Ще изхвърлят котето ми

[paSsionFoRfaShion]

Здравийте! Имам проблем, който искам да споделя и да чуя вашето мнение и как мога да предотвратя изхвърлянето на котката ми, която много обичам. Така...проблема е в това, че взехме котето от улицата преди около 3 месеца и то още не се е приобщило към домашния живот - дере и хапе всики (само на игра, но цялата съм в драскотини), качва се навсякъде и най-важното - по масата и плотовете. Вчера майка ми ми каза, че ако не го науча да спре да го прави, ще го изхвърли. Моля ви, помогнете ми - какво да правя? Благодаря предварително! :(

[experiment_m]

Минете по зоомагазините и потърсете пособия по които котката да се катери и да си пили ноктите. Има едни такива, които приличат на поставка за саксия и съм чувал, че са много ефективни. А за да не дере и хапе теб, вземете някаква топчица, да речем за тенис и като си играеш с нея и подавай топката. Почне ли да се заиграва и да почва да те дере и хапе се отдръпвай докато се успокои. А по отношение на масата - не знам - дебни я и я сваляй преди някой да я е забелязал и махай всичко от масата, за да няма какво да я блазни да е там.
Успех.

[paSsionFoRfaShion]

Мерси много experiment_m :) :) :)

[paSsionFoRfaShion]

Мерси много experiment_m :) :) :)

[pe4enkata]

еми тва ми прилича на бяс така че внимавай

[D12Respect]

Как с бяс чуваш ли се :D И аз имам котка която е на 2-3 месеца хапе дере и аз целия съм издраскат.Качва се на масата когато е гладен но естествено бива набит :o

[iiordanova]

Така е .. малките котета са палави .. драскат .. хапят .. катерят се .. !!
По-добре върви попитай в някой зоо-магазин .. те ще те посъветват кое е най-доброто за котето ти.. :P

[p3rf3c7]

И моята я прибрах от улицата...беше мъничка и също правеше много бели (и сега прави де...)скоро ще става 1 година откакто е в нас..paSsionFoRfaShion и аз имам същия проблем ..и моята котка се катери навсякъде ,върху масата....пие вода от чашите,а и живеем в апартамент и все иска да излиза навън :( мяука пред вратата...и сега наскоро баща ми се връща от чужбина,пък той не иска котето и незнам кво ще правя :-# :-# :-# много си го обичам!!! :-# :-# :-#

[northernice]

Моята котка 6 години хапеше, дереше и се катереше където не трябва. По-скоро майка ти трябва да свикне с нея.
Пък и да я изхвърли лесно се преживява :)

[paSsionFoRfaShion]

northernice, не мисля, че се преживява лесно, защото миналата година изхвърлиха предишната ми котка, коята СТРАШНО МНОГО обичах и все още не съм свикнала с мисълта, че сигурно е ..починала ;[ а за това котенце ми е още по мъчно, защото него обикнах повече макар, че ме е изподрала цялата и то свикна да му се дава храна на готово и чиста вода - не може да живее навън

[ElinoOor]

Ако не можеш да ги убедиш да остане,поне пуснете една обява във вестника и го подарете на някой.
Не го изхвърляйте..

[mArMaLaDkA]

Преди години и аз си бях взела коте от улицата. Изключително трудно го обезпаразитихме, даже май не успяхме съвсем напълно. Когато го прибрахме беше малко, гладно, мяучещо и кротко. Поотрасна и стана пълна гад. Голямо тичане из апартамента, изхождане по саксии и изобщо там, където не му е мястото. Голямо чистене падаше. Като си играеше(уж), отвратително много дереше, мен най-много, защото му позволявах. Затваряла съм котката в банята с часове, само и само да се научи, крещяла съм й на моменти, за да разбере, че не е правилно и да види кой води парада, да не говорим, че по едно време съвсем изпуших и я цапнах на няколко пъти. Да де, ама то не е куче. То е котка - диво, нагло и просто. Продължаваше по стария начин, докато един ден не отидох на лекар и не разбрах, че имам токсоплазмоза. Протича с подуване на лимфните възли, води до спонтанни аборти при бременност в бъдеще. Само аз си знам през какво съм преминала. Постоянно се мъкнех по поликлиники и лаборатории, за да ми вземат кръв за изследвания. Вената на ръката ми не можеше със седмици да мине, защото ми вземаха бая голямо количество кръв(около 2 лекарски стъклени шишенца, нито много големи, но нито и много малки). Доколкото помня, с антибиотици се възстанових. Наистина беше отдавна, преди над 4 години. Болестта се получава от това дране, понеже котката, когато ходи по голяма нужда, нали маха с лапички, за да го замаскира един вид, та под ноктите й се събират микроби и по-точно, вида бактерии, които причиняват болестта. С това системно драскане, самите микроби проникват през кожата в кръвтта и така става самото заразяване. Един ден, баща ми отишъл на работа и оставил котето в една градинка. Аз знаех още преди това, че ще е такъв краят. Плаках много, направо се късах от рев, но сега разбирам, че така е било по-добре. Котката просто беше неспособна да се опитоми.
Дано историята ми да ти е послужила за поука, защото минаваш по моята пътека. По-добре така, отколкото после да теглиш. Не си струва, заради единия бълхарник, твоето здраве да страда. Щом не се приобщава към домашните условия - навън! Щом за 3 месеца не се е научило, то и занапред няма да се научи.
Сега се сетих за още нещо. Преди около 2 години някъде, майка ми намери едно коте на покрива на хипермаркета, в който работеше. Ама то котето, убиец! Чисто сиво с едни хубави тъмни очи, бонбонка беше. Беше миниатюрно и безпомощно. По цял ден спеше в едно кашонче, сгушило се сред пухкаво одеало, а ако се събудаше, трябваше да го храним с мляко и то със спринцовка, понеже беше наистина мъничко. Помня, че много обичаше да се крие в стария чехъл на дядо ми. Натиква се нашето навътре и само едно дупе се вижда. 8-) Като поотрасна, му правехме разни пюренца и пак му ги давахме със спринцовка, за да укрепне. Само че гадината, след като поотрасна още малко, стана същия бяс като моята котка, предишната. Стои, изведнъж тръгва да скача, да се катери, абе ужас. Изобщо не ебаваше, че стои 3 часа в банята. Излиза си и пак си свършва работата и то точно пред банята. Голяма проклетия! 8-) А когато се понаучи чат-пат да се държи на 4-те си крака, отива да се разхожда в коридора и по някое време не се сдържа. Излизаш, гледаш го, онова стои насредата на някаква огромна локвичка. 8-)
Уличните котета са сладки, но да не са ти в къщата. 8-) Диви са, нагли са и винаги трябва да ти правят напук. Впрочем, това важи за всички котки. На леля котарака, който е породист, с хубаво родословно дърво, е някаква пълна фурия. Спи си на масата, по секциите, какво му пука на него? 8-) Само, дето се е научил да си върши работата на правилното място. И нищо чудно, де. Леля го превъзпитаваше по суров начин - когато й измяука недоволно, тя я му стискаше лапичката, я го хапеше за ухото. 8-)

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Преди години и аз си бях взела коте от улицата. Изключително трудно го обезпаразитихме, даже май не успяхме съвсем напълно. Когато го прибрахме беше малко, гладно, мяучещо и кротко. Поотрасна и стана пълна гад. Голямо тичане из апартамента, изхождане по саксии и изобщо там, където не му е мястото. Голямо чистене падаше. Като си играеше(уж), отвратително много дереше, мен най-много, защото му позволявах. Затваряла съм котката в банята с часове, само и само да се научи, крещяла съм й на моменти, за да разбере, че не е правилно и да види кой води парада, да не говорим, че по едно време съвсем изпуших и я цапнах на няколко пъти. Да де, ама то не е куче. То е котка - диво, нагло и просто. Продължаваше по стария начин, докато един ден не отидох на лекар и не разбрах, че имам токсоплазмоза. Протича с подуване на лимфните възли, води до спонтанни аборти при бременност в бъдеще. Само аз си знам през какво съм преминала. Постоянно се мъкнех по поликлиники и лаборатории, за да ми вземат кръв за изследвания. Вената на ръката ми не можеше със седмици да мине, защото ми вземаха бая голямо количество кръв(около 2 лекарски стъклени шишенца, нито много големи, но нито и много малки). Доколкото помня, с антибиотици се възстанових. Наистина беше отдавна, преди над 4 години. Болестта се получава от това дране, понеже котката, когато ходи по голяма нужда, нали маха с лапички, за да го замаскира един вид, та под ноктите й се събират микроби и по-точно, вида бактерии, които причиняват болестта. С това системно драскане, самите микроби проникват през кожата в кръвтта и така става самото заразяване. Един ден, баща ми отишъл на работа и оставил котето в една градинка. Аз знаех още преди това, че ще е такъв краят. Плаках много, направо се късах от рев, но сега разбирам, че така е било по-добре. Котката просто беше неспособна да се опитоми.
Дано историята ми да ти е послужила за поука, защото минаваш по моята пътека. По-добре така, отколкото после да теглиш. Не си струва, заради единия бълхарник, твоето здраве да страда. Щом не се приобщава към домашните условия - навън! Щом за 3 месеца не се е научило, то и занапред няма да се научи.
Сега се сетих за още нещо. Преди около 2 години някъде, майка ми намери едно коте на покрива на хипермаркета, в който работеше. Ама то котето, убиец! Чисто сиво с едни хубави тъмни очи, бонбонка беше. Беше миниатюрно и безпомощно. По цял ден спеше в едно кашонче, сгушило се сред пухкаво одеало, а ако се събудаше, трябваше да го храним с мляко и то със спринцовка, понеже беше наистина мъничко. Помня, че много обичаше да се крие в стария чехъл на дядо ми. Натиква се нашето навътре и само едно дупе се вижда. 8-) Като поотрасна, му правехме разни пюренца и пак му ги давахме със спринцовка, за да укрепне. Само че гадината, след като поотрасна още малко, стана същия бяс като моята котка, предишната. Стои, изведнъж тръгва да скача, да се катери, абе ужас. Изобщо не ебаваше, че стои 3 часа в банята. Излиза си и пак си свършва работата и то точно пред банята. Голяма проклетия! 8-) А когато се понаучи чат-пат да се държи на 4-те си крака, отива да се разхожда в коридора и по някое време не се сдържа. Излизаш, гледаш го, онова стои насредата на някаква огромна локвичка. 8-)
Уличните котета са сладки, но да не са ти в къщата. 8-) Диви са, нагли са и винаги трябва да ти правят напук. Впрочем, това важи за всички котки. На леля котарака, който е породист, с хубаво родословно дърво, е някаква пълна фурия. Спи си на масата, по секциите, какво му пука на него? 8-) Само, дето се е научил да си върши работата на правилното място. И нищо чудно, де. Леля го превъзпитаваше по суров начин - когато й измяука недоволно, тя я му стискаше лапичката, я го хапеше за ухото. 8-)


Моят котарак беше котка мечта...уникална беява със зелени очи,персийска...принц! Казваше се Питар... както и да е...беше много глезена обаче правеше всичко каквото и кажеш,беше научена да си знае името,да се изхожда където трябва,но не обичаше да се гали,мразеше хората да я пипат,даваше само на мама и на мен и на баща ми,прекрасна беше,но при мен проблема беше обратен като малка беше много дива!Малко я третирахме като куче... защото я заключвахме в банята,а когато направи някоя беля пляс пред нослето с един вестник... КОТКАТА ТРЯБВА ДА СЕ ОПИТОМИ ОЩЕ ДОКАТО Е МАЛКА И БЕЗЗАЩИТНА,ПОСЛЕ СТАВА ДИВА И НЕ МОЖЕШ ДА Я ОКРОТИШ

[mArMaLaDkA]

Именно, че с това заключване с банята и някой и друг шамар от време на време, се започна още в ранна детска възраст. 8-)