Assshley
08-13-2009, 19:10
Вероятно само аз не съм си разказвала перипетиите във форума,но тъй като вече наистина ми прикипя искам да си излея душата.Сигурно никой няма да си направи труда да прочете толкова дълго нещо,но все пак. (:
Аз съм момиче на 16 години от голям град.Винаги съм свикнала всичко да ми идва на готово и първия път,в който трябваше да се боря със зъби и нокти за нещо в живота ми беше доста тежък.
Преди около година не се бях влюбвала,нито бях обичала момче.Нямах интерес към тея неща .. мислех,че е безмислено да се занимаваш с някого пък си бях добре без момчета.Перфектни приятели,перфектно семейство,в перфектния град,перфектния живот.Никога до сега щастието ми не е зависило от някой друг.Та както сигурно се досетихте всичко започна преди с точност 1 година и 15 дена. (: Тогава се запознах с момче,което изобщо не харесах.Тоест то дори не беше запознанство,защото нито си подадахме ръка нито си казахме имената просто ги разбрахме в последствие от общите познати,които ни запознаха.Той беше супер мълчалив .. не,че аз не бях де.Изобщо не ми хареса на външен вид .. абе с една дума не представляваше никакъв интерес за мен както и всички останали момчета от обкражението ми апък и попринцип.Най-добрия му приятел,който и ни срещна ми каза,че въпросния му приятел много ме бил харесал и ми искал скайпа обаче аз твърдо отказах,защото нямах интерес както вече казах.Видяхме се няколко дена след първата ни среща пак в компания.Той доста ясно ми показа,че има нещо .. запозна ме с момчетата,които излизаше . Абе личеше си,че иска да ме вкара в неговия свят,че иска да имаме някакви по-дълбоки взаимоотношения обаче аз го отрязах.Виждахме се още много пъти случайно по улицата и се разминавахме просто с усмивка или понякога даже и това го нямаше.Както и да е ... Незнам как се озова в скайп абонатите ми (не помня),но доста дълго си седеше просто за окраса в листата ми .. изобщо дори малко не сме си писали или поне аз не помня.Докато не стана някъде по това време .. началото на Август.Честитих му рождения ден и само това.10 дена след това пак се засякахме случайно по улицата и си разменихме няколко думи.Вечерта в скайпа си писахме и от тази вечер нататък започна едно непрестанно търсене.Всеки ден и всяка вечер си пишехме в скайп,говорихме си по скайп и т.н,но всичко свършваше в скайпа.През това време разбрах,че мислим доста еднакво и общо взето имаше за какво да си обсъждаме по цяла вечер. :oops: Постепенно забелязах,че започвам да се вълнувам,когато го виждам,което ме ужасяваше,защото едва ли не до преди дни или месец ми е бил супер безразличен да не кажа противен дори. :-D Тъй като се събирахме и на едно и също място всеки ден преди да изляза знаех,че ще го видя и се получаваше тази еуфория,която разбира се пазех само за себе си,защото никога до сега не бях изпитвала такова нещо .. включително ии пеперудите в корема ми. :-D Усетих се.. разбрах,че се влюбвам в него . Постепенно (няма да изпадам в подробности ) нещата се развиха до етапа връзка.Мислех го за НАЙ-ДОБРИЯ,НАЙ-ЧЕСТНИЯ,НАЙ-МИЛИЯ .. и т.н (: Жалко,че не беше така . В края на Септември и началото на Октомври разбрах,че той си има приятелка от 2 месеца,която лъже по същия начин както мен.Разбира се знаех кое е момичето,защото бях забелязала как ме гледа,когато ме види апък и той постоянно ми затваряше очите с думите "Тя ме занимава постоянно,аз не й обръщам внимание .. мн е тъпа" и т.н Аз разбира се му вярвах .. Защо би ме излъгал той,най-добрия?!Реших да се разправям с въпросното момиче,защото ставаше супер нагла поне в моите очи.Тя научи и ме помоли да се видим,защото имала да ми казва нещо.Чух точно това,което вътрешния глас ми подсказваше,че ще чуя - че деля приятеля ми с друга от два месеца,че два месеца той лъже и мен и нея по един и същи начин,че два месеца съм глупачка с вързани очи.1 месец след срещата ни с нея излизахме тайно зад гърба му като мислехме планове за саботаж.Както се досещате не беше лесно да изиграеш играча в собствената му игра .. особено и ако едната от двете тайно още го желае какъвто и да е.С нея си бяхме обещали да не му казваме нищо и да се правим,че няма нищо докато не измислим вариант,в който ще му изкочим и двете и той ще остане стаписан,за да видим реакцията му.Добре до тук обаче една вечер,в който той отново ми се обясняваше колко много е влюбен в мен на мене ми прикипя и му издрънках всичко.Той естествено побесня .. все пак опропастихме плана му да бъде с две още месеци наред.Сега като си спомня не мога да повярвам колко наивна съм била през тези два месеца.Въпросното момиче (втората приятелка) си мислеше,че след тази случка ще го за*еба,защото тя го скъса,но аз вече бях нагазила до кръста в калта и не го направих.Сама се усещах колко бях влюбена в него .. толкова,че да забравя за изречението "Никога няма да простя изневяра!". ;//Та продължихме си по старо му и всичко беше горе-долу окей до 20 Декември.След тази дата 1 месец незнам точно какво се случи,но не сме се потърсили.Не отричам,беше ми кофти,но след време започнах да свиквам с мисълта,че бяхме до тук . Около 20ти Януари моят човек реши да ме потърси .. С треперещи ръце си вдигнах телефона,за да чуя изречението "Ние май направихме малка пауза,а?" и отново да се върна към нещо на,което трябваше да сложа края още преди месеци.НО НЕЕЕЕЕЕ .. болния ми мозък се обади и аз забравих,че бях забравена .. Забравих за изневярата,забравих за това,че вместо да се забавлявам на Нова Година аз цяла вечер седях сама в къщи и страдах за него с надеждата да ми се обади,а той се обясняваше в любов на бившата и в същото време правеше секс с момиче,с което се беше запознал същата вечер. Както и да е.. Дай всичко отначало.От там нататъка дойде 14ти Февруари,на който той вместо да излезе с мен на дискотека примерно излезе с приятелите си и се целува с друга пред всичките ни познати в известна местна дискотека.И тоя празник го прекарах самичка.От тогава го намразих този ден и го мразя и до днес.Денят на празните работи-14ти Февруари.Спрях да вярвам на всяка негова дума.И да не беше така аз си мислех,че всичко,което излиза от устата му е лъжа,но на пук на това бях с него.Карахме се доста често,най-вече за глупости разбира се.Аз полудявах .. беше ми писнало всяка вечер да заспивам в сълзи.Всеки път,когато се скарахме или се издънеше си казвах,че не мога да понеса повече и така всеки път .. Но се оказа,че го понасях.Всички ми се чудеха .. как може да съм с някой толкова лош,такъв женкар,но аз на пук на всички,дори на пук на себе си си оставах с него,защото мислех,че има друга част от него,която не е такава,която е добра,която ме обича от все сърце.Така убих себеуважението си,станах мекушава и си затварях очите постоянно.Мислех си,че по жесток човек от него няма . Всеки ден ставах с въпроса "Обича ли ме ?".Всеки ден се питах днеска каква ще е лошата новина ..Винаги,когато се разтройвах заради него и,когато ме питаше какво има винаги отговора беше НИЩО,защото ме беше страх от реакцията му .. толкова болеше,а в същото време ме беше страх да не го изгубя.Обичах го .. повече от себе си и достатъчно,за да се загърбя,да загърбя училището,приятели си,семейството си.Да се отнасям с всички други като с боклуци само с най-големия боклук НЕ,да си го изкарвам на всички други,а на него да спестявам всичко.Никога не съм го обвинила за нищо,никога не съм му държала сметка какво прави с кой излиза,кой му звъни,къде отива.За сметка на това неговата ревност граници нямаше .Всеки ден на телефона ми се правеше обстоен преглед,бях следена от всичките му познати дали няма да ме видят с някой друг,обаждаха му се всеки път,когато ме видиха някъде независимо с кой съм.И така .. положението беше критично докато изведнъж нещо не стана с Него.Той тотално се промени.Не се карахме месеци наред ..държеше се с мен като с най-ценния човек за него.Споделяше ми абсолютно всичко както и аз на него.Върнахме си способността да говорим.Всичко,което се изпречеше на пътя ни го преодолявахме двамата.Той ми се извини за всичко .. за нещата,които е правил преди,сега.. За това какъв е,но аз естеествено одавна му бях простила всичко .. просто го обичах повече от всичко.И така бях най-щастливата.Всички ми казваха колко много ме обичал .. как си личало апък и аз го усещах.Той ми даваше сили да дишам,да бъда това,което съм.И всичко си беше чудесно.. и сега си е с тази разлика,че той е супер труден характер и всички ми се чудят как се справям с него.Напоследък обаче нещо са ни разклатени отношенията .. Той супер лесно се изнервя,супер често си сменя настроенията и мене това супер много ме измъчва.Казах му го и той естествено ми се извиняваше,каза,че бил глупак не си струвало заради него да си развалям настроението,но не мога .. Пак започнахме да се караме супер често и незнам какво да правя. Всички ми казват остави го вече той не е за теб .. Опитвам се да се държа и аз така както се държи той,но не мога .. Толкова слаба ставам пред него,че даже сама си се ядосвам. :x :? Обичам го обаче не издържам .. ако продължават така нещата незнам какво ще правя.Знам,че вероятно никой не може да ми даде съвет какво да правя обаче просто исках да споделя. Незнам колко време още ще продължава цялото това нещо,което незнам как да нарека вече,но знам,че ако го загубя ще е доста тежко. :( ... Спрях да вярвам в любовта . Не мисля,че я има.След като толкова пъти съм се чувствала наранена вече мисля,че е само заблуда на ума.Едва ли и някога ще повярвам,че ме обича ...
Благодаря ако някой си е направил труда да прочете цялата помия.
Аз съм момиче на 16 години от голям град.Винаги съм свикнала всичко да ми идва на готово и първия път,в който трябваше да се боря със зъби и нокти за нещо в живота ми беше доста тежък.
Преди около година не се бях влюбвала,нито бях обичала момче.Нямах интерес към тея неща .. мислех,че е безмислено да се занимаваш с някого пък си бях добре без момчета.Перфектни приятели,перфектно семейство,в перфектния град,перфектния живот.Никога до сега щастието ми не е зависило от някой друг.Та както сигурно се досетихте всичко започна преди с точност 1 година и 15 дена. (: Тогава се запознах с момче,което изобщо не харесах.Тоест то дори не беше запознанство,защото нито си подадахме ръка нито си казахме имената просто ги разбрахме в последствие от общите познати,които ни запознаха.Той беше супер мълчалив .. не,че аз не бях де.Изобщо не ми хареса на външен вид .. абе с една дума не представляваше никакъв интерес за мен както и всички останали момчета от обкражението ми апък и попринцип.Най-добрия му приятел,който и ни срещна ми каза,че въпросния му приятел много ме бил харесал и ми искал скайпа обаче аз твърдо отказах,защото нямах интерес както вече казах.Видяхме се няколко дена след първата ни среща пак в компания.Той доста ясно ми показа,че има нещо .. запозна ме с момчетата,които излизаше . Абе личеше си,че иска да ме вкара в неговия свят,че иска да имаме някакви по-дълбоки взаимоотношения обаче аз го отрязах.Виждахме се още много пъти случайно по улицата и се разминавахме просто с усмивка или понякога даже и това го нямаше.Както и да е ... Незнам как се озова в скайп абонатите ми (не помня),но доста дълго си седеше просто за окраса в листата ми .. изобщо дори малко не сме си писали или поне аз не помня.Докато не стана някъде по това време .. началото на Август.Честитих му рождения ден и само това.10 дена след това пак се засякахме случайно по улицата и си разменихме няколко думи.Вечерта в скайпа си писахме и от тази вечер нататък започна едно непрестанно търсене.Всеки ден и всяка вечер си пишехме в скайп,говорихме си по скайп и т.н,но всичко свършваше в скайпа.През това време разбрах,че мислим доста еднакво и общо взето имаше за какво да си обсъждаме по цяла вечер. :oops: Постепенно забелязах,че започвам да се вълнувам,когато го виждам,което ме ужасяваше,защото едва ли не до преди дни или месец ми е бил супер безразличен да не кажа противен дори. :-D Тъй като се събирахме и на едно и също място всеки ден преди да изляза знаех,че ще го видя и се получаваше тази еуфория,която разбира се пазех само за себе си,защото никога до сега не бях изпитвала такова нещо .. включително ии пеперудите в корема ми. :-D Усетих се.. разбрах,че се влюбвам в него . Постепенно (няма да изпадам в подробности ) нещата се развиха до етапа връзка.Мислех го за НАЙ-ДОБРИЯ,НАЙ-ЧЕСТНИЯ,НАЙ-МИЛИЯ .. и т.н (: Жалко,че не беше така . В края на Септември и началото на Октомври разбрах,че той си има приятелка от 2 месеца,която лъже по същия начин както мен.Разбира се знаех кое е момичето,защото бях забелязала как ме гледа,когато ме види апък и той постоянно ми затваряше очите с думите "Тя ме занимава постоянно,аз не й обръщам внимание .. мн е тъпа" и т.н Аз разбира се му вярвах .. Защо би ме излъгал той,най-добрия?!Реших да се разправям с въпросното момиче,защото ставаше супер нагла поне в моите очи.Тя научи и ме помоли да се видим,защото имала да ми казва нещо.Чух точно това,което вътрешния глас ми подсказваше,че ще чуя - че деля приятеля ми с друга от два месеца,че два месеца той лъже и мен и нея по един и същи начин,че два месеца съм глупачка с вързани очи.1 месец след срещата ни с нея излизахме тайно зад гърба му като мислехме планове за саботаж.Както се досещате не беше лесно да изиграеш играча в собствената му игра .. особено и ако едната от двете тайно още го желае какъвто и да е.С нея си бяхме обещали да не му казваме нищо и да се правим,че няма нищо докато не измислим вариант,в който ще му изкочим и двете и той ще остане стаписан,за да видим реакцията му.Добре до тук обаче една вечер,в който той отново ми се обясняваше колко много е влюбен в мен на мене ми прикипя и му издрънках всичко.Той естествено побесня .. все пак опропастихме плана му да бъде с две още месеци наред.Сега като си спомня не мога да повярвам колко наивна съм била през тези два месеца.Въпросното момиче (втората приятелка) си мислеше,че след тази случка ще го за*еба,защото тя го скъса,но аз вече бях нагазила до кръста в калта и не го направих.Сама се усещах колко бях влюбена в него .. толкова,че да забравя за изречението "Никога няма да простя изневяра!". ;//Та продължихме си по старо му и всичко беше горе-долу окей до 20 Декември.След тази дата 1 месец незнам точно какво се случи,но не сме се потърсили.Не отричам,беше ми кофти,но след време започнах да свиквам с мисълта,че бяхме до тук . Около 20ти Януари моят човек реши да ме потърси .. С треперещи ръце си вдигнах телефона,за да чуя изречението "Ние май направихме малка пауза,а?" и отново да се върна към нещо на,което трябваше да сложа края още преди месеци.НО НЕЕЕЕЕЕ .. болния ми мозък се обади и аз забравих,че бях забравена .. Забравих за изневярата,забравих за това,че вместо да се забавлявам на Нова Година аз цяла вечер седях сама в къщи и страдах за него с надеждата да ми се обади,а той се обясняваше в любов на бившата и в същото време правеше секс с момиче,с което се беше запознал същата вечер. Както и да е.. Дай всичко отначало.От там нататъка дойде 14ти Февруари,на който той вместо да излезе с мен на дискотека примерно излезе с приятелите си и се целува с друга пред всичките ни познати в известна местна дискотека.И тоя празник го прекарах самичка.От тогава го намразих този ден и го мразя и до днес.Денят на празните работи-14ти Февруари.Спрях да вярвам на всяка негова дума.И да не беше така аз си мислех,че всичко,което излиза от устата му е лъжа,но на пук на това бях с него.Карахме се доста често,най-вече за глупости разбира се.Аз полудявах .. беше ми писнало всяка вечер да заспивам в сълзи.Всеки път,когато се скарахме или се издънеше си казвах,че не мога да понеса повече и така всеки път .. Но се оказа,че го понасях.Всички ми се чудеха .. как може да съм с някой толкова лош,такъв женкар,но аз на пук на всички,дори на пук на себе си си оставах с него,защото мислех,че има друга част от него,която не е такава,която е добра,която ме обича от все сърце.Така убих себеуважението си,станах мекушава и си затварях очите постоянно.Мислех си,че по жесток човек от него няма . Всеки ден ставах с въпроса "Обича ли ме ?".Всеки ден се питах днеска каква ще е лошата новина ..Винаги,когато се разтройвах заради него и,когато ме питаше какво има винаги отговора беше НИЩО,защото ме беше страх от реакцията му .. толкова болеше,а в същото време ме беше страх да не го изгубя.Обичах го .. повече от себе си и достатъчно,за да се загърбя,да загърбя училището,приятели си,семейството си.Да се отнасям с всички други като с боклуци само с най-големия боклук НЕ,да си го изкарвам на всички други,а на него да спестявам всичко.Никога не съм го обвинила за нищо,никога не съм му държала сметка какво прави с кой излиза,кой му звъни,къде отива.За сметка на това неговата ревност граници нямаше .Всеки ден на телефона ми се правеше обстоен преглед,бях следена от всичките му познати дали няма да ме видят с някой друг,обаждаха му се всеки път,когато ме видиха някъде независимо с кой съм.И така .. положението беше критично докато изведнъж нещо не стана с Него.Той тотално се промени.Не се карахме месеци наред ..държеше се с мен като с най-ценния човек за него.Споделяше ми абсолютно всичко както и аз на него.Върнахме си способността да говорим.Всичко,което се изпречеше на пътя ни го преодолявахме двамата.Той ми се извини за всичко .. за нещата,които е правил преди,сега.. За това какъв е,но аз естеествено одавна му бях простила всичко .. просто го обичах повече от всичко.И така бях най-щастливата.Всички ми казваха колко много ме обичал .. как си личало апък и аз го усещах.Той ми даваше сили да дишам,да бъда това,което съм.И всичко си беше чудесно.. и сега си е с тази разлика,че той е супер труден характер и всички ми се чудят как се справям с него.Напоследък обаче нещо са ни разклатени отношенията .. Той супер лесно се изнервя,супер често си сменя настроенията и мене това супер много ме измъчва.Казах му го и той естествено ми се извиняваше,каза,че бил глупак не си струвало заради него да си развалям настроението,но не мога .. Пак започнахме да се караме супер често и незнам какво да правя. Всички ми казват остави го вече той не е за теб .. Опитвам се да се държа и аз така както се държи той,но не мога .. Толкова слаба ставам пред него,че даже сама си се ядосвам. :x :? Обичам го обаче не издържам .. ако продължават така нещата незнам какво ще правя.Знам,че вероятно никой не може да ми даде съвет какво да правя обаче просто исках да споделя. Незнам колко време още ще продължава цялото това нещо,което незнам как да нарека вече,но знам,че ако го загубя ще е доста тежко. :( ... Спрях да вярвам в любовта . Не мисля,че я има.След като толкова пъти съм се чувствала наранена вече мисля,че е само заблуда на ума.Едва ли и някога ще повярвам,че ме обича ...
Благодаря ако някой си е направил труда да прочете цялата помия.