;

[iveetyy]

За пореден път мечтите се стопяват..
за пореден път грешки се опитват да поправят..
Врата след врата продължават да отварят..
но всеки път шанса си неволно пропиляват..

С устремление правим крачка напред..
Неочаквано се връщане с цели две назад..
Вътрешни гласове задават безброй въпроси навред..
Без да се усещаме сами сътворяваме Земният Ад..

Винаги преувеличаваме..
Винаги задълбаваме..
Рядко вината притъпяваме..
Късно се усещаме и прощаваме..

Човекът е нещо изумително..
но често първо говори,а после мисли..
съжалението е неизменна част от ежедневието му удивително..
винаги е объркан и иска време животът си да премисли..

Да дадеш нов шанс е необходимо..
Защото и без да иска някой наранява..
боли и сърцето е трудно излечимо..
Но е важно рядко да се случва приятел тебе да предава..

Животът не е вечен..
Затова няма време за глупости в него..
Остави следа;помогни на някой да стане малко по-човечен..
Загърби за минутка своето его..

Целта ти основна трябва да е сам никога да не останеш..
Гордостта си на заден план да оставиш..
Да продължаваш всичко с което се захванеш..
Грешките на близките си да прощаваш и забравиш..

[vampire_girl_]

За пореден път мечтите се стопяват..
за пореден път грешки се опитват да поправят..
Врата след врата продължават да отварят..
но всеки път шанса си неволно пропиляват..

С устремление правим крачка напред..
Неочаквано се връщане с цели две назад..
Вътрешни гласове задават безброй въпроси навред..
Без да се усещаме сами сътворяваме Земният Ад..


Това най-много ми допадна ^^