LiRRRa
08-20-2009, 09:16
Ух...от къде ли да започна?! ... Как ли!?
Винаги супер много съм се раздавала за хората... Винаги когато обичам, обичам истински, напълно и безусловно... Мога да заобичам някой човек много от малко и за много малко време... Наивен човек съм, да... Бих направила всичко за приятелите си... Никога не съм очаквала нищо такова или въобще нещо в замяна от тях... Аз просто... просто винаги съм там за тях ... По всяко време, всеки път... Ако нещо се обърка в отношенията ни...винаги търся вината в себе си и обвинявам себе сии... И така нататък и така нататък...
Много пъти са ме наранявали, много пъти са ми причинявали болка много близки хора, била съм предавана милион пъти, и повечето хора свикват, поне за да се запазят здрави и читави... Но аз не мога... Мен всеки път ме боли еднаквоо... всеки път ужасно много... Винаги когато намеря ново "бфф" ме е страх да не го изгубя... Да не сбъркам нещо... Да не се скараме... Да не би да си намери по-добра приятелка от мен и просто да ме изостави, както милионите пъти преди това... и накрая отново да остана да си плача сама в ъгъла...
Но ето че днес, днес бе денят, в който чувствто на страх изчезна. Някак сии... всичките онези прегради се срутиха.. Преградите, които напроследък бях изградила около себе си... За да не бъда наранена отново, за да не се почувствам използвана и предадена пак... Стените от прах, сълзи, добре забравени и заключени спомени и зараснали рани... се срутиха, погребвайки страха от предателство. Днес две момичета от "компанията" ми показаха колко много знача за тях, колко близки ги почувствах , за Бога...
Сега знам, че никога няма отново да бъда предадена.Доказаха ми що за хора са, що за приятели са, какво означавам аз за тях... По-болезнено от всякога отворих сърцето си отново за тях... но този път без страх, че то отново ще бъде разпиляно на милион песъцинкии... Сега знам, че мога напълно да разчитам на тях и че никога няма да страдам, както преди...
Защото имам тях и каквото и да ми се случи ще продължавам да ги имам, защото знам, че дори и края на света да дойде те ще са до мен и ще са там дори в най-страшните моменти... Вече нищо и никой нямат значение.Открих собственото си аз в тях, преоткрих себе си след този вълшебен ден... и ...
Просто толкова им се възхищавам, толкова много ги уважавам... Знам, че един ден, когато всички си тръгнат те ще ме държат за ръка и ще ме успокояват... Знам, че когато още някой си тръгне от живота ми, те ще останат завинаги... Те са моето аз в две други тела... Това са исинските ми приятели.Сега и завинаги.Сигурна съм в това и винаги ще съм...
Ето как човек разбирааа... за тях.. за истинските си спътници в живота... Простоо... Точно преди да загуби нещо, човек разбира колко важно е то за него... В повечето случай...връщане няма, но.. явно аз съм късметлийка този път. Всеки има истински приятели, просто не го разбира, не ги забелязва, не ги оценява на време... Огледайте се хора, намерете себе си, преоткриите се в някой друг... Сърцето знае предварително кой би ви предал, кой ви обича и ще е така завинаги... Просто то шепти прекалено тихо... А ние заплеснати по "живота"... не го чуваме...
И още нещо... Може бии... написах цялото това нещо преди товаа... за да стигна до тук... Колкото и пъти да си бил нараняван, колкото и пъти сърцето ти да е било разпилявано и претъпквано, смачкано и изхвърляно... пренебрегвано и унижавано... чупено и разкъсвано... Заслужавало си е.Заслувало си е всичката болка, за да стигнеш до момента, в който разбираш, че това бе крайният предел и твоите спасители са дошли да се избавят завинаги... В който разбираш, че твоите приятели са до теб и сякаш са замръзнали там, защото чувстваш, че те никога няма да помръднат от там no matter what ... Струва си да преживееш всичко, за да ги срещнеш.
Всичкото това беше и израз на силни емоции... Мисля, че просто... искам да им кажа колко много държа на тях. . . Вики, Маги, обичам ви страшно много . . . и знам, че този път не е само еднопосочно... =]
Хора, всичко си струва да изпиташ за един истински приятел... Всичко!!...
Огледайте се. . . :)
Винаги супер много съм се раздавала за хората... Винаги когато обичам, обичам истински, напълно и безусловно... Мога да заобичам някой човек много от малко и за много малко време... Наивен човек съм, да... Бих направила всичко за приятелите си... Никога не съм очаквала нищо такова или въобще нещо в замяна от тях... Аз просто... просто винаги съм там за тях ... По всяко време, всеки път... Ако нещо се обърка в отношенията ни...винаги търся вината в себе си и обвинявам себе сии... И така нататък и така нататък...
Много пъти са ме наранявали, много пъти са ми причинявали болка много близки хора, била съм предавана милион пъти, и повечето хора свикват, поне за да се запазят здрави и читави... Но аз не мога... Мен всеки път ме боли еднаквоо... всеки път ужасно много... Винаги когато намеря ново "бфф" ме е страх да не го изгубя... Да не сбъркам нещо... Да не се скараме... Да не би да си намери по-добра приятелка от мен и просто да ме изостави, както милионите пъти преди това... и накрая отново да остана да си плача сама в ъгъла...
Но ето че днес, днес бе денят, в който чувствто на страх изчезна. Някак сии... всичките онези прегради се срутиха.. Преградите, които напроследък бях изградила около себе си... За да не бъда наранена отново, за да не се почувствам използвана и предадена пак... Стените от прах, сълзи, добре забравени и заключени спомени и зараснали рани... се срутиха, погребвайки страха от предателство. Днес две момичета от "компанията" ми показаха колко много знача за тях, колко близки ги почувствах , за Бога...
Сега знам, че никога няма отново да бъда предадена.Доказаха ми що за хора са, що за приятели са, какво означавам аз за тях... По-болезнено от всякога отворих сърцето си отново за тях... но този път без страх, че то отново ще бъде разпиляно на милион песъцинкии... Сега знам, че мога напълно да разчитам на тях и че никога няма да страдам, както преди...
Защото имам тях и каквото и да ми се случи ще продължавам да ги имам, защото знам, че дори и края на света да дойде те ще са до мен и ще са там дори в най-страшните моменти... Вече нищо и никой нямат значение.Открих собственото си аз в тях, преоткрих себе си след този вълшебен ден... и ...
Просто толкова им се възхищавам, толкова много ги уважавам... Знам, че един ден, когато всички си тръгнат те ще ме държат за ръка и ще ме успокояват... Знам, че когато още някой си тръгне от живота ми, те ще останат завинаги... Те са моето аз в две други тела... Това са исинските ми приятели.Сега и завинаги.Сигурна съм в това и винаги ще съм...
Ето как човек разбирааа... за тях.. за истинските си спътници в живота... Простоо... Точно преди да загуби нещо, човек разбира колко важно е то за него... В повечето случай...връщане няма, но.. явно аз съм късметлийка този път. Всеки има истински приятели, просто не го разбира, не ги забелязва, не ги оценява на време... Огледайте се хора, намерете себе си, преоткриите се в някой друг... Сърцето знае предварително кой би ви предал, кой ви обича и ще е така завинаги... Просто то шепти прекалено тихо... А ние заплеснати по "живота"... не го чуваме...
И още нещо... Може бии... написах цялото това нещо преди товаа... за да стигна до тук... Колкото и пъти да си бил нараняван, колкото и пъти сърцето ти да е било разпилявано и претъпквано, смачкано и изхвърляно... пренебрегвано и унижавано... чупено и разкъсвано... Заслужавало си е.Заслувало си е всичката болка, за да стигнеш до момента, в който разбираш, че това бе крайният предел и твоите спасители са дошли да се избавят завинаги... В който разбираш, че твоите приятели са до теб и сякаш са замръзнали там, защото чувстваш, че те никога няма да помръднат от там no matter what ... Струва си да преживееш всичко, за да ги срещнеш.
Всичкото това беше и израз на силни емоции... Мисля, че просто... искам да им кажа колко много държа на тях. . . Вики, Маги, обичам ви страшно много . . . и знам, че този път не е само еднопосочно... =]
Хора, всичко си струва да изпиташ за един истински приятел... Всичко!!...
Огледайте се. . . :)