graceless
08-20-2009, 17:42
Преди 3 години,докато бях в 4 клас често се натъквах на моите преподаватели да мляскат мляко с ориз в столовата и постоянно да говорят за директора,който аз открай време чувствам като престъпник
така,така учителите си стояха междучасието в столовата и говореха и вадеха лафове като:да не чуй дявол да ни хване,шефа иде,сценария не е по правилата,не издържам вече и така нататъка при което всииичко се отнасяше към директора
Когато влизахме в час учителя сядаше троснато на стола и гледаше децата точно както човек гледа сирак и си говореше сам докато ние зад него пеехме,говорехме си и така се повтаряше всяка година.Той влизаше и излизаше всяка година по един и същ начин,ходеше с една и съща чанта,говореше единствено и само за директора,оценкитеИ знаете ли,това не са само учителите,даже попринцип не са те
Но сякаш ежедневието на тези хора никога поне за малко не е излизало извън релси,не е имало тръпка
И днес този учител си седи в учителската стая и вади същите лафове,които вадеше преди 10 години,и не не опира до парите
Не опира до тях,опира до това човекът да живее.А сякаш той гледаше най-лошото на живота и не се възхищаваше на това което правеха за него,а просто си седеше троснато и мрачно и в дълбините на своята душа той мислеше единствено за ужасните си и неученолюбиви ученици,за директора "престъпник" и за това да яде мляко с ориз всеки ден и да говори само за професията си и за жена си
И не,не опираше до финанси и проблеми
Той просто беше спрял на шосето и се чудеше дали трябва да живее
Уви,пътя беше без изход
.......но само за него
Аз питам
Нормално ли е моя учител да говори едно и също толкова години и да се вържи винаги студено,сякаш идва от Марс?
така,така учителите си стояха междучасието в столовата и говореха и вадеха лафове като:да не чуй дявол да ни хване,шефа иде,сценария не е по правилата,не издържам вече и така нататъка при което всииичко се отнасяше към директора
Когато влизахме в час учителя сядаше троснато на стола и гледаше децата точно както човек гледа сирак и си говореше сам докато ние зад него пеехме,говорехме си и така се повтаряше всяка година.Той влизаше и излизаше всяка година по един и същ начин,ходеше с една и съща чанта,говореше единствено и само за директора,оценкитеИ знаете ли,това не са само учителите,даже попринцип не са те
Но сякаш ежедневието на тези хора никога поне за малко не е излизало извън релси,не е имало тръпка
И днес този учител си седи в учителската стая и вади същите лафове,които вадеше преди 10 години,и не не опира до парите
Не опира до тях,опира до това човекът да живее.А сякаш той гледаше най-лошото на живота и не се възхищаваше на това което правеха за него,а просто си седеше троснато и мрачно и в дълбините на своята душа той мислеше единствено за ужасните си и неученолюбиви ученици,за директора "престъпник" и за това да яде мляко с ориз всеки ден и да говори само за професията си и за жена си
И не,не опираше до финанси и проблеми
Той просто беше спрял на шосето и се чудеше дали трябва да живее
Уви,пътя беше без изход
.......но само за него
Аз питам
Нормално ли е моя учител да говори едно и също толкова години и да се вържи винаги студено,сякаш идва от Марс?