anonymous485803
08-18-2009, 21:01
Здравейте млади хора. Батко ви Владко се чуди каква глупост да напише преди да си легне и реши да сподели с вас едно нещо което си мислеше днес на връщане от работа в Трамвая /щото не му дават да ходи с колело на новата работа, идвали важни хора в офиса трябвало да бъде представителен/ и решава да я сподели с Вас.
Навярно няма човек на тази планета които да не е бил зарязван, нараняван пренебрегван заради друг. В такива моменти винаги те хваща яд. Ако кажете, че не Ви хваща яд, то е явно заради това, че нямате чувства или партньора Ви Ви е писнал. Обаче нека да изследваме по-честия случая. Обекта на любов Ви зарязва и отива при друг/ друга. Вие сте свикнали имате чувства. Болезнено е. Става така, че Вие косвено или пряко да опознаете другия. И сега е великата Дилема. Кога Ви е по яд, когато другия/та Ви превъзхожда с нещо повече е от Вас, или когато не Ви превъзхожда, т.е. Вие го превъзхождате.
Според моя опит и в двата случая си е за ядосване, но при кои е повече? Как е при Вас я разкажете? Аз като че ли не мога да преценя.
Миналата година бях зарязван заради, човек които наистина имаше повече какво да предложи на девойката, караше нова кола, живее в центъра на София, има вила в Драгалевци /полите на Витоша/, ужасно мил и добър човек, на външен вид повече от симпатяга, висок готин, чаровен. ЕЕЕ, много ме хвана яд наистина, но междувидова конкуренция, какво да се прави.
Преди известно време бях хлътнал много по една девойка. Излизахме няколко пъти, докато една вечер не ми прати смс, от рода на “намерих подходящия човек, не се надявай на нищо вече”. След месец два се запознах с този “подходящ” човек и щях да падна, не можах да повярвам, че се е хванала с такъв. Тя говореше /като 17 годишна/ 3 езика, беше /сигурно и още си е/ много интелигентна, четеше интересуваше се, а той….. Единственото му хубаво нещо беше, че на външен вид беше доста чаровен, но още повече тъп. Трудно връзваше сложни изречения, изразяваше се предимно с междуметия от рода на “Аааа”, “УУУУ”, “ЕЕЕ”. Имаше беден речник, в едно изречение казваше поне по два пъти “бате”, защото явно друго нямаше какво да каже. Силните му страни бяха боя и футбола. На тези теми можеше да се говори малко повече с него. На всичкото отгоре и не лъсваше с благосъстояние, ами беше средностатистически мизерник, дето едвам свързва двата края. Много ме хвана яд. Просто не й отиваше такъв човек, тя е интелигентно момиче, но явно любовта е сляпа. Е тогава няколко дни не можах да осъзная случилото се. Един приятел ми каза, че няма за какво да ме е яд. Ако това е нейния тип мъж то по-добре, че не ме е избрала мене, дори трябвало да се радвам. Въпреки това обаче се ядосвах.
Та как е при вас. Ако имаше някаква скала, мерни единици за яда, кога боли повече, когато другия/та Ви превъзхожда или когато не е с нищо повече от Вас?
Вие сте на ход.
Навярно няма човек на тази планета които да не е бил зарязван, нараняван пренебрегван заради друг. В такива моменти винаги те хваща яд. Ако кажете, че не Ви хваща яд, то е явно заради това, че нямате чувства или партньора Ви Ви е писнал. Обаче нека да изследваме по-честия случая. Обекта на любов Ви зарязва и отива при друг/ друга. Вие сте свикнали имате чувства. Болезнено е. Става така, че Вие косвено или пряко да опознаете другия. И сега е великата Дилема. Кога Ви е по яд, когато другия/та Ви превъзхожда с нещо повече е от Вас, или когато не Ви превъзхожда, т.е. Вие го превъзхождате.
Според моя опит и в двата случая си е за ядосване, но при кои е повече? Как е при Вас я разкажете? Аз като че ли не мога да преценя.
Миналата година бях зарязван заради, човек които наистина имаше повече какво да предложи на девойката, караше нова кола, живее в центъра на София, има вила в Драгалевци /полите на Витоша/, ужасно мил и добър човек, на външен вид повече от симпатяга, висок готин, чаровен. ЕЕЕ, много ме хвана яд наистина, но междувидова конкуренция, какво да се прави.
Преди известно време бях хлътнал много по една девойка. Излизахме няколко пъти, докато една вечер не ми прати смс, от рода на “намерих подходящия човек, не се надявай на нищо вече”. След месец два се запознах с този “подходящ” човек и щях да падна, не можах да повярвам, че се е хванала с такъв. Тя говореше /като 17 годишна/ 3 езика, беше /сигурно и още си е/ много интелигентна, четеше интересуваше се, а той….. Единственото му хубаво нещо беше, че на външен вид беше доста чаровен, но още повече тъп. Трудно връзваше сложни изречения, изразяваше се предимно с междуметия от рода на “Аааа”, “УУУУ”, “ЕЕЕ”. Имаше беден речник, в едно изречение казваше поне по два пъти “бате”, защото явно друго нямаше какво да каже. Силните му страни бяха боя и футбола. На тези теми можеше да се говори малко повече с него. На всичкото отгоре и не лъсваше с благосъстояние, ами беше средностатистически мизерник, дето едвам свързва двата края. Много ме хвана яд. Просто не й отиваше такъв човек, тя е интелигентно момиче, но явно любовта е сляпа. Е тогава няколко дни не можах да осъзная случилото се. Един приятел ми каза, че няма за какво да ме е яд. Ако това е нейния тип мъж то по-добре, че не ме е избрала мене, дори трябвало да се радвам. Въпреки това обаче се ядосвах.
Та как е при вас. Ако имаше някаква скала, мерни единици за яда, кога боли повече, когато другия/та Ви превъзхожда или когато не е с нищо повече от Вас?
Вие сте на ход.