adrenal1n
07-14-2009, 16:23
Прочетох го с интерес, въпреки че в началото бях негативно настроен... Мислех си, че е последната драма... Ама не е :) Ако искате го прочетете :)
"– Тази вечер сякаш си тъжен, Артър, но не трябва. Не се разделяме. Казваш ми постоянно, че не трябва да мислим за утре, нека да се възползваме от този миг, който все още е наш.
– Не мога да го направя, не мога да изживявам мига, без да мисля за следващия. Как успяваш?
– Мисля за тези настоящи минути, те са вечни.
И тя реши да му разкаже една история, малка игра, за да го разсее. Помоли го да си представи, че е спечелил конкурс със следната награда. Всяка сутрин една банка ще му отваря кредитна сметка за 86 400 долара. Но всяка игра си има правила и правилата на тази са следните:
– Първото правило е, че всичко, което не си похарчил през деня, вечерта ти се отнема, не можеш да мамиш, не можеш да прехвърлиш тези пари в друга сметка, но всяка сутрин, когато се събудиш, банката ти отваря нова сметка с нови 86 400 долара за през деня. Второ правило: банката може да прекъсне тази игра без предупреждение; във всеки момент може да ти каже край, сметката се закрива и няма да има друга. Какво ще направиш?
Той не разбираше много добре.
– Толкова е просто, това е игра, всяка сутрин на разсъмване ти дават 86 400 долара с единственото условие да ги похарчиш през деня, непохарчената сума ще ти бъде отнета, когато си легнеш, но този дар от небето или тази игра може да спре във всеки момент, разбираш ли? Значи въпросът е: какво ще направиш, ако получиш подобен дар?
Той веднага отговори, че ще похарчи всеки долар, за да си достави удоволствие и да подари куп неща на хората, които обича. Ще изхарчи всеки цент, подарен от тази “магическа банка”, за да направи щастлив своя живот и живота на близките си, ”дори и на непознатите, между другото, защото не вярвам, че ще успея да изхарча за себе си и за близките си 86 400 долара на ден, но какво искаш да кажеш?”. Тя отговори: “Всички разполагаме с тази магическа банка, това е времето. Рогът на изобилието, пълен със секунди, които се ронят!”
Всяка сутрин, когато се събудим, ни дават кредит от 86 400 секунди живот за през деня и когато вечер заспиваме, нищо не се прехвърля, неизживяното през деня е загубено, вчера е отминало. Всяка сутрин тази магия започва наново, пак ни дават 86 400 секунди живот и играем при това неотменно правило: банката може да закрие сметката ни във всеки момент без предупреждение, във всеки миг животът ни може да спре. И какво правим с нашите ежедневни 86 400 секунди? “Нима секундите живот не са по-ценни от доларите?”
Откак бе катастрофирала, тя разбирала всеки ден колко малко хора осъзнават, че времето трябва да се пресмята и цени. Тя му обясни какъв бе изводът от нейната история: “Искаш да разбереш какво представлява една година живот: попитай студента, когото са скъсали на годишния му изпит. Един месец живот: поговори с майката, която е родила недоносено дете и чака то да излезе от кувьоза, за да го прегърне живо и здраво. Една седмица: попитай този, който работи в завод или мина, за да изхрани семейството си. Един ден: попитай двама нерешителни влюбени, които очакват да се срещнат. Един час: попитай страдащия от клаустрофобия, затворен в повреден асансьор. Една секунда: погледни изражението на човека, който току-що се е спасил от автомобилно произшествие, една хилядна от секундата: попитай атлета, след като на Олимпиадата е спечелил сребърния, а не златния медал, за който е тренирал през целия си живот. Животът е магия, Артър, и ти говоря като познавач, защото, откак катастрофирах, изпитвам цената на всеки миг. Затова моля те, нека използваме всички секунди, които ни остават.“
"– Тази вечер сякаш си тъжен, Артър, но не трябва. Не се разделяме. Казваш ми постоянно, че не трябва да мислим за утре, нека да се възползваме от този миг, който все още е наш.
– Не мога да го направя, не мога да изживявам мига, без да мисля за следващия. Как успяваш?
– Мисля за тези настоящи минути, те са вечни.
И тя реши да му разкаже една история, малка игра, за да го разсее. Помоли го да си представи, че е спечелил конкурс със следната награда. Всяка сутрин една банка ще му отваря кредитна сметка за 86 400 долара. Но всяка игра си има правила и правилата на тази са следните:
– Първото правило е, че всичко, което не си похарчил през деня, вечерта ти се отнема, не можеш да мамиш, не можеш да прехвърлиш тези пари в друга сметка, но всяка сутрин, когато се събудиш, банката ти отваря нова сметка с нови 86 400 долара за през деня. Второ правило: банката може да прекъсне тази игра без предупреждение; във всеки момент може да ти каже край, сметката се закрива и няма да има друга. Какво ще направиш?
Той не разбираше много добре.
– Толкова е просто, това е игра, всяка сутрин на разсъмване ти дават 86 400 долара с единственото условие да ги похарчиш през деня, непохарчената сума ще ти бъде отнета, когато си легнеш, но този дар от небето или тази игра може да спре във всеки момент, разбираш ли? Значи въпросът е: какво ще направиш, ако получиш подобен дар?
Той веднага отговори, че ще похарчи всеки долар, за да си достави удоволствие и да подари куп неща на хората, които обича. Ще изхарчи всеки цент, подарен от тази “магическа банка”, за да направи щастлив своя живот и живота на близките си, ”дори и на непознатите, между другото, защото не вярвам, че ще успея да изхарча за себе си и за близките си 86 400 долара на ден, но какво искаш да кажеш?”. Тя отговори: “Всички разполагаме с тази магическа банка, това е времето. Рогът на изобилието, пълен със секунди, които се ронят!”
Всяка сутрин, когато се събудим, ни дават кредит от 86 400 секунди живот за през деня и когато вечер заспиваме, нищо не се прехвърля, неизживяното през деня е загубено, вчера е отминало. Всяка сутрин тази магия започва наново, пак ни дават 86 400 секунди живот и играем при това неотменно правило: банката може да закрие сметката ни във всеки момент без предупреждение, във всеки миг животът ни може да спре. И какво правим с нашите ежедневни 86 400 секунди? “Нима секундите живот не са по-ценни от доларите?”
Откак бе катастрофирала, тя разбирала всеки ден колко малко хора осъзнават, че времето трябва да се пресмята и цени. Тя му обясни какъв бе изводът от нейната история: “Искаш да разбереш какво представлява една година живот: попитай студента, когото са скъсали на годишния му изпит. Един месец живот: поговори с майката, която е родила недоносено дете и чака то да излезе от кувьоза, за да го прегърне живо и здраво. Една седмица: попитай този, който работи в завод или мина, за да изхрани семейството си. Един ден: попитай двама нерешителни влюбени, които очакват да се срещнат. Един час: попитай страдащия от клаустрофобия, затворен в повреден асансьор. Една секунда: погледни изражението на човека, който току-що се е спасил от автомобилно произшествие, една хилядна от секундата: попитай атлета, след като на Олимпиадата е спечелил сребърния, а не златния медал, за който е тренирал през целия си живот. Животът е магия, Артър, и ти говоря като познавач, защото, откак катастрофирах, изпитвам цената на всеки миг. Затова моля те, нека използваме всички секунди, които ни остават.“