b3bd0
07-23-2009, 21:02
Преди малко прочетох историята на едно момиче и също като нея " не искам да се оплаквам , а просто да споделя дори и с непознат."
Та всичко започна миналата година по това време не помня дата точно в един от сайтовете за запознанства ( няма значение кой) се запознах с едно момче , което пишеше , че е от София , а всъщност е от една градче близо до моя град на около 20 км и учи в този град , който аз живеч и има баба тук . В началото като всеки чат си пращахме целувки ала бала и бяхме просто интернет приятели тогава не се интересувах от него , а от момче от неговия град , с което учихме в едно и съшо училище и когато август месец ходих там от където е въобще не ми беше зор да се запознаваме лично и не се и зпаознахме не се видяхме , с което направих най - голяма грешка , но кой би могъл да предположи , че ще се влюбя в него така си минаваха месеците и ставахме все по близки , но така и не се виждахме всичко все по интернет ставаше ... и се започна с милите думи и страхотното отношение и аз каквато съм влюбчива го обикнах започнахме с телефоните разговори по няиколко пъти на ден по усма ти време си говорехме дори от час излизахза да си говоря с него ,дойде Коледа пратих му подарък и най - накрая дойде съдбоносната дата 03.01.09 г. когато се запознахме и щом го видяхза пореден пър си доказах колко силни чувста имамкъм него , но направих огромната грешк да му призная за чувствата си и се разочаровахот това , че той несикалда ме нараня ва , но бил мн ого наранен и неискал никой в живота си казахси , че ще му дамвреме и ще го чакам и през това време от началото на годината насам не спирах да гио търся да се сближавам с него да търся пътя към сърцето му даже поне два пъти в месеца ходих и се вийдахме , но и до ден днешен няма нищо между нас , нямам шредстава като кава ме възшриема той , но аз съм сигурна в това , че адски много го обичам и , че искам да бъда с този човк въпреки всичко случило се , макар че в същото време искам да го забравя , но немога или по скоро не го искам достатъчно силно ... обичамго и в момента за мен няма нищо по важно от това въпреки , че тормозя самата себе си с таази нежъможна любов ...
Та всичко започна миналата година по това време не помня дата точно в един от сайтовете за запознанства ( няма значение кой) се запознах с едно момче , което пишеше , че е от София , а всъщност е от една градче близо до моя град на около 20 км и учи в този град , който аз живеч и има баба тук . В началото като всеки чат си пращахме целувки ала бала и бяхме просто интернет приятели тогава не се интересувах от него , а от момче от неговия град , с което учихме в едно и съшо училище и когато август месец ходих там от където е въобще не ми беше зор да се запознаваме лично и не се и зпаознахме не се видяхме , с което направих най - голяма грешка , но кой би могъл да предположи , че ще се влюбя в него така си минаваха месеците и ставахме все по близки , но така и не се виждахме всичко все по интернет ставаше ... и се започна с милите думи и страхотното отношение и аз каквато съм влюбчива го обикнах започнахме с телефоните разговори по няиколко пъти на ден по усма ти време си говорехме дори от час излизахза да си говоря с него ,дойде Коледа пратих му подарък и най - накрая дойде съдбоносната дата 03.01.09 г. когато се запознахме и щом го видяхза пореден пър си доказах колко силни чувста имамкъм него , но направих огромната грешк да му призная за чувствата си и се разочаровахот това , че той несикалда ме нараня ва , но бил мн ого наранен и неискал никой в живота си казахси , че ще му дамвреме и ще го чакам и през това време от началото на годината насам не спирах да гио търся да се сближавам с него да търся пътя към сърцето му даже поне два пъти в месеца ходих и се вийдахме , но и до ден днешен няма нищо между нас , нямам шредстава като кава ме възшриема той , но аз съм сигурна в това , че адски много го обичам и , че искам да бъда с този човк въпреки всичко случило се , макар че в същото време искам да го забравя , но немога или по скоро не го искам достатъчно силно ... обичамго и в момента за мен няма нищо по важно от това въпреки , че тормозя самата себе си с таази нежъможна любов ...