sLadkaTa_LoRi
08-19-2009, 17:18
Моята история е доста дълга, но ще се опитам да я съкратя възможно най-много.
Преди година срещнах момче, в което се влюбих от пръв погледа и което до ден днешен не мога да залича от съзнанието ми. Между нас имаше много пречки.. пренебрегнах всичките си приятели заради него, разделих се с момче, което адски много ме обичаше и с което бях заедно много дълго, общо взето провалих целия си живот.. но не получих нищо. Проблема беше в това, че той се сещаше за мен веднъж месечно и само тогава се виждахме. Е.. аз реших, че не мога повече да бъда "на повикване" и срещнах друго момче. С него се чувствам много добре, разбира ме, подкрепя ме винаги, и със сиг имам чувства към него. Само, че той живее в чужбина и скоро ще замине. Каза ми че ще си идва скоро, но ме попита дали искам да има нещо наистина сериозно между нас, попита ме на какво съм готова да съм с него.. дали бих го чакала!?
За мен растоянието никога не пречи на любовта, а и той ще си идва доста често, но преди седмица момчето, което провали целия ми живот и момчето, от което се отказах (все едно де) отново ме потърси, но този път не просто за да се видим.. каза ми, че иска да е с мен от тук нататък и че нищо друго не го интересува, каза ми, че е осъзнал, че тези наши срещи не водят до нищо добро и иска да е с мен постоянно, а не както е било до сега.
Не знам какво да правя.. към първия чувстава са ми повече от силни, та аз го обичам, от една година насам не съм спирала да мисля за него, но той ме толкова нарани.. от къде да знам, че няма пак да го направи..
А какво да кажа за другия.. срещнах го скоро, но не съм чувствала някой толкова близък.. като се сетя, че ще замине и още сега ми става мъчко, да не говорим за после.. още сега усещам липсата му..
Просто исках да споделя с вас как се чувствам, наистина ми е много трудно и не знам какво да правя.. Дали да се поддам на старите си чувства и да рискувам отново да съсипе живота ми.. или да забравя за миналото и да започна отначало с момче, което ми гарантира сигурна връзка (именно от такава имам нужда).. нзз..
Преди година срещнах момче, в което се влюбих от пръв погледа и което до ден днешен не мога да залича от съзнанието ми. Между нас имаше много пречки.. пренебрегнах всичките си приятели заради него, разделих се с момче, което адски много ме обичаше и с което бях заедно много дълго, общо взето провалих целия си живот.. но не получих нищо. Проблема беше в това, че той се сещаше за мен веднъж месечно и само тогава се виждахме. Е.. аз реших, че не мога повече да бъда "на повикване" и срещнах друго момче. С него се чувствам много добре, разбира ме, подкрепя ме винаги, и със сиг имам чувства към него. Само, че той живее в чужбина и скоро ще замине. Каза ми че ще си идва скоро, но ме попита дали искам да има нещо наистина сериозно между нас, попита ме на какво съм готова да съм с него.. дали бих го чакала!?
За мен растоянието никога не пречи на любовта, а и той ще си идва доста често, но преди седмица момчето, което провали целия ми живот и момчето, от което се отказах (все едно де) отново ме потърси, но този път не просто за да се видим.. каза ми, че иска да е с мен от тук нататък и че нищо друго не го интересува, каза ми, че е осъзнал, че тези наши срещи не водят до нищо добро и иска да е с мен постоянно, а не както е било до сега.
Не знам какво да правя.. към първия чувстава са ми повече от силни, та аз го обичам, от една година насам не съм спирала да мисля за него, но той ме толкова нарани.. от къде да знам, че няма пак да го направи..
А какво да кажа за другия.. срещнах го скоро, но не съм чувствала някой толкова близък.. като се сетя, че ще замине и още сега ми става мъчко, да не говорим за после.. още сега усещам липсата му..
Просто исках да споделя с вас как се чувствам, наистина ми е много трудно и не знам какво да правя.. Дали да се поддам на старите си чувства и да рискувам отново да съсипе живота ми.. или да забравя за миналото и да започна отначало с момче, което ми гарантира сигурна връзка (именно от такава имам нужда).. нзз..