Аутизъм, шизофрения или почва да ме гони параноя?

[soult4ker]

ами на кратко или на широко не знам от къде да почна, вече се отчайвам .......
тъй като имам мн възгледи за себе си през годините ив се отрицателни реших да прочета за аутизма и шизофренията ... кое как, сега ще ви обясня

на почти 18 години съм, пролетта на другата година ще ги правя
през годините, все съм бил аутсайдера в обществото
като малък се обличах все с едни и същи дрехи, не ги сменях поне седмица, не обръщахособено внимание на външния си вид, нито пък обръщах винмание на мнението на околните
като малък, когато се заговорех с някое момиче дори на шега и почнат детските подигравки, че се харесваме аз се сдухвах и спирах да говоря, за да не ме подиграват. много тъп съм бил
ебаваха ме яко, държах се тъпо, и ставах обект на подигравки което още повече ме караше да се затварям в себе си
почнах все по малкои по малко да общувам с хората
от училище се прибирах в къщи, пишех си домашните и т.н.
нашите не ми казваха нищо, не обръщаха внимание на социалния ми живот
за тях беше важно че съм добър в училище, имах само 6тици.
коетос времето ме накара да си говоря сам, на ум естествено.
но едва ли не, все едно ми говореше някой друг
- направи това, направи онова
все едно получавах команди от някой, което и сега е почти така
все едно съм се заковал в някакъв стереотип, някакво суеверие.
като вървя по улиците, гледам да не стъпам по фугите на плочките, а в самата плочка, което е смешно, но вътрешняи ми глас ми говори че е грешно да стъпиш на фугата, и за това и не го правя. Осъзнавам че е тъпо, но все пак ме е страх да стъпна, за да не стане нещо, параноя бе!
Когато остават 4:30 минути до нещо важно примерно, аз казвам че остават 5 минути, защото ако кажа по-малко, напрмер 4, вярвам че то няма да се случи. Примерно чакането на междучасие.
до тук с тези работи, продължавам на татък.
осъзнах тези работи за себе си, преди няколко години, когато станах 8ми клас и ме приеха в техникум
реших да обърна друга страница и да стана нов човек, там хората не ме познават и можеше сред тях да се впиша като някой си
търсех си приятелка, вече бях 8ми клас а нямах
кофтито е че до ден днешен не съм намерил, продължават да ме отбягват.
не мога да завържа 2 приказки като хората с тях, все нещо бъркам
а и вътрешния ми глас по някога пречи
все си казвам, има време, ще се оправи
ама ядец, не се оправя, продължавам да съм в батака
хората казват, да излизам повече, да ходя по дискотеки
ама приятелите ми, които смятам за такива и ме познават от много малък, са малко, с тях рядко се събирам за нещо, било то да си говориме целенасочено ...
а сам да отида някъде не върви
но не ме свърта, не мога да седя повече така, затворен.
тъпотое също, че и родителите ми не са обърнали внимание върху това, не са го разбрали, а аз не смятам да им споделя - мамо тате, така и така аз съм психопат, дето не гос луша главата и не познава повееч от 5 човека от както е жив
не знам къде бъркам в общуването с момичета, запознавам се с някоя, говорим си, излезем някъде с познати, за по кафе (както казах от 8ми клас се опитвах да се впиша в обеството, така че излизам по някой път някъде с някои хора, но ерядкост).
и така, няма проблем, всичок е точно, все едно сме се познавали от години с нея.
когато дойда момента, обаче да исопделя какво мисля ич увствам за нея, тактично ми казва че не съм неин тип, а след това всяко здрасти от моя страна, бива неутрализирано с някоя обида от нейна страна, че вече едва ли не съм и противен
незнам какво да правя
другата ми надежда е, ако вляза в университет в друг град, там да започна нов живот, но гадното чувство ми казва че щее същото както след 8ми клас, само частично
дайте ми някакъв съвет
не знам, дали да не ходя при някой лекар, но ще стане сложно, вече и нашите ще научат, а те са много консервативни хора и не ми се мислят последиците какви ще са.

[3ff3k7a]

Не знам за останалите ти проблеми, но аз имам същия "проблем" с фугите. И мен ме е страх да стъпя там, винаги по целите плочки. Имам и други такива..примерно ако докосна без да искам нещо, трябва след това да го докосна още 2 пъти, че да станат 3. Правя всичко 3 пъти, или 3 по 3, или 3 по 3 по 3 и така.. Когато кажа нещо, което е дори и малко лошоо..си връщам думите назад, защото си мисля, че ще се случи. Когато кажа "никога" пак си връщам думите назад, защото ще стане точно това, за което съм го казала. Иииии адски много подобни...почнаха да ми казват Монк вече.. за всичко си имам някакво такова..абе не знам, странно е, ама някои неща си ги имам още от малка..и съм си свикнала, така че, поне за това не се притеснявай.. За другото не знам, надявам се да получиш свестни отговори, успех!

[Gabroveca]

Пиши на КИРИЛИЦА!

.: machoka :.

[Ilikeliljon]

На това с плочките и фугите му се вика натрапливи действия, това както и да е. Не знам приятелю какво ти е семейството, но определено няма да е лошо да се консултираш с психолог, повтарям психолог, не психиатър, защото в България имат този гаден навик да водят първо на психиатър. Има и телефони на доверието, където работят психолози, можеш да се разтърсиш из гугъл и да намериш и да звъннеш. Друго не се сещам какво мога да ти кажа по този въпрос. :) :)

[batkodoki]

ами на кратко или на широко не знам от къде да почна, вече се отчайвам .......
тъй като имам мн възгледи за себе си през годините ив се отрицателни реших да прочета за аутизма и шизофренията ... кое как, сега ще ви обясня

на почти 18 години съм, пролетта на другата година ще ги правя
през годините, все съм бил аутсайдера в обществото
като малък се обличах все с едни и същи дрехи, не ги сменях поне седмица, не обръщахособено внимание на външния си вид, нито пък обръщах винмание на мнението на околните
като малък, когато се заговорех с някое момиче дори на шега и почнат детските подигравки, че се харесваме аз се сдухвах и спирах да говоря, за да не ме подиграват. много тъп съм бил
ебаваха ме яко, държах се тъпо, и ставах обект на подигравки което още повече ме караше да се затварям в себе си
почнах все по малкои по малко да общувам с хората
от училище се прибирах в къщи, пишех си домашните и т.н.
нашите не ми казваха нищо, не обръщаха внимание на социалния ми живот
за тях беше важно че съм добър в училище, имах само 6тици.
коетос времето ме накара да си говоря сам, на ум естествено.
но едва ли не, все едно ми говореше някой друг
- направи това, направи онова
все едно получавах команди от някой, което и сега е почти така
все едно съм се заковал в някакъв стереотип, някакво суеверие.
като вървя по улиците, гледам да не стъпам по фугите на плочките, а в самата плочка, което е смешно, но вътрешняи ми глас ми говори че е грешно да стъпиш на фугата, и за това и не го правя. Осъзнавам че е тъпо, но все пак ме е страх да стъпна, за да не стане нещо, параноя бе!
Когато остават 4:30 минути до нещо важно примерно, аз казвам че остават 5 минути, защото ако кажа по-малко, напрмер 4, вярвам че то няма да се случи. Примерно чакането на междучасие.
до тук с тези работи, продължавам на татък.
осъзнах тези работи за себе си, преди няколко години, когато станах 8ми клас и ме приеха в техникум
реших да обърна друга страница и да стана нов човек, там хората не ме познават и можеше сред тях да се впиша като някой си
търсех си приятелка, вече бях 8ми клас а нямах
кофтито е че до ден днешен не съм намерил, продължават да ме отбягват.
не мога да завържа 2 приказки като хората с тях, все нещо бъркам
а и вътрешния ми глас по някога пречи
все си казвам, има време, ще се оправи
ама ядец, не се оправя, продължавам да съм в батака
хората казват, да излизам повече, да ходя по дискотеки
ама приятелите ми, които смятам за такива и ме познават от много малък, са малко, с тях рядко се събирам за нещо, било то да си говориме целенасочено ...
а сам да отида някъде не върви
но не ме свърта, не мога да седя повече така, затворен.
тъпотое също, че и родителите ми не са обърнали внимание върху това, не са го разбрали, а аз не смятам да им споделя - мамо тате, така и така аз съм психопат, дето не гос луша главата и не познава повееч от 5 човека от както е жив
не знам къде бъркам в общуването с момичета, запознавам се с някоя, говорим си, излезем някъде с познати, за по кафе (както казах от 8ми клас се опитвах да се впиша в обеството, така че излизам по някой път някъде с някои хора, но ерядкост).
и така, няма проблем, всичок е точно, все едно сме се познавали от години с нея.
когато дойда момента, обаче да исопделя какво мисля ич увствам за нея, тактично ми казва че не съм неин тип, а след това всяко здрасти от моя страна, бива неутрализирано с някоя обида от нейна страна, че вече едва ли не съм и противен
незнам какво да правя
другата ми надежда е, ако вляза в университет в друг град, там да започна нов живот, но гадното чувство ми казва че щее същото както след 8ми клас, само частично
дайте ми някакъв съвет
не знам, дали да не ходя при някой лекар, но ще стане сложно, вече и нашите ще научат, а те са много консервативни хора и не ми се мислят последиците какви ще са.

твърде интелигентен си.

от КАКВО всъщност се увличаш? - IT, книги, изкуства......?

[batkodoki]

На това с плочките и фугите му се вика натрапливи действия, това както и да е. Не знам приятелю какво ти е семейството, но определено няма да е лошо да се консултираш с психолог, повтарям психолог, не психиатър, защото в България имат този гаден навик да водят първо на психиатър. Има и телефони на доверието, където работят психолози, можеш да се разтърсиш из гугъл и да намериш и да звъннеш. Друго не се сещам какво мога да ти кажа по този въпрос. :) :)

психиатър приятелю, точно психиатър е спеца, който за два месеца "нормализира" подобни деца, когато и АКО има обективна нужда за това!

"психолога" две години ще взема такси за три сеанса седмично общи приказки и накрая младия човек като социален инвалид или ще води вегетативен живот или ще го лекуват, но тогава вече с "голямата психиатрия" в спец заведения.

не знам защо в България имат този гаден навик да се опитват да решават истински проблеми при шарлатани от типа на врачки, баячки, гледачки, магове, екстрасенси... "психолозите" са част от тази верига само дето са "дипломирани" такива.

когато се касае за често срещано функционално неравновесие в мозъчни медиатори какъвто е вероятно случаят (а не за тълкуване на сънища например!) точно психиатърът е спеца решаващ проблема на функционално ниво.
неврологът го решава на соматично ниво, а каква точно би била позитивната роля на т.н. "психолог" за медиците си остава тайна.

и не знам защо в България имат този гаден и глупав навик да се пазят като от огън от консулт с Психиатър?!?
в цивилизованите страни такава консултация е от най-трудно достъпните, струва колкото три месечни заплати едната (и затова бягат при сурогати като психолози и психоаналитици), но тук нали е безплатно - значи, хайде нищо не струва.....

[Konteiner]

възможно е да си много по интелигентен от останалите ! Не мога да кажа че си гении или не си ама и Айнщайн са го мислели за психопат и откачалка докато не е станало ясно , че същност е много по-умен от нормалните .

[DJ_Mrav4o]

Това аутизмът и шизофренията са доста сериозни диагнози, за който мисля, че не могат да ти бъдат поставени. :( Това за фугите и аз го правя много често. Ти просто си затворен и толкова. Но ако трябва да бъда честна, съвет не мога да ти дам. Просто не мога.

[soult4ker]

На въпроса по какво се увличам най-често, ами IT...

Аз бих отишъл на психиатър, но ще иска пари, а аз нямам собствени такива
всичко е в родителите ми, те се карат доста често, и ме съмнява че ще предизвикам поредния скандал
ако им кажа, така и така имам тея проблеми им и трябва психиатър...
wtf ще кажат... и единственото което ще стане е, че най-много да ми спрат достъп до РС, ТВ и разни такива. А и може да ми вземат ключа от вкъщи
демек и малкото излизания които правя, да ми бъдат ограничени
та няма да ми помогнат особено, даже ще ми навредят

[Nitroglycerin]

Нямаш аутизъм или шизофрения имаш проблем с контактуването ,това е чосто срещан проблем сред психолозите и е лечим. Психолозите в училищата доста често се срещат с този проблем отиди при някой такъв и се косултирай с него.

[MrUndaztood]

повтарящо се с долното

[MrUndaztood]

и не знам защо в България имат този гаден и глупав навик да се пазят като от огън от консулт с Психиатър?!?

Защото българите сме тъпо племе.Живеем за хората. "Ами какво ще каже леля ти Данк,знаеш ли какво име ще ни излезе,че си луд и ходиш в лудницата при психиатър" ... ала бала ... но от това страдат само хора като автора. :(


Автора
Желая ти късмет и се присъединявам към БаткоДоки. Нали знаеш,няма начин да няма начин и няма невъзможни неща-има само оправдания! Искаш ли ще намериш начин,ще намериш и средства (ако трябва ще почнеш работа).
И за мен на 100% виновни са родителите ти,че са ти дали и продължават да ти дават възпитание и ценности,които някои нямат нищо лошо,но пък пречат за комуникирането в СЕГАШНО време!
Става ми тъжно за такива хора като теб,които нямат изобор в живота,имат пречки в комуникирането и т.н и то само заради родителите и средата,в която са израстнали.
Всичко,което казах,го казвам с добронамерна цел.
Късмет!

Междудругото,това ч енямаш гадже не трябва да те плаши.Много хора си нямат,поради куп причини.Аз лични си нямам поради причината,че не обичам такива шашави дълги и лигави работи,не ми се занимава и т.н,предпочитам "кой от къдетси дошъл",не смятам и да имам поне до 20-25г,знае ли се де....не знам дали това е най-удачният пример,ама идеята ми е,че това,че нямаш женско НЕ трябва да ти срива самочувствито.

Много хора съм срещал като теб,по форуми,в даскало,на вън,и т.н и винаги са ми били една голяма мистерия и това си остава най-трудното нещо за разгадаване за мен.

Всяка промяна се нуждае от време и понякога - МНОГО време-1-2 може и повече години,зависи от човека.Аз лично ямам таквиа проблеми като теб,изобщоно в последната година реших,че искам цялостна промяна (обичам разнообразито и различнието),поставих си за цел всичко,което искам и стъпка по стъпка започнах да работя върху това.И леко-полека всичко се нарждаше,първото нещо,което исках стана,а от това зависише и воторто,второто стана,третото пък от второто и то стана,четвърто,пето ...останаха ми още малко работи,които искам да свърша до края на годината или до февруари другата (обица на веждата и татуировка и още няколко хах)...отвървах се от някоир аботи,които ги носих като навици,мислене и т.н 17 години и се радвам де,с това м исе промениха и препочитанията към музика и изобщо,от там си намерих още много авери,за които съм благодарен,защото си изживявам страшни мигове с тях.Сигруно си викаш да ти имам и проблемите хах.Просто искам да ти кажа,че си наумяваш нещо,псотавяш го като фикс идея,разделяш го на части,изпълваш първа,втора части т.н.НО ТЪРПЕНИЕТО Е НАЙ-ВАЖНО!Нищо няма да стане изведнъж,нищо и никога!Иска се и време,може и малко,може и много.Упортиост също е едно от главнит неща.Ще има и хора,които със сигурност ще ти "пречат",демотивират и т.н,със сигурност първите ще бъдат тези от обкръжението ти.Но трябва да преминеш и през това.Отделно,потърси помощ и от психиатър,обезателно,това ще ти олесни много повече,предполагам,не знам кка стоят нещата при такива хора.И така...търпение,упортиост,ц� �ли,време и мотивация! Никой не е казал,ч еще е лесно ;)...
Нещата няма да се орпавят,доакто седиш на компа и се вайкаш като пенсионерка комунист,ад го знаеш ;)

П.С Отпитвай се да спреш да зависиш от хорсктоо менениет,хората,родителтие ти и т.н.Товва ще ти помогне много!Спри да бягаш от трудностите!


Ужас какви в разсъждения изпаднах ... малеее


Не забравяй - ЕДИН ПЪТ СЕ ЖИВЕЕ!

[tfoitakuchka]

Първо здравей!
Не ти трябва психиатър мойто момче. Ти си твърде интелигентен. Учил си като малък - това показва ефект. Не се бои .. момичета - колкото искаш .. Тъпо е като си сам знам .. Най ло6о е когато родителите ти не те разбират. Аз мисля .. сподели им .. е не с тези думи \"мамо, тате синът ви е луд\" .. Кажи им каквото каза на нас.Че се нуждаеш от тяхното внимание..
Тъпо е като познаваш малко хора.. да това още повече те кара да се стесняваш .. кфо ти пука?! казваш че като малък не си обръщал внимание на мнението на околните? а сега кфо обръщаш му? защо?! можеби защото искаш да те ценят ли? еми .. истинските хора не биха ти търсили кусури .. айде стига ..може отговора ми да не е на нивото на предишните писали .. но поне мога да ти кажа че ти си си едно отлично момче .. ай ся .. ако беше луд вашите щяха да го знаят и щеше да си на друго място .. смисъл за очертанията на плочките - много хора са така .. аз също .. голяма работа ..
това че все едно някои говори в теб .. еми един Бог знае кфо е .. може да е интуйция .. така че през повечето време и се доверявай .. а това с момичетата .. ами не им разкривай чувствата си с думи .. защото повечето ще се отблъснат .. знам го .. просто им покажи какво чувстваш .. ако е взаимно ще си проличи .. и за университета - ДА!!!
иди в нов град запознай се с нови хора .. започни един нов живот.. как си мислиш че ще стане ако си затворен в себе си .. как света да те опознае ако те е страх да се покажеш? буди по открит и мисли позитивно!
айде успехи :)

P.С - съжалявам за грешките .. точките и запетайките ..

[redbul2]

Според мен от това което си писал втория път,излиза че проблемът ти е от битов характер.Имаш едни строги,авторитарни родители.Склонни към наказания и репресии дори за дребни неща.Живееш в една напрегната психологическа атмосфера.Живееш в постоянен стрес и страх "да не сгазиш лука",да не сгафиш нещо и бъдеш руган и наказван отново.Оттам,от това непрекъснато напрежение в което се намираш си стигнал до една страхова или натраплива невроза.
Единственият изход от тая ситуация е да смениш малко обстановката в най-близко време.Запознай се със стабилна приятелка,намери си стабилна работа и отиди да живееш при нея.Твоите родители нека си лаят колкото искат.Трябва ти спокойствие.Трябва ти спокойна обстановка и спокоен живот.Никакви хапчета не могат ти оправят тоя проблем.Може те успокоят временно,но причината за психическата затормозеност си остава.И единствената алтернатива е промяна на начина на живот.

[smallbab]

Виж,изградил си една уникална личност у себе си.Говоря за човека който си ти.Ти си интелигентен и умен.Аз съм момиче и ще ти кажа мен какво ме впечатлява.За мен всеки 1 човек е различен и сам по себе си е уникален,затова към всекиго се държа различно....преди 8-9 месеца се замислих над думите "аз съм двулична"и осъзнах,че е много по зле защото имам милион лица а дори не съм се утвърдила като личност,само на 14 съм.Но това не възприех за проблем и все още не го мисля,защото така опознавам много по добре хората.Замисли се кое те прави различен от другите момчета и го показвай на момичето което искаш да впечатлиш + това бъди мил и внимателен към нея...покажи уважение но не и се надсмивай.Не и споделяй много в началото изчакай отношенията ви да станат Някакви и след това почни да и се доверяваш,иначе ни плашиш(което може би е станало) или те възприемаме като приятелче и после не можем да променим това.Това са съветите ми.....ам и гледай задължително "17 Again" тук главния актьор Зак Ефрон(любимия ми актьор и идеал за мъж междодругото) е изиграл перфетното момче за 1 свястно момиче.Там от където и да го погледнеш(дрехи,държание,в� �зпитание,походна,чар...) е перфектен...та гледай филма -просто за урок. :)

[soult4ker]

Мерси за отговорите. Някои са кои от кои по-различни, но си вадя изводите.
Като изключим че просто няма как да отида да живея при някого другиго да живея...
нямам 18 все още и не съм много запознат с правните норми, но би трябвало родителите ми да имат права над мен и да ме върнат при тях си.
Ще стане много сложно.
Както и да е. Мерси все пак за съвета, като крайна мярка може и да го пробвам.
Вече с всеки изминал ден се опитвам да променя живота си.
Но явно тоя процес ще отнеме много повече време от колкото си мисля.
Това не ми пука, важното е да се получи крайния резултат.

Тук, в този форум срещам рядко свестни хора и съм ви много благодарен.
Може би скоро пак ще пиша тук.

[MrUndaztood]

НИКОЙ не може да те върне където и да е било след като си навършил 18,дори родителите ти!

Както ти казах - търпение! ;)

[redbul2]

Да,сега прочетох 18 ненавършени за съжаление.Родителите имат всички права и могат те връщат отвсякъде където и да си.Трябва ти повече релакс.Отпускаш се в креслото,затваряш очи или гледаш хоризонта през прозореца и дишаш бавно и дълбоко.Като отпускаш и разхлабваш напълно тялото.Може да помогне.
И повече навън.Било с приятели или просто сам в някой парк.Излегни се на тревата или някоя пейка.Гледаш шумящите листа на дърветата над главата си и размишляваш за нещата от живота и кое как да промениш.Анализирай нещата,направи си изводите.Хапни,пийни,изяж някой сладолед.
Намери си някакво интересно хоби и още нови приятели.Разходи се из близки интересни места.Лято е.Може да отидеш за няколко дни при близки роднини(баби,дядовци) на село или в малък град.Ако имаш такива роднини.Смяната на обстановката действа освежаващо.Ако имаш слаба фигура,намери някоя тиха спокойна фитнесзала.Там тренирай умерено.Просто ей тъй,за тонус и релаксиране.

[MrUndaztood]

Ивъх.

[prezmo123]

Ако нищо нети помогне като навършиш 18 ,може да си намериш някоя лека не толкова трудоемка работа кадето да общуваш с много хора и това трябва да те поутпусне и да нямаш тоя проблем с говоренето ... успех

[BePoHuKa]

Един мой бивш съученик пасва перфектно на описанието,което си дал ти за себе си. Много умно момче,но без приятели,ходи с едни и същи дрехи,не си миеше зъбите,всички му се подиграваха и т.н. Не знам какво е станало с него сега,но знам,че ти не си единствения. Послушай съветите,които останалите съфорумници са ти дали. :) УСПЕХ!


П.п.
Не знам за останалите ти проблеми, но аз имам същия "проблем" с фугите. И мен ме е страх да стъпя там, винаги по целите плочки. Имам и други такива..примерно ако докосна без да искам нещо, трябва след това да го докосна още 2 пъти, че да станат 3. Правя всичко 3 пъти, или 3 по 3, или 3 по 3 по 3 и така.. Божеее :razz:, а аз си мислих ,че съм била ненормална :-D Сега ми олекна.. абсолютно същото нещо се случваше с мен до преди 1-2 години. Сега като,че ли спрях (за което адски много се радвам :smt041 ). Стъпвах само вътре в плочките :D и не от страх..просто беше като игра не знам. Ако се случи да стъпя на фугите,нямаше нищо да стане,но предпочитах да не го правя. По-плашещото беше,че изпитвах странното желание и нужда да докосвам всичко по 3 пъти,а ако без да искам го докосна 4 ,трябва да го докосна още 2(да станат 6). Понякога нарочно докосвах разни предмети по 18 пъти (рядкост,но факт)сигурно,един вид -колкото повече пъти,толкова по-добре,но числото трябва да се дели на 3 . Не знаех защо го правя..просто помня ,че докато се нахраня понякога минаваше бая време :razz: И всичкото това време,не съм се психирала,просто се чудех защо го правя това. Инъче бях напълно нормално момиче.. (не искам да се хваля,но все пак бях от "готините" ) С времето "проблема" (ако мога да го нарека така) изчезна. Вече не правя никое от тези неща 8-) Сигурна съм,че и други хора са ги правили тези неща,така че,ако четете това - спокойно НЕ СТЕ САМИ! :lol:

[pinky95]

аз пък освен , че стъпвам в плочките , ами и понякога си въобразявам , че ако направя някакво действие и ще стане нещо лошо, гадно .... пълна глупосте знам , но не знам как да се спра! Това с пипането по 3 пъти и аз го правех , ама неусетно престанах ... иска ми се и с другите неща да спра така

[bolnanevestulka12]

а не ги слушай какво ше ти говорят не се мъчи утре ще е по зле от розови очила смисъл няма Аз като бях на медикаменттите им нищо не стана и уж бесплатно ме вкараха а като мастия ме отглеждаха

ТЕ ти говорят за това как ставало това не трябвало това трябва,.трябва да изглеждаш нещо а не да бъдеш нешо значи те знаят само розови неша само розови очела само позитивни мисления - няма смисъл!!От 6 години сам тука и така якарам и ми харесава не съм говорел скоро за какво да говоря незнам и аз като отида искат да отвам другаде в различен град и там няма да има промяна и ти го знаеш само се заблуждаващ,ЗАЩО тие промяна, не ти ли харесва.На мене ми харесва отдавна
пак ще си е същшото и по зле дори.Обаче така е трябвало да сава като тръгнеш нанякуде си го караш докрая не може неска един утре друг.
Никой не та знае че сащесствъваш никой не му пука за тебе - още по добре.никой не ти тряба само проблеми ще имаш така

[ThePowerOfLove]

Ти ли си постави тези диагнози? Знаеш ли, не трябва да се страхуваш да потърсиш помощ. Не трябва да ти пука какво ще кажат другите. Най-важното е ти как се чувстваш и дали си доволен от себе си!