saty
08-08-2009, 19:13
Джак се прозина и се протегна да изгаси алармата на часовника, сочещ 06:30 сутринта. Можеше да поспи още половин час.
-Недей! Ще закъснееш за работа, ставай!- се разнесе механичния глас на часовника.
-Днес е събота, няма да има задръствания, още 30 минути ще поспя и ставам, обещавам.- измърмори Джак, въпреки че знаеше че покупката която направи миналата седмица от местния магазин за уреди нямаше да го остави на мира. Изохка и бавно се изправи на леглото, разтривайки очите си. –Добре,добре ставам, млъкни за бога... Часовникът изпиука доволно и дисплеят му загасна. Двадесет и осем годишният техник нормално работеше само пет дни, но вчера бе поел задачата да поправи системата за съседи на един колега и трябваше да бъде в другата част на града в 7:30. Изтегна се, и с кисело настроение се запъти към кухнята. Двата му домашни робота му бяха приготвили фреш от портокал и ;юбимите му препечени филийки. След като се назакусва отиде до тоалетно, през това време автоматичната четка и самобръсначка му измиха зъбите и го обръснаха. Уредът за обличане сложи работната му униформа, Джак стъпи на подвижната пътека, която го откара до новото му превозно средство. Най-новият продук на Айо Технолоджийс, за тази дребна летяща машинка, техникът щеше да изплаща кредит за 5 години. Качи се, и отвори вестника си, приятен женски глас му каза добро утро и го попита за дестинацията му. След кратките настваления Джак се изтегна и прелисти първите страници, различни репортери движещи се по страниците го ориентираха за новостите станали близките дни. След като машината се отдели от земята и се понесе със изумително бърза скорост към посоченото място, Джак се замисли над предстовящата му ваканция на избраното от него гръцко островчето и се отпусна, в плановете му за следващата седмица бе планувал също разходка в близката планина. След като пристигна и свърши работата си реши да отиде до близкият магазин на Айо Технолоджийс за да си избере някой робот да го придружава по време на разходката мъ в планината. Влезе в магазина и попита обслужващото го момиче къде може да намери планински роботи.
-На втория ред вляво са, господине.-отговори момичето, изглеждаше няколко години по млада от него, сивите и очи в комбинация със тъмно кафявата й коса го привличаха.
-Може ли да ви попитам за какво ще ви послужи плаинският робот, господине?-попита усмихнато момичето.
-Следващия уикенд мисля да отида на разходка в Кастро и искам да имам някой до мен ако стане някой инцидент.- весело отговри Джак.
-Наистина ли, аз много обичам да се разхождам из планините, кара ме да се опитам да живея малко без тези проклети машинарий.-засмяно каза тя. Може би вместо робот ще искаш да отидем заедно, попита го радостно тя.
Тъкмо преди да й отговори отнякъде дойде главният робот на магазина, също консултант и се скара на момичето за острия език който използва й я заплаши с уважение, тя не трябваше да влияе на купувачите а да ги насърчава да ползват новите изобретения.
-Не я слушайте , господине, не знае какво говори, тук имаме няколко модела който могат да паснат идеално на нуждите ви.- каза с вече по мек глас робота и показа на младият техник няколко от най-новите и надеждни продукта.
-Но аз наистина мисля че е добра идея с колежката ви, ще имам с кого да си поговоря.
-Не се притеснявайте господине, „Актик 14” е оборудван със речник от 15 000 думи и ще представлява чудесна компания.
-Не благодаря, мисля че достатъчно време съм заобиколен от тези машини, малко човешка компания ще ми дойде добре.
-Не се излагайте господине, нали не искате да се свържа с управителя на вашата фирма и да му съобщя че нарушавате сключената сделка да пазарувате от нас. Не мисля че това ще ви се отрази много добре, особенно в тази криза.
-Като се замисля, ако наистина имате робот на който мога да разчитам ще го взема, все пак той ще ми предостави по голяма защита и комфорт при разходката.
-Радвам се че се вразумихте, изписка робота и донесе „Актик 14” за който бе споменал преди малко. Заповядайте , господине, срещу 350$ и три месечни вноски по 100 $ това чудесно произведение на науката ще ви предостави безопасност, компания и безпогрешна навигация при вашата разходка. Ще го вземете ли?
-Разбира се, пратете ми сметката на адреса ми, благодаря ви много.
Не погледна момичето на излизане, чувстваше се гузно, бе игнорирал предложението й толкова остро само заради един робот и сигурността с която вървеше той. Не бе разбрал какво беше името и дори..За разлика от него обаче момичето изгледа Джак докато се отдалечаваше със тъжен и разочарован поглед.
-След няколко дни Джак почти беше забравил за срещата с момичето и се канеше да тръгва за разходката си, прочете упътването на робота, и както повечето машини робота можеше да мисли и разсъждава сам, угаждайки на прищявките на притежателя си. Разбира се упътването на робота не съдържаше нищо важно. След като Джак включи Актик, роботът се представи любезно и му обеща една чудесна разходка.
Двамата се отправиха към планината, Актик се превърна в мотор за да ускори времето им на пристигане и само след десет минути двамата се намираха в полите на планината. Както обикновено, беше пусто. Доста ограничен кръг от хора избираха да напуснат комфорта на домовете си и много-каналната телевизия за сметка на изморителна и потенциално опасна разходка в Кастро.
След първите няколко километра ходене, Джак вече се бе уморил, животът без много движение не се бе отразил много добре на иначе младото му и здраво тяло, мусколите му бяха сковани и непохватни, Актик за сметка на това се движеше неуморно и ловко, забелязвайки че притежателят му е уморен, Актик предложи промяна в маршрута, да отидат до близкия канион, образуван от съществуващата на времето река Марица, която бе изчезнала в следствие на замърсяванията и прекомерната й употреба за различни технологични експерименти. Джак не бе много развълнуван но се съгласи с предложението на робота, все пак машините бяха винаги прави и се грижиха за собственика си.
-Добре, Актик , нека отидем до каниона,каза Джак не много развълнуван.
След петнадесетина минути, се намираха върху каниона. Въпреки че реката бе пресъхнала, почвата около нея бе останала плодородна и наоколо се простираше зеленина, още неопорочена от модерния свят.
-Колко е красиво..продума Джак, оглеждайки целият хоризонт.
-Пустощ, дивотия!- разсърденео отговори робота, това не е красота, един град на мястото на този пущинак ще стой толкова добре!
Може би, отговори механично Джак, не желаейки да спори с робота си.
В този момент парче скала се отрони под краката му и незнайно как Джак се хлъзна на ръба и полетя надолу в пропастта. Едвам успя да се хване за ръба и паникьосано извика към планинския робот.
-Бързо Актик , издърпай ме, не мога да се държа повече, ще падна. БЪРЗАЙ.
За негово съжаление нещо бе станало с робота, той без замлъкнал и дисплеят му беше угаснал.
-Размърдай си ламариненият задник и ме издърпай, ти купчина железа. За какво дадох толкова пари за теб. Защо избрах теб, по дяволите.
Роботът продължаваше да стой безмълвен, Джак не знаеше дали се е изключил или просто не желае да отговори на командите му.
Нямаше значение, последното усещане което пръстите му усетиха бе изплъзващата се от пръстите му земя, полетя към земята, мълчаливо , проклинайки светът в който живееше.
-Недей! Ще закъснееш за работа, ставай!- се разнесе механичния глас на часовника.
-Днес е събота, няма да има задръствания, още 30 минути ще поспя и ставам, обещавам.- измърмори Джак, въпреки че знаеше че покупката която направи миналата седмица от местния магазин за уреди нямаше да го остави на мира. Изохка и бавно се изправи на леглото, разтривайки очите си. –Добре,добре ставам, млъкни за бога... Часовникът изпиука доволно и дисплеят му загасна. Двадесет и осем годишният техник нормално работеше само пет дни, но вчера бе поел задачата да поправи системата за съседи на един колега и трябваше да бъде в другата част на града в 7:30. Изтегна се, и с кисело настроение се запъти към кухнята. Двата му домашни робота му бяха приготвили фреш от портокал и ;юбимите му препечени филийки. След като се назакусва отиде до тоалетно, през това време автоматичната четка и самобръсначка му измиха зъбите и го обръснаха. Уредът за обличане сложи работната му униформа, Джак стъпи на подвижната пътека, която го откара до новото му превозно средство. Най-новият продук на Айо Технолоджийс, за тази дребна летяща машинка, техникът щеше да изплаща кредит за 5 години. Качи се, и отвори вестника си, приятен женски глас му каза добро утро и го попита за дестинацията му. След кратките настваления Джак се изтегна и прелисти първите страници, различни репортери движещи се по страниците го ориентираха за новостите станали близките дни. След като машината се отдели от земята и се понесе със изумително бърза скорост към посоченото място, Джак се замисли над предстовящата му ваканция на избраното от него гръцко островчето и се отпусна, в плановете му за следващата седмица бе планувал също разходка в близката планина. След като пристигна и свърши работата си реши да отиде до близкият магазин на Айо Технолоджийс за да си избере някой робот да го придружава по време на разходката мъ в планината. Влезе в магазина и попита обслужващото го момиче къде може да намери планински роботи.
-На втория ред вляво са, господине.-отговори момичето, изглеждаше няколко години по млада от него, сивите и очи в комбинация със тъмно кафявата й коса го привличаха.
-Може ли да ви попитам за какво ще ви послужи плаинският робот, господине?-попита усмихнато момичето.
-Следващия уикенд мисля да отида на разходка в Кастро и искам да имам някой до мен ако стане някой инцидент.- весело отговри Джак.
-Наистина ли, аз много обичам да се разхождам из планините, кара ме да се опитам да живея малко без тези проклети машинарий.-засмяно каза тя. Може би вместо робот ще искаш да отидем заедно, попита го радостно тя.
Тъкмо преди да й отговори отнякъде дойде главният робот на магазина, също консултант и се скара на момичето за острия език който използва й я заплаши с уважение, тя не трябваше да влияе на купувачите а да ги насърчава да ползват новите изобретения.
-Не я слушайте , господине, не знае какво говори, тук имаме няколко модела който могат да паснат идеално на нуждите ви.- каза с вече по мек глас робота и показа на младият техник няколко от най-новите и надеждни продукта.
-Но аз наистина мисля че е добра идея с колежката ви, ще имам с кого да си поговоря.
-Не се притеснявайте господине, „Актик 14” е оборудван със речник от 15 000 думи и ще представлява чудесна компания.
-Не благодаря, мисля че достатъчно време съм заобиколен от тези машини, малко човешка компания ще ми дойде добре.
-Не се излагайте господине, нали не искате да се свържа с управителя на вашата фирма и да му съобщя че нарушавате сключената сделка да пазарувате от нас. Не мисля че това ще ви се отрази много добре, особенно в тази криза.
-Като се замисля, ако наистина имате робот на който мога да разчитам ще го взема, все пак той ще ми предостави по голяма защита и комфорт при разходката.
-Радвам се че се вразумихте, изписка робота и донесе „Актик 14” за който бе споменал преди малко. Заповядайте , господине, срещу 350$ и три месечни вноски по 100 $ това чудесно произведение на науката ще ви предостави безопасност, компания и безпогрешна навигация при вашата разходка. Ще го вземете ли?
-Разбира се, пратете ми сметката на адреса ми, благодаря ви много.
Не погледна момичето на излизане, чувстваше се гузно, бе игнорирал предложението й толкова остро само заради един робот и сигурността с която вървеше той. Не бе разбрал какво беше името и дори..За разлика от него обаче момичето изгледа Джак докато се отдалечаваше със тъжен и разочарован поглед.
-След няколко дни Джак почти беше забравил за срещата с момичето и се канеше да тръгва за разходката си, прочете упътването на робота, и както повечето машини робота можеше да мисли и разсъждава сам, угаждайки на прищявките на притежателя си. Разбира се упътването на робота не съдържаше нищо важно. След като Джак включи Актик, роботът се представи любезно и му обеща една чудесна разходка.
Двамата се отправиха към планината, Актик се превърна в мотор за да ускори времето им на пристигане и само след десет минути двамата се намираха в полите на планината. Както обикновено, беше пусто. Доста ограничен кръг от хора избираха да напуснат комфорта на домовете си и много-каналната телевизия за сметка на изморителна и потенциално опасна разходка в Кастро.
След първите няколко километра ходене, Джак вече се бе уморил, животът без много движение не се бе отразил много добре на иначе младото му и здраво тяло, мусколите му бяха сковани и непохватни, Актик за сметка на това се движеше неуморно и ловко, забелязвайки че притежателят му е уморен, Актик предложи промяна в маршрута, да отидат до близкия канион, образуван от съществуващата на времето река Марица, която бе изчезнала в следствие на замърсяванията и прекомерната й употреба за различни технологични експерименти. Джак не бе много развълнуван но се съгласи с предложението на робота, все пак машините бяха винаги прави и се грижиха за собственика си.
-Добре, Актик , нека отидем до каниона,каза Джак не много развълнуван.
След петнадесетина минути, се намираха върху каниона. Въпреки че реката бе пресъхнала, почвата около нея бе останала плодородна и наоколо се простираше зеленина, още неопорочена от модерния свят.
-Колко е красиво..продума Джак, оглеждайки целият хоризонт.
-Пустощ, дивотия!- разсърденео отговори робота, това не е красота, един град на мястото на този пущинак ще стой толкова добре!
Може би, отговори механично Джак, не желаейки да спори с робота си.
В този момент парче скала се отрони под краката му и незнайно как Джак се хлъзна на ръба и полетя надолу в пропастта. Едвам успя да се хване за ръба и паникьосано извика към планинския робот.
-Бързо Актик , издърпай ме, не мога да се държа повече, ще падна. БЪРЗАЙ.
За негово съжаление нещо бе станало с робота, той без замлъкнал и дисплеят му беше угаснал.
-Размърдай си ламариненият задник и ме издърпай, ти купчина железа. За какво дадох толкова пари за теб. Защо избрах теб, по дяволите.
Роботът продължаваше да стой безмълвен, Джак не знаеше дали се е изключил или просто не желае да отговори на командите му.
Нямаше значение, последното усещане което пръстите му усетиха бе изплъзващата се от пръстите му земя, полетя към земята, мълчаливо , проклинайки светът в който живееше.