PDA

View Full Version : Какво мислите за съжителството на семейни начала?



ragi
08-05-2009, 18:23
Та какво мислите? (http://kakvomislish.com/za-sujitelstvoto-na-semeini-nachala.htm)

Riot
08-05-2009, 18:47
Брак + Девствена булка !

YakUZa777
08-05-2009, 18:48
По - добре е от брака според мен, не е толкова обвързващо. Аз лично не мисля, да сключвам брак.

Obi4amMaikaTi
08-05-2009, 19:52
според мене тфа е нещо много сериозно ... и хората които мислят да гу предприемат .. би трябфало да фиждат бъдеще заедно...перспектифи за напред...който има намерение да жифее на семейни начела - успех :)

Obi4amMaikaTi
08-05-2009, 19:52
според мене тфа е нещо много сериозно ... и хората които мислят да гу предприемат .. би трябфало да фиждат бъдеще заедно...перспектифи за напред...който има намерение да жифее на семейни начела - успех :)

doomkillerr
08-05-2009, 20:57
Та какво мислите? (http://kakvomislish.com/za-sujitelstvoto-na-semeini-nachala.htm)

Ами за мен лично е малко странно да живееш с един човек цял живот и да не сключите брак?!?! Все едно сте само познати един вид и ако някой ден единя реши, че е сгрешил в избора си - просто си събира багажа и се изнася. Все пак в последно време "съжителството на семейни начала" се е превърнало в нещо като тенденция... Аз твърдоо вярвам в брака и един ден се надявам и аз да мина под "венчилото" :grin:

П.С. - Ама преди това трябва подходящата госпожа "doomkillerr" (булка) да си намеря... :D

shadow4e
08-05-2009, 21:34
На семеъни начала бих живяла, ако нямам дете, появи ли се детето, нещата се променят.

lLady_MooN_RaiN
08-06-2009, 10:29
Аз живея с моя приятел на семейни начала. Но за мен това е временно решение. Докато двамата станат напълно финансово самостоятелни, докатоучат и т.н. Смятам, че брака все още сие нужно нещо, поне заради статута, който дава.

cooool
08-06-2009, 10:49
Ако двама души се обичат, намирам за почти задължително да поживеят година две заедно преди да се омъжат, все пак като човек, сменил доста квартири и съквартиранти, трябва да се види дали има поносимост при живеенето заедно.

doomkillerr
08-06-2009, 10:56
Ако двама души се обичат, намирам за почти задължително да поживеят година две заедно преди да се омъжат, все пак като човек, сменил доста квартири и съквартиранти, трябва да се види дали има поносимост при живеенето заедно.

Разбира се, че е задължително да опознаеш дадения човек и да видите ще можете ли да се търпите, когато сте заедно дълго време (2-3 години). Иначе е малко трудно да "уцелиш" подходящия човек за теб в рамките на няколко месеца примерно и след като се ожените да се хванете за гушите... :D

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
08-06-2009, 10:56
Като временно решение да ... но реално е само обещание ... брака крепи сериозността на намеренията ... Да за съжителството с цел потвърждаване на обвързаността ... Не като трайно решение ...

Canis_Dirus
08-06-2009, 22:39
Разликата между живеенето на семейни начала и брака е един подпис.

Толкова ли е важен един подпис?

sh3_1s_7h3_0n3
08-07-2009, 03:37
Полезно нещо. :)
Така още по-добре опознаваш човека до себе си. Сблъскваш се с малките му 'вредни' навици, спорите за глупости, но това още повече ви сближава и взаимно правите сериозна крачка във взаимоотношенията ви. ;)

rubi
08-07-2009, 05:04
Ами според мен си е нещо абсолютно задължително!
Когато обичам някой искам да споделям всяка минута с него...тъпо е да се чакач да се оженим и чак тогава да живеем заедно....ами ако се окаже че не се понасяме....даже мисля че е добре един два месеца след като се разбере че нещата са сериозни да се заживее заедно...няма да се чудим къде да правим секс, а пък и по този начин ще се отървем от родителите...може би :)

cherinka
08-07-2009, 09:08
На семеъни начала бих живяла, ако нямам дете, появи ли се детето, нещата се променят.
Да!
И аз не искам детето ми да е извънбрачно.

Nam3less3
08-07-2009, 09:09
Разликата между живеенето на семейни начала и брака е един подпис.

Толкова ли е важен един подпис?Този подпис осигурява семейното им бъдеще и това на децата им.

cherinka
08-07-2009, 09:55
Разликата между живеенето на семейни начала и брака е един подпис.

Толкова ли е важен един подпис?Този подпис осигурява семейното им бъдеще и това на децата им.
подписа ти е много странен :-o

Canis_Dirus, до някаква степен си прав, ама някак си като , че ли е по-лесно след това да напуснеш половинката си като нямате брак.
...поне аз така го виждам

kalpazanka
08-08-2009, 13:50
Разликата между живеенето на семейни начала и брака е един подпис.

Толкова ли е важен един подпис?Този подпис осигурява семейното им бъдеще и това на децата им.
Искаш да кажеш, че ако се случи родителите да се разведат, 80-те лева издръжка за едно дете на месец му осигуряват бляскаво бъдеще?
Самата хартия /свидетелството за брак/ не е кой знае каква пречка, когато единият от съпрузите реши да си обере чукалата. А и наблюденията ми са, че обидите и отношението към извънбрачните деца и към децата на разведени родители са еднакви.

Nam3less3
08-08-2009, 14:04
Бракът и подписът осигуряват наследство, издръжа и други подобни неща на децата. Той гарантира тяхното материално осигуряване. Т.е. разликата е огромна.

kalpazanka
08-08-2009, 14:17
Бракът и подписът осигуряват наследство, издръжа и други подобни неща на децата. Той гарантира тяхното материално осигуряване. Т.е. разликата е огромна.
Пак те питам- в случаите, когато бащат плаща само 80 лв., какво по-напред може да му осигури с тази сума? Наследство ще получат при смъртта му, но нищо чудно да се наложи да го делят и с други деца /осиновени например от таткото при следващ брак или природени деца/. Да не говорим, че има начин да се замаскира придобитото от единия съпруг по верме на брака- пише го на лелята на дядото по не знам каква линия/.

Nam3less3
08-08-2009, 14:23
Бракът и подписът осигуряват наследство, издръжа и други подобни неща на децата. Той гарантира тяхното материално осигуряване. Т.е. разликата е огромна.
Пак те питам- в случаите, когато бащат плаща само 80 лв., какво по-напред може да му осигури с тази сума? Наследство ще получат при смъртта му, но нищо чудно да се наложи да го делят и с други деца /осиновени например от таткото при следващ брак или природени деца/. Да не говорим, че има начин да се замаскира придобитото от единия съпруг по верме на брака- пише го на лелята на дядото по не знам каква линия/.Има бащи, които плащат по няколкостотин лева. Абе зависи какви са родителите, но е необходим този подпис и договор, не случайно го има от много години. Това съжителство иначе е несериозно за мен.

amk933
08-08-2009, 21:45
Бракът и подписът осигуряват наследство, издръжа и други подобни неща на децата. Той гарантира тяхното материално осигуряване. Т.е. разликата е огромна.

Децата са осигурени с наследство и без брак... ;)

Зависи дали бащата ги е признал или не... Представи си, че всичко върви по вода, появява се детето в майката, живеят 7 месеца, на 8 жестоко се скарват и бащата си хваща багажа и изчезва преди то да се е родиило. И какво правим като няма брак?

Иначе аз съм ЗА брака, но със задължително подписан предбрачен договор, който в случай на развод отговаря на всички въпроси свързани с имещество и средства, за да не се точи делото 5 години. :-s

freziq
08-08-2009, 21:56
ооо какви са тези глупости дето говорите :-o
брака бил просто един подпис...
ти ако ще се жениш с мисълта, че детето ти ще получава повече детски, по-добре не го прави...
по-добре си живейте на семейни начела и когато някой иска да се изнесе е много по-лесно.
не става въпрос за съда и парите...става въпрос за детето...
хората се женят, защото се обичат, а не за да получават повече детски :shock:
не знам какво ви става на всички ...

разбира се, че първо живеете на ''семейни начела''.
това е един от най-трудните моменти в една връзка.
ако се справите с това няма да има проблеми и да се ожените.

amk933
08-08-2009, 22:16
Казусът е елементарен и се решава от съд ;)

Да и предвид факта, че едно дело в България бракоразводно трае по 5 години, представям си колко ще трае едно за признаване на бащинство. То бащата може и в чужбина да избяга до тогава. ;)

amk933
08-08-2009, 22:34
Няма какво да се запознавам с процедурата, защото на майка ми една приятелка се бори с цялата бюрокрация по същия този казус и в крайна сметка бащата отиде в чужбина и никой не го търси. Делото трая точно 5 години от 2003 до 2008 безрезултатно. Сега детето е без баща. Аз не ги говоря на изуст тези работи. ;)

Nam3less3
08-08-2009, 22:42
Аз лично благодарение на "подписа" получих цяло жилище и доста пари в брой, така че не си мислите, че не е важен.

amk933
08-08-2009, 22:43
Кофти ситуация, но ми е малко съмнителна, защото съм запознат с процедурата и ми се струва невъзможно, но допускам варианта някой умишлено да не си е свършил работата с/у определено заплащане.

И къде в чужбина е отишъл? Северна Корея?

Ми, че то по-корумпирана от съдебната система има ли? Маргините все са болни, делото се точи 100 години. Все някой подсъдим е болен. В България точно в МП всичко е възможно за платежоспособните. Заради това смятам, че бракът трябва при забременяване да съпътства семейството, за да няма после, ама то не е мое, не знам на кой е и т.н. Да не говорим, че съдът и да му го присъди детето, бащата май може да се откаже от него чрез държавен вестник. Ако съм в грешка, поправете ме.

rozova_lady
08-18-2009, 19:46
Аз лично нямам нищо против живеенето на семейни начала,ние сме така от близо 2 години и е много готино,но зависи от много неща дали ще си допаднете дали ще свикнете да бъдете заедно 7 от 24 или ще ви писне на втория ден и ще си съберете вещите и кой от къде дошъл :)

Wrathchild
08-19-2009, 11:32
Ако ще се сключва брак, според мен преди това съжителството на семейни начала е задължителен елемент.

miss_kiss181
08-19-2009, 15:33
Аз живея на семейни начала с приятеля си, но това е само докато завършиме ВУЗ и двамата. Не че сега ни пречи нещо да минем под венчило, но парите са проблем докато си студент. :D :D

Wrathchild
08-20-2009, 12:38
Кофти ситуация, но ми е малко съмнителна, защото съм запознат с процедурата и ми се струва невъзможно, но допускам варианта някой умишлено да не си е свършил работата с/у определено заплащане.

И къде в чужбина е отишъл? Северна Корея?

Ми, че то по-корумпирана от съдебната система има ли? Маргините все са болни, делото се точи 100 години. Все някой подсъдим е болен. В България точно в МП всичко е възможно за платежоспособните. Заради това смятам, че бракът трябва при забременяване да съпътства семейството, за да няма после, ама то не е мое, не знам на кой е и т.н. Да не говорим, че съдът и да му го присъди детето, бащата май може да се откаже от него чрез държавен вестник. Ако съм в грешка, поправете ме.Чрез държавен вестник не можеш да се откажеш от нищо. Мит и половина. За сменяне на имена и т.н. си има съд.
За детето - ако бащата го припознае, си се води негово. А може да се предяви съдебен иск, там вече се правят кръвни проби и на края пак се пише неговото име.

0u7l1n3
08-20-2009, 13:00
Става, но ако нямаме дете.

KiLLeR_InSTiNkT
08-20-2009, 23:50
На семейни начала бих живяла, ако нямам дете и все пак познавам човека до мен достатъчно, че да знам, че няма да се изпопребием взаимно...

Kostadin_682
08-25-2009, 22:20
Ами това е една голяма крачка, преди двойката да сключат брак, и тази крачка ги предразполага за напред 8-)

Jeuelle
08-25-2009, 22:56
На този етап съм твърдо против.
Задушавам се от мисълта.

krem4et0
10-11-2009, 16:05
На семеъни начала бих живяла, ако нямам дете, появи ли се детето, нещата се променят.

И аз смятам така! Решим ли да имам дете, бракът е задължителен. И не искам да съм бременна булка. В момента, в който спрем да се пазим, ще се оженим. Но дори и бебока да се забави, повече от 1-2 години не бих живяла с мъж без брак. Дори и да не вдигнем сватба, а просто подпис,аз искам да сме семейство в пълния смисъл на думата.

И всъщност не ми пука за юридическата страна на нещата-вече има брачен договор за регулиране на финансовите отношения. При мен става въпрос за принадлежност. Искам да знам, че той ми принадлежи, че аз му принадлежа, че принадлежим на нашето общо семейство. Искам да заявя пред себе си, пред него и пред близките ни, че аз и той вече ставаме ние. Искам да бъда не жена му, приятелката или гаджето му, а съпругата му...Съвместното съжителство за мен е задължителен елемент преди брака, но преходен.

mimeto987
10-14-2009, 12:40
В момента живеем така с приятеля ми,добре ми е.На мнение съм че един подпис не променя нещата,ако двама души се обичат,ще продължат да се обичат със или без него.

MakeMeLaugh
10-14-2009, 13:21
Ако ще се сключва брак, според мен преди това съжителството на семейни начала е задължителен елемент.
+1

За да няма после неприятни изненади

Vain
10-27-2009, 20:29
Доста сериозна степка, която може да укрепи или провали връзката. Но също така е необходима и полезна. Точно това е етапът от връзката, когато се разкривате напълно пред половинката. В процеса на съвместния живот изпъкват всички незабелязвани едостатъци, малки навици, изкарващи другия от кожата му. Тогава се формират и общите навици. И ако след този етап връзката устои, може да се помисли за нещо по-сериозно.

slaveto1989
10-28-2009, 00:42
Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

Belair
10-28-2009, 15:11
Определено съм за брака.Това съжителството на семейни начала никак не ми мяза на нормално семейство

themusicinme
10-29-2009, 08:48
Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

Взе ми думите от устата :) Леле имаш мн готин аватар :)

Rofl4e
10-29-2009, 11:33
бих живяла на семейни начела около 1-2 год. , и ако решим ,че наистина сме един за друг ще има и сватба :)

slaveto1989
10-29-2009, 17:20
Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

Взе ми думите от устата :) Леле имаш мн готин аватар :)Мерси :)

DevilWish
10-29-2009, 18:43
Лично аз бих излезнала да живея заедно с приятелят си, когато съм сигурна, че той е човека за мен, човека, с който искам да прекарам целият си живот.Но на семейни начела ще е само, докато нямаме финансовата възможност за нормално жилище (а не под наем например), хубава работа и възможност за организиране на една свадба.След свадбата вече идват и децата.Но за деца преди свадбата не може и дума да става ;)

iiirish
12-02-2009, 15:45
Да не се повтарям с по горните постове, но съжителството на семейни начала си е просто задължително. Само че аз не си поставям граници, че ще живеем така година или две и после задължително трябва да вдигнем сватба. Аз мога да живея с половинката си и 10 години ако поискам и ако така се чувствам добре. Всъщност дори не съм сигурна, че искам да се омъжа някой ден. Може би когато решим да имаме дете, ще минем една визита през гражданското ;) Но засега ми е добре така и не смятам, че има значение дали сте живели 1 години заедно или 5. Пък и колкото повече, толкова по-добре. Нито бракът, нито децата, ще избягат.

LuCiFersAngeL
12-03-2009, 14:37
Доста добро начало според мен :) Чакам да завърша и смятам с приятеля ми да пробваме да поживеем заедно пък да видим какво ще излезе. За брак и деца има време :)

Shia
12-03-2009, 16:19
Бих заживяла на семейни начала,ако съм сигурна в стъпката си и искам да бъда самостоятелна,а не той или аз да си спим по къщите с майката и бащата,защото е малко неудобно.
Ще се опознаем още повече,защото си е друго да споделяте една къща,а не да се виждате,когато излизате и ако същителството ми хареса,сериозен е и се чувствам готова за брак ще се омъжа,но,ако не провърви поне ще знам,че съм опитала,а не веднага да съм се хвърлила в мътни води.

TheBeliever
12-27-2009, 12:58
Сега живея на семейни начала с приятеля си и с две ръце подкрепям предходните мнения - това е задължителна стъпка във взаимоотношенията между двама души със сериозни намерения. И под сериозни намерения нямам предвид брак.

За мен бракът е формалност. Аз не приемам, че един подпис/церемония могат да свидетелстват за нечии чувства и/или намерения. Вярно е, че улеснява значително нещата от юридическа и финансова гледна точка при евентуална раздяла или дете, но само толкова. Пък и ако сключвате брак с цел да ви е по-леко при раздялата, защо да си правите труда?

За тези, които казват, че ще сключат брак, за е по-трудно на партньора да ги напусне: Вие бихте ли искали някой да е с вас по задължение, без чувства, просто защото не му се минава през цялата бумащина с развода? Аз не. Ако не иска да е с мен - прав му път. Няма смисъл и двамата да се тормозим с една нефункционираща връзка.

П.П Надявам се, че не съм се отклонила прекалено от темата.

Chiana
01-04-2010, 22:47
Съжителството на семейни начала е хубав начин да се разбере дали тези двама души ще могат да имат здрав брак, дали ще се понасят и ще могат да живеят заедно. За мен това е дори по-трудна стъпка от брака. Бракът - когато се спестят парите за сватбата.

Linns
01-08-2010, 12:36
Като начало става, за да се опознаят двама души и да разберат дали наистина могат да бъдат заедно ..

finallyfound
01-11-2010, 09:10
Ами аз съм За такова съжителство ..сега живеем така с моето гадже и да ви кажа отговорно е но когато има компромиси всичко върви добре :)

iiirish
10-14-2010, 20:35
Ако имаш сериозни намерения към половинката си, най-доброто решение е съжителството на семейни начала, може да си живеете така 2,5 или 10 години докато решите, че сте наистина един за друг. Аз съм живяла на семейни начала и истината е, че тогава когато ви подеме ежедневието и ритуната излизат мноого кусури и кирливи ризи, важното е да ги видиш какви са и дали можеш да ги приемеш така, че да сключиш брак с този човек и да създадете здраво семейство. Аз не можах... :? Но беше полезна стъпка, и ако след време отново се появи човекът с главно "ч" ще се реша отново на подобно съжителство, защото в днешно време то показва много.

ladykeisy
10-14-2010, 22:48
Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

А от противоположна гледна точка е съвсем различно. Би ли започнал/а нещо, с мисълта, че то ще свърши и знаеш, че ще ти изгуби години от живота?! Да не говорим, че ако имаш дете и се разделите, къде отива то? Ако е малко и отиде при майката, а мъжа е кретен и не плаща нищо за това дете, въпреки, че е негово?! Майката сама ще се мъчи, а мъжа ще направи следващата жена майка. Аз съм "ЗА" брака. Двама души щом се обичат и си представят бъдещето заедно, трябва да си дадат сигурност. Брака дава тази сигурност.

krem4et0
10-15-2010, 15:28
Ако имаш сериозни намерения към половинката си, най-доброто решение е съжителството на семейни начала, може да си живеете така 2,5 или 10 години докато решите, че сте наистина един за друг. Аз съм живяла на семейни начала и истината е, че тогава когато ви подеме ежедневието и ритуната излизат мноого кусури и кирливи ризи, важното е да ги видиш какви са и дали можеш да ги приемеш така, че да сключиш брак с този човек и да създадете здраво семейство. Аз не можах... :? Но беше полезна стъпка, и ако след време отново се появи човекът с главно "ч" ще се реша отново на подобно съжителство, защото в днешно време то показва много.
Ужасно съжалявам за случилото се. Мислех, че ти имаш стабилна и готина връзка, която ще се развие, а не че ще се прекрати.

Вече живея на семейни начала с половинката си. Около 3 месеца вече е така. Живеем съвсем сами, издържаме се съвсем сами - от тока, водата до дрехите и храната и изобщо сме си напълно самостоятелни. Не, че родителите ни не дават по някое яйце или домати от вилата, но основната тежест си е за нас. И смея да кажа, че се чувстваме ок и се справяме добре. Аз лично се чувствам много по-щастлива, сигурна, обичана и всичко ми е много хубаво и естествено. Само първите 2 седмици беше леко странно положението, но сега ми се струва, че сме така от години.
Но все пак аз си оставам на позиция, че това е нещо временно. Не, че подписът би променил нещо. На следващия ден пак ще е същото, но аз все още си държа за брака и искам това да ми се случи и на мен...след време. От друга страна той смята, че подобна промяна не ни е нужна и така ни е супер добре и сме щастливи. Не, че не съм щастлива, но просто искам все още да съм негова съпруга и той мой съпруг.

ladykeisy, за жалост бракът нищо не гарантира. А с новите промени в семейни кодекс - още по-зле. Гаранция за любов и щастие никой няма да ни даде. Аз лично съм готова на секундата да се омъжа за него, но той не смята, че това ни е нужно и го счита за маловажно. Разминаваме се в настроенията си за брака...за сега.

kalpazanka
10-16-2010, 09:44
Да не говорим, че ако имаш дете и се разделите, къде отива то?
Както си написала, отива при майката в голяма част от случаите.

а мъжа е кретен и не плаща нищо за това дете, въпреки, че е негово?!
Много ми е интересно как се заблуждаваш, че с 60 лв месечна издръжка ще цъфнеш и вържеш... Ако взима хилядарка и нагоре, а се осигурява законово на 240 лв, да речем, с тия 60 лв какво по-напред ще купиш на детето?

Двама души щом се обичат и си представят бъдещето заедно, трябва да си дадат сигурност. Брака дава тази сигурност.
Ако е хитряга- имотите са на името на родителите му и на хартия няма собствени доходи, ми е интересно откъде ще дойде тази сигурност? Не подценявай мъжката част от човечеството. Изобретателни са. ;)

krem4et0
10-16-2010, 09:53
Да не говорим, че всеки от съпрузите вече може да разпродаде общото имущество без знанието и съгласието на половинката си...Това направо е простотия!

kalpazanka
10-16-2010, 10:31
Да не говорим, че всеки от съпрузите вече може да разпродаде общото имущество без знанието и съгласието на половинката си...Това направо е простотия!
Това по новата поправка ли?! :shock:

krem4et0
10-16-2010, 10:52
Да. Не знам дали е прието. Мисля, че мина на първо четене, но е просто отвратително! И други промени мисля, че ще има, но тази е най-фрапиращата. Общо взето идеята е да направят предбрачния договор задължителен. То като знаеш, че мъжа/жена ти може да профука всичко, нормално е да искаш да се защитиш.

П.С. Сега погледнах - брачния договор май ще е задължителен, а и ще регламентират фактическото съжителство.

puppynka
02-01-2011, 10:49
От 4 години съм с приятеля ми и вече от 5 месеца живеем заедно. Думата брак не ми пречи, нито мисля, че е необходимост, лично аз не смятам скоро да се омъжвам от финансова гледна точка, а и още сме в началото на семейния ни живот. Но занапред не го изключвам като възможност. И не смятам, че с брак или без, би имало голяма разлика.

NomNomNom
02-05-2011, 14:02
Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.

munki
02-15-2011, 13:18
[quote="krem4et0"]Ако имаш сериозни намерения към половинката си, най-доброто решение е съжителството на семейни начала, може да си живеете така 2,5 или 10 години докато решите, че сте наистина един за друг. Аз съм живяла на семейни начала и истината е, че тогава когато ви подеме ежедневието и ритуната излизат мноого кусури и кирливи ризи, важното е да ги видиш какви са и дали можеш да ги приемеш така, че да сключиш брак с този човек и да създадете здраво семейство. [quote="krem4et0"]

Абсолютно си права! С моята половинка живеем заедно вече 7 години и го опознах в светлина, която преди не съм го виждала. Карали сме се, викали сме си, но слава Богу, още сме заедно. Съжителството преди брака е като тест за поносимост.

Jeuelle
02-15-2011, 13:46
Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.


майко мила ...

Lestat357
02-15-2011, 14:04
Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.


майко мила ...

Cuddly? [извинявам сe, ако греша, възможно е;]

По темата: твърдо подкрепям. При наличието на дете обаче – не! Може и да не гарантира всичко бракът (разбира се), но в случай на раздяла или смърт на единият от родителите, е добра предпоставка за по-благоприятни последици. По време на самият брак също: детска градина, училище, екскурзии в чужбина и т.н. По-лаконичният вариант на мнението ми, гледам че по-нагоре сте обсъждали и по-конкретно, може да редактирам допълнително.

Jeuelle
02-17-2011, 00:33
Какво , за Бога е Cuddly? :-o

Kamelliq
02-17-2011, 06:43
Не е за всеки, ама е готино :)

holdema
02-20-2011, 15:42
6 години с приятелката ми се разбирахме перфектно.След това започнахме да живеем на семейни начала и след 1 година съвместно съжителство се разделихме :(

SemperArdens
02-20-2011, 18:02
Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.


майко мила ...

:shock: :lol: ти да си мислиш, че имаш 'връзка', и че половинката ти споделя чувствата ти, а той/тя най-спокойно да заяви, че си внушаваш, а тя е неспособна да обича. и въпреки всичко, защо пък да не се оженим <3333333 хахахахахахахаха

GregoryHouse
02-20-2011, 18:36
Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.


майко мила ...

:shock: :lol: ти да си мислиш, че имаш 'връзка', и че половинката ти споделя чувствата ти, а той/тя най-спокойно да заяви, че си внушаваш, а тя е неспособна да обича. и въпреки всичко, защо пък да не се оженим <3333333 хахахахахахахаха

Поне си знае истината, а не си е забила главата като щраус в земята.
Представа колко от браковете свършват с раздяла да имаш? Чек ит аут.

Ontopic: На семейни начала е добре. Поне за мен. Аз деца не планувам в близко, пък даже и далечно бъдеще. Като ни писне и да се изнася. Чиста работа.

Tennnnn
02-20-2011, 18:53
Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.
Твоя трябва да е голям жалкар , ако знае и приеме това което мислиш за него :Д.
ПП:За да мислиш по този въпрос трябва да имаш някои неща в предвид , едно от тях е да знаеш че вече личното не е толкова лично , и трябва да се съобразяваш с другия :) .

SemperArdens
02-20-2011, 19:10
Бих сключила брак с моя , защото ми е като кученце. Разбираме се , имаме общи интереси . Той винаги си е внушавал, че ме обича. Ако бях способна, сигурно и аз щях да го обичам.
Все още не живеем на семейни начала, не се издържаме изцяло сами . Ако ни приемат в една и съща държава/град, тогава ще сме заедно. А до тогава предпочитам да спестявам пари за издръжка, от колкото да се правя на интересна и да се изнасям от нас.


майко мила ...

:shock: :lol: ти да си мислиш, че имаш 'връзка', и че половинката ти споделя чувствата ти, а той/тя най-спокойно да заяви, че си внушаваш, а тя е неспособна да обича. и въпреки всичко, защо пък да не се оженим <3333333 хахахахахахахаха

Поне си знае истината, а не си е забила главата като щраус в земята.
Представа колко от браковете свършват с раздяла да имаш? Чек ит аут.

от кога да имаш чувства към някой е забиване на главата в земята? по-добре да каже на момчето кво мисли всъщност и да не му губи времето. и да - имам представа, даже техният ще бъде такъв хаха

GregoryHouse
02-20-2011, 22:46
Забиване на главата в земята е да се самонавиваш, че имаш чувства към някой. Това е което правят повече от половината хора... просто не ми се води тази дискусия за Н на брой път. Предпочитам, да имам връзка в която си знаем и 2мата къде сме, и как реално стоят нещата отколкото да съм във филма.

NomNomNom
02-20-2011, 23:20
Добре, ще се опитам да не се изразявам толкова грубо.
Имах в предвид , че любов е субективно понятие и повечето хора сами не си го дефинират за себе си . Заради това не го използвам , пък и твърде висока стойност му се придава, циник съм и няма да продължавам.
Т.нар. съжителство по любов не винаги трае дълго в днешно време. Познавам много хора, които се шашкат от факта, че гаджето им ходи до тоалетната , има косми, когато не ги бръсне, сутрин е подута , той понякога не мирише толкова добре, колкото след баня и т.н.
С приятеля ми нямаме такива проблеми. Знам, че той се кефи на шимейл порно, знам и защо, заедно го открихме. Знам, че има некрофилски фантазии, знам и защо. Знам, че имаше проблеми с навиците за къпане и бръснене, проблеми тип - ама аз не видях, че е мръсна блузата ( а тя цялата на петна и така си се явяваше в училище ) . На мен, лично, не ми пречеше, ама неговото самочувствие значително се вдигна след като започна да се облича като човек, от когото се интересуват родителите му (техните са били заети с голямата му сестра ) .
Спомням си го в осми клас, когато зъбите му бяха нон-стоп ярко жълти.
Пак беше сладурче.
А аз бях една разпасана девойка, която излизаше с 20г. тъпанар , който не можеше да стъпи и на малкото пръстче на моя умник.
След 2-3г. вече бях достатъчно настоятелна и след 2 минути дърпане на врата му надолу ( той е много по-висок от мен ) - той склони да ме целуне. И така започна всичко, за което съм благодарна.

За мен е направо съкровище. Никога не ми е повишил тон, никога не ми е отказал нещо, когато съм у тях съм глезена като принцеса .
Както и да изглеждам - с разтекъл се грим , напълняла със 7кг - той не спира да ми повтаря колко съм красива .

Имаме еднакви интереси относно следване, съвместен живот.

Както казах, не мога да кажа, че го обичам .
Но само той безусловно ме подкрепя , помага ми каквото и да стане, слуша ме даже когато критикувам родителите и роднините му ( които се държат несправедливо с него ) .
Даже родителите ми не го правят.
Той и баба ми единствено замаскират толкова добре инстинкта си за самосъхранение, че даже гаден атеист като мен може да се заблуди, че я има т.нар. обич.

В сексуално отношение - на периоди сме, ту е бурно, ту го няма , но това няма значение. И сме свободни , макар, че никой няма време за секс, какво остава за секс с други хора.

Имала съм достатъчно връзки, поглед над чужди такива, познаваме се с човечето ми достатъчно добре , достатъчно време сме прекарали заедно къде ли не , че да преценя, че мога да разчитам на него, че е сериозен и отговорен човек.
Съвместното ни съжителство няма да се различава много от това, което е в момента.


Надявам се сега да не изглежда фрапантно, опитах се да го представя малко по-меко .

И д-р Хаус , един от малкото хора си , който някога е показал различно от негативизъм по отношение на мое мнение.
Почувствах се малко по-добре от това, мерси.

SemperArdens
02-21-2011, 01:09
Забиване на главата в земята е да се самонавиваш, че имаш чувства към някой. Това е което правят повече от половината хора... просто не ми се води тази дискусия за Н на брой път. Предпочитам, да имам връзка в която си знаем и 2мата къде сме, и как реално стоят нещата отколкото да съм във филма.

това самонавиване по-скоро го има при разни недорасли дечица, при които 'връзките' траят от порядъка на месец максимум. един зрял човек минал този период, не виждам какво има да се самонавива - или върви с дадения човек или не.


Добре, ще се опитам да не се изразявам толкова грубо.
Имах в предвид , че любов е субективно понятие и повечето хора сами не си го дефинират за себе си . Заради това не го използвам , пък и твърде висока стойност му се придава, циник съм и няма да продължавам.
Т.нар. съжителство по любов не винаги трае дълго в днешно време. Познавам много хора, които се шашкат от факта, че гаджето им ходи до тоалетната , има косми, когато не ги бръсне, сутрин е подута , той понякога не мирише толкова добре, колкото след баня и т.н.

това е вярно и не го отричам. да се виждаш с някого за 1-2 часа на ден е едно, да ставате и лягате заедно е съвсем друго, и там не всичко е розово.


За мен е направо съкровище. Никога не ми е повишил тон, никога не ми е отказал нещо, когато съм у тях съм глезена като принцеса .
Както и да изглеждам - с разтекъл се грим , напълняла със 7кг - той не спира да ми повтаря колко съм красива.

Както казах, не мога да кажа, че го обичам .
Но само той безусловно ме подкрепя , помага ми каквото и да стане, слуша ме даже когато критикувам родителите и роднините му ( които се държат несправедливо с него ) .
Даже родителите ми не го правят.

ами не знам какви ТОЧНО са ви отношенията, не се обиждай, но отстрани казано по този начин изглежда сякаш си се качила на главата му и си правиш квото си искаш, ма той нали е влюбен е готов да застане винаги с/у техните заради теб. в резултат - ти си щастлива и го смяташ за съкровище, и как няма - той се държи като послушно кученце.
един ден може да му изневериш, тъй като ти реално няколко пъти каза, че нямаш чувства към него и не можеш да кажеш, че го обичаш - и каква ще бъде неговата реакция, ако въобще разбере? пак ще ти прости.
ама ти не си виновна. явно той се чувства добре да е в тази роля. хора всякакви.


В сексуално отношение - на периоди сме, ту е бурно, ту го няма , но това няма значение. И сме свободни , макар, че никой няма време за секс, какво остава за секс с други хора.

интересна връзка наистина, щом за секс нямате време даже? да не сте на по 40 години? така де, тва си е лично, няма да коментирам повече, но го спомена и нямаше как да не забележа. а интереса му към шимейл и некрофилия... еми няма лошо, щом е споделен и от теб. той сигурно и за това си те 'пази'. къде ще намери момиче, което да споделя подобни интереси :д ... предположение в кръга не шегата :)


Имала съм достатъчно връзки, поглед над чужди такива, познаваме се с човечето ми достатъчно добре , достатъчно време сме прекарали заедно къде ли не , че да преценя, че мога да разчитам на него, че е сериозен и отговорен човек.

супер, но човек остава с убеждението, че по-скоро вашата връзка.. е с някаква чисто консуматорска цел.

NomNomNom
02-21-2011, 01:42
Че друг тип връзки няма, колкото и да ти е тъжно.

GregoryHouse
02-21-2011, 01:56
това самонавиване по-скоро го има при разни недорасли дечица, при които 'връзките' траят от порядъка на месец максимум. един зрял човек минал този период, не виждам какво има да се самонавива - или върви с дадения човек или не.


Продължавай да си го повтаряш. Може и да стане истина някой хубав ден в Розовата долина на Юникорните... :lol: :lol:

SemperArdens
02-21-2011, 12:46
Че друг тип връзки няма, колкото и да ти е тъжно.

много ми е тъжно, на прага съм да се разплача. егати заблудата от моя страна. благодаря ви.

nikitka_
02-23-2011, 12:30
...

keinan
02-24-2011, 18:27
За мен живеенето на семейни начела е най-гениалното просветление след откритети, че земята е кръгла :D :grin: Извинявам се, но не виждам смисъл да робувам на традиции, които доказват колко са несъвършени, нелогини и .... Любовта си я засвидетелствам всеки ден с държанието си. Не мисля, че сватбата е ултимативното доказателстство за любов и отдаденост :smt023

Jeuelle
02-24-2011, 18:38
супер, но човек остава с убеждението, че по-скоро вашата връзка.. е с някаква чисто консуматорска цел.

Абсолютно съм съгласна с теб.

Много непукизъм и апатия лъха от цялата работа ..

dari21
03-10-2011, 23:35
супер :)

shygirl95
03-12-2011, 15:48
Не съм много наясно, но бях чула, че извънбрачните деца щели да имап т едва ли не по- малко права от другите. Затова смятам, че преди да се прибегне до брак, трябва двойката да се опознае много много добре, да поживее заедно и така нататък. Защото ако първо се оженят, а после осъзнаят колко много не си подхождат, става страшно... Взимам пример от страданията на майка си...

kstanishev
03-13-2011, 13:08
Ами... според мен няма нищо лошо хората да се съберат. Нормално е да ходите известно време, да поживеете заедно още малко време и ако сте твърдо решени, няма лошо да се премине и на следващото стъпало.

ri41
04-14-2011, 16:39
Аз искам да се омъжа :D
и аз така, може и да е старомодно но все пак

Violenza
04-16-2011, 18:23
На семейни начала - до време. Не искам да изживея живота си с мъж, с когото не съм сключила брак. Не съм ли, то никога няма да сметна, че отношенията ни са достигнали "връхна точка".
Да, ясно ми е, че един подпис семейство не прави, нито пък ще ни промени отношенията, но аз реша ли, че той е точният, ще искам да се омъжа.
И обратно - не бих се омъжила, преди да съм поживяла с този човек определено време.

F4ence
04-18-2011, 15:02
Аз съм ЗА съжителството заедно и семейните начала. Една двойка която мисли да има сериозни отношения - това е начин да разберат кактви са в действителност и да се опознаят по-добре, преди да решават дали ще имат деца или ще се женят. Няма нищо лошо за мен в това ако двама се обичат, да отидат и просто да се "подпишат". Ама с този подпис приемат още много други условия.

TaMo
04-19-2011, 19:43
Според мен, дали ще се женят или ще живеят на семейни начала е въпрос на избор, който всеки двама влюбени ще си направят сами - дето се казва "на който както му е угодно" ... но ако има нещо, което от опит мога да препоръчам като задължително, то това ще бъде:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да поживеят заедно "на семейни начала" преди да се женят!!! :)))
и къде на шега, къде не - препоръчително - ако може на терена на момичето...

kalpazanka
04-19-2011, 20:28
и къде на шега, къде не - препоръчително - ако може на терена на момичето...
Явно заради късния час не вдявам какво значение има. 8-)
Няма ли така момчето да се чувства под чехъл? Няма ли да има натяквания от страна на кандидат-свекърите?
А вариантът квартира, ако у момичето ще стане пренаселено? Така ще се поемат по равно разходите за наем, сметки, храна... Няма да има намеса от страна на родителските тела, няма да взимат страна при спорове и т. н.

krem4et0
04-19-2011, 20:48
^Ние сме на моя територия. Хем сме си сами, хем не може да ме изгони (но и аз не мога да го напусна де). Това е нашият доми и си живеем само двамата, но жилището е на родителите ми. Не се месят, не досаждат (майка ми е идвала 2 пъти без да броя официалните семейни вечери, на които са били и неговите родители, а баща ми - нито 1 път извън тях).
Не знам каква е разликата-ние имахме свободно жилище от моя страна, а той можеше да предложи съжителство с още 3-ма души и избрахме това. Но определено аз държа козовете в случая и това ме прави силната за момента.
Дали се чувства под чехъл или зле - не знам. Определено сега е по-добре отколкото в началото де, защото и за двама ни беше чуждо. Но определено с родители и баби нямаше да се чувстваме така комфортно и освободени.

kalpazanka
04-20-2011, 08:21
^Колко от родителите на момичета на възраст между 18 и 25 години имат възможност да купят жилища за децата си? /все пак нали не трябва да ги делят- каквото има за едното, такова да има и за другото :)/
Затова и провокирах TaMo да мисли в посока би ли заживял с приятелката си и родителите й в двустаен апартамент /например/.
В допълнение не мисля, че родителите на момичето ще издребняват и ще му искат пари за сметки. Това пък ще го заблуждава за разходите и готовността му да издържа семейство по-нататък. ;) Бонусът ще е, че няма да смее да повиши гласче в присъствието на обичаната тъща и няма да смее да каже нещо напреки на любимата въобще.

krem4et0
04-20-2011, 15:47
Същото важи и за момчетата. Но при всяко положение да сте сами дава много отговорности, но и много предимства. Най-малкото знаете можете ли да се издържате сами, можете ли сами да изглаждате проблемите си, можете ли да се организирате, до къде може половинката ви да се включва в работата по общия ви дом. Но безспорно във финансово изражение това е много по-скъпо удоволствие. Особено имайки предвид, че едва ли родителите ще са склонни децата да поемат сметките или да е всичко по равно. Разбира се вариант е едните да плащат едни сметки, а другите - други. Може и двете семейства да купуват провизии...но това са въпроси на договорки. Едва ли родителят ще остави децата си да изнемогват, поемайки своята част.

И понеже мъжо е леко подтиснат все пак от факта, че живеем в апартамент на нашите, аз съм го питала нееднократно дали ще ни е по-добре при техните и по-щастливи ли ще сме. Е, той отвърна, че няма. А, за да му става по-леко и за да се чувства повече мъж, аз оставям почти цялата издръжка в неговите ръце. Само сега зимните месеци плащах тока от моите доходи. Другите събираме за инвестиране :D Определено така се чувства добре, защото знае че може да осигури семейството ни, а пък същевременно сме си спокойни, че имаме някой лев за черни дни.

ShtrudeL
04-21-2011, 09:07
ЗА. БЕЗ брак. Без,без,без.
И е много важно семейния им живот да не се превърне наистина в брачен,досаден,скучен,сив,н атоварващ,рутинен и т.н.
Аз например сега не мога да си представя, че ще живея с Някой и ще съм тоолкова много време с него.

RoSKo0o0
04-28-2011, 11:13
Необходима стъпка преди брака, според мен.

TaMo
04-29-2011, 18:40
и къде на шега, къде не - препоръчително - ако може на терена на момичето...
Явно заради късния час не вдявам какво значение има. 8-)
....

Ще се опитам да ти отговоря шеговито, за да не влизаме чак толкова в сериозни разсъждения, защото и без това, този допълнителен съвет касае по-скоро изключително крайни и необичайни случаи (да се надяваме) ...
И така ... препоръчително (по мое мнение) е поради простата причина, че на този свят, такъв какъвто го познаваме сега, е по-вероятно да срещнем случай, в който жена не смее да напусне половинката си от страх, че няма къде да отиде, от колкото да срещнем мъж, който да се притеснява от същото....Нали? :)

... без спор обаче - идеалният вариант е в апартамент на двамата по-равно... (без родители)

... и пак, иска ми се да не задълбаваме в тази посока - основната ми теза в случая беше, че преди всякакви сериозни стъпки (сватба, дете и т.н) - съвместното съжителство на семейни начела е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!