baby_join_me_in_dead
08-19-2009, 21:16
Здравейте,искам да споделя една история с вас...
Аз съм момиче - на 15 години.
Имах приятел,който много обичах...
Ще започна всичко от начало - преди 1 година и 2-3 месеца.
Беше юни и се запознах с едно момче. Не беше нищо особено
беше хубав,но нищо особено... Нещата потръгнаха и не след дълго
ме покани на среща... Запознахме се,харесахме се,почнаха едни обяснения в бюлов колко ме обича и т.н.
В началото знаех,че ми е временно гадже,но нещата към 6тия месец почнаха да стават сериозни и се обичахме. Давах всичко за него, бих умряла дори. Както предполагате с ходенето от толкова време(6 месеца) последваха и мн целувки и опипвания...
Към 9 месец вече даже се бяхме опипвали наголо навсякъде...
Тогава започнаха и по-честите караници... И винаги за глупости...
Знам че постъпвах лошо понякога,знам че и аз не винаги съм била права... Но той беше много ревнив... Ревнуваше че съм си писала с момчета и едвали не съм флиртувала с всички... Спрях да общувам с приятелите ми (от мъжки пол), изобщо нямах право да говоря с момчета... Но на мен не ми и пукаше за друг - исках и обичах само него... Като навършихме една година и трябваше да си прекараме незабравимо - аз 2-3 сни преди това се държах грубо,но 2 дни преди това почнах да съм мила и с опитах да оправя нещата! И ХОП
той провали годишнината ни! Той не излзе с мен нито нищо... Аз много му се ядосах и не го потърсих целия ден... Слез 1 седмица се опита да ми внуши че аз съм виновна за всичко... А аз се опитах да поправя нещата... Както и да е много ме ядосваше... Винаги за всичко бях виновна ... Аз ... Скоро след това бях на рожден ден ... Голяма компания - едно момче през цялото време ми говореше (не мога да отрека че беше красив) и се запознахме разказа ми че е учил в моето учелище а сега е студент 1ва година и т.н.
Даде ми номера му и аз дадох моя(Чудя се защо... :-|)
Беше ми писнало от ревнивият съпруг - който всъщност нямах а ми беше просто гадже... Той разбра за момчето и направи ненормален скандал... Разсърди се за около 20 дни O.o Аз дори не излезнах с него и му казах че имам гадже като ми звънна...
Както и да е и сърденето му отмина и уж се сдобрихме... Както се досещате ежедневно слушах ''Ти флиртуваш със ддруги '' ''Ти товааа'' '' Ти онова'' ... Ад просто... Но го обичам - мислех че ще му мине... Но когато сцените продължиха се отказах...
Исках да сложа край...
Да го зарежа... Уморена бях... Всичко аз правех... Аз организирах кога да излизаме,аз му са обаждах,аз го юрках за неща които трябва да свърши - уморих се... Исках почивка,исках да съм сама
дори за краатко време...
Като му казах всичко това... Той започна да ми казва
колко ме обичал как искал да бъде с мен и че всичко ще се оправи...
Вързах се - отново...
И му простих...
След 5 ДНИ МЕ ЗАРЯЗА... Без причина - нещата се оправиха беше прекрасно... държахме се добре един към друг... И ме заряза без НИКАКВА причина или обяснение...
Цяла вечер не ми вдигаше и като вдигна каза че неиска да ме чува и че не му е хубаво с мен...
Междувременно към 10тия месец направих грешка... Реших,че искам да правиме секс... И правихме сичко беше прекрасно и хубаво... И ме заряза...
Пиша това със сълзи на очи... За да покажа моята история за поука пред младите момичета,които си мислят че приятелят им ще е единствен завинаги... И са готови на всичко за него, а после ще съжеляват...
Сега съм сама, изоставена... Зарязана... Сред толкова време...
Всеки ми казва - ще срештнеш нов,по-добър,животът е пред теб...
Проблема е че неискам друг... Проблема е че съм глуха и сляпа за него... Проблема е че ще му простя че ме заряза...
Знам,че и вие ще ми кажете неща които съм чула...
Но нека историята ми е поучителна за тези които вървят по моите стъпки...
Не мога за го забравя и това е... Дадох му всичко... Всичко ;( И ме изостави...
Готова съм и за съвети, ако имате?
В момента го мразя и го обичам... :-#
Аз съм момиче - на 15 години.
Имах приятел,който много обичах...
Ще започна всичко от начало - преди 1 година и 2-3 месеца.
Беше юни и се запознах с едно момче. Не беше нищо особено
беше хубав,но нищо особено... Нещата потръгнаха и не след дълго
ме покани на среща... Запознахме се,харесахме се,почнаха едни обяснения в бюлов колко ме обича и т.н.
В началото знаех,че ми е временно гадже,но нещата към 6тия месец почнаха да стават сериозни и се обичахме. Давах всичко за него, бих умряла дори. Както предполагате с ходенето от толкова време(6 месеца) последваха и мн целувки и опипвания...
Към 9 месец вече даже се бяхме опипвали наголо навсякъде...
Тогава започнаха и по-честите караници... И винаги за глупости...
Знам че постъпвах лошо понякога,знам че и аз не винаги съм била права... Но той беше много ревнив... Ревнуваше че съм си писала с момчета и едвали не съм флиртувала с всички... Спрях да общувам с приятелите ми (от мъжки пол), изобщо нямах право да говоря с момчета... Но на мен не ми и пукаше за друг - исках и обичах само него... Като навършихме една година и трябваше да си прекараме незабравимо - аз 2-3 сни преди това се държах грубо,но 2 дни преди това почнах да съм мила и с опитах да оправя нещата! И ХОП
той провали годишнината ни! Той не излзе с мен нито нищо... Аз много му се ядосах и не го потърсих целия ден... Слез 1 седмица се опита да ми внуши че аз съм виновна за всичко... А аз се опитах да поправя нещата... Както и да е много ме ядосваше... Винаги за всичко бях виновна ... Аз ... Скоро след това бях на рожден ден ... Голяма компания - едно момче през цялото време ми говореше (не мога да отрека че беше красив) и се запознахме разказа ми че е учил в моето учелище а сега е студент 1ва година и т.н.
Даде ми номера му и аз дадох моя(Чудя се защо... :-|)
Беше ми писнало от ревнивият съпруг - който всъщност нямах а ми беше просто гадже... Той разбра за момчето и направи ненормален скандал... Разсърди се за около 20 дни O.o Аз дори не излезнах с него и му казах че имам гадже като ми звънна...
Както и да е и сърденето му отмина и уж се сдобрихме... Както се досещате ежедневно слушах ''Ти флиртуваш със ддруги '' ''Ти товааа'' '' Ти онова'' ... Ад просто... Но го обичам - мислех че ще му мине... Но когато сцените продължиха се отказах...
Исках да сложа край...
Да го зарежа... Уморена бях... Всичко аз правех... Аз организирах кога да излизаме,аз му са обаждах,аз го юрках за неща които трябва да свърши - уморих се... Исках почивка,исках да съм сама
дори за краатко време...
Като му казах всичко това... Той започна да ми казва
колко ме обичал как искал да бъде с мен и че всичко ще се оправи...
Вързах се - отново...
И му простих...
След 5 ДНИ МЕ ЗАРЯЗА... Без причина - нещата се оправиха беше прекрасно... държахме се добре един към друг... И ме заряза без НИКАКВА причина или обяснение...
Цяла вечер не ми вдигаше и като вдигна каза че неиска да ме чува и че не му е хубаво с мен...
Междувременно към 10тия месец направих грешка... Реших,че искам да правиме секс... И правихме сичко беше прекрасно и хубаво... И ме заряза...
Пиша това със сълзи на очи... За да покажа моята история за поука пред младите момичета,които си мислят че приятелят им ще е единствен завинаги... И са готови на всичко за него, а после ще съжеляват...
Сега съм сама, изоставена... Зарязана... Сред толкова време...
Всеки ми казва - ще срештнеш нов,по-добър,животът е пред теб...
Проблема е че неискам друг... Проблема е че съм глуха и сляпа за него... Проблема е че ще му простя че ме заряза...
Знам,че и вие ще ми кажете неща които съм чула...
Но нека историята ми е поучителна за тези които вървят по моите стъпки...
Не мога за го забравя и това е... Дадох му всичко... Всичко ;( И ме изостави...
Готова съм и за съвети, ако имате?
В момента го мразя и го обичам... :-#