View Full Version : Аман от приятели!
terror_drone
07-05-2009, 23:32
Защо има хора, които смятат че единственото нещо което им е нужно за да те опознаят е просто 1 бърз разговор с теб или просто в компанията да кажеш 1-2 думи и човекът срещу теб веднага да си извади твърде погрешна преценка за теб от казана 1-2 или максимум 3 думи! Истината е че това е много рядко срещана способност, която съумяват да използват единствено адвокатите, психиатрите, някой доктори и учители...
Не ви ли е писнало вече да гледате човек който е срещу вас и да ви лъже право в очите и да не се усеща ни най малко, че вие самите знаете за това му действие! Напоследък се наглеждам на все повече и повече хорска завист, омраза и прочие... не знам, нямам представа какво толко им преча на хората в тоя техен "живот на мишки"! И най-главния ми въпрос е защо смятат, че по този начин ми вредят или ме дразнят... напротив на мен ми е интересно винаги да научавам нещо ново за себе си, което не съм знаел до преди няколко дни :) Да определено е много приятно изживяване...
За най-прост пример давам просто, че разбрах как съм се бил напил онзи ден в не знам си коя дискотека в Студентски град... След това разбрах че съм се свалял с някакви си момичета по скайп, който били гаджета на еди си кой... (1во скайп не е място за сваляне и 2ро за чий са ми некви овце дето смятат, че са хванали Господ за т******е?!). Клюки за себе си има колкото искате... Но ако нямах приятели нямаше и толкова да разбера за себе си 8-)
Та така... с няколко думи да обобщя => Колкото и приятели да имам... никой не ме познава! Всеки знае по нещо и смята че знае всичко... истината е далеч... Аман от приятели!
Въпросът ми е следният: Според вас колко истински приятели имате и дали можете да се кълнете в тях, че скоро няма да се обърнат в обратна посока?!
SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
07-06-2009, 03:23
по-скоро познати ;/ имах 1 наистина доверен човек ... но се поотдалечихме последно време ... поради мн причини
mArMaLaDkA
07-06-2009, 04:18
Колкото и приятели да имам... никой не ме познава! Всеки знае по нещо и смята че знае всичко... истината е далеч...
True, true! Само че на мен ми писна в последно време все да съм като отворена книга. Имам предвид... все аз се обаждам на т.нар. ми приятелки, все аз ги питам "искаш ли да излезем", "ама хайде малко на разходчица" и те отлично знаят вече какво ще направя, какво ще кажа и т.н. Естествено, за да са много оборотни, си вирват носа и "уж не им се разхождало", пък после все някой издънва работата и ти разказва как с тоя въпросния човек, който ти е отказал по-рано, са се шматкали насам-натам, хилили се и пр. За повече от половината спря да ми пука. Те са ми от бившия(вече) клас и слабо ме вълнува как са, какво правят, мърдат ли, дишат ли и изобщо пука ли им за мен. Имах една единствена по-близка приятелка, която ми беше не по-близка, а най-близката приятелка. Изобщо не знам дали е имало момент, в който да не съм й споделила как е минал денят ми, какви неприятности са ми се случили или пък нещо хубаво, абе, всичко съм й споделяла, и хубаво, и лошо. Имаше уж някаква подкрепа, "ти си ми най-добрата приятелка", баламосванки, мажене, мажене, само дето аз се усетих. И то много по-рано, отколкото се случи това отчуждаване, но си признавам, че бях много привързана и се стараех да закрепя нещата - постоянно се опитвах да говоря с нея в Скайп(това беше единствения вариант, след като не й се излизаше по предтекст, че я "мързяло да ходи до центъра/парка", нито пък ми вдигаше телефона). Мразя да ме мотаят. Интересното е, че това, въпросното момиче, изобщо не ме е потърсило, откакто аз спрях. Но как, да не е луда, абсурд! Тя трябва да продължава да се сваля с 65787 в хууубавия импулс, да си излиза със разни съученички, за които довчера сума ти обиди ръсеше, а пък в импулс нали, целувчици, прегръдчици, а приятелките й(или по-точно приятелката й) - кучета я яли! Малоумни изцепки са ми това на мен и вече супер добре се научих да ги различавам, понеже преди това момиче, имах друга близка приятелка, която ми правеше същите номера. Аз с клонинги няма да се занимавам. Съжалявам само, че си изгубих времето и вярвах в някого безрезервно, а отсреща получавах лигавщини и детски капризи. Общо-взето, може би, т.нар. ми приятели, тези, които съм допуснала до сърцето си, познават доста голяма част от мен, но пък не са виновни те в случая, а аз, че съм се разкрила.
Колкото до въпроса ти: нямам истински приятели и не вярвам, че ще срещна скоро такива, които да са приятели в истинския смисъл на думата. Виждам, че нещата се повтарят. Един прави едни и същи тъпотии, друг ги провтаря и т.н., и т.н. Не знам, може и да съм афектирана прекалено много в момента, но това е мнението ми.
Аз мога да се похваля с поне 4 много добри приятели... Лошото е че те са от друг град и се виждаме само през ваканцията... Иначе от моя град имам някакви там дето се прават на големите приятелки` а в същото време сега като съм болна и няма да си разкарвам гъза с тях никой не ми се е обадил да пита как съм що съм.. Само от другия глад ми звънят постоянно и се ми викат Чакаме те Айде хващай куфарите и идвай
Не знам как ще я карам така...
experiment_m
07-06-2009, 08:21
От много отдавна в думата приятел не влагам никакъв смисъл. От както така наречени личности ми "забиваха ножа в гърба", звъняли са само когато са имали нужда от мен и т.н. не вярвам в истинското приятелство. Единствено гаджето ми може да се впише в подобна графа, но все пак там отношенията са ни на друго ниво.
А колкото до така наречените приятели са всички с които ми е приятно да общувам в момента. Споделям си доста неща с доста хора, но най-съкровенните неща си оставям за себе си. Нека всеки се хвали, че ме познава и знае всичко за мен, но въпреки това да не е наясно със самия мен.
П.П. За съжаление ние хората сме вълча порода и всеки гледа да прекърши врата на другия, за да покаже господството си.
Имам една много близка приятелка, с която сме заедно от бебета и до ден днешен поддържаме връзка, въпреки че живеем на двата края на града. Не знам какво ни е задържало заедно толкова време, но съм сигурна, че винаги ще си я имам.
Другата ми приятелка е вече бивша моя съученичка... сега ще се разделим, няма как, но ще си останем близки, надявам се.
Ще видим в новото у-ще как ще е.
iiordanova
07-06-2009, 09:23
Имам много приятели .. , но са ми само приятели.. и незнаят всичко за мен.
Има едно момиче което много уважам .. и с гордост мога да я нарека приятелка .. даже сестра !! Знам, че никога не би ме предала .. 1-во , защото не е такава .. :smt007 :P
Приятелки и приятели много .., но истински само един .. !! :P
имам един истински приятел, за когото бих умрял! Винаги е бил с мен в тежки моменти... колкото и да не ви се вярва, колкото и да е банално и клиширано... веднъж бях нагазил здраво в лука... той тогава ме потъпа по рамото и каза "оплескахме я, а?" За някои може и само познати да има, аз съм открил истински приятел!
elito6754
07-06-2009, 09:43
Аз имах три приятелки в старото училище, което сега завърших, но никоя от тях не ми е била истинска приятелка. Говорили сме си, излизаме, но .....не е истинско приятелство. Надявам се в новото училище да открия такъв човек. :)
kroasandvi4
07-06-2009, 11:31
Нямам приятели,имам само интереси.
Мисля има само 1-2 човека,на които съм вярвал.
zvezdichkaaa
07-06-2009, 12:15
Добрия приятел ще те измъкне от затвора,истинския ще стой до теб и ще ти повтаря "Ние я оплескахме"...Правете си изводите.....
YouCantStopMe
07-06-2009, 12:17
Много си прав,братле.
Всъщност и мен почти никой не ме познава.От известно време не говоря много за себе си и не се разкривам-просто няма на кого да се доверя и да знам,че може да запази тайната ми.
До мен има едно момиче,което супер много уважавам и ценя.Срещнахме се в първи клас и оттогава смея да кажа,че сме били много близки приятелки.Нямали сме много скандали,но поради факта,че аз се преместих в друго училище много рядко се виждахме.Някой път дори и с месеци не сме се чували,но това не ни пречеше да знаем,че там някъде има момиче,на което може да се разчита и винаги можа да се обадиш,за да я помолиш за нещо или просто да споделиш.Много се радвам,че няколко месеца отново започнахме да си говорим често(е,може и да е по скайп,но нямаме друга възможност,защото тя живее на другия край на града и рядко идва насам).Излизаме,разбира се,че излизаме,но по-рядко.Винаги обаче ми е било интересно и забавно с нея.Имам едно седемгодишно приятелство,което мисля,че ще продължи още дълго.Жалкото само е,че нямаме възможностите да се виждаме по-често,ноо..това не ни пречи много.Познавам семейството й,тя-моето.Винаги ми е помагала с каквото може,надявам се,че и аз съм правила всичко по силите си за нея.
Около мен има доста други хора,които ми се пишат приятели,но не е същото.Никога няма да мога да се разкрия пред тях.Смея да кажа,че НИКОЙ от тях не ме познава.Винаги само аз знам какво ми е.Тук има едно момиче, с което се движа,но знам,чее..това не е истинско.Просто съученичка.
Единствено съжелявам за едно погубено приятелство,за което не ми се говори.Още не съм го преживяла напълно,но може би така е трябвало да стане.
thedarkbadangel
07-06-2009, 13:01
Не мога да се похваля с много приятели, мога само с един, но поне знам, че е такъв.
Познати имам, много са.
Всички твърдят, че ме познават перфектно, но това ни най - малко не е така. Аз самата все още се опознавам и се търся, а те няма начин да ме познават перфектно.
Дори и най - добрия ми приятел не ме познава перфектно (колко пъти я повторих тази дума?:д), но все пак е достатъчно.
Въобще не обръщам внимание на разни слухове по мой адрес. Аз знам истината и не съм длъжна да давам разяснения по всяка една клюка
Имам още няколко приятелчета, но на тях не мога да им се доверя така, някак гледам плахо на тях. Страх ме е да не ми забият нож в гърба. Един приятел ми е достатъчен. А тези които са си лепнали етикет 'приятели на Нели', са ми всъщност познати и между мен и тях има една преграда, през която аз не ги пускам да минат. Като цяло не допускам много хората да ме опознаят, а мисля, че няма и нужда.
Не гласувах в анкетата, защото нито един от отговорите не е моя. Ако последното беше 'Мога да заявя с гордост, че имам поне 1 приятел' щях да избера това.
П.С. Отплеснах се 8-)
pe4enkata
07-06-2009, 13:22
тва е доста относително
adizitk1
07-06-2009, 13:37
Един човек (сега не мога да се сетя кой) е казал: ''Мога да имам доверие само на себе си и то не винаги!''
Напълно подкрепям това изказване и мисля,че такова понятие като приятел не съществува,поне аз за сега съм срещала само предатели,но в никакъв случай не и приятели... :?