SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
08-16-2009, 22:16
Иисус ни научи що е любов и съпричасност
защо пред мен се явява
все чистосива мъгла в оплетена частност
защо аромата на тамяна повеят нагло отвява
защо свещите не топлят, а подло смразяват
Нека изключим тази помпозна божесвтена програма
нека превключим дори и канала
нека изтеглим и щепсела от контакта
нека виним телевизора, нека пренебрегваме факта
че въпреки всички избухващи думи
въпреки всички кръстоски парфюми
има една чистоплътна и явна причина
в палитрата няма цветова за двамина.
И нека отново нарежем платното
нека отново запалим статива
нека боята превърнем в кафеникава каша
нека задраскаме всички имена от графика на таблото
нека накараме всеки около нас да унива
дали същността ми ще е една идея повече Ваша.
Съмнявам се ... че някога ще има разбиране
остава само опонентно сашитата с кървав сезал критика
едно многофронтно пикиране
писъкът на предумишлена унизена акустика
пуснете погребалната музика.
Траур ли? Не ... по - скоро театър
не гонят кълбата от тръни, а нещастния вятър
и нека когато кадърът спре
да се усмихнем наивно, като тъпо дете.
защо пред мен се явява
все чистосива мъгла в оплетена частност
защо аромата на тамяна повеят нагло отвява
защо свещите не топлят, а подло смразяват
Нека изключим тази помпозна божесвтена програма
нека превключим дори и канала
нека изтеглим и щепсела от контакта
нека виним телевизора, нека пренебрегваме факта
че въпреки всички избухващи думи
въпреки всички кръстоски парфюми
има една чистоплътна и явна причина
в палитрата няма цветова за двамина.
И нека отново нарежем платното
нека отново запалим статива
нека боята превърнем в кафеникава каша
нека задраскаме всички имена от графика на таблото
нека накараме всеки около нас да унива
дали същността ми ще е една идея повече Ваша.
Съмнявам се ... че някога ще има разбиране
остава само опонентно сашитата с кървав сезал критика
едно многофронтно пикиране
писъкът на предумишлена унизена акустика
пуснете погребалната музика.
Траур ли? Не ... по - скоро театър
не гонят кълбата от тръни, а нещастния вятър
и нека когато кадърът спре
да се усмихнем наивно, като тъпо дете.