PDA

View Full Version : Как се изградих като личност?



x3eme
07-16-2009, 12:38
На какво ме научи живота?
Идеята е да споделим начина по който създаваме мнение,начина по който се приобщихме.
Как гледам аз на нещата и трезва ли е моята преценка във различни ситуации?

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
07-16-2009, 12:46
за себе си ли питаш или за всеки индивидуално?

За мен: Живота ме научи, че няма безплатен обяд. Не всяка усмивка ти желае доброто. Не всички сметки излизат. Няма константи. Иска се много труд и упоритост, постоянство и саморегулация. Всичко трябва да се създава, направлява, променя или премахва с търпение и спокойствие.
Мнение създавам на база наблюдения и моито лични възприятея. Понякога е грешно или неудобно. Трябва мнението да е плаващо и пластично.
Начина на приобщаване зависи доста и от другите. Ако те те отблъснат всичко се обезсмисля. Не съм за наглостта.
Трезвостта на преценките зависи страшно много от ситуацията и от другите. Доколко едно решение и рациално за теб, то може да бъде умаловажено, успорено или изкривено от друг.
Реализма в преценките се изгражда с опита, който трупаме във важни моменти.

x3eme
07-16-2009, 12:48
[quote="SmiLeHappyEnjoyMyPaiN"]за себе си ли питаш или за всеки индивидуално?[quote]

За себе си знам,имах предвид за всички.

doomkillerr
07-16-2009, 12:53
Първо да поздравя автора за хубавата тема!

Аз мога да кажа, че до сега живота ме научи, че нищо не се постига лесно, а трябва много труд за да успяваш и да вървиш напред. Това е една непрестанна борба в която главният герой съм аз! Мнението ми по редица въпроси в много случай не съвпада с това на други около мен (особенно на по възрасното поколение, в което визирам родителите ми и т.н.), но винаги съм готов да ги изслушам и да чуя и тяхното. Все пак много дължа на родителите си, че са ме отгледали по такъв начин, че да бъда по-добър човек. Винаги съм готов да помогна на когото и да било, ако е в нужда - стига това да е по силите ми. Все пак и аз понякога греша в преценката си и допускам грешки, но съм готов да си ги призная и да се поправя... :)

x3eme
07-16-2009, 12:54
В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
07-16-2009, 12:57
В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?

Според мен е така. Живота никога не ми е давал много. Винаги единствената алтернатива съм бил аз в преследвате на отделни цели, били те материални, социални, душевни. Усилията по пътя на определена цел се определят от самия човек. Наистина не мисля, че има баланс труд:резултат , но има зависимост, колкото повече от 1то, толкова повече от 2то. В настоящата реалност има и парадокси, които нямат обяснение, поради неразумното им естество. Сложно е.

InnchetO
07-16-2009, 13:11
x3eme написа:
В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?


Ами според мен не е така. Или по-точно няма определена крайност. Според мен всичко се връща по един или друг начин, от една или друга страна. Примерно- можеш да дадеш на някой подкрепа, а той да не ти върне подкрепа, а просто уважение. Само че има една черта, която съм забелязала в доста хора и тя е ако дадеш 2 ябълки, чакаш да ти се върнат и 2те, не 2 портокала, не 2 круши, което според мен е глупаво. За да успееш, за да направиш нещо, каквото и да било в живота, ти трябва да дадеш труд и упоритост, а в замяна получаваш начин на живот.
Така че.. всичко се връща, но не винаги под формата, под която си го дал.

Shalala
07-16-2009, 13:19
Въпреки че не съм баш за този раздел,ще се изкажа,пък мод. ако сметнат да премахнат мнението.

през тези проклети 15. години,съм научил че не всичко ти се поднася на готово,приятелите са всичко,трябва да бъдеш доста задкулисен,да не бъдеш открит,да не говориш, а слушаш повече.
Мисля че по въпросът мога да изпиша доста,но няма смисъл защото граничи с горните мнение,и мога да стана банален.

Поздрави,за темичката.

b0Nb0n
07-16-2009, 13:22
живота чрез умразата си към мен ме научи да го обичам
обичаи ги за да те мразат по хубаво от тва няма
:-)

YakUZa777
07-16-2009, 14:39
Мисля, че съм реалист, не съм емоционален човек, винаги когато объркам нещо търся грешките в мен, вадя си изводи от тях и се старая, да не ги повтарям. За някой неща си ме мързи, за други не. А за вбъдеще все още го обмислям.

Canis_Dirus
07-16-2009, 14:46
Да перефразирам Вапцаров:

Но във форума попаднал на хора
и станал
човек

8-)

А още ми е рано да си правя равносметки, или да пиша автобиографии. Да не да съм някой Уейн Руни - на 25 - две книги написани и една прочетена.

DimovB
07-16-2009, 14:46
финансовото състояние, тежките моменти, моментите на изпитания и разочарования.. те ме изградили в голяма степен като характер и са ми отворили очите за много истини

Ufff
07-16-2009, 16:41
В момента се сещам за един цитат от песен,доста точен.
"Вече толкова години боря се и знам,че малко ще получа от това което дам".
Така ли е всъшност?

Така е. Затова и не харесвам поговорки от сорта на "дай и ще ти се даде". Пълни глупости. Правия това, което смятам за редно, което искам. Давам, колкото мога да си позволя да изгубя, защото никой насреща не ми е длъжен.

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
07-16-2009, 16:43
Трудно приемам пораженията. Трябва да поработя в тази посока, както и да да поумокотя темперамента си. Мисля, че работя в тази посока. Дано пожъна ... дано

x3eme
07-16-2009, 16:45
Трудно приемам пораженията. Трябва да поработя в тази посока, както и да да поумокотя темперамента си. Мисля, че работя в тази посока. Дано пожъна ... дано
Опитай да приемеш поражението като стимул да се справиш при следващия опит.

Snickers
07-16-2009, 17:15
За крехката ми възраст съм се научила на не много неща, имам още много хляб да ям и да вървя по дългия си път.
Научих се, че безплатен обяд няма. Научих се, че ако не полагам усилия няма как да получавам нещо в замяна. Разбрах, че не всички сме равни пред закона. Научих се, да отстоявам позицията си. Научих се да приемам грешките си, като вниквам в тях и ги премислям добре, а след това си нося последиците, ако има такива, а то почти винаги има. Научих се да бъда оптимист и да вярвам в себе си. Научих се да преследвам целите си. Разбрах, че в живота всеки се среща с трудности, които трябва да превъзмогне сам. Научих, че ако сама не си помогна, няма кой друг. Научих се да ценя живота, колкото и коварен да е понякога. Научих се, да не се примирявам, а да се боря до край.
За друго не се сещам. Както казах по - горе-има още много хляб да ям.

Briseis
07-16-2009, 17:44
аз все още се изграждам като личност, за да правя някаква генерална равносметка.

но много от възгледите ми за живота за изградени на база на литературата. има книги, които преобръщат представите и променят мисленето.

x3eme
07-16-2009, 17:45
^^Не книгите те градят като личност,ударите които нанася живота го правят.

deFakto
07-16-2009, 19:06
Като личност не съм се изградил все още .. Усещам че някои черти в характера ми са някак си зависими .. Поради факта че живеем в не особено добра държава ,мога смело да потвърдя че манталитета ми на живот и навиците които притежавам са 'обучени' за живот без майка ми .. Факта че съм израстнал без баща ,ме направи автоматично мъжа в къщата още от крехко детство .. Рисковете и действията ,в части супер правилни ,се дължат именно на това .. Доста неща ми избягват ,но има време ..
Брато много яка тема ,поздрав .. 8-)
И раздела е як майна ,стига да не го окендзат .. : О

hottie
07-16-2009, 21:24
Не мога да дам толкова категорични отговори. Знам единствено, че това което ме направи силен човек са разочарованията, загубите и грешките в живота ми.

caseoftheex
07-16-2009, 21:28
Живота ме научи единствено и само да не се доверявам на хората. :-o

malone
07-16-2009, 21:40
Е на 19-се трудно мога да си дам равносметка.Видял съм някаква малка част от живота и то пречупен през призмата на заобикалящите ме проблеми.Моето мнение се препокрива с това на hottie,наистина по добър учител от грешките няма.Може би в известна степен най-важния житейски урок,който всички хора трябва да научат е като паднат да знаят как да се изпарявт.

evi_vd
07-16-2009, 21:53
[quote="malone"Може би в известна степен най-важния житейски урок,който всички хора трябва да научат е като паднат да знаят как да се изпарявт.[/quote]
това, което ме оформяше горе-долу като личност - особено в последната половин година, беше волята за живот и преусперитет, която противопоставях на съдбата ми, която буквално ме лишаваше от абсолютно всичко, което исках. Поне борейки се срещу тия драми.. човек става по-силен. Ако се остави да го завладеят е жалък :?

kypo
07-16-2009, 23:23
аз мога само да споделя една умна мисъл - "опит, така наричат хората грешките си"
та много съм опитен деа

Nakadah
07-18-2009, 03:09
че аз на 20 години каква личност мога да бъда?
та аз дори още не съм завършил бакалаварска степен...

angel4eto7
07-19-2009, 13:10
:-$ Поздравления за хубавата тема!
Живота ме научи, че за постигането на нещо се изисква много труд (не става с мързел), и че не винаги трябва да се доверяваме на хората около нас! [-( ... така мисля аз

graceless
07-21-2009, 23:47
Живота ме научи да не давам милост
Нито да получавам
Ще бъда лоша с лошия и добра с добрия

Hysteric_Bitch
07-21-2009, 23:59
през тези проклети 15. години,съм научил че приятелите са всичко

Този урок е есенциално важен, но и до него ще стигнеш.

rauwkost
07-22-2009, 00:33
Личността си съм изградила чрез хората. Гледам какво правят, как говорят и се държат, и така разбирам какво НЕ трябва да правя. Научила съм се да не искам всичко което виждам, научила съм, че не винаги получаваме каквото искаме! Научила съм, че вечни приятелства няма! Научих, че единствените хора, които заслужават моето уважение и признание са родителите ми, прекалени приятелства не допускам до себе си, защото осъзнах, че всеки път когато съм се закопавала, лопатите са били в ръцете на "приятелите" ми. Научила съм се да прикривам болката си и да се усмихвам пред хората - никой не е длъжен да се обременява с моите мъки, всеки човек си има проблеми. Стремя се към недостижимото, така никога не умира хъса! Научих се винаги да казвам истината, хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ми повярва! А също така, че и "Най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка!" - нищо в живота не идва даром, и не всичко в живота е справедливо! Водим сурова "битка", всеки за себе си..

slaveto1989
07-22-2009, 01:20
Определено голяма част от личността ми е изградена с участието на обществото и нормите му-кое е правилно и кое не. Но тук са основните неща.

Другия фактор,който ме научи на много неща е училището, тук срещнах първите си истински приятели,научих се как да контактувам с хора.


И не на последно място слагам любознателността-колкото повече знаеш,толкова по-далеч се простира гледната ти точка. :)

ScionOfStorm
07-22-2009, 06:54
x3eme, грешиш - книгите също могат да оформят личности. При мен донякъде е така, без да се възприема това като затвореност и необщуване с хора, защото видиш ли, "книгите" го били изградили тоя.

Изключително важни са и не ги подценявай.

Като личност още не съм моделиран изцяло /и как мога да бъда, та аз съм зелен още/, но започвам бавно да се оформям като ярък циник поради едно или друго случващи се неща, което ме оформят. Иначе предполагам трябва да благодаря освен на родителите си, и на подходящото обкръжение, което е повлияло и на пътя, който съм взел. : )

EarthShaker
07-22-2009, 07:53
хората се оформят като личности до последната си секунда живот. :) никога не знаеш какво може да ти дойде до главата и как то може да те промени

Wrathchild
07-22-2009, 10:49
В интерес на истината, не знам. Знам само, че когато бях по-малка бях много доверчива, обичлива и т.н. И контактите с неподходящите хора ме направиха цинична и дръпната. Рядко си позволявам да допусна някой до себе си.
Гледам книгите са зачекнати... те също променят човек. Развиват въображение, изказ, правопис ако щете. И един човек, прочел повечко през живота си се различава много от този, който като види книга бяга като дявол от тамян.

xplay
07-22-2009, 10:57
Боби, браво за темата! Най-сетне една смислена.

От моя скромен житейски опит научих, че винаги ще има някой, който да е до теб в труден момент. Научих, че каквото посееш, това и ще пожънеш. Научих как да преценявам кои са истинските ми приятели. Научих, че никой не остава неоценен. Научих, че трябва да дадем шанс на всеки да се докаже пред нас. Научих, че трябва да ценим това, което ни се дава. :)

OtherDimension
07-22-2009, 10:58
личност се става само като получиш няколко звучни шамара от живота
... а някои дори и така не стават

babity
07-22-2009, 12:05
Живота ме научи, че е трудно, понякога невъзможно да правиш нещата така, както трябва да стават. Понякога е трудно да казвам истината. Научих се да се нагаждам според това накъде духа вятъра. Да се съобразявам само със себе си, че пълната отдаденост на някого/нещо не се възвръща. Добрината никога не се връща. Мога да разчитам само и единствено на себе си.

jenichka
07-23-2009, 11:38
Животът ме научи да нямам вяра на никого за съжаление...Да се боря за това което ми се полага.За добро или за лошо да мисля първо за себе си а после за другите.Научих също че по начина по който можеш да си навредиш никой друг не може да ти навреди.Животът ми за сромните ми 19 години ми е поднесъл какви ли не препятствия.Не е бил никак лесен,но донякъде се радвам че е бил такъв защото ме е направил това което съм.

LunaTriCk
07-27-2009, 13:18
...че всичко е относително.

LizZz
08-03-2009, 07:53
Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб и знай всяко едно твое действие върху другия какво причинява.
Не разчитай на никой, поне не изцяло.
Учи се от грешките на другите.
Не търси проблема само в другите.

Стигнал съм до извода, че тези работи са най-важни.
Съжалявам, че в такова лице ги написах, звучат малко като в библията, хаха.

Kostadin_682
08-25-2009, 22:38
На какво ме научи живота?
Идеята е да споделим начина по който създаваме мнение,начина по който се приобщихме.
Как гледам аз на нещата и трезва ли е моята преценка във различни ситуации?
Ами живота ме научи на много неща, като например:
Когато искаш нещо много силно, трябва да се потрудиш за него.
Ако искаш да бъдеш нещо, и някой тябва да се докажеш.
Научи ме, че с мързел нищо не се постига.
И най вече, ако искаш да направиш нещо като хората трябва много усърдност

Brooklyn
08-26-2009, 20:54
Все още не съм ,усещам че имам още трески за дялане. Но повечето работи съм ги израстнал вече ,но все пак човек се учи и гради цял живот .. Та да не си вярваме много .. :)

kalpazanka
08-27-2009, 08:33
Научих се, че хората невинаги мислят това, което казват и не казват това, което мислят. Убедих се в думите на баща ми, че ако искаш добре свършена работа, за предпочитане е да я свършиш сам. Научих се да преценявам хората и да претеглям какво могат да чуят от мен и какво не. Като се върна назад във времето си давам сметка, че с мързел и чакане да нищо не се постига. Свикнах да съм организирана и да разчитам на първо място на себе си /не че родителите ми са ми обърнали гръб, но в повечето време не живея с тях/.

LadyDi
08-27-2009, 08:37
Определено голяма част от личността ми е изградена с участието на обществото и нормите му-кое е правилно и кое не. Но тук са основните неща.

Другия фактор,който ме научи на много неща е училището, тук срещнах първите си истински приятели,научих се как да контактувам с хора.


И не на последно място слагам любознателността-колкото повече знаеш,толкова по-далеч се простира гледната ти точка. :)
Някой май бая е внимавал в часовете по "Свят и личност".
По-заклиширани фрази нямаше ли?

Brooklyn
08-27-2009, 13:43
Определено голяма част от личността ми е изградена с участието на обществото и нормите му-кое е правилно и кое не. Но тук са основните неща.

Другия фактор,който ме научи на много неща е училището, тук срещнах първите си истински приятели,научих се как да контактувам с хора.


И не на последно място слагам любознателността-колкото повече знаеш,толкова по-далеч се простира гледната ти точка. :)
Някой май бая е внимавал в часовете по "Свят и личност".
По-заклиширани фрази нямаше ли?Мен ми прилича на copy-paste от някой учебник до него/нея ..

Jumbie483
08-27-2009, 16:10
За годините си не мога да кажа, че съм изградила характер. Но това което съм в момента е благодарение на всичко, което ме заобикаля.
Научих, че светът е изграден от манипулация и страх. Научих, че най-малките и несъществени неща на които не обръщаме голямо внимание, всъщност са най-скъпите ни.. Научих, че хора има абсолютно всякакви и не можеш да очакваш да се държат с теб така, както ти се държиш с тях. Научих, че човек понякога дори в себе си не може да е сигурен.
Разбрах и какво е да си самотен, обичан, влюбен, изоставен, възхваляван, уважаван, мразен... Разбрах, че една усмивка може да промени много неща. Научих, че светът никога не се променя, а хората променят възгледите си. Уверих се, че можеш да промениш света около теб, ако промениш начина си на виждане и възприемане на всичко..
Като цяло научих, разбрах и се уверих в много неща. Тепърва ще имам срещи с истинският живот..

montana6
08-27-2009, 23:51
Ми той живота не е спирал да ме учи. Все още ме учи и ще продължава да ме учи. Засега не съм видял от живота нещо по-хубаво или запомнящо се. Цялата система е преебана, като за начало и се надявам да се оправи докато съм жив, щото ако искаш да успееш в тоя живот (въпреки че и успехите винаги носят неуспехи на друго място) трябва или да си престъпник, или да имаш връзки, или да имаш късмет (на точното място в точното време). Така че живота ме е научил да се боря и да се мотивирам. Ше видим докъде ще стигна.
На нещата как гледам... Гледам да се доверявам предимно на себе си, защото мисля, че преценката ми е достатъчно трезва и мога да избера най-доброто за себе си, щото все пак аз си се познавам най-добре.

Fritz
09-02-2009, 21:23
След '90 натам имам чувството,че всички до един са пълни идиоти,невменяеми дебили.Не знам що се получава така.Секи 14-годишен суек е пушил трева и е дърпал амфети.

ANTIHUMAN
09-03-2009, 01:07
Живота на какво ме е научил ли? Не знам.

Както каза един съфорумник преди мен: ,, . . . Всичко е относително'' въпроса е : ,,Колко?''

Живота ме научи, че има добри и лоши хора.
Научи ме, да вярвам във добротата на хората.
Научи ме, че мога да разчитам на приятелите си.
Научи ме, да лъжа когато се налага.
Научи ме, днес да бъда, малко по-позитивен от вчера.
Научи ме, да не се отказвам от мечтите си.

,,Няма несбъднати мечти, има изоставени желания!''

И ми каза, че има да ме учи още много.

Shely
09-03-2009, 13:33
Ами живота ме научи на много неща, като например:
Когато искаш нещо много силно, трябва да се потрудиш за него.
Ако искаш да бъдеш нещо, и някой тябва да се докажеш.
Научи ме, че с мързел нищо не се постига.
И най вече, ако искаш да направиш нещо като хората трябва много усърдност

NYL
09-08-2009, 11:19
Животът ме научи,че ако аз не направя това,което искам и което трябва,никой няма да го свърши вместо мен.Че истинските хора са малко,всеки гледа да те използва и накрая,ако може да те прецака.Научих се,че трябва да се боря за мечтите си и за това,което искам,защото всеки сам гради собствения си живот.
Научих и че хората на които може да се разчита се броят на пръстите на едната ръка,но научих и че това са истинските хора,които винаги ,когато имам нужда ще бъдат до мен. :)

pwnage
09-15-2009, 15:37
Животът учи,че всички се въртим в кръговрат на вероятностите и възможните решения. Научи ме, че човек може да бъде уникален сам по себе си. Че няма средни положения. И ме научи,че проблемите в хората са резултат от проблемите на "Свръх-Аз".

beretta92sd
09-17-2009, 11:34
Ме не пък животаме научи освен че няма нищо безплатно има и много завист , един работил едиси какво без да си дава мн зор, другия работи друго спуквасе от работа за същите пари които взема и този които не си дава мн зор.И се трупа една завист и така .НО всеки човек си има късмет и късмета на всеки е различен ,Или както е лафа "които както се уреди".
В тоя живот всеки се прави на нещо което не е.Измамниците са от път и на път, неможеш да вярваш на никои.

kstanishev
09-17-2009, 15:39
Хубава темичка.
Да ти кажа, май всеки си избира на какво да го научи живота. В смисъл... има такива, дето каквото и да им се случи, все са си със затворени очи, а други приемат реалността, правят си изводите и намират начини да се усъвършенстват.
Аз лично се учих от живота и околните... от живота - какво трябва да се случи, а от околните - как не трябва да реагирам на дадена ситуация...

tochica
09-28-2009, 17:47
Още се изграждам като човек. Може би вечно ще се изграждам.
Не съм добра, но имам съвест, която ми пречи да стана по-лоша.
Често уморена, раздразнителна и изнервена, вечно заета, понякога груба и зла.
Доверието ми се печели сравнително лесно и се губи 10 пъти по-лесно. Но съм отмъстителна само за Наистина сериозни неща.
За съжаление пренебрегвам интуицията си и давам шанс на хора и неща, за които имам съмнения. Естествено си плащам за глупостта. Дано се науча.
Понякога псувам, проклинам и пожелавам на някого да страда. Защото някои неща са непростими и някои хора трябва да си получат заслуженото. Има карма. Ако не в този, то в другия живот ще си платят.
Не мога да си простя за бездействието в дадени ситуации и за това, че съм наранявала близки хора. Хората отделят добро и зло, разсъждават, за това някои неща няма да простя нито на себе си, нито на другите.
Научих, че трябва да се пазя, да не поемам непремерени рискове, да спортувам, да чета листовките на лекарствата и да се изправям срещу глупавите си страхове. Поне срещу тези, които няма да ми навредят. За това понякога се катеря нависоко.
Знам, че всички умират. Но още не съм се научила да приемам смъртта спокойно.
друго не се сещам

Vain
10-27-2009, 20:26
Никой не ти е длъжен. Плащаш за всичко, което поискаш, за да ти е мирна главата. Няма такова нещо като безплатен обяд. Имаш ли хора, които да обичаш, има за какво да живееш. Има приятелства, които устояват на всичко. Има предателства, които те правят по-силен. Мнението ми, дори и неудобно, трябва да се отстоява до края. Истински приятел е този, които би ти казал всичко, дори и да не ти се нрави. Истината не винаги понася. Интересите въртят света и нищо не е такова, каквото изглежда. И още много... И никога не се остава в стаята, когато ти кажат:"Няма нужда да излизаш, този разговор мога да го проведа и пред теб, защото няма смисъл да го крия".

moneycomeme
10-27-2009, 23:34
Имам много да се уча..Може би се научих да бъда силна,не само пред хората,но и когато съм у дома и сама.. :)

dominating
10-28-2009, 00:08
Изградих се от еврофутбола - псуване безпричинно на всичко и всички и тотално хейтърско поведение, поради тогавашното ми недоумение как се играе тая игра. Сега след 8 години практика в залагането на мачове се издържам от това, но ефекта е, че имам 4-5 приятеля накръст, защото околните не понасят да ги псувам и да псувам всичко безпричинно.

Belair
10-29-2009, 13:24
Взимането на решения,прави човека личност

KeepItReal
12-09-2009, 14:36
6tqh da napi6a otgovor no po dobre e da go zapazq za sebe si da go osaznaq .. #-o :smt022 :smt006 /Keep It Real ...

Nebezizvestniq
12-12-2009, 18:50
Всичко е психика 8)

това съм научил засега

Shelcha
12-15-2009, 17:41
с времето хората, смятам, все повече само губят или поне осъзнават какво са имали, загубвайки го.
това е.
доброто в тях, неосъзнато като ценно, най-лесно се подменя и тъй като е крехко, руши, а знанията, е тази красива точка, просто прави човек по-тъжен, скептичен, неудовлетшорен, апатичен.

BlowMeAway1
12-30-2009, 22:26
Научи ме да вярвам на 100% само и единствено на себе си .

DieselBlood
12-31-2009, 13:52
Въпреки,че ми остават 2 години до пълнолетие,мога да кажа как съм се изградил досега.Живота ме е направил човек,който много трудно се доверява на който и да било.За последните 2 години научих,че нищо не ти се поднася на сребърен поднос.Трябва да вярваш в себе си-най-важния урок,който съм научил в живота си.След като бях прецакан милиони пъти от така наречените ми приятели,за мен вече съществува единствено група,с която излизам,правя си кефа и толкова.В живота си съм допуснал много грешки,а най-голямата ми е,че не уча усърдно.Това е грешка,за която горчиво ще съжалявам по късно,сигурен съм.Имах мечти,вече нямам.Това е.

Magic_Girl
01-05-2010, 13:29
Мен живота ме научи, че на много малко хора може да се има доверие и че трябва да си уверен в себе си, за да преуспееш.

Chikiponita
01-06-2010, 20:10
Аз съм на 20, но се чувствам все още като на 17 може би... Досега съм осъзнала, че всичко в живота е относително, зависи от гледната точка и от много външни и вътрешни фактори. Също така, че всички сме едновременно страшно еднакви, но и безкрайно различни ( не мога точно да го обясня с думи ). Също така, че всичко в живота, ама ВСИЧКО е на периоди! Идва, свикваш с него и после си отива. Засега мисля, че най-важното е да живееш в хармония със себе си колкото и банално да звучи. Просто трябва да намериш начина на живот, който те кара да бъдеш спокоен, уверен, вдъхновен и окрилен, а не да живееш, правейки неща, които ТРЯБВА да правиш...

Bixel
01-06-2010, 23:01
Победителите пишат историята.

- mw2

Linns
01-08-2010, 12:28
Живота ми е нанесъл толкова удари, че рано рано осъзнах много неща и се "изградих като личност" ..
Ако трябва да почна от началото, нещо което е допринесло за същността ми е това, че виждах супер рядко баща си, а когато го виждах бяха супер скандалите с майка ми на които съм билас почти винаги свидетел.. Друго е тва, че постоянно вкъщи беше пълно с хора и не съм имала грам спокойстие като дете.. Израснах сред момчета, цялата рода са само братовчеди, в махалата нямаше момичета, общо взето ритах с момчетата, биех се с момчетата и определено съм силна именно заради това.. Друго което ме изгради беше една любов, колкото и пресилено да звучи.. Влюбих се още в четвърти клас и до ден днешен обичам това момче, и никога няма да спра.. Преди две години осъществих мечтата си да бъда с него и го загубих, и страдах, безумно много страдах.. Но и много научих, уроци за цял живот.. Като бях малка майка ми имаше здравословни проблеми от които бях държана далеч и не осъзнавах колко са били сериозно всъщност.. Преди три години я оперираха от тумор в главата и едва тогава, вече голяма, бях допусната до същността на проблемите в семейството.. Супер много се промених, осъзнах, че няма нищо по-важно от здравето и близките хора.. Случилото се ме срина тотално, след което наново ме изгради .. Миналата година също много се промених, и научих, че независимо от това, че един човек не те обича така както ти искаш, не значи, че не дава душата и сърцето си за теб.. Много неща са ме изградили, както големите проблеми, така и малките неща, на които сега мога да се смея, а когато са се случили не ми е било до смях.. Всяко нещо ни изгражда, всеки миг, всяка случка, важното е да се поучим ..

fenkaaa
02-06-2010, 18:40
Че може да имаш всичко което поискаш,но не и всичко на света :!: Също така,че сред хората с които излизаш и общуваш може да намериш 1-2ма,които можеш да наречеш ИСТИНСКИ приятели :) , че сълзите не връщат загубеното .. абе какво да коментирам аз самата още не знам какво искам и тепърва трябва да се справям с този труден живот .. това което мога да кажа сега,са изтъркани тинейджърски приказки :) Но казах това,през което съм преминала и ми е било много трудно .. :)

Roiroi
02-19-2010, 20:10
Не мога да кажа ,че все още съм се изградил като личност (разбирайте го по свой начин) ... не мога да кажа и че съм живял толкова ,за да кажа "ето това съм аз ! Това е моя характер , това е моят път и цел в живота "... навярно малко биха могли. Но знам какво искам знам ,че и мога да го постигна с доста рискове ,старание и стискане на зъби . Дано има такива които споделят мнението ми...

Collapse8
02-19-2010, 23:04
...Със всеки ден имам чувството ще пораствам все повече и в същото време продължавам да се чувствам и като дете. Странна работа... Но порастването е повече...себепознаване и...самоосъзнаване... С времето виждам колко съм била невежа преди и каква съм сега... Преди бях тъпо лапе ^^ Сега не вярвам на никой,дори да е най-честният. Не ми пречи. Не очаквам нищо от никой и така не си позволявам да се разочаровам. Често се държа лицемерно от любезност. Добро съм си,какво да се прави. ^^ Напоследък не мога да контролирам искреността си,но пък и това не ми пречи много понеже има вероятност хората да си помислят,че не говоря сериозно.. забавно е ^^ Малко ми е отчаяно понеже до сега не съм срещнала и един различен човек,който да ми е интересен ужасно много...освен един който дори не познавам лично,а си пишем от 3 години сигурно...
хъм...често казано не се виждам след време понеже съм страхливо и не знам как ще се оправям...не знам какво ще работя,какво ще завърша и какво е бъдещето ми...
Когато ми е трудно и вече не издържам на нещо си казвам злобно на ум че ще се оправя и че всичко ще се промени...тъпи кризи ^^ на следващия ден е по-добре де ^^
И все пак никога не съм себе си пред никой,освен най-близките ми май... Това също не ми пречи. йей... Не чувствам вина или каквото и да е лошо чувство. Малко ме е яд,че не съм особено общителна...ама какво да се прави ^^
Не мога да се определя каква личност съм...би било ограничено Оо Както се казваше..."Да определиш значи да ограничиш..."
Сложно ми е да се описвам... стига толко ^^

KO3
02-28-2010, 22:13
Хубава тема,всички мнения до тук са доста смислени.Разбрах, че аз определям как ще се развива моят живот,че всеки един миг е от значение.Във всяка една секунда можеш да преобърнеш целия си свят,всеки един шанс може да ти е последен,за това трябва да го реализираш на 100%.

pepita87
07-27-2010, 22:52
Уф,като цяло съм доволна от личността,която съм изградила,казвам изградила,защото родителите ми винаги са ме оставяли да вземам сама решение и никога не са ме упътили на някъде,винаги съм го правела сама...Често пъти съжалявам за казаните думи,за импулсивните решения
и прекалено прибързаните действия...Убедила съм се,че зодията ми ме описва огледално..Двама души се бунтуват в мен,докато единия плаче ,в следващия момент другия се смее..Луда работа!Шантавааа :grin:

Bubbly
07-28-2010, 12:47
Как се изградих като личност?

С много много рев... (в буквалния смисъл). Така де, трудно е да се разделиш с комплексите, които са те придружавали за един доволно дълъг период от време. Имам чувството, че с тях загубих и част от себе си. Дори понякога още изпитвам носталгия към онези моменти, в които съм ревала с часове и онази особена интимна романтично-мазохистична атмосфера. А чувството след това... като че ли бях преродена. Но било, каквото било...
Хормоните ми ли се успокоиха, аз ли остарях, факт е, че отдавна не съм се срещала с тези шизофренични смени в настроението ми. Кой знае, може би е на добро. Най-накрая мога да се концентрирам върху външния свят, който обещава да бъде почти толкова интересен колкото този в главата ми. За всеки случай обаче няма да бързам да се разделям със сравнително малкото останали ми комплекси.
Та така, като цяло мисля, че усилията си струваха и определено засега съм доволна от резултата. За по-сигурно обаче ще изчакам още 60-тина години, преди да си правя окончателна равносметка... :lol:
Лек ден на всички.

YouDontKnowMe
07-28-2010, 19:58
Като гледам как всички взимат "трагизма" си навътре ми става лошо. Получава се нещо като дебилно несъзнателно състезание кой е по-зрял, изтрадал и т.н.
Рофл.

hAshoo
07-29-2010, 21:26
Кирилица!

kalpazanka

nan4onanka
07-30-2010, 20:52
Излизам,заставам отстрани на живота за да погледам и да помисля наистина трезво, и всичко минава като на филм,толкова бързо.Знам,че моите родители със съветите си искат да ме предпазят от грешките,които те са преживели да не се случат на мен,но ако не ме заболи,не усетя поражението с цялата му сила,как ще се науча?Общувам с много хора,гледам да избера всичко най-добро от тях,за да създам един наистина истински ЧОВЕК,без маска,без лъжи, и този човек да съм аз.Искам и очаквам много неща от живота,понякога той повече взима отколкото дава,но постоянно се боря за нещо,за да усещам че живея.Много лъжи и измами ме вкараха в пътя,предателства и интриги отвориха затворените ми очи,отсявах хората и накрая единствения човек на който мога да имам доверие съм аз.Човек расте с течение на времето,колелото на живота изглажда ''ръбчетата'',или оставя непоправими дупки...