Истински приятели??

[LiRRRa]

Ух...от къде ли да започна?! ... Как ли!?

Винаги супер много съм се раздавала за хората... Винаги когато обичам, обичам истински, напълно и безусловно... Мога да заобичам някой човек много от малко и за много малко време... Наивен човек съм, да... Бих направила всичко за приятелите си... Никога не съм очаквала нищо такова или въобще нещо в замяна от тях... Аз просто... просто винаги съм там за тях ... По всяко време, всеки път... Ако нещо се обърка в отношенията ни...винаги търся вината в себе си и обвинявам себе сии... И така нататък и така нататък...

Много пъти са ме наранявали, много пъти са ми причинявали болка много близки хора, била съм предавана милион пъти, и повечето хора свикват, поне за да се запазят здрави и читави... Но аз не мога... Мен всеки път ме боли еднаквоо... всеки път ужасно много... Винаги когато намеря ново "бфф" ме е страх да не го изгубя... Да не сбъркам нещо... Да не се скараме... Да не би да си намери по-добра приятелка от мен и просто да ме изостави, както милионите пъти преди това... и накрая отново да остана да си плача сама в ъгъла...

Но ето че днес, днес бе денят, в който чувствто на страх изчезна. Някак сии... всичките онези прегради се срутиха.. Преградите, които напроследък бях изградила около себе си... За да не бъда наранена отново, за да не се почувствам използвана и предадена пак... Стените от прах, сълзи, добре забравени и заключени спомени и зараснали рани... се срутиха, погребвайки страха от предателство. Днес две момичета от "компанията" ми показаха колко много знача за тях, колко близки ги почувствах , за Бога...

Сега знам, че никога няма отново да бъда предадена.Доказаха ми що за хора са, що за приятели са, какво означавам аз за тях... По-болезнено от всякога отворих сърцето си отново за тях... но този път без страх, че то отново ще бъде разпиляно на милион песъцинкии... Сега знам, че мога напълно да разчитам на тях и че никога няма да страдам, както преди...
Защото имам тях и каквото и да ми се случи ще продължавам да ги имам, защото знам, че дори и края на света да дойде те ще са до мен и ще са там дори в най-страшните моменти... Вече нищо и никой нямат значение.Открих собственото си аз в тях, преоткрих себе си след този вълшебен ден... и ...

Просто толкова им се възхищавам, толкова много ги уважавам... Знам, че един ден, когато всички си тръгнат те ще ме държат за ръка и ще ме успокояват... Знам, че когато още някой си тръгне от живота ми, те ще останат завинаги... Те са моето аз в две други тела... Това са исинските ми приятели.Сега и завинаги.Сигурна съм в това и винаги ще съм...

Ето как човек разбирааа... за тях.. за истинските си спътници в живота... Простоо... Точно преди да загуби нещо, човек разбира колко важно е то за него... В повечето случай...връщане няма, но.. явно аз съм късметлийка този път. Всеки има истински приятели, просто не го разбира, не ги забелязва, не ги оценява на време... Огледайте се хора, намерете себе си, преоткриите се в някой друг... Сърцето знае предварително кой би ви предал, кой ви обича и ще е така завинаги... Просто то шепти прекалено тихо... А ние заплеснати по "живота"... не го чуваме...

И още нещо... Може бии... написах цялото това нещо преди товаа... за да стигна до тук... Колкото и пъти да си бил нараняван, колкото и пъти сърцето ти да е било разпилявано и претъпквано, смачкано и изхвърляно... пренебрегвано и унижавано... чупено и разкъсвано... Заслужавало си е.Заслувало си е всичката болка, за да стигнеш до момента, в който разбираш, че това бе крайният предел и твоите спасители са дошли да се избавят завинаги... В който разбираш, че твоите приятели са до теб и сякаш са замръзнали там, защото чувстваш, че те никога няма да помръднат от там no matter what ... Струва си да преживееш всичко, за да ги срещнеш.

Всичкото това беше и израз на силни емоции... Мисля, че просто... искам да им кажа колко много държа на тях. . . Вики, Маги, обичам ви страшно много . . . и знам, че този път не е само еднопосочно... =]

Хора, всичко си струва да изпиташ за един истински приятел... Всичко!!...

Огледайте се. . . :)

[LiRRRa]

Мм... Не мисля, че темата ми трябва да е там.
Аз пиша за приятелите си и за това, че те почти винаги са около нас и само чакат да ги забележим ....
"Училище и Приятели" . . .

[YouCantStopMe]

Ами,браво,че си щастлива и обичана от тях,че имаш на кого да се довериш,когато имаш някакъв проблем...че можеш да разчиташ на тях,ако ти потрябват късно вечер или рано сутрин..че ги чувстваш част от себе си,ноо..Аз никога не бих говорила така за някой човек.Никога не съм си мислила,че мога да кажа - 'Ти ще си с мен до края на света и винаги ще сме най-добри приятели'.Аз имам една истинска приятелка,но колкото и да ми се иска никога не бих го казала просто защото не го вярвам.Много я обичам и много държа на нея,да..Но никой не може да знае какво ни чака днес,утре,след седмица,месец,година.Може би съм предубедена,защото съм минала през най-лошото нещо.И аз по-рано мислих,че нищо няма да може да ме раздели с тогаващния човек,който наричах НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ,с големи и удебелени букви,но ето,че всичко се случва.Животът ни поднася прекалено много изпитания и ние не можем да сме напълно убедени на 100%,в което и да е нещо.
Радвам се,че си открила хора,които да те познават отвътре,както и ти тях,но знай,че с времето не всичко ще остане розово.
Не казвам,че ще те предадат или нещо такова.Дай Боже да не стават такива неща,но винаги имай едно на ум.
Аз не мога да се доверя на никого,освен на родителите си.
На теб успех..И дано никога повече да не се чувстваш предадена.

[LiRRRa]

Криси, виж... Точно това искам да кажа...
Знам за какво говориш... Била съм предавана невероятно много пъти... Хора, които съм мислела за супер близки са ми забивали нож в гърба... копаели са пропасти пред мен, а аз сляпо съм им вярвала...
Но този път определено е различно... Точно това исках да изясня... Съвсем предубедено и със пълна сигурност мога да кажа, че те двете винаги ще са до мен в какъвто и да било момент... Независимо какво ни очаква утре, денят след утре, и денят след това....
Няма значение.
Те винаги ще са тук.
И за това написах цялото това нещо горе... Защото никога не съм била по-сигурна и никога не съм си мислела, че ще съм...

[LiRRRa]

Ей, след толкова много време от пускането на тази моя тема.. Нещата си вървят по същия начин. Ах. . .

[ecstazy]

Ух...от къде ли да започна?! ... Как ли!?

Винаги супер много съм се раздавала за хората... Винаги когато обичам, обичам истински, напълно и безусловно... Мога да заобичам някой човек много от малко и за много малко време... Наивен човек съм, да... Бих направила всичко за приятелите си... Никога не съм очаквала нищо такова или въобще нещо в замяна от тях... Аз просто... просто винаги съм там за тях ... По всяко време, всеки път...

Все едно гледам себе си. Радвам се за тебе, че си открила своите истински приятели. Аз все още ги търся, лутам се и все неуспешно. Самотата, в която живея ме убива. Просто..Надявам се, че и аз така.. някой ден ще намеря.. някоя приятелка, която наистина е ПРИЯТЕЛКА.. Охх.. :( Тамън мислех че получих втори шанс, че този път няма да се издъня и какво, издъних се, и тя ми показа колко "много държи на мен" . С вързани ръце съм, нищо не мога да направя. Тя не ми позволява, не ми дава шанс. Единствената ми надежда е времето. Че ще стане както с онзи нейн приятел. И с другата й приятелка. Но няма значение, въпреки този шибан инат, въпреки че аз за нея съм само съученичка(?).. аз ще бъда там за нея.. дори и да ме е блокирала в скайпа, в даскалото и навсякъде :x :cry:

[nefchi_bs]

Не мога да ви рабера...Мен един път ме предадоха и от тогава аз не си отварям нито съцето нито душата за някои друг..Как постигате това,направо не знам какво да кажа...

[cvetinka95]

Когато четох какво изпитваш, се сетих за тези мисли..

"Сърцето е като корабни платна, в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите платна станат в кръпки съшити с дебел конец, но никоя буря не може да ги скъса отново..."

...

"Не може точно да се определи моментът,в който се поражда приятелството.Както,когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода,най-сетне идва една капка,която го препълва,така и в поредицата от прояви на приятелството идва една,която грабва сърцето ти."

:)
Напълно те разбирам, за всичко. За приятел, веднъж отвориш ли си сърцето,без този страх, който си изпитвал толкова време, имаш чувството, че животът има смисъл. Но, това е нещо, което не може да се опише с думи. Трябва да се изживее, за да усетиш какво е.
Аз самата винаги съм си мислела, че знам. От малка, имала съм много приятели, раздавала съм се напълно. И аз съм правела грешки, много пъти сме се карали за незначителни и повърхностни неща и сме правили компромиси, но винаги се намираше момент, в който се чувствах абсолютно изоставена и сама. Започнах да затварям сърцето си, отчуждавах се, бях се примирила. Беше ми омръзнал този страх, да не сбъркам, да се проваля отново. Няма значение, защото вече забравих какво е.
Миналата година, стана така, че срещнах едно момиче. Бе в новия ми клас, почти не говорехме, аз я възприемах по съвсем различен начин. Беше съвсем друга в моите очи - с наистина високо самочувствие, егоцентрична, безразлична към хората, надменна. По други причини, често ми се случваше да я наблюдавам, но винаги изглеждаше тъжна, загрижена, замисена. Дори когато се смееше, имаше тъга в очите й, понякога аз виждах, че е смазана отвътре, въпреки тази нейна маска, образът на идеалния живот, имаща си всичко, караше ме да искам да съм като нея. Въпреки това, искаше ми се да я опозная, да разбера как живее тя, но си казах, че тя не би ме погледнала каквото и да стане. Е, лъжех се. По ирония на съдбата, в последствие тя ми стана най-добрата приятелка, която би ме подкрепила каквото и да стане. Накара ме да отворя сърцето си за нея, колкото и да ме беше страх, тя знаеше и го направи първа. Доказа, че ме обича. Аз я промених изключително много, също. Но никога не се бях чувствала така относно приятел. Други казваха, че съм се обсебила от нея, че не мога да спра да говоря за нея, да и се възхищавам. Като виждаха, колко обичам един човек, как буквално бих дала всичко, много не ме разбираха. Те не знаеха какво е да си приятел в пълното значение на думата. Треперех, когато и казвах какво е тя за мен, имах чувството, че ще литна, когато ме гушнеше силно. Толкова ми е хубаво с нея, дори и дума да не обелим. Тези думи звучат просто, но думи не стигат да се опише. Разделихме за толкова време ваканцията, сега аз я чакам да се върне, защото така част от мен липсва и се сещам всяка минута за нея. Когато чуя хубава песничка, или просто така си лежа и си мисля за нея, понякога се просълзявам. Много ми липсва, но остава малко.
Ох, толкова много се отклоних, но имах нужда да си излея душата някъде, след като нея я няма, а не мога на друг, защото те не ме разбират, не знаят какви емоции са това. :(
Наистина приятелите са всичко, стига да са истински, дръжте здраво. Те са като една душа, но раздвоена в две тела.

:)

[danibebi]

Може ли да попитам с какво ти доказаха,че са истински приятелки??

[WaterLilly]

То е лесно да се изкараш най-най-добрия приятел, който винаги е там за останалите и ги подкрепя, ама всеки така си мисли за себе си, а никога не е така за другите. Леко изнервяща за четене ми беше темата (не само непрекъснатите многоточия и преди тях удвоените буквии... ето такаа...), а самото мислене на авторката - казваш, че си наивен и че винаги се доверяваш, и така сякаш решаваш да продължаваш да правиш същото. Леко мазохистично.

[uBuTo]

Не търси вината само в себе си! Не винаги ти си отговорна за скарването между теб и твой "приятел" .. :) Иначе и аз съм се чувствала точно като теб! Момчето което ми се водеше "най-добър приятел" и приемах като брат и за който бях готова на всичко ми разби носа! :o После идваше да ми се извинява, но просто нямаше как да му простя! Обърна се срещу неговите хора! :( .. Жалко!

[Sir9Maximilian]

Ах прочитайки тази тема се боднах в сърцето.90% от хората не се замислят какво значи думата приятел,не използват и думата познат.Доста често говорейки по телефона се изпускаме и наричаме познатите ни хора "приятели",например "къде си,кво правиш" - "абе е тука съм с 1 приятел",да да с 1 приятел дрънци.Има и притеснителни хора,има и такива които се обиждат лесно,например ако го наречеш познат,може да се обиди и може би всъщност всички наричаме всеки 2-ри приятел,само зада не го обидим,но какво всъщност значи думата приятел?...аз лично мога да кажа,че истински приятел нямам..нямам такъв приятел на който да имам пълно доверие,човек на който например да доверя информация,ключове от дома,и т.н.Човек който както се казва,ще копае с пръсти земята зада ме изрови,и чесно казано..жалко,че нямам такъв човек до себе си.

[LiRRRa]

Дам, може и мазохистично да е, обаче си заслужава. Предпочитам да обичам някой с цялото си сърце и после то да бъде разбито, отколкото да не обичам въобще.

И наистина повечето хора около нас са ни просто някакви познати, с които излизаме насам натам и наричаме "приятели". . . Но те всъщност не са. . .