SkyEatsAirplane
07-20-2009, 12:01
Такъв празен и сух ден, не помня кога съм имала. Самотата ме бе заплела в ръкавите за чувството на празнота. Навън бе прекалено сиво, мрачно и кафяво, толкова нагло се открояваха тези цветове и сякаш не позволяваха на зеленото да се покаже. Времето беше тъй подтискащо: ръмеше дъжд, превръщащ се в сняг, който пък ставаше на пърцали и после мигновенно пак на ситен дъжд.Мокрите голи дървета допълнително раздразваха заседналото в мен вече чувство на самота. Някъкъв танц се развихряше навън, сякаш искаше да ми покаже неочакваното. Тогава въображението ми се събуди. Изпарих се в един мой свят, където бях избягала от самотата и празнотата. Един образ тихо вървеше към мен и ме гледаше втренчено. Изплашено тръгнах в обратната посока, дръпнах резето на вратата, но тя не се отваряше. Образът се приближаваше и започваше да ме изкарва извън контрол. Сърцето ми искаше да избяга от мен, толкова лудо биеше. Нямах изход, задушавах се. Докато не се приближи до мен един млад мъж на около 25 години, висок и строен, с красиви къдрици и странни очи, които разкриваха душата му. Усетих се защитена. Той ме поведе към едни безкрайни стъпала и упорито ме дърпаше напред до себе си. Аз се спъвах, той ме прикрепяше. И така докато не стигнахме определено място, където той ми каза: „От тук продължаваш самичка, но помни аз те гледам и винаги ще знам кога се спъваш.”
Събудих се обляна в студена пот. Може би това бе моя ангел пазител, или някъкво предупреждение, или просто съзнанието ми си игаеше с мен - и то умело. Не исках да стоя затворена сама вътре вкъщи, гледайки отчаяно през прозореца глупавото време навън. Исках да се разсея. Взех си душ и се отпуснах максимално, но този сън така и не излизаше от главата ми. Беше се забил така здраво в мен, помнех абсолютно всяка подробност, сякаш това бе реалност. Този мъж вече започваше да ми се привижда навсякъде. Застанах до прозореца, подпрях главата си и гледах нагоре в облаците. Да, зад тях някъде имаше слънце, това за което си умирах в този момент, това което щеше да прогони празнотата в мен. На външната врата се звънеше и аз хукнах забързано и с огромно нетърпение очаквах да видя баща ми, който се връщаше горе-долу по това време от работа. Преди да стигна бравата на вратата, се строполясах здраво на плочките и май успях да създам нова шаренинка на коляното си. .....
който има зебележки ще се радвам да разбера :)
Събудих се обляна в студена пот. Може би това бе моя ангел пазител, или някъкво предупреждение, или просто съзнанието ми си игаеше с мен - и то умело. Не исках да стоя затворена сама вътре вкъщи, гледайки отчаяно през прозореца глупавото време навън. Исках да се разсея. Взех си душ и се отпуснах максимално, но този сън така и не излизаше от главата ми. Беше се забил така здраво в мен, помнех абсолютно всяка подробност, сякаш това бе реалност. Този мъж вече започваше да ми се привижда навсякъде. Застанах до прозореца, подпрях главата си и гледах нагоре в облаците. Да, зад тях някъде имаше слънце, това за което си умирах в този момент, това което щеше да прогони празнотата в мен. На външната врата се звънеше и аз хукнах забързано и с огромно нетърпение очаквах да видя баща ми, който се връщаше горе-долу по това време от работа. Преди да стигна бравата на вратата, се строполясах здраво на плочките и май успях да създам нова шаренинка на коляното си. .....
който има зебележки ще се радвам да разбера :)