sexy_for_you
08-12-2009, 20:28
Дъжд...
Изсипва се в изстинала земя.
Дъжд.Мъгла и тъмни облаци по хоризонта.
Светкавица и трясък,
земя,потънала в тъга.
Стъкълца от лед,
преплитащи се с бисерни сълзи
и черно сърце,
и кръв буйна стича се.
Една любов,обречена от
раждането си,
един живот-безмислен от създаването си.
И гарван грачи на гроба й,
вълк вие срещу пълна луна,
а дъждът стича се...
Стича се с последния бисер,
превърнат на сълза.
И мракът бездънен е,
бленуващ капка състрадание,
черният цвят всепоглъщащ е,
че без него светът празен е.
И черното от очите му
в стеклия се грим се отразява,
а блясъкът от студенината в сърцето му-
в ножа на земята заблестява.
И кръв се стича по моравата,
вълк вие,
виелица силна реве,
и сълзите пресъхват,
душата отива си,
но болката остава
в нечие сърце.
Изсипва се в изстинала земя.
Дъжд.Мъгла и тъмни облаци по хоризонта.
Светкавица и трясък,
земя,потънала в тъга.
Стъкълца от лед,
преплитащи се с бисерни сълзи
и черно сърце,
и кръв буйна стича се.
Една любов,обречена от
раждането си,
един живот-безмислен от създаването си.
И гарван грачи на гроба й,
вълк вие срещу пълна луна,
а дъждът стича се...
Стича се с последния бисер,
превърнат на сълза.
И мракът бездънен е,
бленуващ капка състрадание,
черният цвят всепоглъщащ е,
че без него светът празен е.
И черното от очите му
в стеклия се грим се отразява,
а блясъкът от студенината в сърцето му-
в ножа на земята заблестява.
И кръв се стича по моравата,
вълк вие,
виелица силна реве,
и сълзите пресъхват,
душата отива си,
но болката остава
в нечие сърце.