Ne_Znaesh
07-22-2009, 08:26
Здравейте :)
Историята ми е малко като сапунено сериалче, ама съдба..какво да се прави. На 19 съм, а тя е на 17. Запознахме се на 1 Януари, 2007..голяма любов пламна между нас. Тя беше толкова невинна, плаха, истинска, без никакъв опит зад гърба си. Всичко беше супер, аз бях много влюбен, тя беше влюбена. Е, имаше и моменти, в които се карахме и сме били сърдите, но то е било в рамките на 1-2 дни. Много яка връзка бих казал. Като изключим многобройните проблеми с техните продължихме до края на 2008 година. Т'ва ме кефеше, че не се спираше пред нищо, за да е с мен дори и пред техните!
Връзката ни охладня с времето...тя растеше, разхубавяваше се все повече и повече. Стана забелязана от много момчета, изгради някакво самочувствие на красавица...тя си е де. Някак си и мисленето си промени, но бяхме заедно...продължавахме да се обичаме. Аз бях горд честно казано да имам такава мацка до себе си, която дава всичко за мен и ме обича! Но няма вечно щастие. Не бяхме същите и в началото на тази година се разделихме. Честно казано, не го преживях тежко, защото още много преди това нещата не вървяха и знаех, че ще стане така, но ми липсваше и то много! Много пъти съм стоял и съм си мислил за нея...слушал съм песни, които все на нея ми напомняха…гледал съм наши снимки...усещах празнина.
Нито съм я чувал, нито съм я виждал тази година. Разбрах, че ходила там с някакъв 21 годишен 2-3 месеца, но се разделили. Аз си знаех, че тя няма да остане за дълго сама, защото е страшен характер и много красива. Очаквах да ми се обади поне за рожденият ден, защото в последните 2 години тя никога не го е пропускала без значение дали сме били разделени или не! Но уви...не се сети. Та реших, че е време да забравя за нас и да спра да се надявам. Тя си живееше живота на макс в прегръдките на няк’в батко, а аз я чаках да се сети да ми се обади поне за рожденият ден. Минаха се 6 месеца откакто не я бях виждал и един ден ми се обажда , питайки ме как съм, какво правя. Ядосах се майна много, защото оня е беше зарязал и тя ме взима за резерва. Казах и да не ме търси повече и да си продължи живота без мен. Вярно малко грубо, но така ми дойде... Това стана Юни месец, тя спази молбата ми и нито писа, нито се обaди повече. Но ето тази сутрин пак получавам обаждане от нея...Тя по принцип е инат голям и си държи на думата, и затова ме учуди като се обади днес. Питам се кое е накарало да ми звънне, след като не го направи преди месец. Иска да се видим уж приятелски, да си поговорим. Все пак 7 месеца не сме се видяли след такава любов… Та се разбрахме да излезнем тия дни. Но незнам дали въобще има смисъл да се виждаме пак. Аз все още си е много уважавам, липсва ми, но да кажа, че все още я обичам...малко пресилено ще дойде. Но пак ме много зарадва, някакви надежди пак се родиха в мен, че може пак да сме заедно.
Та въпроса ми е... Защо мислите, че тя ме потърси след толкова много време? Дали е както казва само с приятелски чувства, или и тя не е напълно безразлична? Да се надявам ли на нещо или въобще да не се срещам с нея?
Историята ми е малко като сапунено сериалче, ама съдба..какво да се прави. На 19 съм, а тя е на 17. Запознахме се на 1 Януари, 2007..голяма любов пламна между нас. Тя беше толкова невинна, плаха, истинска, без никакъв опит зад гърба си. Всичко беше супер, аз бях много влюбен, тя беше влюбена. Е, имаше и моменти, в които се карахме и сме били сърдите, но то е било в рамките на 1-2 дни. Много яка връзка бих казал. Като изключим многобройните проблеми с техните продължихме до края на 2008 година. Т'ва ме кефеше, че не се спираше пред нищо, за да е с мен дори и пред техните!
Връзката ни охладня с времето...тя растеше, разхубавяваше се все повече и повече. Стана забелязана от много момчета, изгради някакво самочувствие на красавица...тя си е де. Някак си и мисленето си промени, но бяхме заедно...продължавахме да се обичаме. Аз бях горд честно казано да имам такава мацка до себе си, която дава всичко за мен и ме обича! Но няма вечно щастие. Не бяхме същите и в началото на тази година се разделихме. Честно казано, не го преживях тежко, защото още много преди това нещата не вървяха и знаех, че ще стане така, но ми липсваше и то много! Много пъти съм стоял и съм си мислил за нея...слушал съм песни, които все на нея ми напомняха…гледал съм наши снимки...усещах празнина.
Нито съм я чувал, нито съм я виждал тази година. Разбрах, че ходила там с някакъв 21 годишен 2-3 месеца, но се разделили. Аз си знаех, че тя няма да остане за дълго сама, защото е страшен характер и много красива. Очаквах да ми се обади поне за рожденият ден, защото в последните 2 години тя никога не го е пропускала без значение дали сме били разделени или не! Но уви...не се сети. Та реших, че е време да забравя за нас и да спра да се надявам. Тя си живееше живота на макс в прегръдките на няк’в батко, а аз я чаках да се сети да ми се обади поне за рожденият ден. Минаха се 6 месеца откакто не я бях виждал и един ден ми се обажда , питайки ме как съм, какво правя. Ядосах се майна много, защото оня е беше зарязал и тя ме взима за резерва. Казах и да не ме търси повече и да си продължи живота без мен. Вярно малко грубо, но така ми дойде... Това стана Юни месец, тя спази молбата ми и нито писа, нито се обaди повече. Но ето тази сутрин пак получавам обаждане от нея...Тя по принцип е инат голям и си държи на думата, и затова ме учуди като се обади днес. Питам се кое е накарало да ми звънне, след като не го направи преди месец. Иска да се видим уж приятелски, да си поговорим. Все пак 7 месеца не сме се видяли след такава любов… Та се разбрахме да излезнем тия дни. Но незнам дали въобще има смисъл да се виждаме пак. Аз все още си е много уважавам, липсва ми, но да кажа, че все още я обичам...малко пресилено ще дойде. Но пак ме много зарадва, някакви надежди пак се родиха в мен, че може пак да сме заедно.
Та въпроса ми е... Защо мислите, че тя ме потърси след толкова много време? Дали е както казва само с приятелски чувства, или и тя не е напълно безразлична? Да се надявам ли на нещо или въобще да не се срещам с нея?