PDA

View Full Version : Детската любов.



mArMaLaDkA
08-14-2009, 00:00
Детската любов - невинна, чиста и ти е толкова приятно всеки път, щом си спомниш за нея.
Мислите ли, че такава трябва да е първата любов - пеперудките в стомаха, поруменяването на бузките и при най-малкия допир на другарчето, срама да се хванете за ръчички и гордостта, когато това се случи - или пък напротив.. ?

guinessgirl
08-14-2009, 00:08
мм,всъщност,за мен това не е точно любов..
но си е..сладко,разбира се. :)

bog4eto
08-14-2009, 00:12
Хахах интересна тема,дам 8-)

И така..първата ми(и единствена) любов беше в далечния 2ри клас..продължи до 5ти,но връзка само 3 месеца..предполагам момчето беше абсолютно леке :?

Сега нямам гадже,нито искам,нито ми трябва..нямам и доверие на нито,нито едно момче..да кажа,че на никого нямам даже.Не знам дали тази "детската" любов ми е повляла..все тая.Просто факт.

Чувството,обаче,тогава може би е едно от най,най-истинските чувства..не знам,така го мисля.Чисто,просто,невинно. .абе не знам.. :?

0nem0retIme
08-14-2009, 06:52
мм,всъщност,за мен това не е точно любов..
но си е..сладко,разбира се. :)

++

babity
08-14-2009, 06:54
Ако в началото няма пеперуди и всякакъв вид настръхване и притеснение за всичко, за което човек може да се притесни на този свят, ми е странно. Т'ва според мен са си главните признаци на тооолкова важната химия между двама души. Е, и без нея съм се справяла, с всичко се свиква, ама като ги има тези неща е мнооого готино.

kindergarden
08-14-2009, 06:55
още в детската градина и то 4 годишна...имаше едно момченце с много сладки черни къдрички :oops: много го харесвах :oops: Обаче имаше две лайна (без извинение) 8-) Едно момче то ме мразеше и все казваше на едно момиче да върви да го прегръща къдравото момченце :x и аз издивявах :x 8-)

newii
08-14-2009, 07:23
за мен такава любов несъществува :D винаги накрая има наранени и винаги е кофти ,, за мен напротиф първата любов трябва да те научи на нещо а не да е перфектна :) по скоро като намериш истинския човек тогава трябва да се случи тази чиста любов! :smt001 :smt011

ThisIsMe
08-14-2009, 07:42
това си е точно детска любов :) или детска привързаност по-точно :)

ShtrudeL
08-14-2009, 11:14
пеперудките в стомаха, поруменяването на бузките и при най-малкия допир на другарчето, срама да се хванете за ръчички и гордостта, когато това се случи - или пък напротив.. ?

Ама...кхъм...това и сега го има. http://www.msnhiddenemoticons.com/Library/colorful_classics/sugar/default/girl.gif http://www.msnhiddenemoticons.com/Library/colorful_classics/sugar/default/girl.gif

Jumbie483
08-14-2009, 11:23
Детската любов е много невинна и сладка..
Помня първото момче в което се "влюбих" .. Страшно много и страшно готини спомени пазя от изпитаните емоции на първата "любов" :P

NaNa_SladuRana
08-14-2009, 15:13
ох колко ми липсва това усещане само,пеперудките и всичко и всичко :cry:

l0lz
08-15-2009, 07:46
BLOODY HELL!!1!
So stupid..

eveto_xx
08-15-2009, 07:57
О, не ...

ThePowerOfLove
08-15-2009, 12:34
Мм тва е по-скоро като игра, не точно "любов" :)

Lysit0
08-16-2009, 05:16
Ако в началото няма пеперуди и всякакъв вид настръхване и притеснение за всичко, за което човек може да се притесни на този свят, ми е странно. Т'ва според мен са си главните признаци на тооолкова важната химия между двама души. Е, и без нея съм се справяла, с всичко се свиква, ама като ги има тези неща е мнооого готино.
Напълно.

m0ney
08-17-2009, 06:42
красиво ее.. :oops:

MaLkaTa_LaDy
08-17-2009, 21:34
Мда, такава ми беше първата любов - преди три години. Все още не е напълно преживяна... Наистина спомена е страхотен. Толкова детски и безгржен... :D

Priceless
08-17-2009, 23:09
Ихх .. мамини сладки :grin: 8-) Любов да има! 8)

stup1fy
08-18-2009, 00:38
Дали е любов,не знам.
Но знам ,че до ден днешен като се сетя и усмивката ми не може да се отлепи от лицето.
Като бях малка ,живеехме на 1вия етаж а въпросното съседче на 2рия.
От 2 годишна,до 9 годишна съм била нон-стоп с него.
Кой каквото прави,ние двамата все заедно.Или аз в тях,или той в нас ,просто неразделни бяхме :D Някак си хипер много бях свикнала с него и просто не можех да издържам някъде като заминем на почивка със семейството ми ,постоянно за него говорих 8-)
Краят беше малко драматичен .. Наложи се да се преместим ,още помня как и двамата плакахме ,хванати за ръце , моите родители ме дърпат и неговите го дърпат ..
Както и да е , винаги като се сетя за това и се радвам ,че съм го преживяла и надали някога ще съжалявам.