OregorN
08-06-2009, 12:17
Това не е просто фоерверк. Тези хора искат да ми кажат нещо. Нещо, на което мога да танцувам и от което да се уча. Виждам хаус-музиката като универсална един ден. Само въпрос на време е хората да я възприемат.
Изминаха 10 години от появата на първите хаус парчета - 10 години, през които въпреки промените в процеса на композиране в областта на електронната музика стиловата основа на хаус музиката се запази непокътната. Преди 7 години се твърдеше, че хаус музиката няма бъдеще и че е просто поредният хит, който ще отшуми толкова бързо колкто и се е появил. Това разбира се не се случи. Този стил се разви постепенно и стъпка по стъпка прерасна в клубна култура - продължение на диско музиката.
Коя е причината ли? Много е просто - хората обичат да танцуват на хаус-ритъма.
1985 - Началото
Хаус музиката е пряк наследник на стила диско. Когато първите електронни дръм сесии се появяват в Чикаго, диското вече 10 години е на танцувалната сцена. Това е краят на този стил, особено след като се появяват и "crass" диско-версии на поп парчета, а броят на некачествените диско записи се увеличава осезателно. Ъндърграунд сцената вече формира нов стил - по-дълбок, по-новобработен от техническа гледна точка (за разлика от техното) и за това и по-естествен като звучене, предразполагащ хората да танцуват.
Стилът диско се е превърнал в основа на първите записи, които се използват успешно от диджеите за миксиране с по-дълги перкусия-паузи и създаване на по-дълги версии т. нар. "extended mixes". Парчета като "Thanks To You" на Sinnamon, "You're The One For Me" на D-Train и "Don't Make Me Wait" на Peech Boys насочват музикалния клубен бранш в нова посока с техния синтезиран звук, представяйки "dub"- и "drop-out"-ефекти (само отделни фрагменти от песента), които не са използвани до този момент.
За много хора местата, които символизират тази музика, известна по клубовете като "house and garage", са "Warehouse" в Чикаго и "Paradise Garage" в Ню-Йорк. В самото начало се забелязва разлика между музикалния подход към хаус-музиката в Чикаго и Ню-Йорк. "Music Is The Key" е едно от първите парчета, които изиграват ключова роля в развитието на тази музика. В него се интегрират повече музикални елементи, както и вокали (включва за първи път рап) и това отвежда хаус музиката една стъпка напред. В парчето на Chip E "Like This" се вижда ясно, че стилът е открил вече истинските вокали и семплираната скреч-техника, която е неразделна част от "dub"-ремиксите днес.
1986
Докато Frankie Knuckles свири хаус в "Warehouse", се появява още един диджей, който в бъдеще ще създаде истинска хаус-атмосфера и среда за развитието на този стил - това е Ron Hardy. През 1986 изглежда сякаш всички в Чикаго композират хаус. Към ранните изпълнители на стила се присъединяват множество нови таланти, включително първите истински вокалисти в тази област - Liz Torres, Keith Nunally, който работи с Steve Hurley, и Robert Owens, който по-късно заедно с Larry Heard, сформират Fingers Inc.
"Move Your Body" се превръща в хаус-запис на 1986 и е толкова добър, че "Trax"и "DJ International" го издават под заглавие "The House Music Anthem" - химн на хаус-музиката, какъвто е и в действителност. Но Marshall Jefferson е неоспоримият крал на хаус-музиката, експериментирайки за първи път с "deep house" звученето заедно с вокалиста Curtis McClean и след това с Ce Ce Rogers и Ten City.
Ключът за бурното развитие на хаус-музиката в Чикаго е радиото. Farley Jackmaster Funk осигурява време в ефира на радиостанцията WBMX. След полунощ, когато хората, които не могат да посетят партитата, имат възможност да чуят тази музика в ефир. По това време стилът напуска гей-сцената и се ориентира към по-широка аудитория.
За разпространението на хаус-музиката във Великобритания допринасят основно "DJ International" и "London Records". Там те лансират първите хитове в стила, между които "Love Can't Turn Around" на Farley "Jackmaster" Funk (кавър на стара песен на Isaac Hayes с вокалите на Daryl Pandy, който достига номер 10 през септември 1986) и още един запис, който се върти с месеци по клубовете преди да достигне до номер 1 през януари 1987 - "Jack Your Body" на Jim Silk. Американците са възмутени от резултатите - тяхната ъндърграунд клубна музика се пренася на 4 хиляди мили от своя дом и то с огромен успех.
Какво става с "garage"-стила? Ню Йорк изостава в това отношение доста от Чикаго - музиката не се развива едновременно, а енергията, която е концентрирана в Чикаго е несравнимо по-голяма. Оформящият се "Чикаго"-стил намира своите корени както в евро-бийта така и в черната музика, въпреки че настроението и темпото са типични за Ню Йорк.
1987
Докато през 1986 Чикаго е център на хаус-музиката, останалите градове в Америка, a и по целия свят не само, че възприемат и абсорбират този стил, но и разработват собствени вариации. Едно парче, наречено "Do It Properly" показва, че в Ню Йорк стилът тепърва ще се доразвива. Продуценти на трака са Robert Clivilles и David Cole, подпомогнати от David Morales. След това и едно хлапе от Бруклин, с име Todd Terry, създава няколко парчета с "freestyle groove"-звучене за "Fourth Floor Records", за които записват и Masters At Work. Звученето, което се оформя в Ню Йорк и Ню Джърси е стил клубна музика, базирана на корени на ритъм-енд-блуса.
По ирония на съдбата, когато първите "garage"-хитове започват да се появяват, "Paradise Garage" затваря врати (Larry Levan вече е напуснал екипа). В отговор на нуждата от вокали, в Чикаго започва да се развива стилът "deep house". Записът, който дефинира този стил е "Let The Music Use You" на Nightwriters, миксиран от Frankie Knuckles и изпълнен от Ricky Dillard - запис, който става един от химните на британския фестивал "Summer Of Love". Следват "Taste My Love" и "I'm A Lover" на Kym Mazelle, с които тя започва кариерата си, и "I Can't Stay Away" на Ragtyme, изпълнена от Byron Stingily, който напомня по звучене Smokey Robinson.
През 1987 хаус не е вече стил само на два града. Вирусът се е разпространил навсякъде, като клубовете, диджеите и продуцентите по цял свят са въодушевени от тази нова музика. Британските поп-класации, за разлика от "Billboard", който се оказва костелив орех за малките звукозаписни компании, разпространяващи нова музика, са твърде демократични и това прави комерсиализирането на хаус-звученето неизбежно.
Комерсиализацията на поп-хаус-музиката във Великобритания идва с появата на сериите "Jack Mix" - компилации на всички хаус хитове. "Pump Up The Volume" на M/A/R/R/S е непретенциозен запис, базиран на хаус бийт. Той обаче включва доста находчиви за времето си сампъли и идеи. Ето защо успява да достигне до номер 1 в класациите, където се задържа цели 3 седмици. По това време в Toп 10 е и още един сингъл - "House Nation" на The House Master Boys.
1988
В интерес на истината "acid house" се появява доста преди 1988. Обясненията за това откъде идва названието "acid" са много и различни, но най-популярното и потвърдено от хората, свидетели на създаването на стила е, че е било обичай да се сипва киселина във водата до мюзик-бокса. "I've Lost Control" на Adonis и Marshall Jefferson е със сигурност първият "acid"-трак, появил се по клубовете.
Хаус-сцената в Англия се препъва за известно време след комерсиализацията, но до края на 1987 ъндърграундът отново набира скорост с нови серии сингъл-компилации като "Jack Trax" и с откриването в Лондон на клубове като "Shoom", "Spectrum" и преместването на "Delirium" в "Heaven", където денс-сцената е основно хаус.
Британският "acid house"-стил вече е оформен. Той става най-големият младежки култ в Англия след пънк рока едно десетилетие по-рано. Британските хаус записи се превръщат в големи клубни хитове. По това време се появява и новият наркотик "екстази" като мненията за неговото въздействие на сцената са различни. Има известни съмнения, че внезапната поява на наркотика е директно свързана с бума на клубните сцени. Но 1988 не е просто година на "acid house". През тази година стилът за първи път започва истински да се разнообразява. Първите изцяло създадени в Англия хаус-албуми са в стил "deep house".
Компанията "Ten City" изиграва ключова роля в развитието на хаус стила. След поредния си голям клубен хит "Right Back To You" през януари 1989 тя разбива британския Toп 10. През това време в Чикаго хаус-музиката все още се развива. Вече е въведен рап в парчетата, но Tyree Cooper (който има вече успешен клубен хит със заглавие "Acid Over") и рапърът Kool Rock Steady дефинират стила "hip-house" с трака "Turn Up The Bass".
Въпреки това най-големият нов продуцент през 1988 не идва от Чикаго или Детройт. Ню Йорк вече е започнал да напряга мускули, за да върне славата си на световен център на денс музиката. Пробивът е осъществен не от утвърдена фигура в Ню Йорк или Ню Джърси, а от едно хлапе от Бруклин, което демонстрира невероятна енергия и находчивост за нов начин на семплиране в сътрудничество с хаус - Todd Terry.
Първо на хоризонта се появяват споменатите вече "Masters At Work", но след това Todd превзема хаус-света с "Bango", "Just Wanna Dance", "In The Name Of Love", "A Day In The Life", "Warlock" и с безспорно най-големия клубен запис на годината - "Can You Party!". Въпреки, че в Ню Йорк парчетата на Todd са окачествени категорично като латино "freestyle house" звучене, във Великобритания те достигат статус на каймака на сцената.
1989
Великобритания открива ново звучене, идващо от Белгия. Открива се "garage"-стила. "Garage" като термин вече отдавна е в употреба на музикалната сцена, за да отличи песните, идващи от Ню Йорк и Ню Джърси от по-енергичния "deep house" на Чикаго. Американците са объркани. "Garage" е това, което се е свирело в клуба "Paradise Garage", до затварянето му през 1987. Въпреки това те са удовлутворени, че някой, някъде е развил това звучене. Tony Humphries е човекът, който представя на света звука от Джърси. Той е един от най-прогресивно мислещите диджеи в Ню Йорк и за първи път съчетава денс, базиран на истински ритъм-енд-блус с хаус-музика.
"Nu Groove" става най-модерната хаус-ориентирана звукозаписна компания, създадена от напусналите "Virgin Records" близнаци Burrell след неуспешна ритъм-енд-блус-кариера. Много шум се вдига и около други двама продуценти от Ню Йорк - Clivilles и Cole след "Seduction" и великолепния "deep dubby"-микс на "Notice Me" на Sandee. Пробивът им започва с микс на "Pink Cadillac" на Natalie Cole. Друг музикант, който също започва да гради имидж на отличен хаус- ремиксър по това време е David Morales.
Постепенно започва оформянето и на рейв сцената във Великобритания, като един от най-успешните записи става албумът на "2 In The Room" за "Cutting Records" - продължение на "Somebody In The House Say Yeah" (останал почти незабелязан в родното си място Ню Йорк). Включени са тракове на Todd Terry, Louie Vega, George Morel и някои други продуценти, известни само в латино-"freestyle"-сцената в Ню Йорк.
До лятото на 1989 "acid house"-сцената прераства в рейв-сцена, която става толкова голяма, че промоутърите започват да организират големи партита в околностите извън Лондон, които не само събират хиляди хора, но и продължават до зори. Наред с обичайните хаус-хитове, записи като "Real Life" на Corporation Of One, "Let Me Love You For Tonight" на Karlya и "Pacific" на 808 State, се превръщат в химни на тези събития. Няколко от тях излизат от звукозаписна компания, основана една година по-рано в Канада - "Toronto's Big Shot Records".
Записите, идващи от "Континента" стават все по-безлични, тъй като повечето от тях са стандартни кавъри на американски или британски записи. Успехът в класациите на Capella от Италия с "Helyom Halib" например, се дължи основно на факта, че това парче е базирано на голям клубен хит от Чикаго. След това идва "Ride On Time", който превръща вокалите на Loleatta Holloway от "Love Sensation" в съскащ етюд за пиано. Записът се издига в класациите и е първият хит номер 1 след "Jack Your Body". Вратите са отворени! "Italo-house"-стил започва от клубовете по адриатическите курорти Rimini и Riccioni.
Въпреки, че през 1989 хаус-музиката става световно явление, Чикаго има все още нещо ново за представяне. Новата ъндърграунд сцена на Чикаго се завръща към корените си с нов стил, по-естествен като звучене от първоначалните "drum"-парчета, звук който се присъединява към "acid" и техното, за да формира нова "hardcore"-сцена.
Един от продуцентите, който поема щафетата с ексцентрични парчета като "War Games" и "Video Clash", е Lil Louis. Времето на Louis идва през 1989 с песен, в която единствените вокали са сексуалните пъшкания и стенания на жена - "French Kiss". "French Kiss" става голям клубен хит и се изкачва до номер 2 в класациите. Въпреки преднамерената апатия на американската музикална индустрия и многократните опити да се замести хаус-музиката във Великобритания с каквото и да е друго - Soul II Soul и техните многобройни имитатори доказват, че ъндърграунд-денс сцената се развива все по-стремглаво навсякъде по света с всеки изминал месец.
Коментар на Robert Owens, направен през 1988 в британския документален филм "Club Culture" потвърждава това : "Това не е просто фоерверк. Тези хора искат да ми кажат нещо. Нещо, на което мога да танцувам и от което да се уча. Виждам хаус-музиката като универсална един ден. Само въпрос на време е хората да я възприемат".
Изминаха 10 години от появата на първите хаус парчета - 10 години, през които въпреки промените в процеса на композиране в областта на електронната музика стиловата основа на хаус музиката се запази непокътната. Преди 7 години се твърдеше, че хаус музиката няма бъдеще и че е просто поредният хит, който ще отшуми толкова бързо колкто и се е появил. Това разбира се не се случи. Този стил се разви постепенно и стъпка по стъпка прерасна в клубна култура - продължение на диско музиката.
Коя е причината ли? Много е просто - хората обичат да танцуват на хаус-ритъма.
1985 - Началото
Хаус музиката е пряк наследник на стила диско. Когато първите електронни дръм сесии се появяват в Чикаго, диското вече 10 години е на танцувалната сцена. Това е краят на този стил, особено след като се появяват и "crass" диско-версии на поп парчета, а броят на некачествените диско записи се увеличава осезателно. Ъндърграунд сцената вече формира нов стил - по-дълбок, по-новобработен от техническа гледна точка (за разлика от техното) и за това и по-естествен като звучене, предразполагащ хората да танцуват.
Стилът диско се е превърнал в основа на първите записи, които се използват успешно от диджеите за миксиране с по-дълги перкусия-паузи и създаване на по-дълги версии т. нар. "extended mixes". Парчета като "Thanks To You" на Sinnamon, "You're The One For Me" на D-Train и "Don't Make Me Wait" на Peech Boys насочват музикалния клубен бранш в нова посока с техния синтезиран звук, представяйки "dub"- и "drop-out"-ефекти (само отделни фрагменти от песента), които не са използвани до този момент.
За много хора местата, които символизират тази музика, известна по клубовете като "house and garage", са "Warehouse" в Чикаго и "Paradise Garage" в Ню-Йорк. В самото начало се забелязва разлика между музикалния подход към хаус-музиката в Чикаго и Ню-Йорк. "Music Is The Key" е едно от първите парчета, които изиграват ключова роля в развитието на тази музика. В него се интегрират повече музикални елементи, както и вокали (включва за първи път рап) и това отвежда хаус музиката една стъпка напред. В парчето на Chip E "Like This" се вижда ясно, че стилът е открил вече истинските вокали и семплираната скреч-техника, която е неразделна част от "dub"-ремиксите днес.
1986
Докато Frankie Knuckles свири хаус в "Warehouse", се появява още един диджей, който в бъдеще ще създаде истинска хаус-атмосфера и среда за развитието на този стил - това е Ron Hardy. През 1986 изглежда сякаш всички в Чикаго композират хаус. Към ранните изпълнители на стила се присъединяват множество нови таланти, включително първите истински вокалисти в тази област - Liz Torres, Keith Nunally, който работи с Steve Hurley, и Robert Owens, който по-късно заедно с Larry Heard, сформират Fingers Inc.
"Move Your Body" се превръща в хаус-запис на 1986 и е толкова добър, че "Trax"и "DJ International" го издават под заглавие "The House Music Anthem" - химн на хаус-музиката, какъвто е и в действителност. Но Marshall Jefferson е неоспоримият крал на хаус-музиката, експериментирайки за първи път с "deep house" звученето заедно с вокалиста Curtis McClean и след това с Ce Ce Rogers и Ten City.
Ключът за бурното развитие на хаус-музиката в Чикаго е радиото. Farley Jackmaster Funk осигурява време в ефира на радиостанцията WBMX. След полунощ, когато хората, които не могат да посетят партитата, имат възможност да чуят тази музика в ефир. По това време стилът напуска гей-сцената и се ориентира към по-широка аудитория.
За разпространението на хаус-музиката във Великобритания допринасят основно "DJ International" и "London Records". Там те лансират първите хитове в стила, между които "Love Can't Turn Around" на Farley "Jackmaster" Funk (кавър на стара песен на Isaac Hayes с вокалите на Daryl Pandy, който достига номер 10 през септември 1986) и още един запис, който се върти с месеци по клубовете преди да достигне до номер 1 през януари 1987 - "Jack Your Body" на Jim Silk. Американците са възмутени от резултатите - тяхната ъндърграунд клубна музика се пренася на 4 хиляди мили от своя дом и то с огромен успех.
Какво става с "garage"-стила? Ню Йорк изостава в това отношение доста от Чикаго - музиката не се развива едновременно, а енергията, която е концентрирана в Чикаго е несравнимо по-голяма. Оформящият се "Чикаго"-стил намира своите корени както в евро-бийта така и в черната музика, въпреки че настроението и темпото са типични за Ню Йорк.
1987
Докато през 1986 Чикаго е център на хаус-музиката, останалите градове в Америка, a и по целия свят не само, че възприемат и абсорбират този стил, но и разработват собствени вариации. Едно парче, наречено "Do It Properly" показва, че в Ню Йорк стилът тепърва ще се доразвива. Продуценти на трака са Robert Clivilles и David Cole, подпомогнати от David Morales. След това и едно хлапе от Бруклин, с име Todd Terry, създава няколко парчета с "freestyle groove"-звучене за "Fourth Floor Records", за които записват и Masters At Work. Звученето, което се оформя в Ню Йорк и Ню Джърси е стил клубна музика, базирана на корени на ритъм-енд-блуса.
По ирония на съдбата, когато първите "garage"-хитове започват да се появяват, "Paradise Garage" затваря врати (Larry Levan вече е напуснал екипа). В отговор на нуждата от вокали, в Чикаго започва да се развива стилът "deep house". Записът, който дефинира този стил е "Let The Music Use You" на Nightwriters, миксиран от Frankie Knuckles и изпълнен от Ricky Dillard - запис, който става един от химните на британския фестивал "Summer Of Love". Следват "Taste My Love" и "I'm A Lover" на Kym Mazelle, с които тя започва кариерата си, и "I Can't Stay Away" на Ragtyme, изпълнена от Byron Stingily, който напомня по звучене Smokey Robinson.
През 1987 хаус не е вече стил само на два града. Вирусът се е разпространил навсякъде, като клубовете, диджеите и продуцентите по цял свят са въодушевени от тази нова музика. Британските поп-класации, за разлика от "Billboard", който се оказва костелив орех за малките звукозаписни компании, разпространяващи нова музика, са твърде демократични и това прави комерсиализирането на хаус-звученето неизбежно.
Комерсиализацията на поп-хаус-музиката във Великобритания идва с появата на сериите "Jack Mix" - компилации на всички хаус хитове. "Pump Up The Volume" на M/A/R/R/S е непретенциозен запис, базиран на хаус бийт. Той обаче включва доста находчиви за времето си сампъли и идеи. Ето защо успява да достигне до номер 1 в класациите, където се задържа цели 3 седмици. По това време в Toп 10 е и още един сингъл - "House Nation" на The House Master Boys.
1988
В интерес на истината "acid house" се появява доста преди 1988. Обясненията за това откъде идва названието "acid" са много и различни, но най-популярното и потвърдено от хората, свидетели на създаването на стила е, че е било обичай да се сипва киселина във водата до мюзик-бокса. "I've Lost Control" на Adonis и Marshall Jefferson е със сигурност първият "acid"-трак, появил се по клубовете.
Хаус-сцената в Англия се препъва за известно време след комерсиализацията, но до края на 1987 ъндърграундът отново набира скорост с нови серии сингъл-компилации като "Jack Trax" и с откриването в Лондон на клубове като "Shoom", "Spectrum" и преместването на "Delirium" в "Heaven", където денс-сцената е основно хаус.
Британският "acid house"-стил вече е оформен. Той става най-големият младежки култ в Англия след пънк рока едно десетилетие по-рано. Британските хаус записи се превръщат в големи клубни хитове. По това време се появява и новият наркотик "екстази" като мненията за неговото въздействие на сцената са различни. Има известни съмнения, че внезапната поява на наркотика е директно свързана с бума на клубните сцени. Но 1988 не е просто година на "acid house". През тази година стилът за първи път започва истински да се разнообразява. Първите изцяло създадени в Англия хаус-албуми са в стил "deep house".
Компанията "Ten City" изиграва ключова роля в развитието на хаус стила. След поредния си голям клубен хит "Right Back To You" през януари 1989 тя разбива британския Toп 10. През това време в Чикаго хаус-музиката все още се развива. Вече е въведен рап в парчетата, но Tyree Cooper (който има вече успешен клубен хит със заглавие "Acid Over") и рапърът Kool Rock Steady дефинират стила "hip-house" с трака "Turn Up The Bass".
Въпреки това най-големият нов продуцент през 1988 не идва от Чикаго или Детройт. Ню Йорк вече е започнал да напряга мускули, за да върне славата си на световен център на денс музиката. Пробивът е осъществен не от утвърдена фигура в Ню Йорк или Ню Джърси, а от едно хлапе от Бруклин, което демонстрира невероятна енергия и находчивост за нов начин на семплиране в сътрудничество с хаус - Todd Terry.
Първо на хоризонта се появяват споменатите вече "Masters At Work", но след това Todd превзема хаус-света с "Bango", "Just Wanna Dance", "In The Name Of Love", "A Day In The Life", "Warlock" и с безспорно най-големия клубен запис на годината - "Can You Party!". Въпреки, че в Ню Йорк парчетата на Todd са окачествени категорично като латино "freestyle house" звучене, във Великобритания те достигат статус на каймака на сцената.
1989
Великобритания открива ново звучене, идващо от Белгия. Открива се "garage"-стила. "Garage" като термин вече отдавна е в употреба на музикалната сцена, за да отличи песните, идващи от Ню Йорк и Ню Джърси от по-енергичния "deep house" на Чикаго. Американците са объркани. "Garage" е това, което се е свирело в клуба "Paradise Garage", до затварянето му през 1987. Въпреки това те са удовлутворени, че някой, някъде е развил това звучене. Tony Humphries е човекът, който представя на света звука от Джърси. Той е един от най-прогресивно мислещите диджеи в Ню Йорк и за първи път съчетава денс, базиран на истински ритъм-енд-блус с хаус-музика.
"Nu Groove" става най-модерната хаус-ориентирана звукозаписна компания, създадена от напусналите "Virgin Records" близнаци Burrell след неуспешна ритъм-енд-блус-кариера. Много шум се вдига и около други двама продуценти от Ню Йорк - Clivilles и Cole след "Seduction" и великолепния "deep dubby"-микс на "Notice Me" на Sandee. Пробивът им започва с микс на "Pink Cadillac" на Natalie Cole. Друг музикант, който също започва да гради имидж на отличен хаус- ремиксър по това време е David Morales.
Постепенно започва оформянето и на рейв сцената във Великобритания, като един от най-успешните записи става албумът на "2 In The Room" за "Cutting Records" - продължение на "Somebody In The House Say Yeah" (останал почти незабелязан в родното си място Ню Йорк). Включени са тракове на Todd Terry, Louie Vega, George Morel и някои други продуценти, известни само в латино-"freestyle"-сцената в Ню Йорк.
До лятото на 1989 "acid house"-сцената прераства в рейв-сцена, която става толкова голяма, че промоутърите започват да организират големи партита в околностите извън Лондон, които не само събират хиляди хора, но и продължават до зори. Наред с обичайните хаус-хитове, записи като "Real Life" на Corporation Of One, "Let Me Love You For Tonight" на Karlya и "Pacific" на 808 State, се превръщат в химни на тези събития. Няколко от тях излизат от звукозаписна компания, основана една година по-рано в Канада - "Toronto's Big Shot Records".
Записите, идващи от "Континента" стават все по-безлични, тъй като повечето от тях са стандартни кавъри на американски или британски записи. Успехът в класациите на Capella от Италия с "Helyom Halib" например, се дължи основно на факта, че това парче е базирано на голям клубен хит от Чикаго. След това идва "Ride On Time", който превръща вокалите на Loleatta Holloway от "Love Sensation" в съскащ етюд за пиано. Записът се издига в класациите и е първият хит номер 1 след "Jack Your Body". Вратите са отворени! "Italo-house"-стил започва от клубовете по адриатическите курорти Rimini и Riccioni.
Въпреки, че през 1989 хаус-музиката става световно явление, Чикаго има все още нещо ново за представяне. Новата ъндърграунд сцена на Чикаго се завръща към корените си с нов стил, по-естествен като звучене от първоначалните "drum"-парчета, звук който се присъединява към "acid" и техното, за да формира нова "hardcore"-сцена.
Един от продуцентите, който поема щафетата с ексцентрични парчета като "War Games" и "Video Clash", е Lil Louis. Времето на Louis идва през 1989 с песен, в която единствените вокали са сексуалните пъшкания и стенания на жена - "French Kiss". "French Kiss" става голям клубен хит и се изкачва до номер 2 в класациите. Въпреки преднамерената апатия на американската музикална индустрия и многократните опити да се замести хаус-музиката във Великобритания с каквото и да е друго - Soul II Soul и техните многобройни имитатори доказват, че ъндърграунд-денс сцената се развива все по-стремглаво навсякъде по света с всеки изминал месец.
Коментар на Robert Owens, направен през 1988 в британския документален филм "Club Culture" потвърждава това : "Това не е просто фоерверк. Тези хора искат да ми кажат нещо. Нещо, на което мога да танцувам и от което да се уча. Виждам хаус-музиката като универсална един ден. Само въпрос на време е хората да я възприемат".