View Full Version : Разказ, написан от всички нас! :)
Здравейте! :) Имало е подобни теми, в които един пише изречение, а следващият продължава със свое... И по този начин, се заформя някаква история, но в повечето случаи, темата е ставала пълен провал, а историята, се е превръщала в пълна простотия, която бъка с цинизми и идиотски изрази. :\ И тъй като забелязах, че тук има доста хора, които се изявяват в писането на разкази в различни жанрове, мисля, че ако сме сериозни и всеки един от нас пише по мъничко в този общ проект, накрая ще излезе нещо наистина интересно. :) Тъй като разделът е сериозен и хората, които пишат в него наистина са талантливи, съм сигурна, че ще бъде както забавно, то така и интересно. Ще е добре, всеки следващ да пише най-малко по едно изречение за да няма просто излишни постове с по една думичка, а може да е дълго колкото потребителят прецени за нужно :) И още нещо. Нека текста, който е предназначен за разказът, да бъде с по-удебелен шрифт и да се различава от коментарите, които искате да оставяте. :)
Е... :) Надявам се, че идеята ми ви харесва, и ще се заформи нещо интересно. :) Нека аз започна с едно кратко начало, а следващият, продължи. :)
Началото...
Беше сутрин. Слънцето отдавна бе изгряло, и макар да бях на работа аз все още спях в положение, което изглеждаше меко казано смешно. Бях смачкала на кълбо пухената си синя завивка и бях легнала върху една от меките си възглавници... Спях като дете. Винаги по корем или пък на кълбо. Спалнята ми беше огромна, но ми се струваше, че пак успявам да я заема по някакъв начин. Слънчевите лъчи лесно проникваха през дантелената завеса. Макар да спях, аз усещах топлината им. Нежното докосване на лъчите ми напомняше нещо така близко, но все пак така далеч... Изведнъж в тази така прекрасна утрин, в която исках единствено да остана на леглото си разбрах, че в живота ми няма смисъл... бях на 28, неомъжена, без сериозен приятел, с работа, която мразех от дъното на душата си, с хубав и голям апартамен, но въпреки това, ужасно самотно място за една жена. Трябваше ми промяна - Да! Но всички мои мисли изчезнаха в мига, в който телефонът ми извъня........
Някой няма ли да се престраши да напише нещо.... :(
TheNewReligion
08-15-2009, 15:18
Много скучно начало, не предразполага почти никак...
...алармата. Трябваше да ставам, защото бях на работа. :?
SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
08-15-2009, 15:34
Добре пишеш ... но тия лигочи са далеч от моя вкус :/
Добре пишеш ... но тия лигочи са далеч от моя вкус :/
А кое е по твоят вкус..? :)
padnaloblak
08-15-2009, 17:43
нека се придържаме все пак към темата... и така..
...Облякох първото нещо,което намерих в гардероба и се запътих към офиса. Поредният скучен работен ден, в който трябваше да търпя ужасния си шеф. Да работиш като адвокат може би е възможност, на която малко хора биха устояли. Но в моя случай това си беше деветият кръг на ада.Но нещо не беше същото този път. Защо бях единственият човек на улицата? И не само, през целия път до кантората не видях жива душа... Нещо не беше наред и странно, болезнено усещане се настани в стомаха ми. Сънувам ли? ...
пп: :D но комент...
^
хахаха ПадналОблак... много добре! 8-) Ето я и тръпката 8-)
....Докато стоях пред вратата на кантората продължавах да се оглеждам наоколо... Какво за бога се беше случило..? Държах ключовете с които трябваше да отворя, но бях като вцепенена... не се обръщах към вратата, а продължавах да гледам все така безлюдните улици. Беше ме страх, че ако вляза в кантората, няма да има никой. Избих тези си мисли и с трепереща ръка завъртях ключа и открехнах бавно дървената врата, която водеше именно до офиса ми....
Я... обаче интересно стана за сега 8-) чудно ми е какво ли ще напише следващият... 8-)
ANTIHUMAN
08-15-2009, 20:36
. . . стана както и предполагах, нямаше никой! Хвана ме параноята като всяка жена, но се замислих, че днес няма да има кой да ми вика на главата, а и шефа нямаше да ми прави онези негови ,,намеци'' за секс. Глупав е. Работя от много време там, а така и не разбра, че няма да му пусна, не съм такава. Дори и да бях точно с него, никога. Запътих се към бутилката с минерална вода, да си налея една чаша и без това треперех цялата . . .
... Реших, че ще е най-добре да се успокоя и да намеря логично обяснение за всичко това. В момента, това мое изречение звучеше толкова идиотски... та каква логика можеше да се намери във всичко това. Отпих жадно от чашата със студена вода, явно с надеждата, че тя ще размие всички тези объркани мисли в главата ми. Отпуснах се на удобния и мек стол, зад огромното и затрупано до горе бюро, което беше пълно с всякакви дела, с които трябваше да се заема днес, но явно съдбата ми беше отредила други планове... Загледах се в цялата неразбория, която беше на бюрото ми и нещо, което не мисля, че трябваше да е там грабна вниманието ми....
Усещам, че скоро трябва да се вкара някакъв диалог... 8-)
Червен пощенски плик с надпис "Соня". Понечих да го взема, но инстинктивно върнах ръката си. Моето име е, започнах да разсъждавам, значи писмото е за мен, но защо пликът е червен. Кой, за Бога, би изпратил нещо сериозно в червен плик? Или точно обратното? Не се поколебах нито миг повече, грабнах пакета, огледах с поглед за ножица, не намерих, разкъсах писмото със зъби:
42.694375,23.325863
12:00
BlackaTBW
08-15-2009, 21:29
"Това пък защо!?" запитах се с недоумение. Какво значеха тези цифри.
Изтичах на улицата. Разкрещях се с цяло гърло. Крещях нещо от сорта на "Хей, аз съм тук долу, ако някой има да ми каже нещо може да го направи и лично", когато...
Нов едит, промених го за да пасва на продължението на Sham, понеже стана леко объркване, извинявам се.
SweetDead
08-15-2009, 22:16
...се появи 'тя' пред погледа ми. Беше като паднал небесен ангел. Толкова красива, нежна, бяла, ефирна... "Защо ме извика" се питаше тя, но аз стоях вкаменена и не знаех дали сънувам или не... Опитах се да се доближа до нея, да я докосна, но изведнъж чух алармата за 6 часа сутринта. Явно всичко е било сън. Станах, отидох в банята и закусих както обикновено. От тогава започнах да мисля над този сън и какво ми предсказваше той.
Защо трябваше да я събуждате?
Нищо не открих в съновника.
Приятелят ми отново ми каза че това са глупости и дори не се опита да разбере притеснението ми. Той си обяснява сънищата с елементарната теория че сънуваш онова, което ти е направило впечатление през деня. Що за глупости - не помня някога да съм се озовавала напълно сама през живота ми. И в двата смисъла.
Както и да е, реших да не му мисля, въпреки че девойката, писмото и зловещата атмосфера ме преследваха - не излизаха от главата ми. Какво ли значеха?!
Отново пропъдих мислите, оправих се набързо и с излизането от нас започнах поредния работен ден.
Докато пътувах за работа с автобуса, се случи нещо много странно. Забелязах да се качва жена, същата като тази, която видях в съня. Погледите ни се засякоха, тя само се усмихна леко, но беше по-скоро учудена че ме вижда. Докато се усетя, тя вече се беше извъртяла и слизаше от автобуса. Очевидно аз я отказах от това да пътува с точно това ППС. Хукнах след нея, вратите се затвориха в този момент. Автобусът наби спирачки. Чух шофьора да псува като каруцар, а аз се залепих на стъклата на вратата...
"ЩЕ СЛИЗАШ ЛИ ПОСЛЕДНО!?"
Сори че е дълго, ама тряя го върнем към интересна история все пак : )/дано не се надценявам/
Намесете писмото по някое време! /само не бързайте../
BlackaTBW
08-15-2009, 23:00
"Да, ще слизам!" разкрещях му се аз. Трябваше да сляза веднага, трябваше да я настигна ВЕДНАГА.
Слезнах и се заоглеждах. Сега пък къде отиде тази жена? Тръгнах между тъплата хора, които точно като в някакъв кошмар не правеха място, а само се блъсках в тях. "Така става винаги като бързаш."
За момент ми се стори, че видях гърба й.
"ХЕЙ! Хей ти, с бялата блуза, спри, спри се." - разкрещях се без да ме интересува кой чува. Точно тогава...
ANTIHUMAN
08-16-2009, 00:12
Защо я събудихте? :-o
Чуха ме всички, но не и тя. Всички ме гледаха и ме мислиха за луда. Но лудостта и глупостта нямаха граници. Питах се: ,,Кое в момента натделява в мен?'' Чувствах се като пълна глупачка заради това мое крещене, след жена която бях виждала само в съня си.
(Аз се отказвам да пиша. Не мога да измисля нищо, защо я събудихте? А тя си спеше толкова спокойно! :-D ) Този червен плик ми харесва, може би по-нататък ще се включа отново!
Онази жена която се появява, не ми се връзва нещо. Уж няма никой, а изведнъж от нищото идва някаква жена. Ангел ли е ? Изгубена душа? Призрак? Както и да е. Няма значение. :) Надеждата ми е в числата!
Да, да.
Не трябваше да я събуждате, не може ли да се продължи от частта с числата, м?
Почна да става някво много интересно, поправете я, заслужава си!!!!
Доообре... :) Значи сега забелязвам, че наистина темата има развой, обаче това събуждане явно не само на мен не ми се нрави... :) изгуби се някак това, което започнахме и със самото събуждане все едно, че се върнахме към самото начало пак. :) Мисля, че ако има повече от един потребител, който иска редакция в написаното до сега, такава редакция може да се направи. :) защото все пак трябва да се съобразяваме и да се мъчим да стане нещо хубаво, заинтригуващо и интересно. :) А докато се постигне този ефект, са нужни доста промени. :)
Така... извинявам се на всички, писали след поста на Sham, но мисля, че ще е най-добре да се започне от там... :) И въпросната героиня на име Соня :) Да не се събужда :)
Мисля също да напиша в този пост всичко, което сме измислили до сега, за да не се чете на части от хората, които ще пишат след мен. :)
Беше сутрин. Слънцето отдавна бе изгряло, и макар да бях на работа аз все още спях в положение, което изглеждаше меко казано смешно. Бях смачкала на кълбо пухената си синя завивка и бях легнала върху една от меките си възглавници... Спях като дете. Винаги по корем или пък на кълбо. Спалнята ми беше огромна, но ми се струваше, че пак успявам да я заема по някакъв начин. Слънчевите лъчи лесно проникваха през дантелената завеса. Макар да спях, аз усещах топлината им. Нежното докосване на лъчите ми напомняше нещо така близко, но все пак така далеч... Изведнъж в тази така прекрасна утрин, в която исках единствено да остана на леглото си разбрах, че в живота ми няма смисъл... бях на 28, неомъжена, без сериозен приятел, с работа, която мразех от дъното на душата си, с хубав и голям апартамен, но въпреки това, ужасно самотно място за една жена. Трябваше ми промяна - Да! Но всички мои мисли изчезнаха в мига, в който телефонът ми извъня. Беше алармата... Трябваше да ставам, защото бях на работа. Облякох първото нещо,което намерих в гардероба и се запътих към офиса. Поредният скучен работен ден, в който трябваше да търпя ужасния си шеф. Да работиш като адвокат може би е възможност, на която малко хора биха устояли. Но в моя случай това си беше деветият кръг на ада.Но нещо не беше същото този път. Защо бях единственият човек на улицата? И не само, през целия път до кантората не видях жива душа... Нещо не беше наред и странно, болезнено усещане се настани в стомаха ми. Сънувам ли? Докато стоях пред вратата на кантората продължавах да се оглеждам наоколо... Какво за бога се беше случило..? Държах ключовете с които трябваше да отворя, но бях като вцепенена... не се обръщах към вратата, а продължавах да гледам все така безлюдните улици. Беше ме страх, че ако вляза в кантората, няма да има никой. Избих тези си мисли и с трепереща ръка завъртях ключа и открехнах бавно дървената врата, която водеше именно до офиса ми... стана както и предполагах, нямаше никой! Хвана ме параноята като всяка жена, но се замислих, че днес няма да има кой да ми вика на главата, а и шефа нямаше да ми прави онези негови ,,намеци'' за секс. Глупав е. Работя от много време там, а така и не разбра, че няма да му пусна, не съм такава. Дори и да бях точно с него, никога. Запътих се към бутилката с минерална вода, да си налея една чаша и без това треперех цялата. Реших, че ще е най-добре да се успокоя и да намеря логично обяснение за всичко това. В момента, това мое изречение звучеше толкова идиотски... та каква логика можеше да се намери във всичко това. Отпих жадно от чашата със студена вода, явно с надеждата, че тя ще размие всички тези объркани мисли в главата ми. Отпуснах се на удобния и мек стол, зад огромното и затрупано до горе бюро, което беше пълно с всякакви дела, с които трябваше да се заема днес, но явно съдбата ми беше отредила други планове... Загледах се в цялата неразбория, която беше на бюрото ми и нещо, което не мисля, че трябваше да е там грабна вниманието ми... Червен пощенски плик с надпис "Соня". Понечих да го взема, но инстинктивно върнах ръката си. Моето име е, започнах да разсъждавам, значи писмото е за мен, но защо пликът е червен. Кой, за Бога, би изпратил нещо сериозно в червен плик? Или точно обратното? Не се поколебах нито миг повече, грабнах пакета, огледах с поглед за ножица, не намерих, разкъсах писмото със зъби:
42.694375,23.325863
12:00.....
... Стоях неподвижно. Повтарях си наум числата отново и отново... На белият лист хартия нямаше нищо друго, което да ми помогне да разбера значението на тези цифри. За миг през главата ми изникна идеята, че някой може да си е направил шега с мен, но каква беше тази зловеща шега? С пронизващ звук телефонът иззвъня и наруши тази така мъчителна тишина, която започваше да ме докарва до лудост. Не бях свикнала да е тихо около мен, а и как да е тихо около човек, който живееше в този така голям и шумен град като София... Телефонът продължаваше да звъни. Оставих писмото на бюрото и се отправих към него с мисълта, че най-накрая ще получа обяснение за всичко това...
padnaloblak
08-16-2009, 08:29
- Ало?
-42.694375,23.325863.
-Кой е на телефона? И какви са тези цифри? Нищо не разбирам!
-42.694375,23.325863.
-Ясно... Явно ти е много забавно!
-42.694375,23.325863... - Свободно. Който и да беше ми затвори. А и от разговора не разбрах нищо ново. Вече не можех да стоя тук. Трябваше да изляза и да потърся отговор за случващото се.Излязох навън. Въпреки, че имах ужасно главоболие и купища загатки за разгадаване успях да усетя чуждото присъствие. Беше висока, слаба жена, с дълга руса коса и бяла рокля... или по-скоро роба, стигаща до земята. На гърдите си носеше медалйон изобразяващ пет кръга, един по средата и четири преплитащи се около центъра му. Какво означаваше този знак? Отърсих се от болката в главата ми и събрах достатъчно дъх, за да извикам.
-Почакай!Коя си ти? Защо сме сами в цял град? - въпросите започнаха да прииждат един след друг, но тя ме спря с вдигане на ръка.
-Скоро! Съвсем скоро!
И в този миг чух ужасен пронизващ звук. Беше алармата. Беше осем сутринта на 16 Август 2009. Имах ужасно главоболие, а трябваше да отивам на работа ...
мисля че много прибързано реагирахме заради съня! но сюжета си е хубав.. в крайна сметка сънят може да се повтори в реалността и да се окаже ключов в цялата история . а и играта е не за да си нагласим историята а да видим как чуждите идеи могат да се съчетаят нали :)
8-) 8-) 8-) Уххх то кво интересно ми стана... и БАМ 8-) Пак се събуди... :) Ок... значи тя се събужда.... обаче... всичко почва от начало.. Тя пак си е в тях, пак трябва да отиде на работа... и всичко това се повтаря :) а примерно сега като беше срещнала тая жена, можеше да я последва, да се види развоя на нещата, тая жена да я отведе на някво магическо или измислено място и аз не знам... 8-) но ок :) нека сънят играя роля в реалността й и да видим какво ще излезе ;)
//нека всеки си пише, к'вото му дойде, и да случва неща на героя, става интересно, за миг снощи бях вдъхновена дори.
с предишното събуждане се живееше:Д
ПП: и вземете да следите историята, не може някой да напише - няма никакви хора, а следващият - блъскаха се в мен, преди да обясни, откъде и как са се взели.
ANTIHUMAN
08-16-2009, 13:25
Ок, ясно, че се събужда, макар, че на мен изобщо не ми се нрави.Но тази жена за кво е там? Няма нищо общо. Идва някаква си в съня, после я среща в автобуса. Това да не ви е Дежа ву? Мразя я тази жена и няма да пиша по разказа, ако тя е там! :-x :-o :-x
Извинявам се на автора който е измислил жената, но на мен не ми харесва!
padnaloblak
08-16-2009, 13:35
...Мразя я тази жена ...
8-) 8-) 8-) 8-) 8-) 8-) :razz: :razz: :razz: :razz:
Ок, ясно, че се събужда, макар, че на мен изобщо не ми се нрави.Но тази жена за кво е там? Няма нищо общо. Идва някаква си в съня, после я среща в автобуса. Това да не ви е Дежа ву? Мразя я тази жена и няма да пиша по разказа, ако тя е там! :-x :-o :-x
Извинявам се на автора който е измислил жената, но на мен не ми харесва!
Не искам точно ти да не пишеш... смисъл... ако така се откажат всички ще е много тъпо, наистина.... :( не това беше целта на темата ми... добре.... съгласни ли сме всички, че със събуждането може да се продължи, но тая жена не се връзва изобщо..? Нека поспрем малко и изясним кое ще е най-добре и тогава нека продължим :) защото да почнем да се отказваме не е вариант, все пак не пише един човек, а няколко и е ясно, че ще има различия :) Наистина според мен сюжетът е добър, развива се интересно за сега и нека не спираме, само защото някаква появяваща се от нищото жена не ни е харесала. 8-)
SweetDead
08-17-2009, 12:15
Поне кажете къв жанр е цялата работа..... и много ясно, че всеки ще пише каквото иска. Съгласна съм с Sham. Нали уж е разказ, написан от всички нас....
Ами... жанра... така като гледам още не се знае май 8-) Може би ако се продължи писането ще разберем накъде отиват нещата... засега на фантастика ми прилича ама 8-)
ANTIHUMAN
08-17-2009, 16:49
Нека да е фантастично криминале! :lol:
Приемам всичко, нямам претенции, само махнете жената в бяло! :P :oops: :)
Ей! Хора! ... Туко що... гледах филма "Knowing" ... И знаете ли кое ми направи впечатление... тези от вас, които са го гледали, ще се досетят, но за тези, които не са ще обясня 8-) Значи... става въпрос за една капсула на времето в която след много години един човек открива лист, с множество числа изписани на него.... 8-) а тези числа, са именно дадите на бедствията, които ще се случат в бъдеще... 8-) написах всичко това, по повод на нашите числа в този разказ 8-) 8-) 8-) трябва да се измисли наистина нещо интересно с тях 8-) айде да махаме жената казвам аз и да се съсредоточим на писмото с тия числа 8-)
Ок... значи се разбрахме да няма жена в бяло 8-) както казах в предния си пост... нека се заемем с тези числа, защото наистина се получава интересно... поствам отново всичко, което сме написали.
Беше сутрин. Слънцето отдавна бе изгряло, и макар да бях на работа аз все още спях в положение, което изглеждаше меко казано смешно. Бях смачкала на кълбо пухената си синя завивка и бях легнала върху една от меките си възглавници... Спях като дете. Винаги по корем или пък на кълбо. Спалнята ми беше огромна, но ми се струваше, че пак успявам да я заема по някакъв начин. Слънчевите лъчи лесно проникваха през дантелената завеса. Макар да спях, аз усещах топлината им. Нежното докосване на лъчите ми напомняше нещо така близко, но все пак така далеч... Изведнъж в тази така прекрасна утрин, в която исках единствено да остана на леглото си разбрах, че в живота ми няма смисъл... бях на 28, неомъжена, без сериозен приятел, с работа, която мразех от дъното на душата си, с хубав и голям апартамен, но въпреки това, ужасно самотно място за една жена. Трябваше ми промяна - Да! Но всички мои мисли изчезнаха в мига, в който телефонът ми извъня. Беше алармата... Трябваше да ставам, защото бях на работа. Облякох първото нещо,което намерих в гардероба и се запътих към офиса. Поредният скучен работен ден, в който трябваше да търпя ужасния си шеф. Да работиш като адвокат може би е възможност, на която малко хора биха устояли. Но в моя случай това си беше деветият кръг на ада.Но нещо не беше същото този път. Защо бях единственият човек на улицата? И не само, през целия път до кантората не видях жива душа... Нещо не беше наред и странно, болезнено усещане се настани в стомаха ми. Сънувам ли? Докато стоях пред вратата на кантората продължавах да се оглеждам наоколо... Какво за бога се беше случило..? Държах ключовете с които трябваше да отворя, но бях като вцепенена... не се обръщах към вратата, а продължавах да гледам все така безлюдните улици. Беше ме страх, че ако вляза в кантората, няма да има никой. Избих тези си мисли и с трепереща ръка завъртях ключа и открехнах бавно дървената врата, която водеше именно до офиса ми... стана както и предполагах, нямаше никой! Хвана ме параноята като всяка жена, но се замислих, че днес няма да има кой да ми вика на главата, а и шефа нямаше да ми прави онези негови ,,намеци'' за секс. Глупав е. Работя от много време там, а така и не разбра, че няма да му пусна, не съм такава. Дори и да бях точно с него, никога. Запътих се към бутилката с минерална вода, да си налея една чаша и без това треперех цялата. Реших, че ще е най-добре да се успокоя и да намеря логично обяснение за всичко това. В момента, това мое изречение звучеше толкова идиотски... та каква логика можеше да се намери във всичко това. Отпих жадно от чашата със студена вода, явно с надеждата, че тя ще размие всички тези объркани мисли в главата ми. Отпуснах се на удобния и мек стол, зад огромното и затрупано до горе бюро, което беше пълно с всякакви дела, с които трябваше да се заема днес, но явно съдбата ми беше отредила други планове... Загледах се в цялата неразбория, която беше на бюрото ми и нещо, което не мисля, че трябваше да е там грабна вниманието ми... Червен пощенски плик с надпис "Соня". Понечих да го взема, но инстинктивно върнах ръката си. Моето име е, започнах да разсъждавам, значи писмото е за мен, но защо пликът е червен. Кой, за Бога, би изпратил нещо сериозно в червен плик? Или точно обратното? Не се поколебах нито миг повече, грабнах пакета, огледах с поглед за ножица, не намерих, разкъсах писмото със зъби:
42.694375,23.325863
12:00...
Стоях неподвижно. Повтарях си наум числата отново и отново... На белият лист хартия нямаше нищо друго, което да ми помогне да разбера значението на тези цифри. За миг през главата ми изникна идеята, че някой може да си е направил шега с мен, но каква беше тази зловеща шега? С пронизващ звук телефонът иззвъня и наруши тази така мъчителна тишина, която започваше да ме докарва до лудост. Не бях свикнала да е тихо около мен, а и как да е тихо около човек, който живееше в този така голям и шумен град като София... Телефонът продължаваше да звъни. Оставих писмото на бюрото и се отправих към него с мисълта, че най-накрая ще получа обяснение за всичко това...
ANTIHUMAN
08-17-2009, 23:09
Обяснението не го получих по телефона, както го бях запланувала. Тъкмо стигнах до него и той спря да звъни. Ако това беше шега, просто исках да свърши по-бързо и някой приятел или колега да каже: ,,Изненада! Уплаши ли се?'' и аз да го напсувам по моя си начин. Уви не стана това което исках, но днеска нищо не ми върви. Погледнах числата отново:
42.694375,23.325863
12:00...
Колкото и да се бях съсредоточила в тях невиждах обяснение в написаните цифри, а още по-малко в часа. Ако това е игра на някой луд или някой маниак, явно е намерил най-подходящата пионка, в моето лице. Дали защото се психирвах твърде лесно или защото принципно съм леко отнесена, почти непростимо за един човек на моята длъжност . . . но аз, имах чар. Нещо за което мнозина колежки, че и . . . колеги ми завиждаха, толкова явно, че и като ме поздравяват ми го казват чрез погледите си или фалшивите усмивки. Но определено мъжете бяха по-големи кучки от жените в това се убедих.
Но тук чара определено нямаше да ми помогне. Най-големия проблем се оказа, че нямам контакт с този шегаджия (или поне още се надявам да е шегаджия) иначе щях да си пусна пипалата като всяка жена. Не знаех дали е мъж, жена или онези луди тинейджъри които правиха номера на всеки. Поколението в България растеше много по-бързо, но не на разум, а на всевъзможни простотии.
Почнах да се въртя около телефона, чаках да звънне някой познат, а не от онези тайнствени гласове и да кажат: ,,Соня знам, че си в офиса. Виждам те!'' и да стана шизофреничка. Много лесно се стряскам, страхлива личност съм. Понякога се чудя, защо имам такава важна и опасна професия? Болни родителски амбиции, т.е. те са на майка ми с която и до сега не се разбираме. Няма го това отношение родител-дете.
Майка ме записа в Икономиката след 8 клас, иначе исках да уча в Туризма, както и баща ми искаше аз да избера къде да уча. Тя не позволи. Баща ми беше мъж под чехъл. Не успя да види завършването ми, почина от инфаркт. И как няма да почине, след като имаше такъв Цербер до себе си. Добър човек беше, но никога не мислише за себе си, а за мен. Аз съм единственото дете в семейството ми, а и съм момиче и татко наистина ме гледаше като принцеса. Въпреки това не бях капризно дете. Нито пък тинейджърка която да създаваше проблеми, но не бях и някой разбрана. Кажех ли нещо моето ще е и още е така.
Не можех да изляза от офиса дори, а какво остава за сградата. Нямаше никой навън, а не знаех кой ме преследва. Не знаех дали беше в сградата?
Хммм... :) Много добре написано от ANTIHUMAN :) Обачеее.... доста съм затруднена сега какво да напиша 8-) Спря на такова място, че сега ми е трудно да измисля нещо. 8-) Няма да ме има и 3 дни сега... и няма да мога да се включвам в писането... :( Разчитам на вас да не оставите темата 8-) Айде чао от мене и дано историята продължи :-)
hardball
08-18-2009, 06:25
Гадни чиклити... :-o
MartyParty
08-18-2009, 11:08
Наистина бях запонала да се паникьосвам
"Тук трябваше да се намеси някакво логично обяснение."-мислех си."Например...Земетресение е станало ,докато съм спяла и не съм го усетила,а хората са били евакуирани и никой не се е сетил да ме събуди.Или има проблем с някой от блоковете на АЕЦ.Толкова много държави ни имат зъб...бомбандировка...не,аз не спя толкова дълбоко.Това са абсолютни глупости.Ще включа радиото."
-Гвжшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш шш.
-Естествено!Мамка му!
След броени минути се успокоих.Приех, че тези числа значат нещо.Дата,място,код,спестов на сметка.Нищо не знаех,в нищо не бях сигурна.Имах чувството,че презцелия си живот само съм си мислела,че знам нещо.Когато човек остарее,най-вероятно му минават такива мисли през съзнението.И какво е животът,ако не една игра на мисли в главата ти?
Поне телефонът работеше.Което ме навеждаше на мисълта,че тъй като доставчикът на интернет и телефон е един и същ,мога да проверя числата в интернет.Това би направил всеки модерен човек,макар и компютърът да не беше любимото ми поле за изява.Чичко Гугъл...
Оказа се,че това са географските координати на място.Място в София,край което бях играла толкова дълго като малка.Едно от най-приятните кътчета на града,притежаващо своя собствена енергия.Театърът "Иван Вазов"...
Много малко развитие... :( Довечера ако съм тук ще седна да напиша нещо... че не искам да замира всичко.
funky921
08-21-2009, 20:56
.. Дълго мислих и реших че трябва да отида на площада на който бях прекарала много голяма част от живота си. Отидох точно в 12 часа на площада. Докато размишлявах забелязах един добре изглеждащ мъж горе-долу на моите години стоеше точно пред театъра и се оглеждаше обезпокоено и разтревожено някой. Той ме погледна и се взря в мен. Аз също го загледах. Гледахме се около две минути. Лицето му ми беше много познато. След дълга пауза от мълчание той ми се усмихна, приближи се и ми пита:
- Соня, това ти ли си?
- Да.
- Не ме ли помниш? Аз съм Николай.
- Николай ти ли си? Немога да повярвам!
Това беше Николай. Най-добрият ми приятел от детството. С него играхме на този площад от сутрин до вечер. Междудругото той си падаше по мен.
Това е от мен. Съжалявам, ако има грешки, но съм с Виста и ми е трудно да свикна.
funky921
08-22-2009, 10:02
Някой няма ли да продължи :(
zvezdichkaaa
08-22-2009, 11:14
^^^
-Забелязваш ли нещо странно-подханах аз
Отчаяно исках да не ме помисли за луда,но нима самото положение не бе прекалено абсурдно."Сънувам ли,трябва да сънувам,така ще е!"-все си мислех аз.
-Дали забрелязвам нещо странно?Като например,че от сутринта не съм срещнал жив човек по улиците на София ли?-отговори малко изнервено той.
-Всъщност невероятно е,че се срещнахме,мислех че съм сам...
-Невероятно,найстина-отърнах аз
-Е имаш ли някакви предположения какво по дяволите става?-подхили се той
Замислих се дали да му покажа писмото,но какъв избор всъщност имах.Как иначе се бях добрала до тук?Подадох му плика,а той погледна числата,после погледа му се спря върху мен самата
-Какво значат тези числа?И как се озова тук?
-Това са координатите на площада-отвърнах аз-А ти защо си тук?
Усетих колебание в гласа му.След известно време на чудене той ми отговори несигурно,че сънувал мястото и след като в града нямало жива душа решил да дойде дотук.Странно,но не му повярвах.Имах чувството,че ме лъже дали не беше замесен в цялата тази история?....
funky921
08-22-2009, 11:49
:)
ANTIHUMAN
08-22-2009, 16:01
funky921 кофти продължение и край от твоя страна!
Благодарение на теб, разказчето стана с много шаблони и безинтересно!
Извинявай, но трябваше да има някаква загадка! Били се видели?!
Как той й има адреса? От къде знае, че е жива?
Отговори ми на тези въпроси и ще съм ти благодарен!
Извинявай за високия тон, но се ядосах леко! :wink: ь
И аз се ядосах... :( Тъкмо щях да пиша, и видях, че те вече са ме изпреварили... А и се ядосвам, че никой друг от тези, които писаха в началото не пише сега.. :(
funky921
08-22-2009, 16:22
..
^
Е вместо да го триеш, не можеш ли да отговориш на въпроса му. :)
funky921
08-22-2009, 16:37
намерил й е адреса в книга с адреси на причтелите си примерно.. знаел е че е жива щото познава врачка която му е казала че е жива ..
funky921
08-22-2009, 16:55
така ще можете ли да продължите
намерил й е адреса в книга с адреси на причтелите си примерно.. знаел е че е жива щото познава врачка която му е казала че е жива ..
втф..... :lol: :lol: :lol: :lol: Знаел, че е жива, защото познавал врачка, която му казала, че е жива.... :lol: :lol: Човек ти чуваш ли се.... :lol:
funky921
08-22-2009, 20:25
казах го на базик ама ти чвно не разбра както и да е.. тва е тема в която си написала всеки да напише всеки има собствено виждане на нещата.. един може да го мисли по един начин друг по друг начин.. аз немога да ти чета мислите за да разбера как да го напиша.. пиша си го както искам щото си казала всички да пишат.. като искаш да е със загадка и т.н. наяпиши го само ти и ще е точно каквото искаш..
Историиката се прееба тотално обаче... :(
funky921
08-24-2009, 20:42
:(
Всички казвате, че разгадаването на числата в интернет е развалило историята. Като е така, някой има ли по-добра идея какво да значат те? Изписали сте 4 страници, а във всичките мнения има съвсем малко смислени изречения. Повечето повтаряте едни и същи неща: "Сама съм, параноята ме хваща, страх ме е, някой шегува ли се с мен?"
Хайде, раздвижете!
Сега ще напиша няколко реда, относно момента, преди тя да разкодира шантавият код от писмото...
'Добре, няма да постигна нищо, ако седя тук затворена. Трябва да изляза и да огледам града. Не може всички да са изчезнали, все някой трябва да е останал.' След тези мисли грабнах писмото, червеният плик и чантата си и се стрелнах към вратата. Щом обаче стигнах до асансьора силата ми сякаш се изпари. 'Какво може да ме очаква навън? Ами ако има някакъв вирус? Не, Соня, стига си мислила за простотии. Стегни се! Поне веднъж в живота си покажи, че си смела!' Сама си давах сили, клатейки глава. Щом напуснах обаче сградата, краката ми отново затрепериха. Защо всичко беше различно?....
хъ? :-|
funky921
08-24-2009, 21:09
..Закрачих надолу по стълбите бавно и несигурно. Защо нямаше никой навън ? Това е столицата би трябвало да е оживено както всички други дни. Разходих из пустите улици на града. Трябваше да помисля кой би ми пратил някакво глупаво писмо със съдържание на цифри в червен плик. Това наистина не беше нормално.
....
поредния безсмислен пост :?
извинявай, че ти го казвам, но не написа нищо смислено....
Изминаха 10 минути а аз стоях в нерешение до вратата.
-Може би имаше вирус?Тъй или иначе,на път към работата дойдох пеша,а ми няма нищо..не може да е това.Ами,ако има някакво важно събитие в центъра и всички са се събрали там?Сигурно е това,боже колко съм глупава!
Запътих се и отворих вратата бързо,като все пак се надявах да видя някого,но улиците бяха все така самотни,не се чуваше дори песента на птиците..нищо!
Продъжлих напред.
По време на "разходката" ми оглеждах навсякъде..прозорците на повечето апартаменти бяха строшени,трева,дървета,рас ения-всичко всякаш замираше.Магазините бяха отворени,но никой не беше вътре.Нищо не беше открадното,нищо не беше и повредено.
Светофарите не работеха,не мисля,че този момент изобщо имаше нужда от тях..но все пак те,както и много други неша бяга прекъснали работата си.Вървях напред и стигнах до големия болевард.Озърнах се за някакво движение,но отново нищо..
Сетих се,че приятелката ми живееше наблизо-дали да не отида да видя дали не е там?Това реших-това и тръгнах да правя..Малко преди да стигна блока и се сетих,че телефона ми работи..а може би ще вдигне?Сигнал нямаше..
След 10 минути бърза крачка стигнах до въпросното място,където очаквах,или по-скоро се надявах да я намеря.Качих се на последния етаж.Някаква странна,отвратителна миризма ме прониза..както и да е-имаше толкова много необясними неща,че това не ме учуди.Позвъних наврата-нищо.Втори път-нищо.Понечих да вляза и наистина беше отворено...
п.п.Ако някой смята да прави забележки-прав му път.Историята е за да се пише от всички,както те искат,както всеки вижда нещата.Ако не си доволна,ти или който и да било-много му здраве,да напише своя история! :)
Хъх, критиците съществуват, за да ти покажат грешките ти и ти да се поучиш от тях, не да им се сърдиш :)
Влязох в апартамента, но нещо не беше наред. Защо всичко беше различно? Огромното огледало, което беше по-важно от живота за моята приятелка беше заменено с огромна закачалка. Като направиш още няколко крачки забелязах и че голямата стъклена врата, която водеше до просторният и хол също липсваше. Нямаше нищо на нейно място, за това успях и да видя какво има в стаята. Останах шокирана. Огрромен плазмен телевизор, система за домашно кино, мек и мръсен диван, заобиколен от хиляди опаковки от готова и полуготова храна, както и доста модерният настолен компютър ми се набиха на очи. Моята приятелка не беше такава, тя не се спираше у дома си, освен за да се гримира и преоблече. нямаше компютър, нито такъв голям телевизор. Сякаш този апартамент не беше неин. Излязох бързо и погледнах номера над вратата. 29. Същият беше, но какво значи това?
Хъх, критиците съществуват, за да ти покажат грешките ти и ти да се поучиш от тях, не да им се сърдиш :)
Разбира се,но исках да кажа,че ако отново авторката не харесва продължението-в най-скоро време ще се окаже единствената,която ще си пише разказа. :?