View Full Version : Тотална обърквация,моля за съвети :[
MrUndaztood
07-18-2009, 16:13
Преди 7 години се преместих от малък град във Варна на 500 км един от друг.Приятели,живот,всичко си остана...много трудно го понесах и 3-4(а май и още не мога) години не можех да се впиша,както и да е.Намерих си приятели,чак след 3 години,с които почти всяка седмица се виждаме(тъй като за ваканцията съм си тук)-и те са си "изцелници".Това стана в 7ми клас(от 4-ти съм във Варна).Но във вторият срок на 7ми клас се наложи да се преместим в предишният ни град за няколко месеца,тъй като си искаха квартирата хазяите,а апартамента,който нашите купиха още се строеше.Много се зарадвах,защото щях да си бъда на мястото най-сетне (поне временно),щях да си уча в предишното училище,при познати и просто всичо беше тип-топ.Това беше преди 4 години,но въпреки това помня всичко от до,как отивах на даскало с желание,как изглеждаше времето,от къде минавах,какво правих докато ходя,просто ми беше невероятно,че се върнах на мястото и се махнах от Варна(с която вече съм свикнал де и ми харесва като място за живеене).После трябваше да се върнем,защото всичко беше ок.Приеха ме в гимназия.Класа беше невероятен.Най0-забавните ми случки са сея случвали там.Разбирах се с почти всички,излизахме,беше си голям фън.В началото на 10 ти клас (миналата година) видях стари снимки от предишният ми град,с приятели,с които се познаваме вече 17 години и ми стана едно тягостно,почнах да пробвам да се прехвърля от Варна в ПМГ-то там,не можеха да ме вземат,защото профила ми бил различен,но пък баба ми живее на 1час път от там,и това ми беше резервният вариянт.Стана работата.Преместих се при нея,по-малък град от първият,чисто село нараво.Това се слчуи в края на миналият ноември,когато си взимах чао с класа ми от Варна,много тъжно ми стана,просто съм изживявал невероятни моменти с тях...преодолях и това.Преместих се при дъртата.Града и хората са отвратителни (консервативни,клюкари,лиц мери,коментират зад гърба ти,не че ми пука),целият град буквално знаеше,че ще идвам седмица преди реално да дойда,какви ли не версии плъзнаха,чух,че моля ви се и баща ми бил болен от рак WTF,не им обръщах внимание,тглих им по еда майна на дъртите като спрат да ме разпитват и т.н. Класа е супер,даскалите също,разбирам се с всеки,излизаме за по кафета,ала-бала,но до там.Но пък в същото време видях,че и приятелите ми (най-добрите ,които бяха) от първият град,не са същите и едва ли не се чуваме няколко пъти годишно,няма я връзката,като се съберем не знаем и за какво да си говорим вече,изчерпано е всичко,от което само започнах да съжалявам,че се преместих,защото няма какво да правя в тоя тъп град н3. Имам 2-ма приятели(с 2 и 10 години по-големи от мен,по принцип си дружкам с такива),с които поддържам връзка от Пловдив са,отивам там кгоато мога (само на 1ч път са),петък отивам,вечерта сме по клубовете и събота сутринта си се връщам.Но пък като се върна,няма какво да правя по дяволите,не мога да се впиша и в този град,въпреки че го познавам целият от-до,на кафе с някои хора излзиам само по-време на даскало и отношенията ни не са навлезли по-на дълбоко,че да излизма с тях и през съботите и неделите,въпреки че са печени и готини.Онези от град н1,заради които се преместих...изчерпано е от което ми става още по-кофти.Другите,които са в П;ловдив не мога да ги виждам често.Тези,в града,в който се преместих отношенията ни са толкова надълбоко.Другите във Варна...не мога да бия 7часа път.Една приятелка пък е в Англия... А отделно тази вечер си сънувах класа от Варна и ми стана още по-кофти и мъчно,а не мога да се върна...
Харесва ми навяскъде,хгаресвами да прекарвам времето си във Варна с приятели,в Пловдив с приятели,в град1(това си е моя град все пак),в град 3 (защото не ми е толквоа напрегнато колкото във варна) а и по време на даскало не е зле,защото има с кой да излезна,ако ще и да избягаме от час,говоря там.А в тоя град,в който вече уча има няколко кафета и това е,няма и диско и нищо (за това ходя и в Пловдив де),пълна изолация.
Другата причина,заради която се махнах от Варна,че постоянно се карах и се псувахме с майак ми,та и баша ми дори се беше хванал за главата.Като с махнах,нещата коренно се успокоиха,промениха и т.н (до днес де,вече си втръснахме и до одеве пак си крещяхме с нея,тъй като съм си за вакцняита във Варна).
Тези от първият град пък не оцняват,че бия път и не го приемат насериозно,въпреки че сме (били) най-добри приятели 17 години-цял живот,че искам да си запазим отношенията,въпркеи разстояните
По време на ваканциите отивам в Пловдив,Варна,град1,не стоя в град3,просто се опитвам да видя всички...в момента съм във Варна,работя от 10 до 6 и излизам с фр до 10 ти септември,но после като знам,че всикчо пак ще почне...
Общо взето за 6 години съм живял така: град3(1м),град1(11г),варна(6г) и сега живея между и трите града,като в град 3 уча,а през псвободното си време съм в другите+пловдив...не знам вече...
Толкова много градове,различни хора,разпръснато...не мога да огрея навсякъде...а след 2 години ще се наложи отново да се преместя във Варна,София или Пловдив,за да уча висше (дай боже)...
Просто съм супер объркан,кое,как,къде,дори не знам какво и как да си задам въпристе...
Много объркано,много разхвърляно сигурно го обясних,а и то по принцип си е такова...Както с вика - много баби-хилаво бебе...
17,11кл тая год
Всякакви съвети ще са ми от полза.
:( :(
vampire_girl_
07-18-2009, 16:26
Аз се обърках,а не знам ти как се справяш...
Не може ли да се установиш на едно място,защото така...не знам.Смятам,че е трудно.
Би било добре,ако можеше просто да бъдеш на едно място за постоянно,а след време когато можеш да живееш сам,просто да излезеш от вкъщи и да се опиташ сам да се справяш,макар че няма да е лесно.
Нищо не ми се разбра от коментара,ама все пак успех ((:
MrUndaztood
07-18-2009, 16:34
Еми за сега се установявих в град3,в който ще уча до 12 клас,остават 11 и 12кл,но не смятам,че 2 години са пеериод,в който може да затвърдиш приятелство и да наречеш човека (най-добър пряител).В същото време се опитвам да запазя връзка в град1 ,но общо взето този мерак за запазване на връзка е само от моя страна,просто ми е гадно да оставя 17 годишно "пярителство",,в същото време се оптивам да поддържам и това във Варна,в Пловдив и в Англия(дори в Англия е по-лесно от колкото град1),а пак в същото време се опитвам да завържа и нещо повече от обикновнео приятлство в град3,в който живея само в учебно време,през ваканциитее съм извън него...Още повече от сепмтеври ще ми се налага всяка събота и неделя да пътувам до Пловдив(1ч) и София (2-3ч)...
И аз мнгоо искам едно постоянно място защото вече 7 години блуждая между север и юг.
Много искам да завърша това даскало,да бъда приет някъде и да се установя там...тогава ще тръгнат сигурно нещата по вода :(
Ако изключим т'ва ,че някой неща не разбрах опр. си в няква гадна ситуация . Така е щото като имаш нещо не го цениш ,като го загубиш се сещаш ама нещо ... Ае ше се оправят нещата все пак доколкото разбрах си на около 20 :) Вече си на достатачно голяма възраст да презцениш кое е по-добре за тебе , смис ако мислиш ,че в стария или новия или сегашния или там къфто е тоя град [не Варна] ще ти е по добре отколкото във Варна [град с неограничени възможности и много хора .] Моя съвет е ако можеш да се върнеш във Варна. В момента там е най-доброто място за живеене , кеф ти море , кеф ти кафета ,кеф ти сякакви др. щоротии. Пък и сега е лято ,имаш много по-голям шанс за запознанства ,връзки и др. такива :)
p.s : Не съм сигурна ,че съм разбрала правилно , ако не съм извинявай :-)
ThePowerOfLove
07-18-2009, 16:38
И аз искам да те попитам защо да не можеш да се върнеш във Варна? Разбирам, че там класа ти е бил супер и си имаш приятели :) А и града си е готин. Не се закопавай сам в някакво село :?
joannalof
07-18-2009, 16:42
...
MrUndaztood
07-18-2009, 16:46
Ох знам,че съм го напсиал супер,супер объкващо :(
На 17 съм,септеври съм 11 клас.
Не мога да се върна,поради ред причини.С майка ми вече ще сме се сбием-нали знаете,че противоположностите се привличат,а другите не,ние сме от тези,коит никога не може да се разберем.Баща ми пък си премести бизнеса в София и там живее,тъй че не може да ни разтърва постоянно по телефона.Варна по принцип си е град,в който никога не може да ти е скучно и никога не ми е било,колкото и да и харесва и да си ми е любим,за мен си остава град,в първият град съм израстнъл,в града-село,в който от миналата година уча съм роден.А и не ща да се отказвам толкова лесно,в смисъл мого се борих(явно за съжаление),за да отида в град3,не мога да се върна в предишният ми клас,няма да е същото,много са сложни нещата,въпрек иче изглждат просто въшно погледнато :(
vampire_girl_
07-18-2009, 16:48
То хубаво,че искаш и цениш приятелствата,които си изградил през годините,ама не можеш както сам каза "да огрееш на всякъде".
Искаш или не - не можеш да бъдеш на хиляди места.
Можеш да поддържах връзка - скайп,да се виждате от време на време и такива неща,ама 100% не можеш да имаш еднакви приятелства на всичките места.
Ще трябва да прежалиш някой или просто да останеш на едно от местата и да свикнеш с него,за да се радваш истински поне в единия град.
Така само се мъчиш....
MrUndaztood
07-18-2009, 16:59
То хубаво,че искаш и цениш приятелствата,които си изградил през годините,ама не можеш както сам каза "да огрееш на всякъде".
Искаш или не - не можеш да бъдеш на хиляди места.
Можеш да поддържах връзка - скайп,да се виждате от време на време и такива неща,ама 100% не можеш да имаш еднакви приятелства на всичките места.
Ще трябва да прежалиш някой или просто да останеш на едно от местата и да свикнеш с него,за да се радваш истински поне в единия град.
Така само се мъчиш....
Да,но е толкова трудно :( :(
vampire_girl_
07-18-2009, 17:03
Не е ли по-добре да ти е ужасно трудно известно време,отколкото да ти е ужасно трудно постоянно?
Пък и след всеки дъжд,изгрява слънце... /или както там беше клишето,но все пак ме разбра,какво исках да кажа../
MrUndaztood
07-18-2009, 17:09
Не е ли по-добре да ти е ужасно трудно известно време,отколкото да ти е ужасно трудно постоянно?
Пък и след всеки дъжд,изгрява слънце... /или както там беше клишето,но все пак ме разбра,какво исках да кажа../
Така си е.Но нямаше да се стигне това и този разговор,ако го бяха оценявали някои ,за което най-много ме е яд и тъпо...Но наистина май ще ограничаа някои,за да пробвам да задълбоча някои в последният град ;( и ще си остана тук,където си започнах вече,докато незавърша,още 2 години ще изтърпя май,поне ми олева малко като знам,че след 2 години ще се установя някъде и всичк ще си доде на мястото. :(
vampire_girl_
07-18-2009, 17:15
Точно. ((:
Ако можеш да продължиш на същото място и висшето...
И ти ще се чувстваш по-добре,когато знаеш къде си и с кого.
Така малко по малко ще се установиш на едно място.
Защото две години не са много,но не са и малко,а ако след две години решиш отново да се местиш,може би пак ще се объркаш и ще ти гадно...
Но всички тези местения от едното място на друго,имат и хубава страна - имаш повече познати и познаваш хора с които при други обстоятелства едва ли би имал контакт.
И все пак - най-добре би било да решиш къде най-много искаш да бъдеш и да продължиш напред. :)
MrUndaztood
07-18-2009, 17:27
Аз висше задължително ще карам във Варна,София или Пловдив,тъй че този град с 2 гимназии на кръст си е временен.
Но вече това са "сметки без кръчамаря" както се вика :-D
Да,единстветната добра страна на тези местения е това,че наиситна имаш много познати,но все пак...
Благодаря ти много :)
vampire_girl_
07-18-2009, 17:28
За нищо (:
Успех в установяването на трайно местожителство ^^
Brunetkaa
07-18-2009, 22:47
Ти сам си правиш кашите..първо не разбирам как се разбираш със всички, а никъде не се чувстваш на мястото си..Сам си си избрал да пътуваш постоянно-за това не можеш да се оплакваш ни най малко.Общо взето си навсякъде..и какво?! щастлив ли си..?Сам си избрал тоя объркан път, а помисли за напред колко ще ти е..дано да успееш да усмислиш всичко ии да се установиш в един град.
MrUndaztood
07-19-2009, 10:22
Ти сам си правиш кашите..първо не разбирам как се разбираш със всички, а никъде не се чувстваш на мястото си..Сам си си избрал да пътуваш постоянно-за това не можеш да се оплакваш ни най малко.Общо взето си навсякъде..и какво?! щастлив ли си..?Сам си избрал тоя объркан път, а помисли за напред колко ще ти е..дано да успееш да усмислиш всичко ии да се установиш в един град.
Сигурно...ама в началолто не съм мислел,че така ще стане...еми успявам,не със всички,точно това ми е проблема,че тези,които ги познавах от 17 години и ми бяха най-добри преди да се преместя първият път (което не зависеше от мен),сега отношенията ни са супер охладнели,което ме тормози,а бях разчитал много,че разстоянието няма толкова да ни попречи,а и като не го ли оценяват,а най-много искам(х) тях да си запазя като отношенията,толкова много исках амаааа ... не знам ...
vampire_girl_
07-19-2009, 11:18
Цял живот ще ти се налага,от време на време,да оставяш по нещо зад гърба си...
Преди 7 години се преместих от малък град във Варна на 500 км един от друг.Приятели,живот,всичко си остана...много трудно го понесах и 3-4(а май и още не мога) години не можех да се впиша,както и да е.Намерих си приятели,чак след 3 години,с които почти всяка седмица се виждаме(тъй като за ваканцията съм си тук)-и те са си "изцелници".Това стана в 7ми клас(от 4-ти съм във Варна).Но във вторият срок на 7ми клас се наложи да се преместим в предишният ни град за няколко месеца,тъй като си искаха квартирата хазяите,а апартамента,който нашите купиха още се строеше.Много се зарадвах,защото щях да си бъда на мястото най-сетне (поне временно),щях да си уча в предишното училище,при познати и просто всичо беше тип-топ.Това беше преди 4 години,но въпреки това помня всичко от до,как отивах на даскало с желание,как изглеждаше времето,от къде минавах,какво правих докато ходя,просто ми беше невероятно,че се върнах на мястото и се махнах от Варна(с която вече съм свикнал де и ми харесва като място за живеене).После трябваше да се върнем,защото всичко беше ок.Приеха ме в гимназия.Класа беше невероятен.Най0-забавните ми случки са сея случвали там.Разбирах се с почти всички,излизахме,беше си голям фън.В началото на 10 ти клас (миналата година) видях стари снимки от предишният ми град,с приятели,с които се познаваме вече 17 години и ми стана едно тягостно,почнах да пробвам да се прехвърля от Варна в ПМГ-то там,не можеха да ме вземат,защото профила ми бил различен,но пък баба ми живее на 1час път от там,и това ми беше резервният вариянт.Стана работата.Преместих се при нея,по-малък град от първият,чисто село нараво.Това се слчуи в края на миналият ноември,когато си взимах чао с класа ми от Варна,много тъжно ми стана,просто съм изживявал невероятни моменти с тях...преодолях и това.Преместих се при дъртата.Града и хората са отвратителни (консервативни,клюкари,лиц мери,коментират зад гърба ти,не че ми пука),целият град буквално знаеше,че ще идвам седмица преди реално да дойда,какви ли не версии плъзнаха,чух,че моля ви се и баща ми бил болен от рак WTF,не им обръщах внимание,тглих им по еда майна на дъртите като спрат да ме разпитват и т.н. Класа е супер,даскалите също,разбирам се с всеки,излизаме за по кафета,ала-бала,но до там.Но пък в същото време видях,че и приятелите ми (най-добрите ,които бяха) от първият град,не са същите и едва ли не се чуваме няколко пъти годишно,няма я връзката,като се съберем не знаем и за какво да си говорим вече,изчерпано е всичко,от което само започнах да съжалявам,че се преместих,защото няма какво да правя в тоя тъп град н3. Имам 2-ма приятели(с 2 и 10 години по-големи от мен,по принцип си дружкам с такива),с които поддържам връзка от Пловдив са,отивам там кгоато мога (само на 1ч път са),петък отивам,вечерта сме по клубовете и събота сутринта си се връщам.Но пък като се върна,няма какво да правя по дяволите,не мога да се впиша и в този град,въпреки че го познавам целият от-до,на кафе с някои хора излзиам само по-време на даскало и отношенията ни не са навлезли по-на дълбоко,че да излизма с тях и през съботите и неделите,въпреки че са печени и готини.Онези от град н1,заради които се преместих...изчерпано е от което ми става още по-кофти.Другите,които са в П;ловдив не мога да ги виждам често.Тези,в града,в който се преместих отношенията ни са толкова надълбоко.Другите във Варна...не мога да бия 7часа път.Една приятелка пък е в Англия... А отделно тази вечер си сънувах класа от Варна и ми стана още по-кофти и мъчно,а не мога да се върна...
Харесва ми навяскъде,хгаресвами да прекарвам времето си във Варна с приятели,в Пловдив с приятели,в град1(това си е моя град все пак),в град 3 (защото не ми е толквоа напрегнато колкото във варна) а и по време на даскало не е зле,защото има с кой да излезна,ако ще и да избягаме от час,говоря там.А в тоя град,в който вече уча има няколко кафета и това е,няма и диско и нищо (за това ходя и в Пловдив де),пълна изолация.
Другата причина,заради която се махнах от Варна,че постоянно се карах и се псувахме с майак ми,та и баша ми дори се беше хванал за главата.Като с махнах,нещата коренно се успокоиха,промениха и т.н (до днес де,вече си втръснахме и до одеве пак си крещяхме с нея,тъй като съм си за вакцняита във Варна).
Тези от първият град пък не оцняват,че бия път и не го приемат насериозно,въпреки че сме (били) най-добри приятели 17 години-цял живот,че искам да си запазим отношенията,въпркеи разстояните
По време на ваканциите отивам в Пловдив,Варна,град1,не стоя в град3,просто се опитвам да видя всички...в момента съм във Варна,работя от 10 до 6 и излизам с фр до 10 ти септември,но после като знам,че всикчо пак ще почне...
Общо взето за 6 години съм живял така: град3(1м),град1(11г),варна(6г) и сега живея между и трите града,като в град 3 уча,а през псвободното си време съм в другите+пловдив...не знам вече...
Толкова много градове,различни хора,разпръснато...не мога да огрея навсякъде...а след 2 години ще се наложи отново да се преместя във Варна,София или Пловдив,за да уча висше (дай боже)...
Просто съм супер объркан,кое,как,къде,дори не знам какво и как да си задам въпристе...
Много объркано,много разхвърляно сигурно го обясних,а и то по принцип си е такова...Както с вика - много баби-хилаво бебе...
17,11кл тая год
Всякакви съвети ще са ми от полза.
:( :(