xplay
08-08-2009, 18:09
Предупреждавам, дълго е!!!
1 – Началото
Мартина Петрова беше двадесет годишно момиче, с руса коса и сини очи, на които малко мъже успяваха да устоят. Баща й – Илиян Петров, бивш полицай, беше прострелян при опит да спаси отвлечено сираче. Сега тя живееше само с четиридесет и пет годишната си майка – Стефани – чистачка. Но да не се заблуждаваме от нейната професия – те си имаха всичко. Наследството, което Илиян им беше оставил, стигаше за да се покрият всичките им дългове и сметки доживот.
Наскоро Мартина си беше намерила работа, която определено й доставяше удоволствие – работеше като сервитьорка в нощно заведение в центъра на столицата – София. Макар да осъзнаваше рисковете от нея, тя обичаше да се чувства център на внимание. По този начин получаваше всичко, което искаше – жадните погледи на мъжете по голите си бедра и полуголите си гърди, благодарение на които успяваше да си изкара бакшишите за вечерта.
2 – Поканата
Беше гореща лятна вечер. Всички излизаха навън да се забавляват. Това направи и Тони Чолаков – висок около метър осемдесет и пет, строен и винаги изтупан двадесет и три годишен младеж, притежаващ достатъчно чар, за да бъде на кориците на най-скъпите модни списания, както ставаше обикновено. Той беше манекен, плейбой, женкар и фитнесманяк. Всички го познаваха.
Тази вечер той не отпразнува своя двадесет и четвърти рожден ден. За това пък, реши да отиде на заведение с най-добрия си приятел – Георги. Обади му се по телефона:
- Хей, Гошо, свободен ли си довечера?
- Да, защо?
- Ами, реших да не си празнувам рождения ден, както до сега. Премислих нещата и разбрах, че най-хубавите моменти трябва да бъдат споделени с приятелите, а ти си такъв, и то най-добър! Искаш ли да отидем в онзи нощен клуб, в който се запознахме? В Центъра?
- Ех, Тони, за теб винаги! Личи си, че славата не ти се е отразила зле. За колко часа става въпрос?
- Единадесет.
- Мисля, че е добре.
- Супер. Ще мина през вас с колата да те взема. Чао! И... благодаря, че се отзова на поканата ми!
- Няма проблем, а и днес си рожденник все пак. До после.
3 – Подаръкът
Тони не обичаше подаръците. Той ги тълкуваше погрешно – за него да получиш подарък означаваше, че ти се подмазват за пари или услуга. Но той много добре знаеше, че Гошо никога нямаше да се откаже от този навик – вечно го обсипваше с подаръци за празниците – още от дете.
Гошо вече беше измислил какво да му подари – стъклена статуя с формата на сърце. Колкото и щастлив да изглеждаше Тони, много добре осъзнаваше какво му липсва, а именно любов. Когато стана единадесет часа, вече чакаше приятеля си пред къщата му. Той излезе и се качи в колата, носейки огромен кашон, не по-лек от четиридесет килограма. Постави го внимателно в багажника на БМВ-то и изрече за пореден път бабешките си пожелания за рожден ден, но поне бяха от сърце:
- Тони, честит ти двадесет и четвърти рожден ден, да си жив и здрав, много весел, радостен, щастлив, много любов и т.н....
- Благодаря, братле. А сега скачай в колата – отиваме да се забавляваме!
- С удоволствие, Чолаков!
И след петнадесет минути вече се намираха пред най-изискания и скъп стриптийз клуб в столицата – Маями Бийч. Там беше рая за ВИП-овете и богатите – можеше да си намериш поддържана компаньонка, да се насладиш на голите и изваяни тела на танцуващите около лостове момичета, на най-новите чалга изпълнения, но най-вече на скъпите коктейли, които Мартина сервираше крачейки от маса на маса с петнадесет сантиметрови метални токчета.
4 – Случаен поглед
Слизайки от колата, всички разпознаха Тони. Фенките му не пропуснаха да го помолят за един автограф, и той не им отказа. За разлика от повечето известни личности като него, той нямаше собствена охрана. От малък се занимаваше с бойни изкуства, което му спестяваше разходите за бодигардове.
С Гошо се настаниха на маса, намираща се в най-затънтения ъгъл на заведението, не искаха да бият на очи. Мартина дойде да ги обслужи.
- Какво ще желаете, господа? – Попита тя с очарователна усмивка и онзи секси, изкушаващ поглед.
- Ами... за мен... ъъ... джин с тоник и минерална вода, както и един коктейл “Бруклин”. – Каза замяно Гошо. А тони не откъсна поглед от нейния – той беше пленен от красотата й. За първи път се чувстваше победен. Опита се да отклони погледа си, но не успя. Тя изпита същото, но усилията им бяха напразни. Те си взаймодействаха със силата на магнит. След усилено ръчкане в ребрата от страна на Гошо, най-сетне Тони се осъзна. Той си поръча само една бира “Бекс”. Говориха си за общи неща – бизнес, интереси, жени, коли, пари... Мина малко време и най-сетне сервитьорката пристигна, носейки в таблата си поръчаните питиета. Тя гледаше към Тони непрестанно. Сервира напитките и отново се втренчи в него, а Георги оставаше невидим за нея. Той реши да не им разваля момента и се отдръпна от масата под предлог, че отива до тоалетната.
- Тони, след малко се връщам, отивам до тоалетната... – Глас в пустиня. Той дори не трепна. След няколко секунди се приближи към Мартина, докосна я и погали косите й. Тя не го очакваше. Тръпката, която усети не можеше да се опише с думи. Погледът й ясно подсказваше какво се случва в душата й. Тя го целуна яростно, непредпазливо и диво.
Някой я хвана през кръста и я изведе отвън. Тя се стресна и се свести. Видя, че това всъщност беше главният управител на заведението.
- Ей, ти! Какво си мислеше, че правиш?! – Каза той разярен.
- Ами... аз... не можех...
- Какво?! Ти си сервитьорка, а не компаньонка, Мартина! Длъжна си за спазваш задълженията си! Никакви свалки повече, ако не искаш да те изхвърля, ясно?
- Да. Обещавам.
- Добре. Марш обратно.
5 – Неправилен подход
Мартина сгреши за пореден път. И за последен. Фолк дивата Камелия, която беше с изцяло мъжката си компания, забеляза интереса на Гошо и Тони към Мартина. Не успя да свикне с мисълта, че не е център на внимание и за това я спъна и тя разля алкохолните питиета върху нея - самата Мис Скандалност – Камелия. Разбира се, тя подаде оплакване, че марковите й дрешки са се зацапали. Последва мигновено уволнение.
Мартина се прибра у тях в три часа посред нощ. Майка й беше нощна смяна, което беше добре дошло за момичето – нямаше кой да я разпитва какво се е случило и защо е плакала. Тя знаеше, че вероятността да види отново Тони беше нулева, макар че цяла нощ мисли за него. Сякаш не я интересуваше това, че е изгубила работата си. А каква беше вероятността Тони да се влюби в нея? Съществуваше ли звезда, която да потърси втори път една от многобройните си жертви на сексуалното привличане? За нея отговорът беше Не.
6 – На другия ден
Тони също прекара една безсънна нощ. След като откара Гошо до тях и му благодари за подаръка, той се отправи директно към апартамента си, където живееше сам. Родителите му бяха в Пловдив. Легна си, но не можа да заспи. Мислите му бяха обвзети от Мартина и погледът й. Той самият не можа да си повярва. Това беше просто една сервитьорка! Дори не знаеше името й.
На другия ден пак отиде в заведението с Гошо, и с надеждата, че ще я види. Но уви... нея я нямаше. Къде ли можеше да бъде?
Това се повтори и потрети.
7 – Момиче, слез на земята!
Мартина сподели с майка си какво се беше случило онази вечер. Тя я утеши и поговориха като приятелки.
- Виж, скъпа... разбирам те. Но той не е човекът за теб. Нямате бъдеще, и ти го знаеш.
- Така е... но мамо, не мога просто така да пренебрегна случилото се.
- Разбери, миличка, та ти си го виждала само веднъж! Това е моментно увлечение, скоро дори няма да го помниш!
- Не, майко. В очите му видях топлина и страст... гледаше ме така жадно... не можах да се сдържа... а и ръцете му... той беше толкова нежен...
- С времето ще го забравиш... защо не се поогледаш за някой по-достъпен мъж?
- Знаеш ли... права си! Така и ще направя! Знам, че мога да разчитам на теб за добър съвет!
- И то винаги!
Двете се разбираха идеално.
8 – Бележката
Вероника, най-добрата приятелка на Мартина беше до нея в най-трудните моменти. Двете израснаха заедно и се подкрепяха взеимно. Ако не беше Вероника, сега Мартина щеше да се е изградила като съвсем различна личност. Един ден решиха да се видят и излязоха в близкия парк. По изражението на Марта си личеше, че нещо не е наред.
- Какво има?
- А, нищо особено, просто за пореден път си разбивам сама сърцето.
- Хайде, няма да ти вадя думите с ченгел от устата...
- Вери, спомняш ли си клуба Маями Бийч? Работех там... до преди няколко дена. Срещнах се с Тони Чолаков – онзи пич от корицата на “Ваг”.
- Е, и какво?
- Ами... бях сервитьорка там и му сервирах... той ме целуна... по-точно аз него...
- КАКВО?! Ти и Тони Чолаков?! Нее.... Не го вярвям!
- Сериозно говоря... влюбих се в него от пръв поглед...
- Знаеш, че няма да го видиш втори път. Забрави.
Двете се разхождаха из алеите. След двучасово вървене седнаха на една пейка и отново се заприказваха. Нямаше и пет минути и в това време мина един млад мъж, със счупен крак и се строполи на земята точно пред пейката им. Мартина се уплаши.
- Господине, добре ли сте?
- Мисля, че не, госпожице, извикайте линейка бързо, ако обичате!
Вероника веднага се обади на бърза помощ, и те дойдоха сравнително бързо. Преди да отведат човека, той подхвърли на момичетата една бележка, на която беше изписан телефонният му номер.
- Вземете, дами. Ако ви трябва нещо, само ме потърсете.
- Но... Ние дори не ви познаваме!
Още преди да изрече тези думи, той вече беше в линейката на път за болницата.
9 – Мистериозният
Двете момичета бяха много объркани от случилото се. Рони предложи да се обадят на номера и да разберат кой е този човек. Но Марта не пожела. Струваше й се прекалено несъществено в този момент. Но Рони я убеди. Отсреща вдигна мъжът с треперещ глас.
- Ало?
- Здравейте, господине! Обажда се Вероника Маринова, днес паднахте пред една пейка в парка...
- Знам коя сте. Вие ми спасихте живота, искрено съм ви благодарен!
- Длъжна бях... А... кой сте Вие?
- Казвам се Марио Тодоров. Много бих желал да се срещна с вас двете. B болницата съм, която се намира на най-близката централна улица до парка. Попитайте за мен и ще ви упътят.
Марио затвори телефона. Дали това не беше шега?
1 – Началото
Мартина Петрова беше двадесет годишно момиче, с руса коса и сини очи, на които малко мъже успяваха да устоят. Баща й – Илиян Петров, бивш полицай, беше прострелян при опит да спаси отвлечено сираче. Сега тя живееше само с четиридесет и пет годишната си майка – Стефани – чистачка. Но да не се заблуждаваме от нейната професия – те си имаха всичко. Наследството, което Илиян им беше оставил, стигаше за да се покрият всичките им дългове и сметки доживот.
Наскоро Мартина си беше намерила работа, която определено й доставяше удоволствие – работеше като сервитьорка в нощно заведение в центъра на столицата – София. Макар да осъзнаваше рисковете от нея, тя обичаше да се чувства център на внимание. По този начин получаваше всичко, което искаше – жадните погледи на мъжете по голите си бедра и полуголите си гърди, благодарение на които успяваше да си изкара бакшишите за вечерта.
2 – Поканата
Беше гореща лятна вечер. Всички излизаха навън да се забавляват. Това направи и Тони Чолаков – висок около метър осемдесет и пет, строен и винаги изтупан двадесет и три годишен младеж, притежаващ достатъчно чар, за да бъде на кориците на най-скъпите модни списания, както ставаше обикновено. Той беше манекен, плейбой, женкар и фитнесманяк. Всички го познаваха.
Тази вечер той не отпразнува своя двадесет и четвърти рожден ден. За това пък, реши да отиде на заведение с най-добрия си приятел – Георги. Обади му се по телефона:
- Хей, Гошо, свободен ли си довечера?
- Да, защо?
- Ами, реших да не си празнувам рождения ден, както до сега. Премислих нещата и разбрах, че най-хубавите моменти трябва да бъдат споделени с приятелите, а ти си такъв, и то най-добър! Искаш ли да отидем в онзи нощен клуб, в който се запознахме? В Центъра?
- Ех, Тони, за теб винаги! Личи си, че славата не ти се е отразила зле. За колко часа става въпрос?
- Единадесет.
- Мисля, че е добре.
- Супер. Ще мина през вас с колата да те взема. Чао! И... благодаря, че се отзова на поканата ми!
- Няма проблем, а и днес си рожденник все пак. До после.
3 – Подаръкът
Тони не обичаше подаръците. Той ги тълкуваше погрешно – за него да получиш подарък означаваше, че ти се подмазват за пари или услуга. Но той много добре знаеше, че Гошо никога нямаше да се откаже от този навик – вечно го обсипваше с подаръци за празниците – още от дете.
Гошо вече беше измислил какво да му подари – стъклена статуя с формата на сърце. Колкото и щастлив да изглеждаше Тони, много добре осъзнаваше какво му липсва, а именно любов. Когато стана единадесет часа, вече чакаше приятеля си пред къщата му. Той излезе и се качи в колата, носейки огромен кашон, не по-лек от четиридесет килограма. Постави го внимателно в багажника на БМВ-то и изрече за пореден път бабешките си пожелания за рожден ден, но поне бяха от сърце:
- Тони, честит ти двадесет и четвърти рожден ден, да си жив и здрав, много весел, радостен, щастлив, много любов и т.н....
- Благодаря, братле. А сега скачай в колата – отиваме да се забавляваме!
- С удоволствие, Чолаков!
И след петнадесет минути вече се намираха пред най-изискания и скъп стриптийз клуб в столицата – Маями Бийч. Там беше рая за ВИП-овете и богатите – можеше да си намериш поддържана компаньонка, да се насладиш на голите и изваяни тела на танцуващите около лостове момичета, на най-новите чалга изпълнения, но най-вече на скъпите коктейли, които Мартина сервираше крачейки от маса на маса с петнадесет сантиметрови метални токчета.
4 – Случаен поглед
Слизайки от колата, всички разпознаха Тони. Фенките му не пропуснаха да го помолят за един автограф, и той не им отказа. За разлика от повечето известни личности като него, той нямаше собствена охрана. От малък се занимаваше с бойни изкуства, което му спестяваше разходите за бодигардове.
С Гошо се настаниха на маса, намираща се в най-затънтения ъгъл на заведението, не искаха да бият на очи. Мартина дойде да ги обслужи.
- Какво ще желаете, господа? – Попита тя с очарователна усмивка и онзи секси, изкушаващ поглед.
- Ами... за мен... ъъ... джин с тоник и минерална вода, както и един коктейл “Бруклин”. – Каза замяно Гошо. А тони не откъсна поглед от нейния – той беше пленен от красотата й. За първи път се чувстваше победен. Опита се да отклони погледа си, но не успя. Тя изпита същото, но усилията им бяха напразни. Те си взаймодействаха със силата на магнит. След усилено ръчкане в ребрата от страна на Гошо, най-сетне Тони се осъзна. Той си поръча само една бира “Бекс”. Говориха си за общи неща – бизнес, интереси, жени, коли, пари... Мина малко време и най-сетне сервитьорката пристигна, носейки в таблата си поръчаните питиета. Тя гледаше към Тони непрестанно. Сервира напитките и отново се втренчи в него, а Георги оставаше невидим за нея. Той реши да не им разваля момента и се отдръпна от масата под предлог, че отива до тоалетната.
- Тони, след малко се връщам, отивам до тоалетната... – Глас в пустиня. Той дори не трепна. След няколко секунди се приближи към Мартина, докосна я и погали косите й. Тя не го очакваше. Тръпката, която усети не можеше да се опише с думи. Погледът й ясно подсказваше какво се случва в душата й. Тя го целуна яростно, непредпазливо и диво.
Някой я хвана през кръста и я изведе отвън. Тя се стресна и се свести. Видя, че това всъщност беше главният управител на заведението.
- Ей, ти! Какво си мислеше, че правиш?! – Каза той разярен.
- Ами... аз... не можех...
- Какво?! Ти си сервитьорка, а не компаньонка, Мартина! Длъжна си за спазваш задълженията си! Никакви свалки повече, ако не искаш да те изхвърля, ясно?
- Да. Обещавам.
- Добре. Марш обратно.
5 – Неправилен подход
Мартина сгреши за пореден път. И за последен. Фолк дивата Камелия, която беше с изцяло мъжката си компания, забеляза интереса на Гошо и Тони към Мартина. Не успя да свикне с мисълта, че не е център на внимание и за това я спъна и тя разля алкохолните питиета върху нея - самата Мис Скандалност – Камелия. Разбира се, тя подаде оплакване, че марковите й дрешки са се зацапали. Последва мигновено уволнение.
Мартина се прибра у тях в три часа посред нощ. Майка й беше нощна смяна, което беше добре дошло за момичето – нямаше кой да я разпитва какво се е случило и защо е плакала. Тя знаеше, че вероятността да види отново Тони беше нулева, макар че цяла нощ мисли за него. Сякаш не я интересуваше това, че е изгубила работата си. А каква беше вероятността Тони да се влюби в нея? Съществуваше ли звезда, която да потърси втори път една от многобройните си жертви на сексуалното привличане? За нея отговорът беше Не.
6 – На другия ден
Тони също прекара една безсънна нощ. След като откара Гошо до тях и му благодари за подаръка, той се отправи директно към апартамента си, където живееше сам. Родителите му бяха в Пловдив. Легна си, но не можа да заспи. Мислите му бяха обвзети от Мартина и погледът й. Той самият не можа да си повярва. Това беше просто една сервитьорка! Дори не знаеше името й.
На другия ден пак отиде в заведението с Гошо, и с надеждата, че ще я види. Но уви... нея я нямаше. Къде ли можеше да бъде?
Това се повтори и потрети.
7 – Момиче, слез на земята!
Мартина сподели с майка си какво се беше случило онази вечер. Тя я утеши и поговориха като приятелки.
- Виж, скъпа... разбирам те. Но той не е човекът за теб. Нямате бъдеще, и ти го знаеш.
- Така е... но мамо, не мога просто така да пренебрегна случилото се.
- Разбери, миличка, та ти си го виждала само веднъж! Това е моментно увлечение, скоро дори няма да го помниш!
- Не, майко. В очите му видях топлина и страст... гледаше ме така жадно... не можах да се сдържа... а и ръцете му... той беше толкова нежен...
- С времето ще го забравиш... защо не се поогледаш за някой по-достъпен мъж?
- Знаеш ли... права си! Така и ще направя! Знам, че мога да разчитам на теб за добър съвет!
- И то винаги!
Двете се разбираха идеално.
8 – Бележката
Вероника, най-добрата приятелка на Мартина беше до нея в най-трудните моменти. Двете израснаха заедно и се подкрепяха взеимно. Ако не беше Вероника, сега Мартина щеше да се е изградила като съвсем различна личност. Един ден решиха да се видят и излязоха в близкия парк. По изражението на Марта си личеше, че нещо не е наред.
- Какво има?
- А, нищо особено, просто за пореден път си разбивам сама сърцето.
- Хайде, няма да ти вадя думите с ченгел от устата...
- Вери, спомняш ли си клуба Маями Бийч? Работех там... до преди няколко дена. Срещнах се с Тони Чолаков – онзи пич от корицата на “Ваг”.
- Е, и какво?
- Ами... бях сервитьорка там и му сервирах... той ме целуна... по-точно аз него...
- КАКВО?! Ти и Тони Чолаков?! Нее.... Не го вярвям!
- Сериозно говоря... влюбих се в него от пръв поглед...
- Знаеш, че няма да го видиш втори път. Забрави.
Двете се разхождаха из алеите. След двучасово вървене седнаха на една пейка и отново се заприказваха. Нямаше и пет минути и в това време мина един млад мъж, със счупен крак и се строполи на земята точно пред пейката им. Мартина се уплаши.
- Господине, добре ли сте?
- Мисля, че не, госпожице, извикайте линейка бързо, ако обичате!
Вероника веднага се обади на бърза помощ, и те дойдоха сравнително бързо. Преди да отведат човека, той подхвърли на момичетата една бележка, на която беше изписан телефонният му номер.
- Вземете, дами. Ако ви трябва нещо, само ме потърсете.
- Но... Ние дори не ви познаваме!
Още преди да изрече тези думи, той вече беше в линейката на път за болницата.
9 – Мистериозният
Двете момичета бяха много объркани от случилото се. Рони предложи да се обадят на номера и да разберат кой е този човек. Но Марта не пожела. Струваше й се прекалено несъществено в този момент. Но Рони я убеди. Отсреща вдигна мъжът с треперещ глас.
- Ало?
- Здравейте, господине! Обажда се Вероника Маринова, днес паднахте пред една пейка в парка...
- Знам коя сте. Вие ми спасихте живота, искрено съм ви благодарен!
- Длъжна бях... А... кой сте Вие?
- Казвам се Марио Тодоров. Много бих желал да се срещна с вас двете. B болницата съм, която се намира на най-близката централна улица до парка. Попитайте за мен и ще ви упътят.
Марио затвори телефона. Дали това не беше шега?