PDA

View Full Version : Убийство за фон



Optimistichno
08-12-2009, 13:19
Глава първа

10. 02. 2009 г.




В сладкарница "Морти" бе оживено както винаги - забързани сервитьори с бодра крачка изпълняваха поръчките на редовните си клиенти. Просторното помещение се изпълваше с весела глъчка, смеховете от съседните маси достигаха до ушите ми. В контраст с отрицателните температури навън, тук бе топло и уютно. Добре, че реших да посетя любимото си заведение, докато чакам Светла да пристигне. Светла ми е приятелка от гимназията, двете бяхме неразделни. След завършването обаче тя реши да продължи образованието си извън България и се записа да следва туризъм в Швейцария. Е, поне можеше да си го позволи. А аз поех по нелеката задача да се боря с престъпността, записах се в Академията на МВР. Всички ми казваха, че изглеждам прекалено крехка и уязвима за полицайка, но нито за миг не се разколебах и вече бях на прага официално да се превърна в един от служителите на МВР - след 4 месеца ми предстоеше дипломиране, съпроводено с множество изтощителни изпити. За мен беше важно не просто да издържа тестовете, а да получа отлични оценки, за да си запазя титлата "Отличничка на випуска". Но да се върнем в сладкарницата...

Както разбрахте, бях си уговорила среща с приятелката ми в уютното софийско заведение. Познавах Светла много добре - винаги закъснява. Минаваше 11, "само" 15 минути след уречения час. Е, днес имах свободен предобед и нямаше защо да бързам. Разполагах с време и не вижда нищо нередно в закъснението на Светла. Обстановката в сладкарницата ми допадаше - обичам да съм сред хора, обичам около мен да е оживено. Из залата се носеше приятен аромат на крем, който лекичко гъделичкаше апетита. Пъргава закръглена сервитьорка ми поднесе чаша портокалов сок и огромно парче от любимата ми торта Гараш. Опитах от вкусната глазура и отправих поглед навън, като доста често отправях поглед към огромния стенен часовник с форма на раковина.
- Здравей. Как си? - лъчезарната усмивка на слънчевото момиче Светла блестеше неотразимо.
- Охо. Привет, привет. - поздравих я и отвърнах на усмивката й.
- Имаш шоколад по зъбите... - Светла бе от малкото мои познати, които можеха да се похвалят с безупречен външен вид. Със скромните си доходи можех да си позволя посещение при козметичка два пъти месечно, докато при нея нещата стояха "малко" по-различно. Като внучка на един от главните собственици на просперираща банка, приятелката ми се къпеше в разкош и лукс. Изключително суетна и леко самовлюбена, тя бе идеалната компания за разискване на модни въпроси. И днес, както винаги, Светлана изглеждаше ослепително, сякаш излязла от корицата на списанието, което издаваше. О, да! Едва на 21, а вече можеше да се похвали с доста успехи, за разлика от мен. Като се замисля, май не съм постигнала нищо значително през краткия ми живот. Е, за четвърт век май си е нормално. Какво пък? Не се оплаквам за нищо. С изключение на болките във врата. Спя накриво, но това е маловажна подробност. Ако бях на мястото на Светла, със сигурност щях да съм редовна клиентка на масажните салоните. Не че тя не е... Знам, че между нейния и моя живот има доста огромна разлика, но не й завиждам. Явно съм си от по-добричките момичета, които се радват за успехите на другите. Всъщност, като казах, че не й завиждам, май леко ви подведох - не съм толкова честна и безкористна, за каквато се представям. Единственото нещо, за което изпитвам завист, и то благородно, е възможността на Светлана да пътува.
- Само 15 минути закъснение. - Светла с елегантно движение седна на мекия диван и погледна новия си часовник - върху циферблата му се открояваше бляскавият надпис "Prada'' - Е, за мен си е постижение! Имало е случаи, в които си ме чакала доста повече... Извинявам се. Обещах си да се превърна в послушно момиче, което никога не закъснява и е винаги точно.
- Ха-ха! - разсмях се от сърце - Звучи ми като някакъв недостижим идеал. Ти и точност! За Бога, кажи ми, че ще ставаш космонавт, но...
Приятелката ми ме скастри:
-Хей, не се подигравай! Говорех ти сериозно.
В това време пристигна пълничката сервитьорка.
- Диетична кола и плодова салата без сметана. - поръча Светла и продължихме разговора си.
- Та... да приемем, че наистина вече спадаш към групата на "точните момичета"... - подех със закачлив тон, но тя ме прекъсна:
- Знам, че не ти се вярва, но си е така, Хриси

- Отдалеч надушвам намесата на мъж.
Светла не отвърна нищо, само се усмихна идва забележимо.
- Права ли съм? - глождеше ме любопитството. Умирах си да разбера кое е най-новото й любовно завоевание. Тя разбърка салатата, която току-що й бяха сервирали и уби надеждите ми да науча нещо по-пикантно:
- Да, замесен е мъж - дядо ми. Повери ми галерията на булевард "Васил Левски". И познай какво! Новата управителка съм си аз!
-Страхотно! Поздравления! - не скрих радостта си - Значи новата ти длъжност те е направила по-отговорна.
- Отчасти. Дядо ми повери галерията в случай, че успея да изкореня лошите си навици. Може би се надява, че ще стана по-отговорна и най-после ще стъпя здраво на земята. Накратко - иска да ме превъзпита, а явно е забравил, че именно той ме разглези навремето. И още по-накратко - ще може да ме държи изкъсо, да ме контролира. Обеща да следи всяка изложба, всяка моя обществена изява. Не знам дали да се радвам или не.
- Е, ако бях на твое място, със сигурност щях да съм се озовала на седмото небе.
Господин Петров, дядото на Светла, бе собственик на пет от най-елитните частни галерии в столицата и голяма част от съвременните ни художници излагаха творбите си именно там. Тонът на приятелката ми стана по-сериозен и усмихнатото й лице сякаш помръкна:
- Не бързай със заключенията, Хриси! Ако направя и най-малкото нарушение - ако ме снимат в неприлично състояние, ако репортерите ме спипат на пиянски запой... абе каквато и дребна проява на безотговорност да направя, ще се сбогувам с галерията.
Почувствах се доста странно - на Свела никога ни й бе пукало за нещо друго освен себе си. Познавах я доста добре и една галерия определено не можеше да намери място в списъка й с важните за нея неща.
- Толкова ли държиш на галерията? - попитах я и отпих от портокаловия сок. Усетих нотка на колебание в гласа й:
- Да речем, че е важно да спечеля доверието на дядо - бих се радвала да ме възприема като по-зрял човек. А ако успея да ръководя добре галерията, със сигурност ще оправдая очакванията му.

Е, дотук нямаше нищо сериозно и обезпокоително, което да обясни странния й, пропит от притеснение тон.
- Но имам мъничък проблем. - призна Светла. Как само надушвам отдалеч проблемите.Като детектив съм. Помолих я да сподели.
- Налага ми се спешно да отпътувам утре сутринта за чужбина. Ще отсъствам седмица, а няма на кого да поверя галерията. Реших да те помоля за една услуга - ще ме заместиш ли една седмица? Няма нищо сложно в работата, която ще ти се наложи да вършиш. Нали все пак ще си управителка! Ще преглеждаш списъците с новите творби и ще си стоиш в топлия кабинет с чаша горещо кафе в ръка, приготвено от Иглика. Иглика е секретарката ми. Много е сладкодумна, може да бъде страхотна компания. Ще си допаднете, ще видиш. Работното ти време е от 10.00 до 16.00. Иглика идва на работа половин час по-рано - в 9.30. Тя ще ти обясни какво трябва да правиш по-подробно утре. Наистина спешно се нуждая от помощта ти. Обещавам да ти се реванширам. Моля те, моля те! Съгласи се! Няма нищо чак толкова сложно.
- Не знам дали ще успея да се справя, Светле. През живота си съм стъпвала в галерия само по изложби, а ти искаш от мен да ръководя тази на дядо ти. Не съм запозната с тънкостите.
- Как няма да се справиш! В сравнение с обучението ти в Академията на МВР да си управител на галерия е фасулска работа. Хайде, за мен го направи! Обещах да се реванширам! Нали знаеш колко много си те обичкам!
Не бе нужно да ме увещава още дълго време - приех и й обещах, че ще се постарая да се грижа за галерията по-добре от нея самата! Каза ми кода на алармата, а когато ми подаде връзка с три ключета и ми обясни предназначението на всяко едно от тях, Светлана като че ли леко пребледня, слънчевата й усмивка замръкна за втори път. Трябваше да има някаква причина за странното й изражение.
- Светле, май не ми каза всичко, а?
- Така е. - промълви едва чуто и облиза пресъхналите си устни - жест, който не бе характерен за нея.
- Ако искаш да заминеш на романтично пътване с някой пичага, няма проблеми, ще те разбера. Хора сме. - опитах се да я поуспокоя, но без резултат. Погледна навън, въздъхна тихо и си наложи да се усмихне. След това поде с унил глас:
- Страх ме е, Хриси. Доста странни неща ми се случват напоследък. Имам чувството, че участвам в някоя долнопробна драма. От три седмици не мога да спя нормално. Знаеш ли защо? Някой ми отправя заплахи по телефона - някакъв мъж, психопатът му с психопат! Само да го пипна. Последния път ми каза "Малката кучка май е доста облагодетелствана от дядо. Жалко, че няма да има възможността да се порадва на положението си още дълго." Все едно ми казва "скоро ще те убия", но в по-омекотен вариант. Вчера открих кокоша глава в пощата си, а преди три дни пред вратата ми имаше огромен букет с червени рози, а на визитката пишеше: "Дядо много ще ти се зарадва. С уважение: Бича" Смених си телефонния номер най-малко осем пъти, но без резултат. На ден получавам поне по 3 sms-а с извратено съдържание от различни SIM-карти. Направо ми се повръща. Затова няколко нощи спах във вилата на дядо ми. Постоянно имам усещането, че ме следят. Не ми се занимава вече и с полицайчета - извинявай, че обиждам бъдещите ти колеги, но наистина са отвратителни. Няколко пъти вече подадох сигнал и не ми обърнаха особено внимание. Никакво впечатление не им направиха думите ми и най-учтиво ме обясниха, че всекидневно получават десетки подобни сигнали и в 98% от случаите заплахите били плод на шегаджии и не водели до сериозни последствия. Отвратително е, ако някой се шегува по този начин с мен. Странно чувство за хумор имат някои хора. Не ми е забавно! Изобщо не ми е забавно...
Като всички приуспели и доказали се хора и Светла имаше врагове. Много жени й завиждаха за ослепителния й външен вид, омагьосващ мъжете. Русата й чуплива коса до кръста, сините очи, изваяното й тяло и солидната сума в банковата й сметка й бяха създали много неприятели. В този момент телефонът й иззвъня и прекъсна разговора ни. Светла трепна, но, поглеждайки екрана, по лицето й се изписа видимо облекчение - не й звънеше непознат номер.
- Ало? Здравей. Да, да. Къде съм ли? В МОЛ-а, реших да си напазарувам някои дребни неща. Не се безпокой. Утре ли? Утре няма да мога, имам ангажименти. Днес следобед съм свободна, да. Тогава ще се видим. В галерията? Няма проблеми, ще го обсъдим. Ще те чакам в галерията точно в 17.00. До после, чао. И не закъснявай.
Светла прибра телефона в чантичката си.
- Извинявам се, но трябваше да вдигна. Да продължим с психопата - стигна дотам, че да окачи мои снимки на входа на галерията. Добре, че Иглика чула някакъв шум и отишла да провери какво има. Видяла снимките и ги свалила. Показа ми ги, помислила, че са от някое мое бивше гадже. Щях да полудея, когато ги разгледах. На снимките бях гола!
Учудването ми беше огромно и започнах да изключвам предположението някой просто да се шегува.
- Някой притежава твои голи снимки? Но как те е снимал? Докато се къпеш? Докато се преобличаш?
- Ами да... На две от снимките съм под душа, а другите са правени, докато се преобличам. Ужасно е... Не съм ги показвала на никого, само Иглика ги е виждала, но не подозира, че положението е чак толкова сложно. Все пак реших да ги запазя, мисля си, че могат да бъдат ценни, ако успеем да разкрием кой е психопатът.
- И кой се крие зад псевдонима Бича...
- Да. Всичко е толкова странно. Реших да замина утре за Италия. Седмица почивка далеч от психопати ще ми се отрази добре. Единствено ти и дядо ми знаете за заминаването ми. Той ме помоли да си избера достойна заместничка в галерията. Ако някой те попита къде съм - разпускам в Пампорово. Така казах на Иглика и тя страшно се зарадва, че най-после ще си почина малко. Всички забелязват, че съм изморена и изнервена, колкото и усилия да полагам да го прикрия.
Светла потрепери и облече стилното си сако. След това ми се усмихна и продължи:
- Радвам се, че се съгласи да ме заместиш за кратко. Ще се чуваме.
- Светле, бъди внимателна. Притеснявам се за теб. Мога да говоря с инспектор Иванов - баща е на един колега, компетентен е и няма да се отнесе вятърничаво към случая.
- Спокойно, ще се оправя. С дядо ми не искаме да се вдига излишен шум.
- Добре тогава. Ако заплахите наистина са дело на шегаджия с болна психика, не ми се вярва да те последва чак до Италия! А ако не са плод на шегаджия?

*** *** *** *** *** *** *** *** ***

"А ако не са плод на шегаджия?" - отговорът на този въпрос ме притесняваше най-много от всичко, след като със Светла се разделихме и аз се върнах в общежитието си. Опитвах се да открия прилично обяснение, но възможностите доста ме плашеха. Реших да се поразведря като поплувам в закрития басейн заедно с двама мои колеги. После взех топъл душ и се усамотих с книга в ръка. Отпусната на леглото си, неусетно се бях унесла, но телефонното иззвъняване ме откъсна от спокойния сън. В стаята бе тъмно. Погледнах часовника - 00.27. Бях спала непробудно около три часа.
- Ало?-промълвих със сънен глас.
- Христина Маджарова? - гласът отсреща бе плътен и ясен.
- На телефона.
- Обажда се Светлин Петров.
- Дядото на Светла? - заля ме вълна на притеснение. Какво търсеше от мен дядото на Светла посред нощ. Със сигурност не се обаждаше, за да ме пита как съм.
- Да. Става въпрос за внучката ми. Можеш ли да дойдеш до вилата ми? След половин час шофьорът ми ще дойде да те вземе.
- Какво има? Нещо със Светла ли се е случило? Кажете й да не се притеснява, аз ще...
- Светла е мъртва.

Amiliq999
08-12-2009, 18:41
=D> чудесно е. Прочетох го с голямо удоволствие и нямам търпение да видя продължението. Определено привлече вниманието ми . :)

Optimistichno
08-13-2009, 12:54
Радвам се, че ти харесва! Ще има и продължение!

stefity
08-13-2009, 19:13
Мммм... :) Много приятно ми стана, да прочета нещо подобно, и то написано по толкова добър и заинтригуващ начин... Получаваш моите пълни адмирации! Браво. Тъй като и аз съм имала не един или два опита да пиша подобни неща, сега като прочетох написаното до тук от теб, се нахъсах още повече да продължавам, докато стана добра поне наполовината като теб. :) Ако нямаш нищо против, би ли казал/а на колко години си, и от колко време се занимаваш с писане, защото определено грабна вниманието ми! :)

Nepovtorima_93
08-13-2009, 22:18
Хайде Пускай продължението...умирам от нетърпение! :P :-)

Optimistichno
08-13-2009, 22:41
На 17 съм. Радвам се, че ви харесва! :grin:
За първи път пробвам да пиша криминална повест, идеята ми се въртеше много време в главата. А преди това съм писала детски разказчета съвместно с една моя приятелка.

freziq
08-13-2009, 22:54
много ми допадна!
различно е и има тръпка!

stefity
08-14-2009, 10:44
На 17 съм. Радвам се, че ви харесва! :grin:
За първи път пробвам да пиша криминална повест, идеята ми се въртеше много време в главата. А преди това съм писала детски разказчета съвместно с една моя приятелка.

Браво! :) Само на 17.... :) А представям си като станеш по-голяма и ако продължаваш да пишеш така добре какво ще последва. :) Айде ;) Всички чакаме с голямо желание да разберем какво става след това. :)

psdsquared
08-14-2009, 11:10
Хубаво е :)

FCB
08-20-2009, 11:47
Леле,страхотно е :grin: Нямам търпение да прочета продължението 8)

Optimistichno
08-20-2009, 17:02
Глава втора

11.02.2009г.



"Столицата никога ли не заспива?"-мислех си аз, докато мълчаливо наблюдавах нощния град през стъклото на луксознато БМВ. Уличните лампи осветяваха пътя и успях да различа лицата на две предизвикателно облечени девойки, които махаха на минаващте автомобили. За Бога! Момичетата сигурно не бяха навършили 16 години! Толкова млади, а вече видели най-тъмната страна на живота. Тягостното чувство, което ме обзе веднага щом научих грозната новина за смъртта на Светла, се засили. След като дядо й ми съобщи, че приятелката ми е мъртва, не можех да си намеря място и просторното общежитие ми изглеждаше твърде тясно, за да побере мъката, отчаянието и изненадата, бушуващи в мен. Само минути ме деляха от срещата с господин Светлин Петров. Признавам си, че не изгарях от желание да се срещна с този човек, навярно дълбоко опечален от загубата на младата си внучка.

Шофьорът взе острия завой със завидна лекота и хладнокръвно изпревари една излъскана "Тойота". Тихичко изпсува, когато улучихме червен светофар, но се наложи да почакаме малко. Продължи направо по главната улица и мина през близката пресечка. Скоро спряхме пред вилата на семейство Петрови-огромна пететажна постройка, боядисана в пясъчножълт цвят, с просторен двор. Високите тополи се извисяваха самотни сред градината, която през пролетта приличаше на същинско райско кътче. Бързо изминах пътечката от камъчета, водеща до входната врата и тъкмо понечих да позвъня, когато тя се отвори и пред мен се изправи едрата фигура на Светлин Петров. Той беше 65 годишен мъж, но за възрастта си изглеждаше доста запазен. Единствено издайническите бръчки, врязани дълбоко в широкото му чело, подсказваха годините му. Висок и широкоплещест, приличаше на бивш плувец. В действителност на младини активно се бе занимавал с плуване, докато не бе решил да се посвети изцяло на бизнеса. В сивите му очи с бадемовидна форма не се забелязваше и следа от сълза. Напротив-те бях спокойни, макар и леко изморени (нещо съвсем разбираемо, имайки предвид късния час).

-Здравей, Христина. Много съм ти благодарен, че се отзова на молбата ми и дойде тук.-говореше бавно, ясно, със спокоен тон.-Заповядай вътре, момичето ми. Не бива да те държа пред вратата. Студено е.

Прекрачих прага и се озовах в дълъг коридор, откъдето господин Петров ме въведе в приветливия хол. Помещението беше обзаведено с много вкус. Подът бе застлан с персийски килим, а окачените по стените скъпи картини на видни наши художници леко загатваха финансовото положение на своя притежател. Огромен аквариум покриваше цялата стена срещу вратата и придаваше свежест на стаята. Погледът ми се спря върху импровизирания подводен свят и красивите му обитатели. Колко безгрижно си живееха рибките сред зеленината в аквариума! А на мен ми предстоеше важен разговор.

-Избери си място и седни.-подкани ме дядото на Светла.

Харесах си дивана с кожена тапицерия и удобно се настаних. Домашната прислужница-пълна жена на около 40 години, ми предложи кафе, но й отказах с риск да обидя домакина. Но на него едва ли му беше до дребнавости в такъв тежък момент. Господин Петров се настани до мен и въздъхна:

-Ужасно е, Христина. Тя ми беше най-скъпият човек-единствената ми внучка. Не можеш да си представиш колко много я обичах! Безкрайно много. Ще направя всичко възможно да заловя този изрод, който ми отне най-свидното.-Дори и в отчаянието си изглеждаше твърд и непоклатим като скала. Зарови пръсти в гарвановочерните си коси, грижливо поддържани и със сигурност боядисани.

-Разбирам Ви напълно. Зная, че е тежко в такъв момент и е нормално да скърбите, но не можем да върнем Светлето.-опитах се да бъда съпричастна към мъката му.

-Благодаря за съчувствието. Най-малкото, което искам, е да ме съжаляват. Не те извиках, за да ти се оплаквам.

-Ще ми разкажете ли подробно какво се е случило със Светла?-исках да науча всичко, свързано със смъртта на приятелката ми.

Господин Петров стана, наля си чяшя вода и пак се настани до мен, след което започна разказа си:

-Със Светлето и жена ми Даниела имахме уговорка да вечерям заедно тук, на вилата. Бяхме решили да организираме подобаващо изпращане на любимата ми внучка-в 6.30 щеше да лети за Италия. Познаваш Светла-не се застояваше на едно място. Страхуваше се от мисълта, че може да е закотвена някъде и използваше всяка възможност да пообиколи света. Посетила е много страни. Поръчах на готвачката ни да приготви рибни кюфтета със зелена салата, любимото ястие на Светлето. Бяхме решили да се позабавляваме заедно, да си побъбрим. Чух се с нея следобед, към 16.00. Каза ми, че се е видяла с теб, че ти ще си новата й заместничка в галерията. Обеща ми да дойде тук към 21.00, след като си стегне багажа за предстоящото пътуване. Мина 21.30, никаква я нямаше, но не виждах нищо нередно. Помислихме си, че се е залисала с багажа си. Като я знам, сигурно щеше да помъкне цял тон дрехи. Когато Светла не се появи до 22.00, я потърсихме по мобилния й, но не ни отогвори, даваше свободно. Започнах да се притеснявам, а на Дани й прилоша. Качи се до стаята си да си вземе хапче. След минута се върна по-бяла и от призрак-пистолетът й липсвал.Държи го в нощното си шкафче, а го нямаше там. Обзе ме паника. Отидохме до апартамента на Светла, на десет пет минути път оттук е. Звъняхме упорито на вратата, нобез резултат. Сякаш бе потънала вдън земя. За щастие имах ключ за апартамента й и влязохме вътре. Не я намерихме там, а куфарите й не бяха стегнати. Сигурен бях, че нещо се е случило. Изпратих Дани до галерията да я потърси там, а аз се запътих с колата си към клуб "Текила"-често го посещава и е приятелка с дъщерята на собственичката му. Спрях пред клуба и точно тогава ме потърсиха от полицията. Иглика, секретарката, подала сигнал и съобщила, че е намерила Светла в една от залите на галерията. Простреляна в слепоочието. Веднага отидох до галерията. С каква скорост съм карал, само аз си знам, но стигнах за по-малко от пет минути. Там ме чакаше Дани, пребледняла. Когато отишла в галерията, Иглика била там и вече дори се била обадила на полицията. След малко дойдоха и ченгетата, направиха оглед. На пода в залата с картините лежеше моята внучка! Светлето! Кръвта вече бе започнала да се съсирва. А до нея бе захвърлен пистолетът на Даниела.

-Моите съболезнования!-възкликнах.-Сигурно не знаете кой я е убил?

-Ще се разбере. Рано или късно всичко ще излезе наяве. А когато това стане, лично аз ще откъсна главата на това гнусно животно!

Някой позвъни на входната врата и прислужницата изтича да отвори.

-А, да. Инспекторът.Пое разследването.-каза Петров-Всъщност, заради него те извиках.-На вратата се почука и след миг при нас влезе висок и слаб смугъл мъж на около 40 години.

-Добър вечер-поздрави ни.-Вие ли сте Христина Маджарова?

-Да. Аз съм.

-Отличничката на випуска... Чувал съм за Вас от директора на Академията.-не отвърнах нищо. Той продължи:

-Първо да се представя. Инспектор Иван Маринчев. Приятно ми е.-за разлика от него на мен никак не ми беше приятно. Не харесах този чавек, приличаше ми на гущер с мазния си глас и хитрите очички, които с любопитство ме изучаваха.-Е, надявам се, че няма да ми откажете един кратък разпит.

-Разпит ли?

-Ами да. Вие също сте заподозряна!

iveetyy
08-20-2009, 20:11
Много е интересно .. Браво ! :)

Optimistichno
08-21-2009, 10:35
Радвам се, че ти харесва!

Amiliq999
08-21-2009, 18:26
ох, пак се увлякох. обожавам криминални истории, а ти си написала тази много заинтригуващо и нямам търпение да продължи. Е па, как го измисли само, това с пистолета, съвсем ме обърка. супер е, браво :grin:

BloodyAmy
08-21-2009, 19:55
На мен също ми допадна. Скоро не бях чела нещо, което да не е свързано с депресийте на въстниците ми. Продължавай все така. (:
Имам само един въпрос, в колко глави мислиш да го развиеш?

LadyGold
08-21-2009, 20:05
С нетърпение ще очаквам трета глава ! Браво ... :grin: =D> =P~

Optimistichno
08-23-2009, 11:55
На мен също ми допадна. Скоро не бях чела нещо, което да не е свързано с депресийте на въстниците ми. Продължавай все така. (:
Имам само един въпрос, в колко глави мислиш да го развиеш?
[/quote]
И аз не знам със сигурност в колко глави ще се развива действието-докато всчко за убийството на Светла се изясни. Сигурно ще са към 11-12. Дано не ви омръзне.

Kumori
08-23-2009, 13:45
значи, право да си кажа, не си падам по криминалета, но не мога да отрека, че е написано добре. Наистина, увлече ме, и с удоволствие ще прочета и третата част като излезе :)
Иначе, аз пиша по коренно различен начин, може би за това и ми беше интересно, въпреки криминалната тема :D

още веднъж, браво, момиче! =;

FCB
08-24-2009, 16:34
Става ми все по-интересно

Optimistichno
08-25-2009, 13:47
Скоро ще пусна и третата глава! Знам, че малко ги бавя, но нямам много свободно време.

stefity
08-25-2009, 13:52
^
Нищо, нищо... :) Тъкмо така ще ни държиш в напрежение по-дълго време и после ще ни е още по-интересно да четем! :)

Чакам с нетърпение. ;)

slun4evka
08-27-2009, 10:08
Жестоко е ... толкова ми беше интересно, че си зарязах всичко друго само, за да го прочета ... Чакам с нетърпение продължениетоо :grin: :-)

stefity
09-06-2009, 17:36
Давам ЪП на темата и очаквам авторката да продължи с трета глава. ;)

Optimistichno
09-14-2009, 10:31
Глава трета



-Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно!-бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат-Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството-не усетих как драстично бях повишила тона си и гласът ми ехтеше из просторния хол.

Гущеровите очи на Маринчев внимателно ме сканираха.

-Прекалено си нервна.-констатира той-Ако наистина си толкова невинна, за колкото се представяш, уверявам те, че няма от какво да се безпокоиш.

Не можех да преигравам и да се преструвам на спокойна, след като в мен бушуваха толкова много емоции, които, примесени с изненадата и учудването от предстоящия ми разпит, заплашваха да изригнат с пълна сила. Наложих си да запазя самообладание, въпреки че Маринчев сериозно ми лазеше по нервите.

-Добре, инспекторе. Да чуя въпросите ви.-знаех, че никак не е удачно да се противопоставям на разследващите. Все пак имаха право да научат истината. Инспекторът се прокашля авторитетно и с равнодушен тон поде:

-Патолозите установиха, че госпожица Светла Петрова е простреляна в слепоочието към 17.00 Интересно ми е какво си правила по това време. Къде беше в интервала от 16 до 18 часа?

"Колко е невъзпитан само-не ме познава, а ми говори на ти, сякаш сме първи приятели!"-помислих си и се втренчих към прозореца. Едри капки дъжд барабаняха по стъклото, а вятърът свистеше страховито, но не обръщах особено внимание на времето вън. По-важно бе това, което ставаше в хола на семейство Петрови.

Най-важното за всеки, който желае да се измъкне чист като сълза от едно разследване, е алибито. А аз си имах непоклатимо алиби! И слава Богу! Не ми се искаше инспекторът да задълбава твърде много в личния ми живот. Не че имах кой знае какви тайни, но просто ми се повдигаше от мисълта как си стоя кротичко на едно столче, докато той ме мъчи с неудобни въпроси.

-По това време плувах. От 15.30 до 17. 30-срещнах учудения му поглед и доуточних думите си-Базата на МВР разполага със закрит басейн, където студентите могат да разпускат през свободното си време.

Отговорът ми май не се хареса на следователя, който очевидно очакваше нещо по-пикантно и подозрително. От самото начало си знаех, че Маринчев се надяваше да открие и най-дребното несъответствие в показанията ми. Е, да, но не му се получаваше!

-Басейнчета... да не би да си на спа продцедури!

Не го удостоих с отговор и той продължи:

-Поплувала си значи... Сигурно никой не може да го потвърди?

-Напротив, инспекторе.Май ви се иска да е така. Поплувах с колеги от Академията. Никога не посещавам сама басейна, скучно ми е.

-Много добре! А преди това... къде беше?

-Преди обяд имах среща със Светла.

-Стигаме до най-интересното! Разкажи ми какви бяха отношенията ви с внучката на Светлин Петров.
-С нея сме... бяхме... приятелки.
-Приятелки?
-Да. Уговорихме се да се видим в срадкарница "Морти", намира се...
-Зная къде е.-най-безцеремонно ме прекъсна-Продължи по същество, ако обичаш.
Ако зависеше от мен, изобщо нямаше до продължавам, но се налагаше да разкажа за срещата си със Светла. Нямаше да споделя всичко. Исках да разбера доколко дядото е честен и дали е толкова чист, за колкото се представяше.
-Както винаги, тя закъсня. С 15 минути, но в това нямаше нищо нередно. Поговорихме си.Светла ми разказа много интересни неща-за новата си длъжност на управителка. Помоли ме да я заместя за седмица в галерията на булевард "Васил Левски"-възнамеряваше да си почине в Италия. Била изморена от напрегнатия ритъм на живот. Без много да му мисля, приех поканата й.
-Приела си?
-Какво странно намирате в това? Откога да помогнеш на приятел е нещо странно?
-Не, не. Няма нищо странно. Продължавай, продължавай. Слушаме те с интерес.
"Как ли пък не!"-помислих си-"Това ти е работата. Нали затова ти плащат!"
-Светла ми даде ключовете за галерията и кода за алармената система.
Последното ми изречение очевидно го заинтригува:
-Значи би могла да си влизаш и излизаш съвсем спокойно в галерията, когато си пожелаеш?
-Така е.-разбрах накъде бие Маринчев, пак искаше да ме провкира. Разчиташе само на някоя малка грешка. Не бих допуснала да ме разиграва.-Но както казах, в интервала от 15.30 до 17.30 бях в басейна. А нямам нито сестра близнчка, нито двойничка, която да се подвизава по галериите.Ясно? След като поплувах, се прибрах в общежитието, четох книга и заспах. Това е. Един обикновен ден.
-Последен въпрос-имаш ли си представа кой може да е извършил убийството?
Погледнах към дядото на Светла-не изглеждаше заинтересуван от разговора, но бях сигурна, че внимателно следи всичко.
-Не знам кой я е убил, но със сигурност Светла имаше много врагове. Завиждаха за успехите й, мразеха я. Като бяхме в сладкарницата, телефонът й звънна, уговори си среща с някой точно за 17.00часа. Но не спомена име. Човекът отсреща явно я помоли да се видят на другия ден, но тя отвърна, че ще е заета. И така решиха да се видят днес следобед в галерията. Напълно е възможно именно човекът, който й се обади, да е я е убил. По всичко личеше, че го познава.Не знам... не знам какво се е случило!
-Случаят ще се окаже по-заплетен, отколкото предполагах.-констатира Маринчев.
-Искам да попитам господин Петров нещо.-пожелах аз.
-Кажи, Хриси.-в тона му не се долавяше и зрънце любопитство, а по-скоро безразличие.
-Забелязали ли сте нещо странно със Светла напоследък? Да ви се е оплакала от нещо... или от някой?
-Не. Защо?
-Защото сте и дядо, защото може да разчита на Вас, защото Ви уважаваше най-много от всички!
-Не. Какво нередно да сподели? Всичко си бе нормално...И Иван Маринчев ме попита същото.
-Помоооооооощ! ПОМОЩ! Не! Пусни ме! Неееееееее!-пронизителен женски писък се разнесе из къщата.

Nepovtorima_93
09-14-2009, 12:34
wow страхотно!

LadyDi
09-14-2009, 14:34
Интересно.

Optimistichno
09-14-2009, 17:27
wow страхотно!
Благодаря!

LadyDi
09-14-2009, 21:47
Не бих го нарекла чак "страхотно", защото има много за доизглаждане в изказа и в ритъма на произведението. Но за сметка на това е доста увлекателно и е поднесено лесно-смилаемо. :) Имайки предвид крехката ти възраст, мисля, че ще излезе нещо много добро от теб.

Axe_vs_Sword
09-15-2009, 08:55
Дано не ви омръзне.
И на шега не го казвай. Както каза LadyDi e поднесено лесно смилаемо, което ни кара да го четем без за миг да ни омръзне и да се втурваме с радост да четем продълженията.
Благодаря ти за творбата, която ме отнесе и успех нататък. :)

Optimistichno
09-15-2009, 13:40
Дано не ви омръзне.
И на шега не го казвай. Както каза LadyDi e поднесено лесно смилаемо, което ни кара да го четем без за миг да ни омръзне и да се втурваме с радост да четем продълженията.
Благодаря ти за творбата, която ме отнесе и успех нататък. :)
А аз ти благодаря за хубавите думи! Хора като теб са моят стимул да пиша!
LadyDi, повестта е лесносмилаема, защото не мога да я напиша по претинциозен начин... Не знам дали някога ще пиша съвършено интересно, правилно и с перфектен изказ. Ако подобря нивото си, ще се радвам! Но...не ми се вярва много. Доста книжки ще трябва да прочета! Дори и да не се доусъвършенствам ще си остана с удоволствието от съчиняването на случки!

LadyDi
09-15-2009, 13:51
LadyDi, повестта е лесносмилаема, защото не мога да я напиша по претинциозен начин... Не знам дали някога ще пиша съвършено интересно, правилно и с перфектен изказ. Ако подобря нивото си, ще се радвам! Но...не ми се вярва много. Доста книжки ще трябва да прочета! Дори и да не се доусъвършенствам ще си остана с удоволствието от съчиняването на случки!
Omg, никой не е казал, че трябва да пишеш претенциозно. Дори напротив, начинът ти на изразяване е добър, лек е, не затормозява и точно това е най-хубавото в историята ти.
Говорех за изказ, за подреждане на изречения. Това се постига точно с четене на книги, с обогатяване на езика. За това имах предвид, че в тази крехка възраст се справяш повече от добре. С течение на времето ще се доусъвършенстваш.
И "лесносмилаема" съвсем не е обида, дори напротив. Малко автори успяват да поднесат произведенията си така, че да бъдат разбрани от всички.

Optimistichno
09-15-2009, 16:25
LadyDi, повестта е лесносмилаема, защото не мога да я напиша по претинциозен начин... Не знам дали някога ще пиша съвършено интересно, правилно и с перфектен изказ. Ако подобря нивото си, ще се радвам! Но...не ми се вярва много. Доста книжки ще трябва да прочета! Дори и да не се доусъвършенствам ще си остана с удоволствието от съчиняването на случки!
Omg, никой не е казал, че трябва да пишеш претенциозно. Дори напротив, начинът ти на изразяване е добър, лек е, не затормозява и точно това е най-хубавото в историята ти.
Говорех за изказ, за подреждане на изречения. Това се постига точно с четене на книги, с обогатяване на езика. За това имах предвид, че в тази крехка възраст се справяш повече от добре. С течение на времето ще се доусъвършенстваш.
И "лесносмилаема" съвсем не е обида, дори напротив. Малко автори успяват да поднесат произведенията си така, че да бъдат разбрани от всички.
Да, но все ми се струва, че ако искам хората да харесват творбите ми, трябва да пиша по по-различен начин... Сега малко се успокоих, като прочетох мнението ти. Ще си пиша както си знам, ще си чета книжки и... да се надяваме изказът ми да се подобри! :)

LadyDi
09-15-2009, 18:34
Да, но все ми се струва, че ако искам хората да харесват творбите ми, трябва да пиша по по-различен начин... Сега малко се успокоих, като прочетох мнението ти. Ще си пиша както си знам, ще си чета книжки и... да се надяваме изказът ми да се подобри! :)
Нима не виждаш, че творбите ти вече се харесват :)
И изказът ти ЩЕ се подобри. Това е естествен процес, просто трябва наистина доста странички да се прочетат :)
Но... keep up the good work.

stefity
09-19-2009, 18:23
Тоя писък накрая на главата много ме заинтригува... 8-) Сигурна съм, че е майката на Светла ама по какъв повод крещи си нямам на идея. 8-)

Чакам още! :P

Optimistichno
09-20-2009, 15:00
Тоя писък накрая на главата много ме заинтригува... 8-) Сигурна съм, че е майката на Светла ама по какъв повод крещи си нямам на идея. 8-)

Чакам още! :P
Писъкът нарочно го вмъкнах-за да е по-вълнуващо! Дано да останете изненадани!

funky921
09-21-2009, 17:17
Много е добро. Аз по принцип не харесвам повести в такъв стил, но това ме грабна :) продължавай да пишеш 8)

Nepovtorima_93
10-25-2009, 20:27
а кога да очакваме следващата част? :)