View Full Version : Кога порастваме? И чувствате ли се порастнали?
GreenFairy
08-05-2009, 10:29
Кога порастваме? Когато достигнем пълнолетие? Когато започнем сами да се издържаме? Когато заживеем самостоятелно? Когато имаме ясна представа за това какво искаме? Или просто момент в живота ни, в който осъзнаваме кои сме? Какво е вашето мнение?
RiseGirl
08-05-2009, 10:43
пълнолетието за мен е пълна формалност :)
човек пораства, когато вече сам осъзнава грешките си и се стреми да не ги повтаря.
когато стане отговорна и постоянна личност.
такива неща...
doomkillerr
08-05-2009, 10:58
пълнолетието за мен е пълна формалност :)
човек пораства, когато вече сам осъзнава грешките си и се стреми да не ги повтаря.
когато стане отговорна и постоянна личност.
такива неща...
Да така си е! Също човек може да се чувства вече пораснал, когато вземе (така да се каже) живота си в свой ръце... :)
KimBerLy1912
08-05-2009, 13:16
^Съгласявам се с по-горните изказвания...
По всичко личи,че аз скоро няма да порастна-все си викам леле аз как съм могла да направя тва,или онова ...и все в едни и същи грешки се хващам...
А може би и малко до усещане стоят нещата...и смятам,че човек би почувствал кога е порастнал достатъчно..
И все пак не забравяйте-човек се учи,докато е жив...
Затова май цял живот ще растем.... : )
YakUZa777
08-05-2009, 13:35
Пораснал си, когато започнеш да се оправяш сам според мен, пълнолетието не е признак, че си пораснал, в кофата има живи примери.
SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
08-06-2009, 05:11
Аз съм порастнал. Живея сам, работя и се издържам и си чистя 8-)
Чувствам се донакъде пораснала, тъй като вече 5 години уча в друг град и почти всеки ден аз си правя графика, аз си следя задълженията, аз си водя живота, макар и майкини да ме издържат. Приемам че ще съм наистина пораснала, когато стана студент и работя нещо, дори и да не се издържам напълно. Съзряването не се свежда до това да си пълнолетен, макар че в много страни в чужбина като навършат заветното 18 гонят децата си от вкъщи да си търсят работа и да се издържат сами. :)
Canis_Dirus
08-06-2009, 21:35
Живея сам, работя, уча више, пера, готвя, чистя.
Е па още съм млад бе. Не съм порастнал!
Не е ли тогава времето, когато вече Тате и Маме не играят толкова главна роля във филма, наречен живот. Когато с присмех си спомниш шамара, наказанието на гореспоменатите личности и си кажеш - "По дяволите, той/тя беше права..." (Ако си го изпитвал). Може би и когато усетиш по-голяма тежест върху плещите си... И т.н. и т.н..
Уредила съм си сама:
хубава квартира,където ще живея сама
пресрижна за мен работа
престижен университет
и сериозна връзка с прилично момче..
Само че не се чувствам пораснала, защото ми е много трудно да се справям с отговорностите. Винаги правя нещата в последният момент, не отивам на изпити, не се държа коректно с хората , не си преценям разходите, не се грижа за здравето си и тн.
Изобщо много мразя нещата които "трябва" да направя, като "трябва да отидеш в библиотеката до 5 да си врнеш книгите - иначе глоба", "трябва да станеш рано и да идеш на лекар" , "трябва да почнеш да учиш 1 месец предварително за изпита по малко, вместо в последния ден", дори и срещите с приятели мразя, когато са уговорени с дни напред и обикновено ги отлагам.
Не, още не се чувствам пораснала. Порастването не зависи от възрастта. Когато човек стане независим, плаща сметки и има доходи, тогава вече може да се каже че е порастнал.
хората не порастват,
просто остаряват
ShtrudeL
08-11-2009, 21:06
Когато започнеш да усещаш как живота започва да ти го начуква. (Извинявам се много за израза.)
Но приемам един човек за най-израстнал/порастнал едва когато създаде собствено семейство.
Лично аз обаче си се чувствам като дете и дори на 30 като стана пак ще се чувствам така.
miss_kiss181
08-19-2009, 15:26
Няма точна дефиниция според мен. Порастваш когато ти се наложи, поне при мен беше така.
Няма точна дефиниция според мен. Порастваш когато ти се наложи, поне при мен беше така.На всички ни се налага рано или късно-и точно времето пречи да се даде точна дефиниция.
OtherDimension
08-19-2009, 22:54
без да се правя на жален и да търся внимание, ще кажа само, че животът ме е накарал да израсна много по-бързо, отколкото е трябвало. това има своите плюсове и минуси
без да се правя на жален и да търся внимание, ще кажа само, че животът ме е накарал да израсна много по-бързо, отколкото е трябвало. това има своите плюсове и минуси
ако получавах по чаша бира за всеки който каже подобно нещо щях да съм мъртъв от алкохлно отавяне.
всеки така си мисли,дори и аз,но дали е вярно,това вече е въпроса.
Човек пораства тогава, когато осъзнае колко тежък е живота, когато му се наложи сам да се грижи за себе си, та гори и за останалите.Когато разбере, че трябва да поема отговорност за действията си и, че нищо не идва даром. Аз се грижа за себе си и за братовчедите си от много малка. Може да не съм на 30/40, но съм много по-пораснала от някой от хората на тази възраст. Издържам се сама ( работя, плащам си сметките, грижа се за 2 малки деца (не са мой) и тн.) Осъзнавам, колко труден е живота, знам какво искам от него и се боря за него. Личното ми мнение е, че едно хлапе като мен може да бъде по-пораснало от 1 мъж на 40 години (давам като пример 1 познат), който все още живее при майка си и е на нейна издръжка.
Няма точна дефиниция според мен. Порастваш когато ти се наложи, поне при мен беше така.
+1 :oops:
OtherDimension
08-21-2009, 20:14
без да се правя на жален и да търся внимание, ще кажа само, че животът ме е накарал да израсна много по-бързо, отколкото е трябвало. това има своите плюсове и минуси
ако получавах по чаша бира за всеки който каже подобно нещо щях да съм мъртъв от алкохлно отавяне.
всеки така си мисли,дори и аз,но дали е вярно,това вече е въпроса.
боли ме фара кой какво си мисли и измисля
не се правя на интересен
ти не си живял моя живот за да ми казваш истина ли е или не
ясно ли ти е?
Когато независиш от родителите си ! Когато можеш да се грижиш сам за себе си.
Наложи ми се да порасна, когато се отделих от родителите и приятелите си. Когато трябваше да свикна да живея с напълно непознати хора.
Когато за първи път в рамките на 4 дена трябваше да науча 120 теми.
Хубавото е, че вече свикнах и май пак се връщам към старото несериозно положение ... :)
cherinka
08-22-2009, 14:44
Зависи от коя страна на призмата го гледаш.
Онзи ден водих доста странен разговор с едно 12 годишно момиче, с което в последствие се разбра, че е на 12г.
Постоянно ми повтаряше "Какво е да си пораснал?" .. баш точно мен да пита.... без коментар...
Потоянно твърдеше, че иска да порасне и да стане голяма. Говори ми, че излизала с хора 3-4 години по-големи от нея, просто защото тези на нейната възраст били ДЕЦА и искали да си играят постоянно на народна топка, криеница, гоненица...
сърцето ми се късаше като я слушах...
просто седях и я слушах как се оплаква от Детския си 12 годишен живот и не можах да събера смелост да й споделя за цялата помия, която я очаква след време... седях и повтарях радвай си се на годинките, разцъквай си с приятелчетата, слушай си мама и тате и не ти трябва да порасваш.
Аз не искам никога, никога, никога да порасвам!
вижда ми се страшно
:(
DollLyyY
08-22-2009, 23:47
Да , чувствам се порастнала , поради много причини.. пълнолетието не играе важна роля :)
montana6
08-27-2009, 23:55
Порасваш, когато сам можеш да прецениш кое е добре за теб и можеш да взимаш сам (без ничия помощ) решения за бъдещето си. Също така, когато можеш да поемаш отговорност и да поемаш последствията. Накратко - порасналият човек има чест и достойнство.
DirtyIce
10-13-2010, 13:54
Ми станах голяма,даже работя,ама пак се чувствам като на 16-17 и ми е добре.Взимам сама решенията за себе си и си живея живота,както на мен си ми е добре.Изобщо не искам да съм като възрастните,които постояно се терзаят за семеен бюджет и как да се справят с децата си.
А това за родителите не е вярно. Ти можеш да живееш с тях и пак да си порастнал, пак да си зрял и да вземаш собствени решения отговорно. Пълнолетието също не играе роля. Не може днес да си станал на 18 и точно в тоя ден вече да се чувстваш "осъзнал". Понякога се налага да порастнеш, когато се сблъскваш с трудностите на живота, а понякога този етап идва по-късно. Аз лично не знам доколко съм порастнала, не съм сигурна и колко отговорна съм, защото имам навика много да се нахъсвам и почти веднага да зарязвам това, с което съм се захванала... мисленето ми понякога е детинско, понякога чак се чудя на мъдростите си :) абе в нещо като преход съм още :oops:
ShtrudeL
10-15-2010, 15:10
Не се чувствам порастнало и не искам да порастна..
minus273dot15
10-16-2010, 01:00
"Кога порастваме?" е забавно въпросче. Обаче повечето отговори са от дузпа в тъч.
човек пораства, когато вече сам осъзнава грешките си и се стреми да не ги повтаря.
О, моля ти се... Значи племенника е на 4(може и 5 да е направил, нещо ми се губи от фронта напоследък) и вече е порастнал. Нека дадем за пример негова фрапираща грешка - решава да рисува. По сестричката си, с перманентен маркер(химически, за маркиране при рязане на метални повърхности). Около две минути по-късно той осъзнава, че е допуснал брутална грешка, защото няма шанс да скрие творението си, преди майка му да го види(понеже вуйчо му, т.е. аз, се пръска от смях на картинката и тя ускорява по посока звука). Разбира се, на един по-късен етап, вуйчо му се опитва да го светне, чрез даване на нагледен пример, как да използва гримовете на майка си, върху сестра си. Идеята беше, че се махат по-лесно и няма да бъдем засечени. И се почна. Sad face. Happy face. Scary face. Племенничката взе демидж. Тъкмо започнах да задобрявам и се появи сестра ми. Демек - майката на тестовият ми обект. Грубо. Аз не осъзнах грешката си(трябваше да играя театри колко виновен се чувствам ли? е, не - на мен ми беше забавно...), та вече съм banned от сестра ми. Оказва се, че племенника е порастнал, а аз - не. Хм.
Пораснал си, когато започнеш да се оправяш сам според мен, пълнолетието не е признак
Да! Днес се събудих. Първо установих, че нямам цигари. Разбира се, това е проблем, който трябва да се отстрани моментално. Хванах телефона, два пъти зелената слушалка:
"Абе ей, аз докога ще те чакам за това кафе?"
"Какво кафе?!?" - стреснат женски глас
"Айде не ми се оправдавай, ами идвай към вкъщи..."
"Ама аз сега..." - опитва се да протестира тя
"Само няя ми са оправдаваш. За наказание мини през магазина и ми вземи цигари. И сладки за кафето, че ги изядох вече..." - довършвам аз.
Бип. Червена слушалка. Естествено, сладките ги изядох още снощи, но защо да изпадам в такива подробности? Двадесет минути по-късно имах цигари и сладки. Кафе нямаше, затова последователно примамих гостенката си, а после я заключих в кухнята и не я пуснах, докато не направи кафе и не го помирисах през ключалката. Като на онази древна реклама. Междувременно си изрязах ноктите на краката, че вече 45-ти номер обувки ми стягаха(а нося 44-ти, год дем ит Кольо!). С керпиденчето, набързо. Щрак, щрак, щрак. Много добре ми се получи :)
И сега ако кажеш, че не се оправям сам - не знам... то излиза, че съм порастнал без да се усетя? Едва ли.
Не е ли тогава времето, когато вече Тате и Маме не играят толкова главна роля във филма, наречен живот.
Тате и Мама играят точно толкова роля в живота на всеки, колкото бъдат допуснати. Родителите са един скрит коз в ръкава. Дали ще се пробваш да го извадиш от там и да цакаш в някоя ситуация си зависи само и единствено от теб. А дали ще го правиш на всяка ръка... ами - пак. Понякога е наложително, понякога продиктувано от мързел. Или пък нещо съвсем различно. Но изобщо не е гаранция за това дали си порастнал или не.
Когато си независим/а.
Независимост - такъв филм не се прожектира. Винаги зависиш от нещо. Малчо не си е взел успокоителните днес, дошъл ти е на гости. Случайно съдбата ви подрежда в една иронична линия на смъртта - Малчо, ти, хладилника ти. Мi casa es su casa(бяга ми превода на "хладилник", а на руски, английски или немски израза звучи тъпо. Ще ме з`винявате...). В следващият момент сто и петдесет килограма живо тегло е тръгнало на таран към теб, мислейки си, че твоят хладилник е и негов хладилник. Да, примера е семпъл, но онагледява как зависиш от заобикалящата те среда.
Когато човек стане независим, плаща сметки и има доходи, тогава вече може да се каже че е порастнал.
Мммм... не точно. Плащането на сметки и имането на доходи те прави до известна степен финансово независим. Това, че си финансово независим, съвсем не означава, че си порастнал.
Накратко - порасналият човек има чест и достойнство.
Това са пътници. В светът на порастналите няма чест и достойнство. Там важи законът на джунглата. Естествено, никога не пречи да си малко лицемер и да заблуждаваш останалите в стадото с празни приказки.
Когато започнеш да усещаш как живота започва да ти го начуква. (Извинявам се много за израза.)
Но приемам един човек за най-израстнал/порастнал едва когато създаде собствено семейство.
Ето. Да те мачка животът и да порастнеш са безкрайно различни неща. И изобщо не са свързани. Можеш да порастнеш без да те мачка живота, както и да те мачка живота и никога да не порастнеш.
А създаването на собствено семейство пък... как ти помага да порастнеш? Защото сестра ми е пропуснала. Мъжът й - също. Скандали от типа на "Той ме дръпна за плитката, а аз го наплюх" биха били изключително забавни, ако не бяха на по 30 години и не ми бяха роднини. И не завършваха с хвърчащи през прозореца багажи. Не, че не е очарователно да наблюдаваш полета на саковете или да се опитваш да отговориш на племенника си "Защо багажите на татко хвърчат през терасата, а той си отива през вратата...". О, не ме разбирайте погрешно. Но това не са пораснали хора. Просто големи деца, които си имат малки деца.
хората не порастват,
просто остаряват
Ето ви го и най-точният отговор ;-)
EarthShaker
10-16-2010, 14:15
хората порастват, когато остареят.. и то не всички
melinnna88
11-06-2010, 04:24
Зависи от човека някои порастват рано докато други си остават деца за цял живот.
aneliarankova
11-29-2010, 08:55
Възрастта не е определящ фактор за порастването. Аз не искам никога да пораствам, защото проблемите на порасналите хора никак не са приятни и доста се различават от безгрижните младежки години.
Порастваме когато можеби става самостоятелни.. и почваме да гледаме реалноста от друга гледна точка :)
RoSKo0o0
01-01-2011, 12:33
Мхм, порастнах :) Наистина, за да си зрял човек, не трябва някакви години да те ограничават в това. От една страна се радвам, но от друга не :>
Всеки втори от 15-18 мисли че е пораснал , но зрялост се добива след 20+ години.От 17-19 се оформя характера..
doggy9302
10-23-2011, 19:37
Порастваме тогава когато вече осъзнаваме какво е да те боли,какво е щастието,любовта,семейство то,парите и се сблъскваме с реалността. Не мисля че цифрите правят човека човек!!! Парите са за да оцелеем,така че те не ни правят хора те ни подържат физически силни без значение кой вади хляба!! Не това е смела постъпка която рано или късно почуква на всеки вратата този момент ни прави по-порастнали но не и възрастни. Това е най-доброто за всеки човек не е задължително да знаеш кво искаш и да спреш да се забавляваш.. така че безотговорността граничи с отговорността !!
Кога порастваме? Когато достигнем пълнолетие? Когато започнем сами да се издържаме? Когато заживеем самостоятелно?
Формално всеки човек би трябвало да може да се оправя сам след определена възраст. За почти целия свят това е 18. Това разбира се съвсем не е точно. Много са способни и се грижат не само за себе си и на 15, други и на 23 пак са пълни лумпени които си нямат хал хабер за какво иде реч.
Да живеенето самостоятелно допринаса на това да "порастнеш" по-бързо или по-точно се научиш да се оправяш сам.
Кога обаче можеш да се почустваш остарял и е един от шокиращите факти, е че учителката на детето ти е по малка от теб с 3-4 години и това ти е голям отрезвителен шамар, че не си онова безгрижно дете/тийнейждър.
Когато имаме ясна представа за това какво искаме?
ъъъъ не, това да имаш представа какво искаш идва с времето. Това че знаеш какво искаш, дори и от рано също е хубаво, но не те прави "порастнал".
:_)
JungleJaguar
11-03-2011, 13:02
Това за 18 г е толкова изтъркано,че...
Както и да се издържаш сам,или да не живееш при родителите си и т.н.
Децата чакат с нетърпение да станат на 18 и си мислят,че вече разбират всичко в живота.А човек се учи,докато е жив.
Опита е много важен.
Има една много точна мисъл:
Живота започва от края на зоната на нашето удобство.
Без да си изял каруцата със сол не става.
Нали знаете-който трупа опит,трупа и печал.
Познавам хора,които са били цял живот задоволени от всичко и не са имали и 1 проблем никога и мога да кажа,че те са като децата.
Не са минали през лайната в живота.
А са на около 50 !
Трудностите в живота наистина взимат доста,но и ти дават доста.
Те са ценни уроци.
Пораснал си тогава,когато разбереш,че в живота най-ценните и скъпи неща са тези, които не са купени с пари.