще се забави в службата по работа. Всичко ми се изясни и се почувствах много излъгана и унизена. Не намерих сили да отида там. Премълчавах си като се успокоявах с мисълта, че все пак не ни лишаваше нито от помощ, нито от грижи,а и той не беше единствения мъж с който съм била през живота си, което не ми даваше основание да искам от него да съм единствената. Нещата продължиха. Съпруга ми се обаждаше, че има работа и час след това се обаждаше съученичката ми за да ми каже, че е там. Тежко го приемах, но не можеше да не забележа, че вечерта след като е бил там се връщаше в добро настроение. Не навикваше децата за щяло и нещяло и когато всички заспяха идваше да ме целуне за лека нощ, което иначе не правеше. Тогава реших, че след като аз не мога да съм пълноценна поне да не лишавам мъжа си от нещо от което сега разбирам, че е имал нужда. Мъж на 33 в разцвета на силите си не може да запълни живота си само с работа, а в къщи да го чака недоволна жена , непослушни деца и сушилник с пелени. В една къща с 3 деца един нервен мъж е последното, което ми трябваше. Пък и като помислих малко - какво бих спечелила ако го бях упрекнала че ходи при нея? Един скандал за изневяра за дълго би разбил разбирателството в което живеехме. Нямах нужда от това, а и ако останех сама жена с 3 деца. Тогава на разведените не се гледаше с добро око. Сега напълно разбирам, че онази ми е направила услуга за която не бях я молила. Другото за което може би трябва да и благодаря е, че след като аз преминах през онзи период мъжът ми започна да иска от мен неща, които преди не беше искал. В началото ги правех за да му докажа, че не съм по-долу от нея, но после започнах да проумявам, че интимния живот е доста по-приятен ако има разнообразие. Сигурна съм, че не е ходил повече там защото съученичката ми би ми казала ако имаше нещо. Веднъж тя ме попита как съм го преживяла, но аз просто си замълчах. След време колелото на живота ме постави от другата страна. Срещнах един млад мъж на работното си място. Всичко започна заради мен и въпреки угризенията които имах, защото никак не се виждах като нечия любовница. Много пъти бях отказвала близост с други мъже. В един момент обаче тялото ми реагира точно противоположно на ума ми и аз реших да го послушам, давайки си сметка, че това може да ми е последния шанс да се почувствам желана. Почти всичко между нас стана по моя инициатива и изцяло аз съм виновна за това, че той се поддаде на изкушението. Два дни след като бяхме за първи път заедно не можех да повярвам, че съм го направила, но бях и щастлива, че съм все още желана. Той беше доста по-млад, но явно за него това не беше проблем. Връзката ни продължи доста дълго. Края дойде след като ме съкратиха от предприятието в което работех. Нямах угризения защото все пак аз се поддадох на изкушението след съпруга ми, а и сега вече знам, че това наистина е бил последния ми шанс. Много пъти се замислям колко много бих загубила ако тогава не бях посмяла да го направя. Замислям се и за многото случаи, когато съм отклонявала предложения на мъже за които сега само мога да си мечтая. Ако не бях толкова предана на неписаните закони сигурно сега щях да имам много повече спомени, които да ме правят щастлива. Не мога да си отговоря на въпроса защо не приемах предложенията им чисто физически както стана с този мъж. Ако в обществото битува мнение, че жените сме по-умните то аз сигурно съм изключение защото господ ме беше надарил с външност, която се харесва на мъжете, а аз проиграх почти всички шансове, които съдбата ми предостави. Физическото общуване с мъж е нещото, което ме е карало да се чувствам млада колкото и смешно да изглежда това казано от една жена вече баба. Прочетох мислите на някои момичета, че с фитнес и диета ще запазят младостта си. Не е точно така. Структурата ми е такава, че цял живот съм в норма без никакъв фитнес и диети. Три пъти съм била бременна и няколко месеца след раждането си бях като преди. Колкото и да си в норма с годините все повече започваш да не харесваш това, което виждаш в огледалото. Не крия, че и аз не съм имала представа какво е да остарееш. Ако трябва да потърся някаква метафора то старостта е като да скочиш в реката. Психически си готов за дълбока и студена вода, но разбираш колко е дълбоко и студено чак когато паднеш във водата. Връщане назад няма. Това, което съм разбрала от моите преживявания е, че живота на човек е доста по странен от всички книги, които са написани за живота. Изневярата на съпруга ми от сегашната ми гледна точка за мен е напълно оправдана. Това го направи по-добър мъж, а и след като и аз нагазих в забранения вир разбрах, че наистина е добър. Не ми е неудобно да кажа, че той не беше първия и последния мъж в живота ми, но сравнен с другите мъже наистина е най-добрия. Не храня добри чувства към онази жена. Веднъж се видяхме случайно на един празник на града. Ние вървяхме петимата и се смеехме за нещо, а тя гледаше отдалече. Съпруга ми даже и не я забеляза. Доколкото знам тя още си ходи пет за четири. Няма да ви давам съвети защото от опит знам, че най-добрите съвети дава живота. Разказвам това за пръв и последен път. Ще остана читател на форума защото тук наистина се разискват теми, за които никога не е късно да се говори...

Ето и първия коментар:

Работа на модераторите е да блогадарят за такова споделяне, но вслучая аз се включвам преди тях и съответн не мога да се възвържа. Благодаря, Елена, за това което споделяте!! Мисля, че е много ценно. Вие имате перспективата на годините и можете и да оцените случилото се от разтоянието на времето, без обвинения и самообвинения. Във вашата история аз разчитам, че независимо от коя страна попада човек, той трябва да си дава отговор на въпроса "защо" и "как". Приела сте поведението на съпруга си, защото сте оценила причината за него и ползите, които то има. Приела сте за себе си, че имате право на някои желания и емоции и не сте съжалявали за това. "Изневеря" може да бъде доста широко понятие и всеки си го разбира от своята камбанария. Всеки сам за себе си преценява кога и защо може да прости, кога и защо той самият "има право" на стъпка в страни. Важното е наистина да преценява добре и разумно нещата сам за себе си. По-тъжък съд от този, който човек сам си прави, наистина няма!

Може би това е последния ми пост тук. Както казах в една друга тема - утре сменям работното място. Ще се радвам ако някой друг реши да пуска истории в темата. Само избягвайте сайтове като ИЗПОВЕД.КОМ защото там са основно измислици :)

Dollystar

07-31-2009, 13:20

Нещо сериозно най-после :-)

NeZaPoznat

07-31-2009, 13:23

Днес напускам това работно място. Вече е 16:00 часа - минаха всички проверки, архивирах базите и по този повод реших да издиря темите които съм пускал до сега. Не знам защо - просто така:

Айдълка ли ?!

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=254982

Да я е... или да не я е....
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=255768

За или порвив родителския контрол
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=266531

Защо някои момичета съзнателно не поддържат форма ?

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=247833

Къде ми е лаптоп-а ?

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=250165

МИДАТА
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=256569

Пари за подигравки:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=263555

Тема за мислене:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=4991549

Убийство от ревност
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=5287855

Какви фрази не искате да чуете от гаджето си:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=267105

Помага ли ви раздел ‘ЛЮБОВ’
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=5351057

Поне тия изрових .. ;) Имаше май още една но това не е важно
А да !! Да не забравя и още нещо.
Във форума често използувах думата ОНБРЕ, която с аверите ползуваме за обръщение един към друг. Djoniskiora явно доста по-запознат с испанския /и с френския/ език от мен ми направи забележка, че думата която използувам и означава на испански /мъж, пич/ се пише /hombre, ombre/ което значи, че на български по-правилно е да се пише оМбре.
Сорка оМбре - не знаех ;) ама вече ще знам. Тъп съм си - кФо да праа :oops:

Аре Чао ! Не знам докога ;)

NeZaPoznat

09-15-2009, 11:40

Явно на никой не му се занимава да рови из нета или явно сте решили, че това никога няма да ви се случи. ОК ! Тъй като и аз нямам много време набързо изкопах ето това. Това не е история на бивша тийн-ка. Звучи като измислена но от темата се разбира, че не е. Ето първия пост:

Мъжът ми се държи леко господарски вкъщи. Смятах го за личен проблем, доакто не прочетох статия за домашния тормоз и не открих, че e истински, назован проблем. Излизането без него е забранено. Откак се е родило детето съм излязла 5-6 пъти сама с него, иначе не ми е разрешен ода разхождам детето, ако него го няма. Понякога ни заключва вкъщи без ключ, просто ей така. Твърди, че иначе може да му изневеря. Питам го кога съм му дала основание за съмнение - никога. Но все пак.. Този месец пък сме без пари. След повече от седмица молби ми даде 40лв за мен и детето. Откак свършиха също мина повече от седмица.. Добре че майка му намина преди няколко дни и донесе храна, той иначе не купува. Когато съм без пари и с празен хладилник го чакам да се прибере от работа (5 следобед), за да хапна най-после нещо. При един скандал той не се прибра и кърмата ми спря, а може би и слава Богу, защото и без да кърмя съм вече 40кг и как да ги променя с едно хранене на ден? Вече нямам приятели в града. Имах една, но ми забрани да се виждам с нея, защото изневери на приятеля си. Имах няколко пъти срещи със стари приятелки, да си побъбрим по женски, той каза, че ще дойде "за малко". И така и не останахме и за минутка насаме с момичетата, а започнех ли и аз да говоря женски простотийки ме срязваше да престана. В крайна сметка през повечето време той си говореше с тях, а аз слушах.. За помощта вкъщи толкова пъти съм се оплаквала, че не ми се пише. Дори когато имаше опасност бебето да тръгне по-рано и уж трябваше да лежа непрекъснато той не си помръдна пръста вкъщи. Препоръчват йога за отпускане или психиатри, само че как да отида, като не мога да изляза от къщи дори?

И един отговор:
...

Трещи, тя е не само млада, тя е на 20 години!!!
Сравнително скоро завършила АК (по нейни думи).Ами....извинете, ама ....някакси не ми се връзват нещата. Това би следвало да е човек НАД средното ниво, който ДА СИ ЗНАЕ цената.
Не знам, не знам, няма повече да следя темата, ужасно се натоварих.
Единствено я оправдавам с младостта и.....

Ето и темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=426894.0

Иначе във форума май нищо ново. Не ви липсвам, което ме радва
:D

JenataNaShefa

09-16-2009, 11:14

Иначе във форума май нищо ново. Не ви липсвам, което ме радва
:D

Бе не знам за другите, ама на мен ми липсваш. Аз си следях темата редовно и четях всичко и честно казано наистина си се усещаше, че се губиш по фланга :(

NeZaPoznat

11-25-2009, 08:04

Бе не знам за другите, ама на мен ми липсваш. Аз си следях темата редовно и четях всичко и честно казано наистина си се усещаше, че се губиш по фланга :(

Съжалявам JenataNaShefa - но имам други проблеми :) !

Охооо! И ЛС съм имал - сори че чак сега го видях ... :)

Губя се по ред причини - както и да е.
Ето днес пак седнах на стария си комп за малко. Трудно намерих темата - никой не пише, макар че не би било трудно да се изровят истории и да се постнат. Ако влезна при бг-мамите едва ли ще са ми необходими повече от 10-15 минути за да намеря някоя история. Явно проблемите ви се струват далечни, а бъдещето - розово. Не е съвсем така. :?
Лично аз също имам проблеми, но не търся решение тук. И аз си мислех че бъдещето ми ще е по мед и масло но не било толкова романтично.
Преди имах навика докато съм в къщи да ис пускам Сити или МТВ - кефеха ме. Наскоро станах свидетел на снимки на един клип. Някаква женица се катереше по едни стълби и си отваряше устата, от някакви прегракнали тонколони гъгнеше някаква песен а един търчеше с един мегафон и повтаряше “ искам чу’ство” “даи ми чус’тво” “покажи повече чус’тво” (чувство предполагам).
Стана ми смешно. Оттогава не ми е интересно да гледам клипчета защото всеки път се сещам за онзи с мегафона и за жалката гледка, а повечето клипове са снимани точно така.
Същото е и в живота ми. Мислех си че е много куул да нямаш уроци, домашни, класни, изпити и да си джиткаш цял ден из града но не било така. Сега да ме върнат в даскалото ще си живея живота.
Като гледам мои съученици как зависват на едно положение и никакво развитие - не ми се иска да става така. Какво развитие - на 15 е лежал на гърба на мама и тате и е гонел мацките , на 23 - същото. Откъде развитие. :shock: Имат едни разбирания - да умреш от гъдел. :shock: Срещам един съученик с черна лентичка - кой е починал питам - някакъв от Бойзоун беше. И защо го жалиш ?! Бил ноо готин, каква кариера имал и т.н. - ужас някакъв. Кариера ?!! Да умреш друсан удавен в собственото си повръщано - голяма кариера - за пример направо. :? И не е само той. Някои си накупиха коли на лизинг - един даже вече катастрофира. Жив и здрав е - но от колата останаха само вноските. И за какво са им като само ходят цигари да си купуват с тях ?!!? Друг захвана с доходен бизнес - наркотици. Джитка 5-6 месеца с една Кю-седмица из квартала (която се оказа че не е негова) изч*ка 2-3 к.к. и сега е в затвора. Дали му е гот да духа на накой едър манго ?А! А най-фрапиращата случка е с един уж готин и умен пичага. :? Взел кредит - стегнал едно заведение уж да печели, но решил да покани аверите да се почерпят по случая. До тук добре, но като се напили онези нещо се сдърпали и потрошили заведението. Да се чудиш да плачеш ли да се смееш ли - уж разумни хора, уж с всичкия си, уж пораснали вече - а в действителност кво ?!?!

Много написах - цял разказ на бивш тийн стана :-P ... ами няма да ровя за друг, няма да пиша по темите ви - решете си проблемите сами и ще пораснете. Ако не ви се иска или разчитате че точно на вас ще ви се размине - ще ви се наложи. ;)
Айде до следващия път ! :D

VinDiesel

11-25-2009, 14:41

Темата доста ми допада. Браво на ъпа :) относно проблемите на българите з,за които незнаем ги е имало винаги,и винаги ще ги има ...

smiirnoff

11-25-2009, 15:26

Хаус пак е тук ^^

DevilWish

11-25-2009, 15:30

Леле :# Останах потресена от някой постове :# Наистина :# какъв ужас само.Наистина проблемите там са много по-сериозни от тези тук, които много често се развиват даже в скайп :#
Аз не съм се оплаквала (смятам) до сега за глупости и все гледам да съм обективна.
Останала съм с впечатлението, че повечето от форума отговарят в темите с по-едно мнение и поста ми се откроява с един от най-дългите.Всеки път се чудя "А дали някой изобщо ще го прочете след като е повече от 2-3 реда?", но има хора, които го четат.
Не казвам, че винаги постовете ми са 100% смислени, всеки си има по-"малки" дни, но . . старая се :) Предпочитам през дните, в които нямам желание да пиша, изобщо да не влизам във форума . .
Та така .
Поздравления за темата ;)

NeZaPoznat

12-15-2009, 09:11

Днес пак седнах за малко на комп-а. Вън е студ - не ми се излиза в тая киша и какво да видя - тйнка писала при БГ-мамите. Не знам дали е от нашия форум но темата ми се видя смислена. Копвам първия пост:

Здравейте! Защо пиша и аз не знам. Ако сама не си реша проблемите никой няма да ми помогне това е ясно, но просто исках да споделя, да ми кажете какво мислите, защото е хубаво някой просто да знае как се чувстваш. Аз съм наркоманка. Всичко започна преди по-малко от година. В самото начало нямах намерение да започвам, но много хора около мен употребяваха наркотици и аз вече приемах това за нормално. Помня първия път, когато се изкуших. Помня как осъзнах колко ми е харесало, но не се борех с това ново и лошо чувство. Напротив - помислих, че ще бъде забавно, ако продължа, че няма нищо лошо, че няма да се нараня. Не съм и предполагала че животът ми ще се промени толкова много около тази моя нова страст. И така, отначало взимах само веднъж в седмицата. Една приятелка от даскало уреждаше нещата. Помня как дойде зимната ваканция и не се виждахме, тогава започнах да изпитвам липсата на наркотика. Искаше ми се да взема, за да си повиша настроението. Не мислех че е сериозно. Почувствах тази липса няколко пъти и не и обърнах особено внимание. След ваканцията се срещнах отново със съученичката си. Надрусахме се много яко. След това мислех само за усещането, което бях изпитала. Не можех да спра да мисля за това. Следващата седмица тя отново предложи да го направим, но аз и отказах. Тогава започнах да осъзнавам че не е правилно това което върша. Въпреки че не приех предложението, аз не спирах да мисля само и единствено за наркотика. Беше събота, когато се скарах с майка ми и й казах че отивам да спя у своята приятелка. Тогава пак се надрусахме и се чувстах прекрасно. Чувствах се така сякаш съм отмъстила на майка ми, сякаш съм станала вече по-самостоятелна, по-голяма и тя не може да ми се бърка. Усещането беше страхотно. И така, нататък вече започнахме да взимаме все по често и по-често. Помня как имаше един месец, в който всеки ден само друсахме и не ходихме на даскало. Имаше период в който не можех да се вдигна от леглото, просто дните ми нямаха смисъл ако в тях не се включваше и наркотикът. 99 % от времето мислите и съзнанието ми бяха заети от НАРКОТИКА. И така аз възприех наркотика като част от мен, възприех тази зависимост като някаква характерност и не исках да се боря с нея. Аз бях станала роб на усещанията си, и се влюбих в тях. Влюбих се в похитителя си - наркотика. Това е най-страшният момент, повярвайте ми. Ти вече не разбираш кое е добро и зло, не правиш никакви разграничения, толкова си погълнат от мислите си, живееш в един нереален свят, изолираш се от близките си, от тези които държат на теб. Не виждаш от какво имаш нужда. Най-ужасните дни в живота ми. Продължих така известно време, играех роля пред другите.
Един ден обаче, аз проглендах. Не ме питайте как и защо. Аз прогледнах. Всъщност човекът който най-много ми помогна беше приятелят ми. С него сме заедно от година и половина, но когато започнах да се друсам не му казах нищо. Отбягвах го, виждахме се все по-рядко, отношенията ни въобще ги нямаше. Веднъж се бях надрусала много и след това, когато ефектът си отиде, състоянието ми беше отвраттелно. Бях сама вкъщи и тогава реших да си направя равносметка. Мислих дълго и осъзнах, че единственият човек който никога не ме е предавал, който винаги е бил до мен, независимо от настроенията ми това е Той, приятелят ми. Осъзнах че на никого другиго не бих казала за пристрастеността си, а и никой друг не би ме разбрал. И така взех решение да му призная всичко. Това е момент от живота ми в който най-много се нуждаех от подкрепа и Той ми я даде. Казах му всичко, Той каза че ще се преборим заедно, че не трябва да се предавам, че това не съм аз и мога да се справя с трудностите. Следващите 2 месеца бяха мъчителни за мен, предполагам и за него. Липсата на наркотика ми се отразяваше ужасно. Изпадах в какви ли не състояния. Мислела съм и за самоубийство. Той беше човекът който не ме остави. Единствената ми опора. С времето нещата се оправиха, изчистих се. Прекарах страхотно лято, оправих отношенията със семейството си, защото по време на моята пристрастеност се карахме доста жестоко. Приятелят ми замина за малко на морето да работи и накрая на август се върна. Всичко между нас беше прекрасно до края на лятото. Той ме направи по-самоуверена, направи ме по-добър човек. Отвори очите ми за един нов свят, по-цветен, по-хубав. Никога не съм обичала така, никого не съм обичала повече. Благодарение на него аз преоткрих красотата в живота си. Опознах родителите си, направих усилие в отношенията си към тях, те ми казаха че много съм се променила, че съм станала нов човек. Преди наркотиците не бях такава. Тогава пак бях изолирана, винаги обвинявах хората за нещо, което не ми е наред, търсех си оправдания за несполуките. Трябваше да преживея всичко това, за да стана такава каквато вискчи ме харесват - уравновесена, спокойна, упорита, самоуверена, такава каквато аз се харсвам. Преди да ми се случи това с наркотиците, аз не можех да ценя себе си, не обичах себе си. Той ми показа, че съм стойностна, че означавам нещо и не трябва да се погубвам. И така висчко беше прекрасно. Дойде септември и започнахме даскало. Много ме беше страх да отида, защото всички лоши спомени щяха да се върнат. Много ме е срам от това което ще кажа, сигурно всички ще ме осъдите... Вчера пуших трева. Тревата не е силен наркотик, но винаги от там се започва. Припомних си усещането и то започна пак да ми липсва. Не искам пак да се поддавам, много се страхувам от последствията и не знам дали този път ще успея да се преборя. Не знам и дали приятелят ми ще има толкова огромно търпение този път. Не съм му казала за вчера, много ме е срам и ако му кажа, той ще го приеме и като предсателство към самия него. Знам че вие не можете да ми помигнете, аз не трябва да се поддавам на ужасното желание. Всичко зависи от мен. Просто исках да споделя на някого своята история. Сега когато разказах всичко от самото начало и си припомних всички трудни моменти, осъзнах каква огромна слабост ще бъде ако пак започна с наркотиците. Ще загубя всичко което съм постигнала. Благодаря че сте прочели дългия пост. Ще се радвам ако някой все пак напише нещо.

Много актуално според мен още повече че двама от бившия ми клас от келешлък вече са на дъното и буквално просят. А какви пичове бяха. Тия наркотици не прощават. Е*ем ти целия кеф ако ще заприличам на говно след 1 или 2 години.

Ето и линка:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=431636.0

umri

12-15-2009, 20:46

Мнението на жената е много добре представено и много поучително. Много ясно, че като секса не й харесва ще се заглежда по други. Трябва да си кръвожаден мръсник, който не спира да мисли за секс и има извратен ум. Като чели голяма част от жените, особено красивите и по-разкрепостени харесват това. Напълно съпричастен съм към тази жена и се радвам, че съм пълната противоположност на този мъж.

Или е анти-сексуален, лишен от тестостерон мъж, или й изневерява. Това е моето мнение.

NeZaPoznat

12-18-2009, 09:11

Пак гадно време ... и аз пак на топло пред компа и намирам тема при мамите за един често задаван въпрос тук,а именно - приятели или не с бившите. В смисъл - възможно ли е? Ето какво мислят мамите!

Главния пост:

Зравейте! От доста време си задавам този въпрос,аз за себе си имам отговор ,но като споделя и хората ме гледат учудено.С бившата приятелка на моя съпруг сме приятелки. Аз не съм причината те да се разделят,това се е случило почти половин година преди да се запозная с мъжа ми. Те двамата са се разделили цивилизовано и са останали приятели. Още в началото на връзката ми ,мъжа ми ми разказа за нея,и предложи да се запознаем,след което да преценя дали искам тя да присъства в нашия живот или не (имали са уговорка ако за в бъдеще половинката на някой от тях е против ,да спрат да се срещат). И така аз се запознах с нея ,почти веднага станахме близки.Не че се срещаме всеки ден,но можем да разчитаме една на друга.Съпругът и малко трудно приема "бившия" въпреки че сме имали общ семеен бизнес.Наскоро нейна приятелка стршно се учуди като разбра откъде се познаваме и през цялото време ме гледаше въпросително.Толкова ли е странно това приятелсво?

И един отговор който ми хареса:

Новата приятелка на бившия ми приятел се запозна с мен съвсем случайно, харесахме се и в момента сме приятелки.
Държа да отбележа, че с приятеля ми се разделихме много цивилизовано, нямало е драми и всеки пази хубави чувства към другия.
Момичето е много свястно и ми е приятно, че сме приятелки.
Познавам още много такива случаи, така че не ми е странно.
Тъпото е, ако новата иска да се запознае със старата приятелка, за да се сравнява, да се държи кофти... в такива случаи е по-добре да не се познават.
Цялата тема разбира се е много по-интересна:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=454326.0

NeZaPoznat

01-13-2010, 11:51

Hi ! :-P
Реших да постна това защото във форума често има теми за раздяла. Все ми се е струвало че момичетата хем ги боли - хем ги сърби. Зарязват те и после ако им дадеш път да си ходят започват да се обиждат че видиш ли не си я обичал. Със същото се сблъсках при последната си раздяла, но дето се вика - минало. Както и да постъпиш - ако те зарязват - все си крив. Мислех че мацките поумняват като пораснат но май не. Ето темата - пусната от жена (каква изненада нали).

Темата е провокирана от моите размисли над това...дали когато дойде краят е наистина край,дали когато дойде краят е нужно,хубаво и значимо хората които приемат края да продължат да се борят за човека,който е сложил края....
Как го обясних само малеее

Ако ви зарежат ще се борите ли? Ще търсите ли начин да върнете човека и поправите нещата? Смятате ли,че мъжът когото зарязвате трябва да го направи за вас и връзката ви или по-скоро това би ви дразнило? Какво мислите за държанието на хората след раздялата? И как вие постъпвате?

За себе си мога да кажа,че не съм била от страната на зарязаните но винаги ми се е искало мъжете,които оставям да се борят да разберат причините,да се борят да оправят нещата,да се борят за мен. Това ми се струва задължително и логично при положение,че до вчера са ми твърдяли,че ме обичат и знам,че е така.
Но има мъже,които просто казват ,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,, ? Какво мислите за това ?
Честно казано ако аз съм от другата страна мисля,че по същия начин бих постъпила...

В същност повече изненадващи са отговорите, които ще прочетете - аз подбрах само 3

.....

ПиПче.....ти хем искаш да зарежеш един човек....хем после да се борел за теб и да търсел причините поради които си го зарязала? И защо, защо това да е нужно и да трябва някой да го прави за теб? Защото се смяташ за нещо повече от човека, който си зарязала....или че някой ти е длъжен с нещо?

Във връзките си до сега, с изключение на една аз съм се разделяла с мъжете. Никога не съм очаквала, или пък изисквала от някого да се "бори" за мен. За да го направя, значи е имало достатъчно основателни причини, поради които не желая да съм с този човек.

Когато мен ме зарязаха, смятах това за неоснователно....и да, започнах една безумна борба, за да върна това, което имах. Получи се в крайна сметка....но се оказа, че и двамата сме направили твърде много грешки по пътя....и сме прецакали всичко.

Мнението ми е, че като късаш....късаш. И няма такива глупости от сорта - "ама той трябва да се бори за мен"...

.....

Да борил съм се, но ако сега се замисля, определено не си е струвало. Бих препоръчал на всеки мъж да си спести унижението да гони жена, която така или иначе вече е решила. Няма да я върне. Просто малко или много ще и почеше самочувствието.
...

За това има една приказка...."сърби, боли, драго ми е...".
Щом не искаш да се разделяш с един човек, не го правиш. А когато има проблеми и неща, които не ти харесват в поведението му спрямо теб....сядаш, провеждате един разговор и се изяснявате.
А не детски работи - казвам ти чао, ама белким се сетиш, че не искам да се разделяме...ама трябва да се бориш за мен, защото ме обичаш.
Това са глупости. Ако обичаш въпросният човек, разговора е нещо много важно и полезно....не да си играеш на "на ти си куклите, дай си ми парцалите".
Подобно поведение винаги е било грозно и глупаво за мен.

Това последното все едно аз съм го писал :grin: но авторката е жена :-)

Както винаги линкче към темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=462276.0

NeZaPoznat

01-26-2010, 10:58

Вън е кучи студ и аз пак се заврях в нета да прочета това онова. Наред с базикчийските и киризчийските теми попаднах на една отпреди коледа където жени разказват за разпадащите се семейства - нещо като продължение на темата ‘раздяла’ от предния пост. Като гледам с какви проблеми се сблъскват възрастните при раздяла все ми се струва че всички ‘драми’ тук са на тема раздяла са просто едни малки ‘комедийки’.

Ето първия пост:
..

Може да не е празнично, но е истина...Опитвам се да не мисля за това, но това си е поредната нощ, и то коледна , в която оставам сама...
Няма да пея стари рими на нова мелодия - обичам го, искам да се получи, да, страх ме е да се разведа, да , надявам се на чудо, но чудото все не идва....
Не сме развеждащи се, а просто разпадащи се....
Има ли и други като нас?...

И някои отговори, които ми направиха впечатление:
...

Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък....

Себеотрицание? И какво - ще ти дадат тиквен медал за героизъм?
Най-често след подобно "себеотрицание" и страдание цял живот, я от рак ще се споминеш рано-рано и няма въобще да дочакаш внуци, я мъжът, дето се "себеотрицаваш" зарад него ще те зареже зарад някоя по-млада булка, когато навлезеш в критическата.
И стига сте изкарвали децата без един родител като жертви. Познавам деца дори без двама родители, които прекрасно се справят с живота. Защото са получавали любов.
С обвиненията винаги можеш да се справиш. Първо - можеш да не ги допуснеш с правилно възпитание. Второ - дори и да се появят, кризите са нещо нормално и отминават. Предпочитам да се "себеотрицавам" в разговори с детето си, отколкото да търпя един г...з, ще ме прощавате.
Само жена, която е търпяла дълго нещо подобно и впоследствие е решила да живее сама, може да разбере какво имам предвид. И колко е хубаво да се чувстваш важен, значим, себедостатъчен и щастлив. Няма ли щастие в една връзка, няма ли спокойствие, няма ли подкрепа - пиши я бегала. И въобще не става въпрос за хора, дето "не били за брак". Колкото и да не ни се вярва, има бракове, в които тези неща са налице.......

аз стигнах дъното на драмите покрай раздялата и за първи път от месец насам спах спокойно и се събудих в чудесна форма. и с 5 кг. по-лека.
може би малко са ми позабавени и флегматични реакциите, но си мисля, че е нормално предвид, че не помня какво и кога съм яла в последно време, както и не помня кога за последно не съм била в стрес.
блажено спокойствие и тишина!
няма мъже, няма ядове.

мисля си - не е ли редно да има регистър с мъже, с които е крайно недобре да си имаме нещо общо. появява ти се някой, проверяваш го в регистъра и тогава се занимаваш с него. би спестило много. ......

Разбира се цялата тема е много по-интересна и лично за мен малко стресираща. А само като си помисля, че сегашните момичета си падат все по ‘лоши момчета’ , които после стават 'лоши мъже' явно ще има кой да попълва темата след време.

Както винаги - линк към темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=457028.0

NeZaPoznat

02-08-2010, 09:36

Сняг до колене е вънка и аз кво - пак из форумите драпам и ето на какво попаднах - тема за ‘тръпката’. Нямаше да ми стане интерeсно ако автора (който е мъж) не споменава как по време на неговия тийнейдърски живот момичетата (днешните мами на нашите наборки) са се държали по абсолютно идентичен начин както и сега. Направо - спряла работа - подчертал съм го. Темата е доста интересна и поне за мен ми даде отговори на доста въпроси, които съм си задавал още повече че и тук мине се не мине някоя вземе че каже ‘тръпка’ и до там. Има доста препратки към други теми, както и определения за ‘тръпка’ малко по-назад в темата, но ще си ги прочетете сами ;) . Ето първия пост:

Вече няколко пъти се каня да пусна тема за тръпката, но по една или друга причина все отлагах. Макар че въпросната дума е често споменавана във форума не намерих подобна тема - ето пускам. Знам, че мразите дълги постове но този се очертава доста дълъг. Ще се постарая да подкрепям това, което пиша с примери от форума.

Да започна от по-далече. Когато бях тийнейджър ме учудваше следния факт. Влюбен си в някое момиче , готов си на всичко за нея, но тя 'не' - търсела истинската, голямата любов. И докато се чудиш колко по-истинска и по-голяма може да стане любовта ти я виждаш с някой който я ползува за изтривалка, а тя се кефи от този факт. Тогава разбрах че когато жените говорят за любов в една връзка имат в предвид те да са влюбени, а отсреща просто да ги приемат. Като се има в предвид че мъжете рядко отказват на навити мацки - това е лесно постижимо.
Влизайки в този форум и четейки десетки драми на жени събрали се с неподходящи мъже реших да пусна преди много време една тема за нещо като съвети - как да си избираме половинките. Тогава именно се появи думата 'тръпка' и производните и 'пеперудки' и др. Отогава нататък винаги когато няма обяснение за това или онова действие на накоя жена става дума за 'тръпка'. В гугъл излизат близо 46 000 резултата за 'тръпка'та. Същата е дискутирана и в други форуми:

http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=13&t=4223

Но пак нищо ясно и конкретно за ‘тръпката’. Ооооо тръпката - черната дупка в центъра на вселената - никой не знае какво точно е , но всичко се върти около нея. Тръпката - философския камък, който превръща всичко в злато и прави от всеки недодялан комплексар и изверг - принц на бял кон. И всичко щеше да е на ред ако след време - опознали вече истински половинката си същите жени ‘изтръпват’ и се втургат да се жалват по форумите че видите ли били жертви. И какво излиза - че ‘тръпката’ е някакъв наркотик, който ви лишава от здрав разум и трезва преценка .... май така излиза май ... но да не съм голословен - ето една тема, която набързо изрових:

http://forum.bg-mamma.com/ (премахната по молба на авторката)

Тя влюбена ... ама той неподходящ .... той неподходящ, но тя влюбена .... влюбена влюбена ама той пък неподходящ ...... и така нататък. Да беше само това - с мед да го намажеш.

Други примери - бол:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=466395.0

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=425862.0

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=432627.0

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=462276.0

И много още други. Общото между подобни теми в общи линии е че изтрезнели от ‘тръпката’ жени се оказват в незавидно положение - бременни в кухнята или с деца на ръце в къщи - в най-добрия случай сами - докато този по който са изтръпнали си хойка, а като се върне - току я объхта за “добър вечер”, а не рядко въпросния изобщо не се връща и си живее някъде с накоя друга ‘изтръпнала’ от ‘чара’ и от ‘мъжеството’ му женица ... и така нанатък.
В една тема - мисля че в тази в която се брояха разпадащите се семейства

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=457028.0

една юзърка ми каза - не търси здрав разум в чувствата - или нещо подобно, което обяснява донякъде резултатите.
Е как да стане - да правиш нещо без да влагаш разум и после да очакваш положителен резултат. В подобни случаи успеха си е чиста случайност т.е. по случайност да ‘изтръпнете’ от добър мъж - във всички останали случаи провала или безкрайния ужас е гарантиран.
В същата тема прочетох как семейства да се разпадат заради изневери, психически и физически тормоз, така както и заради факта че видите ли мъжът не бил водещ. Ума ми не го побира ??!! Би било добре ако ставаше въпрос за нещо възстановимо, но в общия случай става дума за младостта ви и в по-тежки случаи за живота ви като цяло. С кой акъл се осланяте на въпросната ‘тръпка’ - не знам, и остави другото ами после ви е виновен целия свят, но не и вие .... или поне тези, които си признават са малко. И въпреки че повчето от вас - обикновено тези, които са потърпевши - си дават сметка колко грешно е това - продължават да избират мъже по ‘тръпка’, а не с малко разум и интуиция, която се хвалите че имате в изобилие.
Другото, което не мога да разбера е как някои казват ‘ той е много добър, грижи се за мен и децата но не го обичам “ т.е. пак им е зле. И кръгът се затваря .... и все по-малко съжалявам тези които се оплакват от мъжете си - едно че никой не ги е накарал насила да се омъжат за тях - друго че ако са имали добър мъж до себе си и са го напуснали заради едната тръпка - еми дирили ‘тръпка’ - намерили ‘тръпка’. Друг е въпроса че е доста болезнено понякога да изтръпваш от мисълта че той се прибира пиян .... ама поне има тръпка ..... то иначе какво - мир , любов, спокойствие .. скукаааааа ...
И какво излиза ?? Ако всичко ви е на ред - живота ви се струва рутина и търсите нещо, което не ви е на ред ... и го намирате в липсата на тръпка да речем - и вече сте доволни че имате от какво да се оплаквате и мрънкате. В същото време не виждате и не оценявате това че живеете без особени проблеми. Ако нещо не е на ред и имате проблеми - пак недоволни и пак мрънкащи .... още един порочен кръг от който няма излизане .... и все ние сме ви виновни. С добрите мъже не ви се живее, с лошите не можете т.е. трудно ви е да живеете ..... ама ‘тръпката’ трябва да има - независимо че никоя от вас не знае от какво и идва. Да не говорим, че наскоро имаше тема ... напили се , нае...ли се и тя взела че изтръпнала по него ... Хм !! Ама кой да знае че и така идвала 'тръпката' бреееййй
И да си кажа право вече наистина взе да не ми пука за тези ‘изтръпналите’ ... Ама така е - кво да ми пука ? То на вас жените не ви пука че на мен .....

И както винаги - линк към темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=468966.0

NeZaPoznat

02-08-2010, 09:40

Така и така никой не поства тук - да постна и още една тема - пак от бг-мамите.
Бях пускал и аз подобна тема за родителските съвети май но не мога да я намеря. Поствам я защото ми стана интересна. Не за друго , просто погледа на вече порасналите тийнове и тийнки към съветите на майките си е доста по-раличен. Трудно е вече да се каже - я си глей работата бе кво разбираш ти - след като сам си се уверил в правотата на някои съвети. Надявам се и вие ще намерите нещо, което все едно вие сте писали - аз намерих, но няма да каже кое ;) . Ето първия пост:

Я, кажете кога разбрахте за първи път - по болезнения начин, че мама е била права?

Толкова са ни(ви) говорили родители, близки и всякакъв поотраснал народ, обитаващ обичайно семейната къща до поне 18 години, а вие(ние) тайно си мислехме, че светът е наш и всичко ще бъде различно от вас(нас) нататък...

Ама, йок! - както би изокал спонтанно Али Ръза, примерно (наглеждам Листопад, модерно бИло, да видя какво пак изпускам...).

Та, по същество: помня първата си служебна кола - хубава, втора ръка от Германия (където нашият Вожд беше тези дни, знаете), но все пак Ауди 80. Моя милост - на 19 и с добра заплата (във фирма, където външната търговия се въртеше от мен, защото.... никой друг не говореше английски!) И така, млада и самоуверена взех да карам като тарикат-момиче, с лакът небрежно облегнат през отворения прозорец...
Боже, що не ме наби някой - за по-малко от един сезон се вдървих от въпросния лакът до центъра на главата... или както се нарича пресечната точка от всички вектори, които могат да се пуснат в празната окръжност там...

Да споделим и да излъчим победител: кой си е причинил по-глупашко страдание, а мама не е като да не предупреди! Да огледаме грешките на младостта, деца гледаме!
И цялата тема :

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=466395.0

uBuTo

02-08-2010, 15:22

boby88pd

02-09-2010, 09:59

Какъв е смисъла викаш? Да обсъждаме проблемите на възрастните, при положение, че сме в тийн форум? Ааа, логично, как не сме се сетили по-рано!

Не искам да ги обсъждате, а да четете - ако ви се чете :?
не ми се чете!!

Жалко за теб! Браво на автора за идеята, подкрепям я, а изповедта на момичето-наркоманка ме докосна дълбоко, има какво да се научи от нея.

NeZaPoznat

02-09-2010, 13:30

не ми се чете!!

Мързи ли те ? :D

Като хвърлих един поглед на профила ти - мързи те и да пишеш , а и да мислиш така че не е нещо ненормално :lol: :-P

NeZaPoznat

02-16-2010, 10:16

Днес пак ми е малко скучно та реших да понамина тук. За арзлика от друг път днес няма да публикувам отегичителни за някои истории а ще постна една инструкция за тези момичета, които са решили да не правят секс или да го правят колкото се може по-малко. Ако бившата адреналинка беше чела тази инструкция сега нямаше да я одумват из целия нет. ;) Лично аз се забавлявах много с въпросната инструкция, както и с коментарите. Ето:

Инструкции и съвети за млади булки

Относно поведението в интимните съпружески отношения за въздигане на духовната святост на благословеното тайнство на брака и заради славата Божия, написано от Рут Смитърс, възлюблена съпруга на преподобния Л. Д. Смитърс, пастор в Аркадската Методистка Църква на Източната Регионална Конференция, в лето Господне 1894-то.

За чувствителната девойка, имала щастието да получи правилно възпитание, денят на сватбата, по ирония на съдбата, е едновременно най-щастливият и най-ужасният ден в живота. Хубавата страна е самата сватба, в която булката е център на внимание в прекрасна и вдъхновяваща церемония, символизираща триумфа й да осигури мъж, който да гарантира обезпечаването на всички нейни нужди до края на живота й.

Лошата страна – това е първата брачна нощ, в която булката, така да се каже, плаща масрафа, като за пръв път трябва да изпита целия ужас на половия живот. В тази връзка, драги читателки, позволете ми да ви разкрия една шокираща истина. Има момичета, които срещат изпитанието на първата брачна нощ с любопитство и удоволствие. Пазете се от такова отношение! Егоистичният и похотлив съпруг лесно би могъл да извлече изгода от такава жена. Никога не забравяйте главното правило в съпружеския живот: ДА СЕ ДАВА МАЛКО, ДА СЕ ДАВА РЯДКО И, НАЙ-ВАЖНОТО, ДА СЕ ДАВА НЕОХОТНО. Иначе това, което би могло да е истински брак, ще се превърне в една оргия на половия нагон.

От друга страна, терорът, осъществяван от младата съпруга, не бива да е съвсем краен. Доколкото половият живот е в най-добрия случай нещо отвратително, а в лошия – много болезнено, жената е принудена да го търпи от началото на сътворението, което намира отплата посредством моногамния дом и децата, появяващи се чрез нея на света.

В повечето случаи е безполезно булката да вземе надмощие над младоженеца, който да се въздържи от секс. Въпреки че идеален би бил този съпруг, който се сношава със съпругата си само по нейно искане и единствено с цел зачеването на потомство, подобно благородство и безкористност не бива да се очаква от един обикновен мъж. Повечето мъже, ако не им се отказваше, биха искали полов живот почти всеки ден! Но мъдрата жена би трябвало да разрешава само две кратки сношения седмично през първия месец от съпружеския живот. С течение на времето тя трябва да прилага всякакви усилия за да намалява тази честота. Най-добре в това начинание могат да й послужат имитациите на неразположение, преструвките че й се спи и главоболието. Споровете, постоянното мърморене и пререканията също може да се окажат много полезни, ако се прибегне към тях късно вечер, горе-долу час преди обичайното време, когато съпругът започва със своите настоявания. Мъдрата жена трябва да е готова постоянно да търси нови начини да отказва на своя съпруг и да го обезкуражава в любовните му претенции. Добрата жена трябва да се стреми към това да се сношава с мъжа си не по-често от веднъж в седмица към края на първата година от брака и до веднъж в месеца към края на петата година.

Към десетата година много жени успяват да завършат с раждането на децата и да постигнат крайната цел – пълно прекратяване на половите контакти със съпруга. По това време тя вече може да разчита на любовта му към децата и социален натиск, които да задържат съпруга у дома.

Точно както ще е винаги нащрек да сведе количеството секс до възможно най-ниското, мъдрата жена ще обръща еднакво внимание на вида и степента на сексуалните контакти. Повечето мъже са много извратени по природа и ако им се предостави дори малка възможност, те я използват по най-различни отвратителни начини. Такива, прочие, са случаите, в които нормалният акт се извършва в ненормални пози, а също когато мъжът целува женското тяло или пък я заставя да целува неговото мерзко тяло. Голотата, разговорите за половия живот, четенето на разкази за него или разглеждането на фотографии и рисунки, изобразяващи и показващи половия живот са занимания, които погубват душата и освен това лесно стават навици у мъжа, ако това му се позволява. Мъдрата жена трябва да има за правило никога да не позволява на мъжа си да вижда нейното голо тяло и никога да не му позволява да и показва своето. Половият акт, ако е непредотвратим, трябва да се извършва само в пълна тъмнина. Много жени намират за полезно да разполагат с плътни памучни нощници за себе си и пижами за мъжете си. Преобличането в тях следва да се прави в различни стаи. Не трябва да се снемат по време на акта. По такъв начин само минимална част от тялото се оказва оголена.

Когато жената облече своята нощница и изгаси осветлението, тя трябва да легне съвсем неподвижно на леглото и да чака мъжа си. Щом той пипнешком влезе в стаята, тя не трябва да издава никакъв звук, който би могъл да го ориентира в каква посока трябва да се движи, за да не го възприеме той като знак на одобрение. Тя трябва да му предостави възможността сам да напипва пътя си в тъмнината. При това винаги има надежда той да се спъне в нещо и да получи някоя малка травма, която да послужи като добър предлог да му бъде отказано сношение. Когато намери жена си, тя трябва лежи максимално неподвижно, защото всяко движение на тялото й може да бъде изтълкувано от оптимистичния мъж като полова възбуда. Ако направи опит да я целуне по устните, тя трябва да извърне глава и тогава целувката безопасно ще попадне на бузата. Ако иска да целуне ръката й, тя трябва да я свие в юмрук. Ако ли пък й вдигне нощницата и се опита да я целува където и да е, тя трябва веднага да дръпне нощницата надолу, бързо да скочи от леглото и да заяви, че естествена нужда я принуждава веднага да посети тоалетната. Това обикновено убива желанието да я целува на забранени места.

Ако мъжът и се опитва да я съблазни със сладострастни разговори, мъдрата жена трябва веднага да си спомни някакъв обикновен не сексуален въпрос, който незабавно да му зададе. Постепенно мъжът ще разбере, че ако иска някакъв полов контакт, трябва да прави това без никакви еротични встъпления. След това мъдрата жена ще позволи на съпруга да повдигне нощницата й не по високо от кръста и леко да поотвори цепката на пижамата си, за да може през нея да извърши сношението. Тя ще бъде съвършенно безмълвна или пък ще дърдори нещо за домакинската си работа, докато той пъхти и се сили над нея. Освен това ще лежи без да помръдва и в никакъв случай няма да издава някакви стонове или въздишки по време на акта. Когато мъжът завърши акта, мъдрата жена ще почне да му натяква за някакви дребни пропуски или пък за разни неща, които иска той да свърши на другия ден и които предварително си е намислила. Голяма част от половото си удовлетворение много мъже получават в блаженото отпускане след акта. Затова жената не трябва да му дава възможност за това, иначе той придобива стимул да го повтори. С течение на времето мъжът се убеждава, че не го очаква спокойно отпускане и е невъзможно да му се наслади.

Още един обнадеждаващ фактор в полза на жената, за който тя трябва да е благодарна – това е, ако семейството на мъжа й, училището, църквата и социалната среда в течение на живота му съдействат за изграждане на чувство на дълбока вина по отношение на неговия полов инстинкт, така че той да пристъпва към брачното ложе с чувство на вина и срам, вече наполовина сломен и подчинен. Мъдрата жена се хваща за възможността да се възползва от тази ситуация и неуморно следва своята цел – отначало да ограничи, а след това напълно да унищожи стремежа на мъжа си към каквито и да било прояви на полов живот.

A reprint of an article in The Madison Institute Newsletter, Fall Issue, 1894
Copyright 1894 The Madison Institute.
Ако мислите че си измислям:

http://missby.wordpress.com/2008/05/30/young-bride/

Все пак не забравяйте че е било 1894 година, а тази която го е писала е омъжена за свщеник ;)

NeZaPoznat

09-29-2010, 11:37

Ехоооо !! :grin:
Доста време ме нямаше – та чак профила ми беше декативиран ! И какво – активирах го и какво да видя ;) Форума същия все едно съм излезнал вчера. Тема за това как се прави по-добре анален , до нея тема как да си направя дупето пак девствено, а до нея разбира се тема колко е голям и дали наистина и кога е голям мъжия полов член. Нищо ново. Е има и нови неща – старото ми аватарче с д-р Хаус сега е на друг юзър но коментарите му ми допадат така че съм доволен от наследника на аватара ;)

И тъй като само в тази тема няма други желаещи да пишат ви подготвих не една а две истории на две уж пораснали тийнки които уж трябва да са умни ама – ще видите. :?

Тъй като историите са доста дълги ще дам кратко описание и линк да ги четете ако искате още повече че коментарите към тях са доста интересни.

Първата история:

Срещат се двама – любов от пръв поглед – цветя и розови сърчица и така 15 години ;) докато накрая той кара въпросната дама да вземе банков кредит на нейно име и изчезва с парите.

Екс-тийнката надълго и нашироко обяснява колко го обича и колко той я обичал и колко и липсвал но най-нтересното е накрая.

Цитирам:

Хора помогнете.....днес ми казаха познати че са го видели с другата жена.....много ми е тежко

И малко след това:

А колкото до тъпченето на едно място.....не е така....запознах се с човек който страшно ми допада виждаме се но въпреки това мъкъта ми не намалява и ме тегли към приятеля ми........

А сега де !! Вече си има нов приятел ама го ревнува – жени !!! :lol: :lol:

Ето цялата история - четете:

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?PHPSESSID=7a54604f8ce64009236d8391c25107 c0&topic=2053.0

Другата история започнах да я чета в същия форум.

Ето части от постове в темата на юзърката:

Живея с един скорпион на 37 ( ама мн отровен)...обичам го тва ясно... Жиеем заедно от 4.5 г. от 2ра среща та досега. Няма ли сме фаза на опознаване - т.н гаджелък. Направо главата в торбата. Аз съм зодия Риби ако това въобще има значение де. Та като куче и котка сме пончкога. Проблемът е , че сме двете крайности. Или сме като чвлюбени птички, увити като лиани в леглото или при всеки скандал се разделяме и така до онзи ден.

Малко по-късно в същата тема:

Нашата история е малко нестандартна. Отговорът е ДА. Ние се запознахме в интернет колкото и да ме смятат за луда всички...бях свобона птичка и мнооого обичах да се възползвам от този факт. Та, ставаше дума за 3ка...и той беше 3тият...но тази тройка не се състоя защото той отказа да участва защото заповнал даизпитва чувства към мен..така 1 седмица луд чат, после телефонна любов за която плащах луди пари до момена в който го спряха и така 1 месец..дори първите ни спорове бяха по телефона..той ми звънна от др телефон и ми нарпави скандал защо съм била вдигала на непознати...хаха...

След още 2-3 поста:

Мда, днес за първи път от 4 години ми направи спагети, (добре, че се "разделихме", че да си готвим сами....а не все аз...) танцувайки в кухята, правейки с ена Ути, аз му бях публиката и мн с езабавлявахме. Сложих си блуза с поооооо-дълбоко деколте белким провокирам некчи 4увства..седнахме да вечеряме, ама аз не успях да разбера дали ме наблюдаваше, щото непрекъснато си гледах гърдите далис е виждат добре.....хайде хора...дайте ми съвет как да се държа...щото до един момент се справяш сам с положението, ама идва момент в който некой тереб да те бутне...ако има шанс да се сдобрм де...ясно, че ме мислите за мазохистка, ама ...

Цялата тема:
http://e-therapy.bg/smforum/index.php?PHPSESSID=7a54604f8ce64009236d8391c25107 c0&topic=2060.0

Въпросната Перетаси има и други теми в същия форум – уж различни но все за същото. Мислех че това изчерпва историята но ми стана интересен ника на юзърката и реших да го пусна през Гуглето и какво излезе ??!!

Форума на Розали:

http://forum.rozali.com/viewtopic.php?p=801272&highlight=#801272

Живея в чужбина, студентка, майка, домакиня и почасово поработвам. с две думи много дини под една мишница. С партнъора сме от 4 г. заедно. Живеем от 2рата ни среща. Той се отнася прекасно, но не мога да приема факта, че когато закъсам финансово той ми пише парите в списък като дълг. Не ме пришпорва за тях, но за мен не е нормално. Питам се..това причина ли е д скъсам.

От друг форум:
http://magicaura.com/forum/topic-t3198.html

... Но днес ровейки се в компютъра открих информация в която той е зарибявал мадами в мрежата с цел секс, опитвал се е да си уреди срещи неангажиращи, дори когато е разменял наша обща снимка ме е представял за своя сестра, а не за годеница. Същият този човек ми говори за обич, деца, брак, общ съвместен живот и т.н. държи се смен като с единствена.

И пак:
http://www.kak-da.info/topic521.html

Имам дъщеря на 6 години. От 2 години живея с мъж. Имаме планове дори за брак, но малката не може да свикне с него. Сама реши да го нарича татко от време на време и ми задава въпроса от типа "Ние семейство ли сме?", играе си с него когато е в настроение, но в пове4ето време не го харесва, не иска да е с него и много о4евидно показва това. Много хора ми казват , 4е реално няма от какво да се притеснявам, и 4е това е ревност от страна на детето , която с времето ще отмине.
Важен фактор е, това, 4е от 1 година живеем в друга държава и сега предстои детето да дойде с нас. С две думи детето през последната година го е 4увала пердимно по телефона което усложнава тяхната връзка.
Моят приатял (бъдещ съпруг) е мн добър с детето, мн жедър и се държи прекрасно но е малко резервиран от поведението на малката...

И за капак – профил в снимка.бг където вдях и въпросната мадама и въпросния кавалер.

http://peretasi.snimka.bg/family/england.145177.3209864

Жени !!! Следващия път когато някой ми каже че знаят какво искат – ще му покажа тези истории. :-P

Айде чао за сега - и умната :)