LudoMlado
07-09-2009, 06:18
http://www.youtube.com/watch?v=KdaApBAFkOg
20 години вече минаха от прословутата 89, и скоро идва нашето време да решим бъдещето на България и нашите деца.
Искам да ви запитам, как планирате да помогнете на държавата И родината за да предотвратим страданията на нашите деца за които толкова години са се борили истински герои. Ще се борите ли за истина и свобода на българина или ще мълчите и игнорирате случващото се около нас. Готови ли сте да направите саможертви за развитието ни.
Готови ли сте да се обединим за да може да съсздадем един по-хубав и спокоен живот за нас и бъдещото поколение.
Може да е прекалено рано да се говори за това но няма нужда да минат още 20 години за да видим тъгата и страданието в очите на нашите деца така както нас са ни гледали но И пренебрегвали.
Загубих приятели от Индиго, катастрофи, убииства, семейството ми страдаше от беднотията която се бе нахвърлила така злобно над всички нас и макар и сега в чужбина знам къде е моят дом и скоро се прибирам обратно в България за да продължа живота си у дома и да не се предавам.
Защото предаде ли човек себе си губи всичко.
Не се предавайте, моето, вашето, бъдещето на семейство и приятели, познати и непознати, бедни и богати, тъжни и щастливи е във вашите ръце!
20 години вече минаха от прословутата 89, и скоро идва нашето време да решим бъдещето на България и нашите деца.
Искам да ви запитам, как планирате да помогнете на държавата И родината за да предотвратим страданията на нашите деца за които толкова години са се борили истински герои. Ще се борите ли за истина и свобода на българина или ще мълчите и игнорирате случващото се около нас. Готови ли сте да направите саможертви за развитието ни.
Готови ли сте да се обединим за да може да съсздадем един по-хубав и спокоен живот за нас и бъдещото поколение.
Може да е прекалено рано да се говори за това но няма нужда да минат още 20 години за да видим тъгата и страданието в очите на нашите деца така както нас са ни гледали но И пренебрегвали.
Загубих приятели от Индиго, катастрофи, убииства, семейството ми страдаше от беднотията която се бе нахвърлила така злобно над всички нас и макар и сега в чужбина знам къде е моят дом и скоро се прибирам обратно в България за да продължа живота си у дома и да не се предавам.
Защото предаде ли човек себе си губи всичко.
Не се предавайте, моето, вашето, бъдещето на семейство и приятели, познати и непознати, бедни и богати, тъжни и щастливи е във вашите ръце!