View Full Version : Защо трябва да се ядосваме на себе си, че сме виновни?
Fallen`Angel
07-18-2009, 22:33
Седя тази вечер отново потънал в размисли за отношенията между хората като нещо повече от приятели. Представете си следното - намирате се по някакъв начин с някое момиче, допадате си, решавате да пробвате какво може да се случи между вас. Минават 2-3-4-5 месеца и тогава вече започва да си проличават характерите и на двамата. Няма ги вече съгласяванията с решенията, няма ги усмивките. Започва да има ревност, караници, недоверие и много други фактори влияещи негативно върху връзката. Започвате да се карате, да не си говорите, да ходите на кафета нацупени и не обелващи и 1 дума от инат. Едната страна, независимо в момента вашата или нейната/неговата решава да предприеме фаталното решение за една връзка - да се разделите. Вие обаче не сте мислили, че ако така се развиват нещата ще се стигне до край. Все си мислите, че няма да се разделите, че ще надделеете на нейния/неговия инат, но отсрещната страна поисква раздяла. Във вас започват да нахлуват мисли, които ви карат да си мислите, че вие сте виновен, че можете да се поправите, че няма да е същото и т.н. Вие за този човек сте давали всичко. Давали сте от времето си, от мислите си, от съня си, от любовта си.. И накрая какво ? Поради не искане да се направи компромис от другата страна ви "изхвърлят" от вашата приказка? И защо ? Защото не могат нали да ви приемат такъв какъвто си. Защо трябва да се самосъжаляваме, след като те трябва да се чувстват виновни (тези, които поискват раздялата) ? Тука идва един много важен фактор - дали е само това причината за раздяла ? Да няма някой друг и т.н. Защо трябва ние да се чувстваме гадно, да мислим неща като самоубийства, като сумата и още глупости идващи от нетрезви мисли ? По-добре да си кажем ние " КРАЙ " и ние да приключим отношенията ни след раздялата с този човек. Не може ние да даваме "живота си", както се казва, за един човек и накрая той да си направи такава гавра с нашите чувства и гордост. Като иска толкова да й/му се ходи по гайдата да си намери някой такъв, но не вярвам да съществува такъв, който да го правят на г*з.
Малко съм афектиран просто в момента и може да изглежда малко грубо от моя страна, но това е което мисля..Вие съгласни ли сте?
Lyubomn7
07-18-2009, 22:38
Не знам защо но 70 процента от връзките ми са такива...
човек мене ме правят на гъз постоянно търся грешката в себе си
Fallen`Angel
07-18-2009, 22:50
А защо трябва ние да сме виновни? След като не ни възприемат такива каквито сме, каква е вината в нас тогава? Явно просто не е писано да сме с тях, че да се самосъжаляваме, променяме заради тях (човек се променя, но ако е заради някой то просто няма смисъл).
няма да НО Е ТРУДНО ДА ГО ПРИЗНАЕШ НА СЕБЕ СИ ПОНЕ НА МЕН МИ Е
Fallen`Angel
07-18-2009, 22:55
Знам какво изпитваш в момента, аз също сега преживях раздяла и бих казал, че е момичето, което най много съм обичал до сега. Но живота продължава..Харесва ми да живея в миналото, защото знам, че някога съм бил истински щастлив с някого си..но просто трябва да сложа този спомен в една кутийка назад, да скрия чувствата надълбоко в себе си и да продължа напред. Съветвам те и ти да го направиш колкото и да е трудно и невъзможно да ти изглежда в момента :?
valdesbg
07-18-2009, 23:10
Все си мислите, че няма да се разделите, че ще надделеете на нейния/неговия инат, но отсрещната страна поисква раздяла.
Вие пи*ките ли си мерите или имате връзка? На 5 и аз мислех така. Обикновено ядях боя :)
Във вас започват да нахлуват мисли, които ви карат да си мислите, че вие сте виновен, че можете да се поправите, че няма да е същото и т.н.
Няма лошо, но притеснителното е че идват СЛЕД раздялата...
Поради не искане да се направи компромис от другата страна ви "изхвърлят" от вашата приказка? И защо ? Защото не могат нали да ви приемат такъв какъвто си.
А защо ти не приемеш другата страна такава каквато е? Тогава милиони бариери ще паднат. И компромис със себе си заради когото и да било не бих направил. Ти?
Тука идва един много важен фактор - дали е само това причината за раздяла ? Да няма някой друг и т.н. Защо трябва ние да се чувстваме гадно, да мислим неща като самоубийства, като сумата и още глупости идващи от нетрезви мисли ?
Чувал ли си за лична свобода и несъвпадане на характери? Приемаш ли че н якой може да НЕ ТЕ харесва, да не харесва това което си и да не харесва начина по който се държиш с него? Ако не, имаш проблем. Ако да - при да се занимаваш с глупости.
Защо трябва да се самосъжаляваме, след като те трябва да се чувстват виновни (тези, които поискват раздялата) ?
По-добре да си кажем ние " КРАЙ " и ние да приключим отношенията ни след раздялата с този човек. Не може ние да даваме "живота си", както се казва, за един човек и накрая той да си направи такава гавра с нашите чувства и гордост.
Последно?
Като иска толкова да й/му се ходи по гайдата да си намери някой такъв, но не вярвам да съществува такъв, който да го правят на г*з.
О вярвай ми има милиони такива, и ти си един от тях. Жалко, че не се усещаш.
Зависи от хората .. зависи от много неща ... :? :?
Какъв е смисъла да се мислиш за виновен ... или другата страна да "тярбва" да бъде виновна ... след като се е стигнало до край значи и двете страни са виновни ... :? :?
Nadelina
07-18-2009, 23:35
Трудно е да не бъдем егоисти. Моите връзки също бяха такива. И сегашната ми може би е такава, не знам, още не сме се разделили. Но трябва да си дадем сметка, че компромиси се правят несъмнено. И сме егоисти, защото във връзките си винаги мислим на първо място за себе си "Аз мисля, че давам всичко за този човек, а той не ми се отплаща!". И двете страни във връзката мислят по този начин. Нуждаем се от прекалено много, което не е възможно да ни бъде дадено, защото когато искам да отида на кино, а той на дискотека, трябва да се направи един избор, единия винаги е ощетен (давам един прост пример). Ние самите трябва да се погледем отстрани и да осъзнаем, че да обичаш означава да даваш, да цъфтиш без да имаш нужда от това другия да ти бъде даде всичко, което поискаш, а да искаш ти да му дадеш всичко.
Jumbie483
07-19-2009, 06:52
Авторе малко егоистично мислиш.
Не ти ли е идвало на ума, че едната от половинките може вече да не харесва другата и просто да иска да приключи с тази история ?
Когато сте месеци заедно е естествено да си проличи истинският характер на човек.. И тогава може един от двамата да си даде сметка, че човека до него не е това, което е бил и да не му харесва новото откритие.
С инат нищо не се постига, че да се опитваш да се пребориш с него.. (нали го спомена..)
kobrichka
07-19-2009, 08:46
Аз съм на мнение, че за раздялата на двама души винаги имат вина и двамата. Никога не съм се обвинявала за дадена раздяла. Аз съм човек, който приема нещата колкото и лоши да са. Пожелава да се разделим...ок щом така е решил. След раздяла никога не търся вината в кого е, щом се е стигнало до раздяла значи има причина. Вината не е само моя или негова. Ако се задълбая да търся вината в себе си раздялата ще я понеса много по тежко, а в такъв момент е достатачно гадно, за да допринасм да става още по-зле.
Take_That
07-19-2009, 19:40
Авторе, не си ли се замислял, че може би другата страна те е приемала такъв, какъвто си, с всички твои недостатъци, но просто накрая се е уморила от всичко това... Според мен обаче щом се е стигнало до раздяла и двете страни са виновни...
ItalianMafia
07-19-2009, 19:49
Не знам защо но 70 процента от връзките ми са такива...
Мойте са поне 95 %..
vampirekiss
07-19-2009, 19:57
Да,но ако езин ден просто видиш,че другия не е такъв,за какъвто го мислиш?един ден просто разбираш,че си се лъгал.Без караници,без драми.И какво,да си свиваш парцала и да търпиш,при положение,че на теб не ти е добре така ли?Е да,ама не поне.Поне при мен е така.
Това е в природата на човек. Когато изгуби нещо, чак тогава оценява стойността му и започва да търси грешката в себе си за тази загуба. Докато обаче е сигурен, че нещата са в негови ръце става сляп за собствените му грешки и ги търси в друг. Хората са идиоти, в един момент обвиняват другия за своите грешки, а в следващия обвиняват себе си за чуждите такива...
asi_basi
07-19-2009, 21:27
Седя тази вечер отново потънал в размисли за отношенията между хората като нещо повече от приятели. Представете си следното - намирате се по някакъв начин с някое момиче, допадате си, решавате да пробвате какво може да се случи между вас. Минават 2-3-4-5 месеца и тогава вече започва да си проличават характерите и на двамата. Няма ги вече съгласяванията с решенията, няма ги усмивките. Започва да има ревност, караници, недоверие и много други фактори влияещи негативно върху връзката. Започвате да се карате, да не си говорите, да ходите на кафета нацупени и не обелващи и 1 дума от инат. Едната страна, независимо в момента вашата или нейната/неговата решава да предприеме фаталното решение за една връзка - да се разделите. Вие обаче не сте мислили, че ако така се развиват нещата ще се стигне до край. Все си мислите, че няма да се разделите, че ще надделеете на нейния/неговия инат, но отсрещната страна поисква раздяла. Във вас започват да нахлуват мисли, които ви карат да си мислите, че вие сте виновен, че можете да се поправите, че няма да е същото и т.н. Вие за този човек сте давали всичко. Давали сте от времето си, от мислите си, от съня си, от любовта си.. И накрая какво ? Поради не искане да се направи компромис от другата страна ви "изхвърлят" от вашата приказка? И защо ? Защото не могат нали да ви приемат такъв какъвто си. Защо трябва да се самосъжаляваме, след като те трябва да се чувстват виновни (тези, които поискват раздялата) ? Тука идва един много важен фактор - дали е само това причината за раздяла ? Да няма някой друг и т.н. Защо трябва ние да се чувстваме гадно, да мислим неща като самоубийства, като сумата и още глупости идващи от нетрезви мисли ? По-добре да си кажем ние " КРАЙ " и ние да приключим отношенията ни след раздялата с този човек. Не може ние да даваме "живота си", както се казва, за един човек и накрая той да си направи такава гавра с нашите чувства и гордост. Като иска толкова да й/му се ходи по гайдата да си намери някой такъв, но не вярвам да съществува такъв, който да го правят на г*з.
Малко съм афектиран просто в момента и може да изглежда малко грубо от моя страна, но това е което мисля..Вие съгласни ли сте?
Hmmm neznam kakvo da ti kaja ... i az sam v edna takava kofti situaciq.... misleh 4e toi 6te prevazmogne inata si 6te osaznae, 4e toi poiska kraq i ako se izvini 6te sams nego otnovo... no e praviil gre6ki a na men mi omrazna da davam vsi4ko za nego a toi da ne go osaznava ...Abe vrazkite sa slojna rabota...prosto zabravi za momi4eto i si gledai jivota...6te namerii6 nqkoq koqto iska da e s teb takaav kakavto si :S
hamacs563
07-20-2009, 05:46
В една връзка са двама и колкото вина има единия толкова и другия.... Понякога се случва така,че си мислим и сме обедени,че познаваме един човек,че знаем всичко за него,че той е избрания,че по-красиво нещо от него няма...Обикваме и се ривличаме много силно към дадения човек.Всичко върви добре,но понякога само за един миг всичко се срива(за щастие има и връзки които са успешни и двойката не се държат като в децката градина и връзката им върви повече от добре).Често обичаме ( или поне така си мислим в началото) и привикваме към даден човек.Той става неизменна част от нас,започваме да се обсебваме от него и както се казва [i] или с времето всичко ще става още по-силно или именно времето ще заличи всичко само един Бог знае Просто лошо е това което ти се е случило :? Но както сам си написал трябва да се гледа напред и да се живее,защото (може би) има много неща заради коиточовек си струва да опита да живее. И по мой скромни наблюдения през изминалия месец в форума се появяват само такива тъжни теми от сорта ''как да си го върна'' ; ''скъсахме,боли ме...''; ''искам съвет'' .....Колкото и нелепо да звучи казаното от мен аз също преди около 10-12 дни пуснах такава тема :) И наистина вслушвайки се в съветите на съфорумниците вече съм доста по-добре:)