PDA

View Full Version : Мислите ли за ...



SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
08-03-2009, 13:23
Семейство, деца ... задомяване като цяло ?

Много хора днес отричат тези ангажименти ... сломени от трудните условия и непреклонимата реалност ...

RAWRRR
08-03-2009, 13:41
За семейство и деца не съм мислила сериозно,защото не съм сигурна,че съм срещала правилния човек.

Най-сериозното нещо, което съм планирала е съвместно съжителство, но по-скоро по съквартирантски, а не толкова ангажиращо и обвързващо, но не беше одобрено.

За сега съм се пуснала по течението и все пак мога да кажа,със сигурност,че нищо по-сериозно няма да се случи следващите години,защото имам други приоритети.

YakUZa777
08-03-2009, 16:47
Рано ми е още да мисля за тея неща... 8-) Преди поне 27г. не мисля, да мисля за подобни неща.

kalpazanka
08-03-2009, 17:11
Да, мисля. Най-хубавото е, че и отсрещната страна мисли по същия начин. Малко не ми е ясно с децата как ще се справям, ако стана мама преди дипломирането /с оглед на мижавата помощ, детските и социалното майчинство/, но пък приятелят ми има сигурни доходи от фирмата и свободно време, та ако се стигне до там, ще съм (сравнително) спокойна. За момента нямам намерение да ставам майка, но ако се случи да забременея, няма да абортирам.

KimBerLy1912
08-03-2009, 20:10
Мисля много,изключително често и доста сериозно...
Не смятам,че ще се справя с предизвикателствата на живота,основно с кариерата,която ще трябва да градя...и все си мисля,че по-добре е първо семейство да изградя... Макар,че като гледам,тва също няма да стане скоро-едно на ръка,че мъжката част хич я няма,другото че в тая държава финансовата (а и всякакъв вид) реализация е изключително тежка... И понякога дори непосилна се оказва,ако няма стринка на 2-рия братовчед на дядото на хоризонта...
Та семейството засега си остава утопия,в бъдещите 5-6-7 години май ще е същото дереджето и в крайна сметка няма къде да се каширам,та ще се наложи и аз да се справям с тоя живот :oops:

Sham
08-03-2009, 22:17
не мисля
искам бебе

LunaTriCk
08-04-2009, 15:19
Докато не се осигоря финансово, да имам постоянна работа и прилични доходи, не смея и да си мечтая за семейство даже.

ScionOfStorm
08-04-2009, 23:28
страх ме е, че не съм достатъчно отговорен и постоянен, затова и не смея да си го помислям на този етап.

иначе бих искал...нейде натам.

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
08-05-2009, 02:38
Мислил съм си за това ... и го намирам за най-смисленото нещо, което бих могъл да постигна ... и се стремя към това, някъде там ... в следващите 10-12 години

Cryptica
08-05-2009, 09:24
Мисля, но ще трябва доста да чакам, тъй като дори не съм била влюбена досега :D

Riot
08-05-2009, 18:50
Пари - няма

amk933
08-05-2009, 19:30
Ами мноого далече го виждам във времето. Аз съм повече от другия тип хора - кариерист. Някак си, колкото и лошо да е единствените неща, които ме правят истински щастлив и ми бутат живота са целите, мечтите, амбициите и гледам да постигна всичко. Нямам много време за други неща. Първо искам да стана доктор по бизнес, финансово и корпоративно право и после да изкарам един магистър по бизнес администрация. След това да бачкам, да си направя мой собствен бизнес в някоя ниша и чак след това бих се оженил и създал семейство. Не по-рано от момента, в който мога да обезпеча децата си и мога да им дам всичко, което искат и от което имат нужда, без да се притеснявам утре какво ще ядем. Абе честно казано да не кажа голяма дума, ама преди 40, 50 не го виждам. :)

П.С.: Лично мнение. :)

RAWRRR
08-05-2009, 19:50
Ако си кадърен ще те вземат и само с бакалавър.
Като бонус може да имаш магистър, специализация или стажове.
Докторант по 3 правни отрасъла е излишно да ставаш, защото няма да имаш повече успех, а само ще си пропилееш живота.Въпреки че не се застъпвам за ранното създаване на семейство, ще кажа, че не можеш до 40 годишен само да учиш, без да имаш и 1 ден трудов стаж. Защото докато учиш ти не се сблъскваш с действителността, а на 40 години тепърва да започваш развитието си е малко късно, макар и с такъв силен старт.Не може и да игнорираш жените и сериозните отношения с тях до такава възраст.

amk933
08-05-2009, 19:57
Не бе не. То бизнес и корпоративното право е една специалност, която задължително ще карам до доктор, защото в Америка разликата в заплата между доктор и магистър е около 40%. Иначе Бизнес Администрацията ще я карам пралелно с бачкането или едновременно с правото. Няма да уча до 40, но до 30 е съвсем възможно. Но ще ми трябват поне 10 - 20 години, за да постигна нещо или да се обособя сам и да стана независим, постигайки стабилността, за която писах в горния пост. :)

RAWRRR
08-05-2009, 20:05
Аз говорих за България.В Америка не знам как стоят нещата и въпреки това, пак смятам, че е загуба на време и средства (загубваш средства от това, че не работиш активно през това време или от това, че родителите ти те издържат).

Освен това, нещата които си написал, поне на мен ми изглеждат нереалистични.Докторант + магистър + 2 специалности наведнъж + бачкане, дано се справиш все пак..

Аз също бях тръгнала миналата година да взимам две специалности наведнъж и като идея изглежда много добре, но на практика е почти невъзможно да се осъществи - в последствие прекъснах и изгубих 1 година.Големите планове водят до големи разочарования,така че внимавай. :)

Надявам се все пак да си проучил всичко и да учиш вече висше за да знаеш каква е системата и колко е трудно,а не да говориш празни приказки.

amk933
08-05-2009, 20:09
Още малко ми остава до висше, но имам някакви идея. Понеже Бизнес Правото и Бизнес Администрацията имат общо смятам първо да изкарам някакъв бакалавър, с който спокойно да мога да ги продължа и двете без да започвам отначало. Примерно бакалавър "Финанси" или нещо от сорта, което да ми е в плюс и което да ми даде шанса да ги уча и двете. Иначе имаш ли си идея дали може да караш докторантура и втора магистратура едновременно? Това не знам. :-o

RAWRRR
08-05-2009, 20:22
Административно едва ли може, защото са различни академични степени,макар и по различни специалности.Според мен първо трябва да си завършиш магистратурите и тогава да вземеш докторска степен. :)
(но не съм сигурна)

Въпросът ми,дали учиш е за да видя доколко си се сблъсквал с реалният живот на студента или на работещия човек.

Защото , има много малки крайпътни камъчета, като това че например часовете ти по двете специалности ще се застъпват, няма да можеш да ги посещаваш едновременно, няма да можеш да им се отдадеш изцяло, ще плащаш дълго време за квартири, ще трябва да се грижиш сам за домакинството или да се притесняваш за отношенията ти с бъдещи съквартиранти,ще трябва да се ограничаш години наред с разходите,защото няма как да работиш активно (по специалостта и с добро заплащане),когато учиш,защото работното ти време ще се застъпва с времето,когато трябва да си в университета..

Има много такива спънки, които се натрупват и в крайна сметка ще решиш да си останеш с едно висше и магистратура (което за мен си е идеално),за да можеш да избегнеш от тях и да си оправиш текущия живот.

Не го приемай като заяждане, просто давам съвет, защото съм минала през всичко това. :)

malone
08-05-2009, 20:57
Мисля, но ще трябва доста да чакам, тъй като дори не съм била влюбена досега :DСходна ситуация,но все пак някога в бъдещето си мисля че ще стигна и до това.

leprechaum
08-06-2009, 12:10
Не.
Доста далеч се чувствам от това. Аз още съм си дете и изобщо не мога да си го представя като нещо реално.
Харесва ми като абстрактна идея, далеч в бъдещето.

hrisis
08-06-2009, 12:45
Все още ми е рано за това, но мисля за семейство и деца.. някой ден... това ще осмисли живота ми......

ByK
08-06-2009, 20:32
Начи да се женя в никф случай ! :shock: деца .. има време в всеки случай да е едно и да е момче :lol:

alexis201
08-09-2009, 10:51
Опа не бързайте за тия работи...

plmn
08-09-2009, 11:39
подкрепям amk933..
доброто образование, професионалната реализация, задоволяването на всички лични нужди стоят на първо място. рано ми е да се определя като 'кариерист', но сякаш наистина ще бъда такъв.
чак тогава мога да мисля за семейство. искам да имам възможността да пратя децата си в най-елитните университети, да им дам добър старт, а и всичко друго, от което биха имали нужда и т.н.

SummerRain
08-10-2009, 14:39
Да, за мен това да имам семейство и дете е едно от най-важните неща.

iiirish
12-02-2009, 15:58
Мисля, да. Но в днешно време човек трябва да направи много неща преди да стигне до семейство.
При мен лично проблема е липсата на жилище :( Живеем вече повече от година у тях, тримата с майка му (слава богу, че жената няма равна). Но искаме да си купим прилично жилище, да си го обзаведем, чак тогава да се захванем с бебеправенето. А сега отпускането на кредити е сравнително трудно :( Трябва стабилна работа, сигурни доходи, а после... главата в торбата и 20 години в заем... Колкото и да го искаш, решението никак не е лесно :( С оглед на спъващите ни събития, ще се свържем официално с подпис и бебок едва след още 2-3 годинки :? Но аз все пак не бързам :)

Wrathchild
12-02-2009, 16:50
Да, мисля. Но ще почакам поне още 1-2 години за това.

themusicinme
12-03-2009, 08:37
amk933, свалям ти шапка, човек! :) Мн си амбициозен и това е супер. Желая ти да постигнеш всички тия неща! :)
По темата. Сега не мисля за тия неща, понеже не съм срещнала такъв човек, който да ме подтикне към тия мисли :) Но ако срещна, може да почна да си мисля. :wink: :neutral:

krem4et0
12-03-2009, 16:57
Повече, отколкото ми се иска. Смятам, че ми е време вече.
amk933, докторантура и магистратура можеш да караш съвместно, само ако нито едно от двете не е държавна поръчка, а е платено (за магистратурата) и самостоятелна форма за докторантурата. Т.е. ако имаш 600-1500 лв на семестър за магистратурата и може да напишеш самостоятелно (е, имаш научен ръководител, но не и вътрешни съвети и заседания) докторската си дисертация и имаш възможността да си платиш всички процедури по защитата, не би следвало да има административна пречка. Но идеята всъщност се губи. Ако не смяташ да ставаш научен работник, тази докторантура изобщо не ти трябва (заплащането по закон извън ВУЗ за докторска степен е 30-60 лв допълнително), за сега да защитиш не е никак лесно и определено ангажира цялото ти време и внимание. Сестра ми е доктор по икономика и направо се беше разпиляла по писането и защитата на дисертацията си. Самата защита (присъствах) беше кошмар. Но тя искаше да става преподавател. В такъв случай си струва наистина. Както ти казаха докторантурата е 3-та степен в 3 степенното висше образование. Особеното е, че може да я караш по специалност, в която си завършил бакалавърската си степен и магистратурата ти е изискуема, но не и определяща за научната специалност, в която ще твориш. Ако бакалавърската ти специалност не ти допада трябва да караш н-то висше.

П.С. Видях че си пислб за САЩ. Там не знам как са нещата. Постът ми беше за БГ.

doomkillerr
12-03-2009, 17:40
И аз съм мислил за брак и деца, но точно сега не му е времето... :? Имам да постигна още няколко цели преди този момент, но ще гледам се ориентирам в "картинката" преди да навърша 30 години... :)

amk933
12-03-2009, 19:22
^krem4et0, themusicinme, мерси!

Кремче, няма да уча в България, защото не уча в българско училище, не съм учил български от много години и български не ми е майчин език. Сигурно и грешки правя докато пиша, ама поне не си ги виждам. 8-)

За Америка говорех. Аз си знаех в кой университет искам да уча. Попитах, разучих и разбрах. Та целта ми е да изкарам един бакалавър Политика, Етика и Икономика (това е една специалност и се учи 4 години). После ще кандидатствам в за два магистратури, но трябва да ме приемат в двата факултета по отделно, за да ме допуснат. Ако ме допуснат все пак, ще трябва да уча магистратура не 3, ами 4 години, защото според американските стандарти това е нормалното за двете магистратури. Една искам да ми е бизнес администрация, а другата право. След като завърша двете магистратури, ако искам да специализирам Бизнес, Корпоративно и Финансово право, трябва да запиша LL.M., което трае една година. До тук - 9 години. Ако искам докторантура в университета, който ми е мечта, трябва след като изкарам LL.M. факултетът да ме покани. Докторантурата трае още 4 години. Но ми казаха, че, ако искам да съм финансов адвокат, най-много пари и най-смислено за мен ще е да уча до LL.M. включително. След това е, ако искам да ставам професор по юридическите науки. В Америка всъщност правото е 7 години, ако няма да караш двойна магистратура - 4 бакалавър и 3 магистратура. Магистратурата обаче специално в правото в най-добрите университети е докторантура. След нея имаш LL.M., което е специализация и след това имаш S.J.D., което е доктор на целите юридически науки. ;)

Иначе аз не искам да карам 9-те години наведнъж, но родителите ме карат, ако ще са 9, то да се махат по-бързо. Обаче, са много парите, а аз не искам да ги притеснявам. Те викат, че не било моя работа и, че щом са казали, че може, значи може. Те се притесняват, че ще се побъркам от 9 години, 2 магистратури и една специализация. :lol:

Иначе в Америка, ако си доктор или LL.M. специално в правото говоря, заплащането е с до 40% повече. Абе добре съм го намислил, ама да видим дали ще успея...С бакалавър Политика, Етика и Икономика, магистратури по Право и Бизнес Администрация, и специализация по Бизнес Право в Америка ще си избия средствата за по-малко от година, ама пусто да ме приемат и да го завърша... :o

krem4et0
12-03-2009, 21:58
На 24 съм с висше образование степен бакалавър в едно научно направление и второ висше със степен магистър в друго. Имам и 3-та се явява специалност по педагогика. Вече съм и с 1 година трудов стаж като учител. Паралелно с това имам над 5 годишна връзка, планове за деца, брак и всичко останало. Нито учението ми е страдало заради връзката нито съм пренебрегвала момчето си заради учене и дори заради работа (с изключение на няколко много напрегнати дни). Не казвам, че е лесно. Не казвам, че съм постигнала всичко, което съм искала и в личен, и в професионален план, но съм доволна от живота си...последните 5 години. И преди в обучението си съм била на високо ниво, учила съм сериозно и съм завършила със златен медал средното си образование (и висшето впрочем) :D . Но ако имах само това, не бих била доволна от живота си. Смисълът ми да ставам сутрин не е поредният образователен връх, който искам да постигна или поредната квалификация, която искам да имам. Това е ТОЙ. Никоя отлична бележка, никоя похвала, никоя диплома не ме е правила така щастлива, както ТОЙ. Не смятай, че двете неща са несъвместими. Напротив. За мен любовта е стимул. Кара ме да се чувствам силна, окрилена, щастлива амбицира ме и ме надъхва. Бих заменила всичките си дипломи само за 1 предложение за брак, само за 1 месец живот заедно, а бих ги изгорила, само за да имам дете от него. 17 години учене и то здраво е това. Майната им на всички хартийки, ако аз нямам до себе си човек, който да ме кара да летя, да се усмихвам и заради когото си струва да се събудя, няма да съм напълно щастлива дори и с всички дипломи на света. Да подчертая, че съм амбициозна и целеустремена. Просто има много по-важни неща в живота.

Бтв, за 1 учебна година като учител и малко обезщетения след това, си избих всички пари, даже и за учебници за висшето си образование. А тая магистратура беше по средно 800 лв на семестър. Да са ми живи и здрави мама и тати, че в условия на безработица и при двамата, успяха да съберат тия пари и не искаха и дума да издумам да си плащам магистратурата от заплатата.

amk933
12-03-2009, 22:09
^Зависи как разбираш живота. Мен нищо не ме прави по-щастлив от осъществените цели и силните амбиции. Да усещам успеха това е най-важното. Имам приятели, това е другото най-важно. Все някой ден ще се оженя. Но аз съм си точно кариерист. Искам да направя кариерата, бизнеса, името, да осигуря бъдещето и чак тогава е семейството. Искам да знам, че децата ми, че даже и децата на децата ми ще могат да живеят без притеснения и ще могат да се изучат. Искам да знам, че утре ще има какво да ядем и че, ако някой от семейството се разболее, ще мога да му дам най-доброто в света. Но аз преди 50г. не се виждам оженен с деца. Абсурд е за сега поне. :? Просто друго ме тегли, за друго ми пука повече.

Е в Америка цифрите са убийствени. Но, ако вляза, където искам за по-малко от година ще ги избия тия пари. :)

krem4et0
12-03-2009, 23:05
И аз така мислех преди 5 години (на 19). На 24 други неща са ми важни и други са ми приоритет. Просто срещнах човекът, който да ми покаже какво е истински ценното в живота. Радвам се на постиженията на труда си, искам да успея, да се развивам, но не на всяка цена. Защото по-хубаво от това да чувстваш любовта на човека до себе си няма. На базата на сравнението го разбрах. Асо не си изпитвал това...трудно би ме разбрал.

Spiridon
12-05-2009, 16:42
Напълно съгласен съм с Krem4et0, на една и съща възраст сме и за момента и моите приоритети в собствения ми живот напълно съвпадат с нейните. Мисля си, че с всяка изминала година мисленето на човек се променя и това е напълно естествено, тъй като човешкото развитие прогресира с напредването на възрастта...Проблема според мен в България е, че държавата поставя младите хора (и не само тях) в доста безперспективно настояще и бъдеще. Все по-небрежно и несериозно се гледа на въпроса с децата, всеки му е рано или няма добра финансова стабилност. Общо взето тъжна картинка в родината ни... :(

BlackWings
12-06-2009, 18:32
Личната ми преценка за себе си в момента е , че не съм достатъчно зряла , постоянна и отговорна.

amk933
12-07-2009, 19:20
И аз така мислех преди 5 години (на 19). На 24 други неща са ми важни и други са ми приоритет. Просто срещнах човекът, който да ми покаже какво е истински ценното в живота. Радвам се на постиженията на труда си, искам да успея, да се развивам, но не на всяка цена. Защото по-хубаво от това да чувстваш любовта на човека до себе си няма. На базата на сравнението го разбрах. Асо не си изпитвал това...трудно би ме разбрал.

Може и да си права...но мен други неща ме правят истински щастлив. Въпрос на приоритети. Аз не се виждам преди 45 годишна възраст с дете и семейство. Вижда ми се абсурдно. :)

Sham
12-07-2009, 21:39
^Моля те, само не си строй въздушни кули много високо, карай с малки крачки, окей? Притеснена съм за теб, програмирането обикновено не работи, защото не предвижда живия живот.

amk933
12-07-2009, 21:45
^Моля те, само не си строй въздушни кули много високо, карай с малки крачки, окей? Притеснена съм за теб, програмирането обикновено не работи, защото не предвижда живия живот.

Няма време за малки крачки - един живот живея. ;)

Нищо не програмирам, защото съм наясно с какво скорост обстоятелствата се променят. Въпросът е, че си имам цели и си знам пътя в живота. Знам какво къде и защо трябва да направя и да се случи. Надявам се да няма спънки! :)

BePoHuKa
12-08-2009, 03:11
Хмм.. мисля, че тук доста на място идва следното нещо, което учих в часа си по интернационален бизнес.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Maslow%27s_Hierarchy_of_Needs.svg/450px-Maslow%27s_Hierarchy_of_Needs.svg.png

Точно като учихме и обсъждахме тази пирамида, учителката разказа накратко своята история. Тя, точно като amk93, е била адски амбицирана! Имала е невероятни планове за себе си, щяла е да пренебрегне семейство и приятели за кариера. Минали годините и въпреки, че семейството и не я подкрепяло много, защото никоя крайност не е хубава, тя учила много и успяла. Постигнала голяма част от целите си, докато един ден не срещнала сегашният си съпруг. Тогава ни каза, че целия й свят се е преобърнал и целите й се сменили. Никога не си е помисляла, че това може да и се случи, но факт..


Та, мисълта ми е, че не се знае накъде ще те отвее вятъра. Много е хубаво човек да е амбициран, аз самата съм човек с амбиции. Не умея да губя, поради тази причина си скъсвам задника само и само да спечеля! Аз самата обаче не съм сигурна какво ще стане с мен след 5-10 години. Казала съм си, че няма да оставя амбицията да застане пред щастието ми. :) Точно защото веднъж се живее смятам да имам хора, които обичам и които ме обичат, а ако имам и най-малката възможност ще направя кариера, която ще ме подсигури. :) Не следвам пирамидата, но ... ще видим какво ще става. Успех и на амк93, аз съм сигурна, че ще стане нещо от него!

Sham
12-08-2009, 08:47
Твоите не са цели, а разграфен по години план. Не го приемай като лошо пожелание или съмнение в способностите ти, именно - един живот живееш, не знам на колко години си, но виждам, че плануваш да не го изживееш, което ще е тъжно. А от неосъществени амбиции яко пари под лъжичката. Успех!

//и пак си мисля, че като пораснеш, доста бързо ще отмениш мисия "Президент"

ПП: Пирамидата на Маслоу не се следва, това е просто 1 теория на мотивацията.

anichka12345678
12-08-2009, 16:20
Семейство, деца ... задомяване като цяло ?

Много хора днес отричат тези ангажименти ... сломени от трудните условия и непреклонимата реалност ...Тези неща са много важна крачка в живота .За сега нямам такива планове,но смятам след 3-4 години да се случи и в моя живот

amk933
12-08-2009, 18:41
ВеРоНиКа, мерси. :)

Твоите не са цели, а разграфен по години план. Не го приемай като лошо пожелание или съмнение в способностите ти, именно - един живот живееш, не знам на колко години си, но виждам, че плануваш да не го изживееш, което ще е тъжно. А от неосъществени амбиции яко пари под лъжичката. Успех!

//и пак си мисля, че като пораснеш, доста бързо ще отмениш мисия "Президент"

ПП: Пирамидата на Маслоу не се следва, това е просто 1 теория на мотивацията.

Плануваш да го изживееш е мноооого разтегливо понятие. Хипотетично, ако за един човек животът е купони и безхаберие, за друг е политика, кариера, бизнес, за трети семейство, приятели и т.н. Съответно и комбинации от 3-те. Аз съм отрасъл в семейството на политици, икономисти и писатели, приятелите ми са хора с много високи цели и някак си всички сме такива в моята среда. Аз не мога да си представя живота ми без да постигам целите си. Нямам нито една непостигната цел в живота си без значение с цената на какво съм го постигнал. Мен ме правят други неща щастлив и вярвам, даже съм сигурен, че, ако реша да се оженя след 45 така и ще стане. Единственото за което намирам време освен гоненето на мечтите са приятелите и семейството ми. Стига ми толкова. ;)