proudtobeasticker
07-18-2009, 13:41
Аз не съм много тинейджър, обаче такива съм ги надробила и вече съвсем незнам какво да правя та накрая реших,че имам нужда от свежа перспектива върху ситуацията, в която се забърках и се сетих за този сайт, който посещавах често като бях по-малка.
Така историята започна точно преди 2 години, когато се разделих с приятеля ми,с койото бяхме заедно 8 години и срещнах едно момче,което меко казано ми завъртя главата. За историята да го наречем Иван. Значи аз бях луда по Иван, беше най-страхотното момче,което съм срещала някога. Излизахме около месец и всяка вечер прекарана заедно беше супер забавна,имаше някакво невероятно привличане между нас. Иван обаче заминаваше за 1 година да пътува по чужбина и още от началото ми каза, че не иска да има връзка с никой в момента, защото няма смисъл. Аз го разбирах и бях ок със ситуацията стига да продължим да се виждаме. Един ден обаче той спря да ми се обажда,да ми пище и тн. Повече от месец не чух нищо от него. Бях съкрушена от постъпката му, най-малкото защото нямаше доблестта да ми даде някакво обяснение все пак до този момент прекарвахме почти всяка вечер заедно и никога сме имали спорове и тн. Така или иначе почнах да разбирам как стоят нещата и трябваше да се примиря,че той не изпитва нищо към мен и да продължа.
И така излизайки с приятелки срещнах Васил. Той беше пълна противоположност на Иван, срамежлив, с дълга до раменете коса, доста гръндж и изглевдаше самотен тип. Работеше в бара,в който с мойте приятелки ходехме и скоро се запознахме и почнахме да излизаме. Аз обаче още обичах Иван и постоянно мислех за него. Плюс това да започна нова връзка ми се виждаше абсурдно. Въпреки, че казах на Васил, че не искам да съм с него, той настояваше да сме приятели и да продължим да се виждаме,като и се случи два пъти да спим заедно.
Около това време някъде Иван се върна в живота ми и настояваше да се видим. Аз все още бях луда по него и се съгласих. Може да звучи глупаво, но оставаха два месеца преди да замине и замисляйки се, че никога повече може да не се видим,аз реших че трябва да се възползваме от оставащото време. И така започнахме пак да се виждаме. Междувременно аз виждах, че Васил много ме харесва и иска да е с мен, но се получи,че аз го наранявах като не исках да съм с него и накрая реших, че най-добре ще е да спрем да се виждаме за известно време.
Точно преди Коледа, Иван замина,последната ни среща не беше много приятна, беше неловка и за двама ни.Аз си тръгнах със сълзи на очите осъзнавайки,че може би никога няма да видя този човек, към който имам толкова силни чувства. Аз също заминах на другия ден прибрах се вкъщи за Коледа. Бях страшно тъжна от тази раздяла,но след месец някъде реших,че трябва да продължа напред. Една вечер с приятелки отидохме до бара на Васил и той беше много мил с мен, накара ме да се смея и тн. и скоро започнахме да се виждаме по често. Въпреки, че постоянно мислех за Иван започнах бавно да се влюбвам в Васил. Скоро бяхме неразделни и дори започнахме да живеем заедно.
Това е историята! Проблемът сега е, че с Васил се разделихме след година заедно и напълно неразделни. Той започна да се съмнява в чувствата си към мен (също имаше и мн. други проблеми), но като цяло аз исках да работим над връзката си и да останем заедно. Това беше докато разбрах,че е целунал някакво момиче,с което работи. Междувременно Иван се е завърнал от пътешествието си, и от месеци се опитва да се видим, но аз го избягвам,за да не създавам проблеми с Васил,който е доста ревнив. Когато разбрах за целувката аз се ядосах супер много и се свързах с Иван и уредих среща. Бях решила, да му натрия носа на Васил.
С Иван се видяхме уж за по питие и да си разкажем кой какво е правил през изминалата 1.5 година и ноща приключи отивайки утях в 6 сутринта. Искрата беше още там. Започнахме да се виждаме пак. А Васил май се виждаше с онова момиче. Васил обаче от няколко месеца работеше в нов бар точно срещу сградата,в която сега живея аз(преди живяхме заедно,но той се изнесе,ако следите историята :-o ) и тъй като се засичаме често,почти всеки ден, решихме да се опитаме да сме приятели, тъй като въпреки всичко държим много един на друг, но някакси всичките ни раговори свършваха в леглото, въпреки че и двамата сме на мнение,че не трябва да сме заендо в момента. А с Иван нещата вървят доста бавно,което е ок, но аз не му вярвам много пък и незнам каква връзка иска да имаме. Аз никога не обясних за Иван,но той е доста играч така да се каже, страшно привлекателен и самоуверен тип. Каза ми,че не търси любов и че предпочита да сме приятели. Въпреки всичко си прекарваме супер заендо и спяхме заедно (без секс).
Ситуацията обаче ескалира в последните дни, сега и Васил и Иван знаят един за друг, а аз не мога да спра да виждам нито един от тях,а и двамата искат да са с мен...Много държа и на двамата, и двамата ме привличат страшно много и общо взето ги искам и двамата, но осъзнавайки колко е нередно, и че не е честно за никой от тях,аз трябва да вземе решение. И тук вече съм изгубена,незнам какво да правя, защото не само не искам да загубя никой от тях ,а и не искам да нараня никой от тях ](*,) 8-[
Благодаря, че отделихте време да прочетете тази история!! Знам, че е дълга но все пак са 2 години това. Естествено има още хилчди подробности,които спестявам,но надявам се това да е достатъчно инфо за съвет.
П.С. Историята не се развива в България, аз живея в чужбина и имената са измислени. Но точно затова се нуждая от свежи мнения.
Така историята започна точно преди 2 години, когато се разделих с приятеля ми,с койото бяхме заедно 8 години и срещнах едно момче,което меко казано ми завъртя главата. За историята да го наречем Иван. Значи аз бях луда по Иван, беше най-страхотното момче,което съм срещала някога. Излизахме около месец и всяка вечер прекарана заедно беше супер забавна,имаше някакво невероятно привличане между нас. Иван обаче заминаваше за 1 година да пътува по чужбина и още от началото ми каза, че не иска да има връзка с никой в момента, защото няма смисъл. Аз го разбирах и бях ок със ситуацията стига да продължим да се виждаме. Един ден обаче той спря да ми се обажда,да ми пище и тн. Повече от месец не чух нищо от него. Бях съкрушена от постъпката му, най-малкото защото нямаше доблестта да ми даде някакво обяснение все пак до този момент прекарвахме почти всяка вечер заедно и никога сме имали спорове и тн. Така или иначе почнах да разбирам как стоят нещата и трябваше да се примиря,че той не изпитва нищо към мен и да продължа.
И така излизайки с приятелки срещнах Васил. Той беше пълна противоположност на Иван, срамежлив, с дълга до раменете коса, доста гръндж и изглевдаше самотен тип. Работеше в бара,в който с мойте приятелки ходехме и скоро се запознахме и почнахме да излизаме. Аз обаче още обичах Иван и постоянно мислех за него. Плюс това да започна нова връзка ми се виждаше абсурдно. Въпреки, че казах на Васил, че не искам да съм с него, той настояваше да сме приятели и да продължим да се виждаме,като и се случи два пъти да спим заедно.
Около това време някъде Иван се върна в живота ми и настояваше да се видим. Аз все още бях луда по него и се съгласих. Може да звучи глупаво, но оставаха два месеца преди да замине и замисляйки се, че никога повече може да не се видим,аз реших че трябва да се възползваме от оставащото време. И така започнахме пак да се виждаме. Междувременно аз виждах, че Васил много ме харесва и иска да е с мен, но се получи,че аз го наранявах като не исках да съм с него и накрая реших, че най-добре ще е да спрем да се виждаме за известно време.
Точно преди Коледа, Иван замина,последната ни среща не беше много приятна, беше неловка и за двама ни.Аз си тръгнах със сълзи на очите осъзнавайки,че може би никога няма да видя този човек, към който имам толкова силни чувства. Аз също заминах на другия ден прибрах се вкъщи за Коледа. Бях страшно тъжна от тази раздяла,но след месец някъде реших,че трябва да продължа напред. Една вечер с приятелки отидохме до бара на Васил и той беше много мил с мен, накара ме да се смея и тн. и скоро започнахме да се виждаме по често. Въпреки, че постоянно мислех за Иван започнах бавно да се влюбвам в Васил. Скоро бяхме неразделни и дори започнахме да живеем заедно.
Това е историята! Проблемът сега е, че с Васил се разделихме след година заедно и напълно неразделни. Той започна да се съмнява в чувствата си към мен (също имаше и мн. други проблеми), но като цяло аз исках да работим над връзката си и да останем заедно. Това беше докато разбрах,че е целунал някакво момиче,с което работи. Междувременно Иван се е завърнал от пътешествието си, и от месеци се опитва да се видим, но аз го избягвам,за да не създавам проблеми с Васил,който е доста ревнив. Когато разбрах за целувката аз се ядосах супер много и се свързах с Иван и уредих среща. Бях решила, да му натрия носа на Васил.
С Иван се видяхме уж за по питие и да си разкажем кой какво е правил през изминалата 1.5 година и ноща приключи отивайки утях в 6 сутринта. Искрата беше още там. Започнахме да се виждаме пак. А Васил май се виждаше с онова момиче. Васил обаче от няколко месеца работеше в нов бар точно срещу сградата,в която сега живея аз(преди живяхме заедно,но той се изнесе,ако следите историята :-o ) и тъй като се засичаме често,почти всеки ден, решихме да се опитаме да сме приятели, тъй като въпреки всичко държим много един на друг, но някакси всичките ни раговори свършваха в леглото, въпреки че и двамата сме на мнение,че не трябва да сме заендо в момента. А с Иван нещата вървят доста бавно,което е ок, но аз не му вярвам много пък и незнам каква връзка иска да имаме. Аз никога не обясних за Иван,но той е доста играч така да се каже, страшно привлекателен и самоуверен тип. Каза ми,че не търси любов и че предпочита да сме приятели. Въпреки всичко си прекарваме супер заендо и спяхме заедно (без секс).
Ситуацията обаче ескалира в последните дни, сега и Васил и Иван знаят един за друг, а аз не мога да спра да виждам нито един от тях,а и двамата искат да са с мен...Много държа и на двамата, и двамата ме привличат страшно много и общо взето ги искам и двамата, но осъзнавайки колко е нередно, и че не е честно за никой от тях,аз трябва да вземе решение. И тук вече съм изгубена,незнам какво да правя, защото не само не искам да загубя никой от тях ,а и не искам да нараня никой от тях ](*,) 8-[
Благодаря, че отделихте време да прочетете тази история!! Знам, че е дълга но все пак са 2 години това. Естествено има още хилчди подробности,които спестявам,но надявам се това да е достатъчно инфо за съвет.
П.С. Историята не се развива в България, аз живея в чужбина и имената са измислени. Но точно затова се нуждая от свежи мнения.