F_CK_all_I_need_is_U
08-06-2009, 20:22
Размислите на една клавиатура....вероятно доста повредена хД :D ..а дали е любов..?
Знаеш ли,че точно в момента преди да умреш всичко ти се струва адски шибано красиво.Дори самият въздух..той те изпълва отвътре и започваш да усещаш не само красотата.Не е просто това.Ти го виждаш и му се възхишаваш.Не искаш да го губиш,не искаш да спираш..да дидаш.Точно в този момент се чувстваш най-жив.Копнееш за още малко..глътка въздух,поглед към небето,ухание на стар спомен.Казваш си “не,не още.дай ми само секунда,само миг” И ако успееш да усетиш тоя толкова странен и объркан момент,ако успееш да го уцелиш,да го хванеш и задържиш,е страшно готино изживяване.Тогава не умираш...веднага.Оставаш..от казваш се,само за кратко,за да поживееш в този ужасно красив свят,който всъщност е дело на самата смърт.
Всичко е толкова неизвестно и преебано.Не знаеш какво ще стане утре,какво ще е в следващия момент.Просто се пускаш по течението.Нямаш идея за бъдещето,за предстоящите събития.Дори не мислиш ти какво ще правиш.Не вярвап и на себе си.А единственото нещо,на което се доверяваш,го няма..по-точно има го,но не е с теб.Някак прецакан си.Стахуваш ли се?От смъртта..или от това,което ще изживееш в този красив свят преди да умреш?Шубе ли те е..Пълен хаос..Спомен на гореща целувка...Пак хаос..Дали не полудяваш.Може би просто трябваше да оставиш момента да ти се изплъзне и да умреш..Но подяволите,прекалено красиво е,за да го разваляш.
Шоколад с ягоди...
А дали това красиво нещо,което те спира не е просто някво чувство,предизвикано от смъртта.Ако е нещо различно..ако е липсата на някой..ако е любов..ако е смаият той??Дали той не прави всичко толкова красиво.Мамка му,защо оценяваме всичко,след като го загубим.Защо изпитваме такава огромна нужда да си играем с хората....и да слагаме силно различни от истинската ни същност маски.Умираме си да се правим на други..И ето някаф тъпанар на скайпа ме прекъсва...А тази дълга,скапана философия започва да ме връща към реалността.Не,че ги няма лайната и простотиите,но аз се издгам,Дааам.И съм над всичко.И то е красиво,копеле.Много е красиво.Направо да те накара да не се самоубиваш,а да отнемеш нечий живот само,за да живееш още един ден.....
Знаеш ли,че точно в момента преди да умреш всичко ти се струва адски шибано красиво.Дори самият въздух..той те изпълва отвътре и започваш да усещаш не само красотата.Не е просто това.Ти го виждаш и му се възхишаваш.Не искаш да го губиш,не искаш да спираш..да дидаш.Точно в този момент се чувстваш най-жив.Копнееш за още малко..глътка въздух,поглед към небето,ухание на стар спомен.Казваш си “не,не още.дай ми само секунда,само миг” И ако успееш да усетиш тоя толкова странен и объркан момент,ако успееш да го уцелиш,да го хванеш и задържиш,е страшно готино изживяване.Тогава не умираш...веднага.Оставаш..от казваш се,само за кратко,за да поживееш в този ужасно красив свят,който всъщност е дело на самата смърт.
Всичко е толкова неизвестно и преебано.Не знаеш какво ще стане утре,какво ще е в следващия момент.Просто се пускаш по течението.Нямаш идея за бъдещето,за предстоящите събития.Дори не мислиш ти какво ще правиш.Не вярвап и на себе си.А единственото нещо,на което се доверяваш,го няма..по-точно има го,но не е с теб.Някак прецакан си.Стахуваш ли се?От смъртта..или от това,което ще изживееш в този красив свят преди да умреш?Шубе ли те е..Пълен хаос..Спомен на гореща целувка...Пак хаос..Дали не полудяваш.Може би просто трябваше да оставиш момента да ти се изплъзне и да умреш..Но подяволите,прекалено красиво е,за да го разваляш.
Шоколад с ягоди...
А дали това красиво нещо,което те спира не е просто някво чувство,предизвикано от смъртта.Ако е нещо различно..ако е липсата на някой..ако е любов..ако е смаият той??Дали той не прави всичко толкова красиво.Мамка му,защо оценяваме всичко,след като го загубим.Защо изпитваме такава огромна нужда да си играем с хората....и да слагаме силно различни от истинската ни същност маски.Умираме си да се правим на други..И ето някаф тъпанар на скайпа ме прекъсва...А тази дълга,скапана философия започва да ме връща към реалността.Не,че ги няма лайната и простотиите,но аз се издгам,Дааам.И съм над всичко.И то е красиво,копеле.Много е красиво.Направо да те накара да не се самоубиваш,а да отнемеш нечий живот само,за да живееш още един ден.....