View Full Version : Как го приехте, когато вече бяхте скочили с 2та крака?
Bombshell
08-20-2009, 17:52
Как приехте раздялата, когато истински сте обичали?
Мислехте ли за отмъщение, мислехте ли какво ще правите без този човек от тук нататък...? Колко време ви трябваше да го превъзмогнете, как го забравихте?
Всяка подробност би била от полза...
Свободни сте да не си мислите, че съм някакъв сълзлив комплексар и прочие...На всеки се случва да му дойде като гръм от ясно небе :)
valdesbg
08-20-2009, 18:05
Ами приех я спокойно. Момичето я поиска и трябваше аз да я успокоявам, защото се чувстваше ужасно.
Не съм мислел за отмъщение, беше ми странно наистина странно с какво ще запълня празнината, която се оформи. Не съм изпадал в депресии, не съм мисли глупости, отмъщения и подобни. Запазихме си страхотни отношения, дории помагам в избора на гадже, аккто и тя на мен :Р
Превъзмогнах го за около седмица, бяхме две години и половина заедно.
Наистина не е толквоа сложно. Да обичах я страшно много, и точно заради това смятам че е нещо нормално да си останете с добри отношения. Не мсиля че тази голяма любов ще пречи а напротив.
Честно казано, аз раздялата я очаквах от няколко дена. Просто така се стекоха обстоятелствата.
Учудих се че толкова добре и спокойно я приемам, както и се учудих че изобщо успях да и помогна и тя да я превъзмогне бързо.
И така :)
Питай ако нещо специално те интересува. Определено аз съм твоя човек :)
Bombshell
08-20-2009, 18:50
Определено така я приех и аз...
Беше ми супер спокойно, не сме се карали или нещо такова..
Но пък и приятели не сме оставали..просто познати сега...
Някак сии...нямам тази сила, която ти имаш, да я погледна отново и да знам, че не мога да я прегърна и да я целуна... Вече страня от нея...
От друга страна, всяка сутрин, когато се събуждам и не е до мен ее найстина... ГАДНА е най-точната дума...не може да се каже, че съм я превъзмогнал...още мисля за нея..всичко ми напомня за нея...
MaLkaTa_LaDy
08-20-2009, 19:10
До сега не ми се е случвало да ми дойде като гръм от ясно небе. Винаги аз съм слагала края, което не значи, че съм го искала де.
Опитах се да насоча вниманието върху други хора, нови запознанства, нови занимания ... да се опитам да си взема някаква поука от раздялата ни ... :?
П.С. Ава ти е невероятен ... =D> =D>
valdesbg
08-20-2009, 19:26
От друга страна, всяка сутрин, когато се събуждам и не е до мен ее найстина... ГАДНА е най-точната дума...не може да се каже, че съм я превъзмогнал...още мисля за нея..всичко ми напомня за нея...
Ще мине мой човек, спокойно. Сега въпроса е да му отдаваш толквоа голямо значение и да се филмираш от това. Просто лека полека - понижи значимостта Й за теб. Не за друго а защото вече я няма. и не е толкова трудно колкото изглежда. А да боготвориш призраци не е хубаво :)
MartyParty
08-20-2009, 19:37
Не я приехме.
sweetchef
08-20-2009, 19:46
Раздалата я приех наистина мн тежко :o А и до ден днешен не мога да го забравя :x
Bombshell
08-20-2009, 20:47
П.С. Ава ти е невероятен ... =D> =D>
Мерси ;-)
E дано така стане...
Благодаря за разбирането и съвета, съвсем скоро ще разберем дали е помогнал (:
GossipGirl89
08-20-2009, 20:51
Трудно го преживях.
За отмъщение не съм мислила никога, не бих и помислила.
За да го забравя ми беше нужна 1 година и 3 месеца. През цялото това време (след раздялата) не спрях да го обичам и да се надявам, че може отново да се съберем... Но нали знаеш, че идва момент, в който на човек му писва да не знаят, че го има и да се подиграват с чувствата му и тогава просто си казва "СТИГА!" :) Неочаквано, дори и за мен самата, дойде такъв момент - изведнъж спря да ми пука, спрях да го искам, спрях да го обичам... През цялата тая година какво ли не правих и по какъв ли начин не се опитвах да се преборя с чувствата си, но напразно - нищо не помагаше. Накрая се оставих на времето - то ме излекува :)
Bombshell
08-20-2009, 20:57
А ти как се промени?
Вече не се усмихваш както преди, не гледаш на нещата по същия начин...? :(
GossipGirl89
08-20-2009, 21:10
Единствената промяна, която настъпи у мен е, че спрях да се доверявам на хората... В момента има нов човек в живота ми, за който знам, че е свестен и че не би ме наранил, но аз просто не мога да му се доверя... Изпитвам страх от това да бъда наранена отново :( Кофти е много, но се надявам, че след още малко време ще успея да преодолея и това...
Иначе за усмивките - никога не съм спирала да се усмихвам :) Дори, когато ми беше най-гадно... когато умирах отвътре... винаги усмивката е била на лицето ми. Споделях си мъките с когото трябва, но пред всички останали имаше една маска :) Не знам дали е хубаво или лошо, но просто не можех да си позволя да показвам пред всеки как се чувствам...
Bombshell
08-20-2009, 21:17
Nапомняш ми на по-бившата ми...
така и не успя да ми се довери...
Може би е от зодията ми, но обичам и да получавам, не само да давам... :(
Хх иначе съм съгласен..с едно разбито сърце, доверието също си отива...
Hinati4kb
08-20-2009, 21:17
Аз съм един такъв ужасен човек :( Твърде бързо се привързвам към дадения индивид от мъжки пол...
Никога не съм мислила сериозно за отмъщение,но в яда си доста често се каня :D
Една две седмици след раздялата си мисля,че няма как просто да продължа без него,но след това се свиква с мисълта и колкото и гадно да е си длъжен да повярваш че продължаваш Without his love :wink:
Превъзмогвам го напълно едва когато срещна нов човек с когото смятам че мога да бъда също толкова щастлива.Най-голяма помощ ми оказват приятелите.Просто в случаи като този нямат равни :smt008
FiRe_LaDy
08-20-2009, 21:20
Ами когато "скъсахме" т.е. когато разбрах,че сме разделени окончателно,а не за определено време,както ни се беше случвало няколко пъти до тогава ... не исках да приема истината.Още на другия ден го потърсих в училище,но той ми каза,че не можел да говори сега.Исках след училище - отказа ми,но аз бях нахална и отидох до тях.Доста му се молих,ревах,обещавах и т.н.Освен 2 целувки и да ме гушне,друго не получих.Каза,че всичко е свършило.И 1 седмица не спах изобщо,не ядях или ако ям след 5 минути връщах всичко обратно,бях на хапчета,на училище отказвах да ходя.Едва ли не живота беше свършил за мен.Но след тази седмица разбрах,че той има нова приятелка и обратно на очакванията ми .... това ми даде сили да продължа напред.Започнах малко по малко да се вдигам и да се оправям.Започнах да излизам,да се глася,да общувам с много хора,да се усмихвам и да се смея ... Това той забеляза (защото и на училище почнах да ходя,а той е в моето учлище) и изглежда се чатна ... и така карах пак 1 седмица и той ме потърси отново .... и сега пак сме си заедно и всичко е ок.
П.П. Май доста се увлякох,ама ... :oops:
sweetEmily
08-20-2009, 21:22
прех я трудно,исках да останем приятели,но маи останахме познати ,което ме наранява много,можеби изпитвам още нещо към този човек и затова и съм объркана сега с другия,но аз съм си виновна аз исках раздяла,а не трябваше........ :( :( :(
Bombshell
08-20-2009, 21:31
Охххх, забравих, че тук са много по-млади от мен и още имате тези проблеми...
Вижте сега, благодаря ви, че споделихте първо... :)
@FiRe_LaDy сподели, че едва ли не живота и е свършил...не трябва да има нищо подобно...
Вярно, че се чувствате отвратително, празно, самотно...но пък нищо няма да промените с това...
Най-доброто, което можете да направите в такъв момент е да(в случая на FiRe_LaDy е най-добре, като половинката е от училище и се виждате всеки ден) вървите усмихнати, да се заигравате с приятели, да се лигавите, да се преструвате, че всичко е ТИП-ТОП(така и той ще се почувства лошо и вие постепенно ще се излекувате)...
п.с не казвам да бъдете кучки и да се заигравате с всеки срещнат! В никакъв случЕй! така ще разбере, че искате да му отмъстите и ако има поне малко мозък, няма да ви обръща внимание...! Помислете ^
ImmortalForever
08-21-2009, 06:43
Не съм го преживяла още.Аз скъсах с него.Просто трябваше.Сега съжалявам, но нямам право да му го кажа...Да, мислила съм за отмъщение, за какви ли не налудничави идеи, но реших , че съм прекалено безсилна от мъка, за да направя каквото и да е..Иначе от една две години го чакам да се върне..
Не съм го преживяла още.Аз скъсах с него.Просто трябваше.Сега съжалявам, но нямам право да му го кажа...Да, мислила съм за отмъщение, за какви ли не налудничави идеи, но реших , че съм прекалено безсилна от мъка, за да направя каквото и да е..Иначе от една две години го чакам да се върне..
Ти си скъсала с него и си мислила за отмъщение? Не си ли малко... нахална?
sweet4esf
08-21-2009, 06:46
и аз ще питам същото че от 2 дни съм самичка и нз и аз :)
ImmortalForever
08-21-2009, 06:46
Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...
Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...
Аха, работата се изясни :)
Тя ме заряза и тя искаше отмъщение (каква "кучка") и един вид връзката ни беше за да ме зареже и да ми е кофти. :smt010
smiirnoff
08-21-2009, 18:44
амии , нашата раздяла беше ТОЧНО ДНЕС ;д ..
не , НЕ се ебавам , наистина ..
имаше доста рев от моя страна , когато ми го съобщи ( всъщност дори не ми го каза директно ;д )
НОООО , се радвам че приключихме , не защото го мразех или нещо такова ..
може би по - добре ще ни е така
аа ии ми е супер весело , защото си обещахме пак да си се виждаме , да си се ГУШКАМЕ , цункаме ей така като приятелчета ..
и на мен от самия тоя факт ми става хубаво , като знам че пак ще си го виждам и ще си прекарваме хубаво
за отмъщение е абсурд да мисля .. ^^
всъщност края наистина беше хубав , защото си оставаме приятели ( иии ще си го гушкаммм колкото си искам ^^ )
ТУК е мястото да кажа , че това е първата ми раздяла ( ама наистина първата ) .. и не се чувствам никак зле
.. а се бях наплашила яко , като четях тука в тоя форум , хората като се разделят какво става .. депресии по 2 - 3 месеца .. яко рев всеки ден , някои се разделят и с псувни и пр. ..
Някои ще кажат , че не сме се обичали , НО не е така .. обичахме се и то доста ^^ , ама явно ни е дошло времето и на нас :Д
.. Извод: не винаги раздялата трябва да е гадна .. ^^
P.S .. охх , ако са така и останалите ми раздяли , ще бъде доста хубаво ( е , ама е по - хубаво и без раздялата ^^ )
:)
Малко разбъркано ще ти отговоря на въпросите. :-o
Не,не мислех за отмъщение,просто известно време не исках да го виждам,за да мога на спокойствие да смеля всичко,което се случи.
Той беше този,който поиска раздялата.
Чувствах се странно в началото.След това,колкото повече време минаваше,толкова повече се задълбочаваше неприятното чувство за празнота.Трябваха ми 6 месеца,за да си го избия от главата по този начин.
vampirekiss
08-21-2009, 19:42
Той се промени.Мирно и тихо си се разделихме.И това е най-доброто решение,дори и в момента.И да още си го обичам,още искам да започнем наново.Втори месец не мога да си стъпя на краката,но не се оплаквам.имаше фаза на омраза.После осъзнах,че това е един вид за самоуспокоение.Мина ми през акъла и да го спечеля отново (вратичката не е затворена,има шанс),но не мога така.Лягам и ставам с мисълта за това,което изгубих.Най-откаченото е,че се правя на непукис,а на улицата като го видя пак се разтрепервам като първата глупачка.На моменти ми идва да му направя живота ад под мотото ''аз съм зле,но той ще е сто пъти по-зле''.Но защо?И това ще мине.Може след седмици да чета този пост и да се заливам от смях.Да всичко тъпо звучи,но в момента пет пари за нищо не давам.
sweet4esf
08-21-2009, 21:45
разделихме се преди 3 дни макар че и до преди 1ч когато писахме за последно той искаше да се съберем .. но немога вече 1год и нещо самоунижение преструвки :?
просто се промени всичко когато ме скъса 1вия път сериозния и бяхме месец и нещо разделени .. да може да не е кой знае какво но самото късане ме нарани така както никога до сега и за жалост беше с псувни омраза и т.н. :(
е сега след като разбрахме и двамата че в мен вече не е същото и че неможах и немога до простя онзи ден няма смисъл да продължаваме .. той страда а аз двойно :?
та нз как ще бъде за напред но все пак живота продължава и всичко се лекува с времето но явно на мен ще ми трябва достаааа време :(
сега ще ти кажа как го приех аз :
много зле! :lol:
един месец умирах за нея и бях като труп. втория месец и се обадих - нищо ново, стана м иоще по зле след отчаяните опити да си я върна и студа от нейна страна. третия месец почнах работа. след още 3 месеца работя вече на 2 места и нямам време да мисля за нея. преди месец намерих друга, продавам си колата в която всичко ми напомня на нея и си купих друга. след вече 8 месеца и повече, преди няколк одни разбрах причината защо се разделихме (или по-скоро защо ме заряза), а именно върнала се е при бившия си. голямо облекчение, защото е голям бастун. след 8 месеца и 8 дена без нея и казах само че е един предател и е мъртва за мен.
така го приех, първо трудно, а сега м ие все тая, защото ме чакат само хубави неща занапред, а някой друг след време ще си троши главата 8-)
иначе похвално е че си го приел нормално, аз не можах, защото наистина обичах ужасно много този човек! но вече не знам обичам ли го още или не, само времето ще покаже...
Moonchild
08-22-2009, 00:19
Ми не съм я преживяла след цял 1 месец,липсва ми и искам да е като преди,да ме кара да се усмихвам,да е мил,да съм щастлива.Разбрах,че се е зябивал с някви,но пак съм готова да съм с наго,може би живея в измислен свят и не искам да повярвам,че е било край,а дори не знам обичам ли го
проблема на всички времена.. ако "нашия човек" не ни обръща внимание.. Аз мисля,че първо: в крайна сметка има и други неща, за който да се живее. По-точно-трябва да намериш смисъл да продължиш, да се бориш, без да посягаш към алкохол,цигари,наркотици или вените си, защото това е най-лесно-трябва да докажеш,че си силен . За мен един човек е стойностен, когато е застанал срещу проблемите си и дори вътрешно да е разяден и разрушен да намери сили да продължи напред и да си оправи живота по начин, по който да му харесва и в същото време да не вреди на другите . Сега др е въпроса, ако съдбата ти е отнела мн от нещата, за които си струва да живееш, но в крайна сметка живота е изобилие и винаги има какво още да се губи или печели от него
второ: не трябва да се търси отмъщение, ако обичаш някого ти трябва да гледаш той да се чувства щастлив .. отмъщение от любов :-o ->няма такова нещо-по-скоро избиване на комплекси
трето: като обобщение ще кажа, че в живота няма само любов, сълзи, гаджета, изневери и тн .. има мн повече.. така че дори и да те зареже гаджето(тази свята и тъй желана титла от всеки) трябва да продължиш с усмивка напред.. Вярно е, че е мн по-хубаво да имаш човек до себе си, но като ни е зарязал или не ни е обърнал внимание-хайде вс да ревем, да си бием главите в стените и да му/й направим живота черен след като излезем от ДЕПРЕСИЯТА.. айде няма нужда..
аз исках да се разделиме,но не трябваше да го правя..може би малко с времето щяха да се оправят нещата ,а аз много избързах в обвиненията :(
Bombshell
08-22-2009, 16:15
Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...
Проблемът е, че ТИ не си имала сила да продължиш връзката..
Замисли се много сериозно и ще се сетиш, че е АМА ТОЧНО ТАКА! :)
purple__love
08-22-2009, 16:34
Как приехте раздялата, когато истински сте обичали?
Мислехте ли за отмъщение, мислехте ли какво ще правите без този човек от тук нататък...? Колко време ви трябваше да го превъзмогнете, как го забравихте?
Всяка подробност би била от полза...
Свободни сте да не си мислите, че съм някакъв сълзлив комплексар и прочие...На всеки се случва да му дойде като гръм от ясно небе :)
Ужасно тежко приех и двете раздели с най-важните хора в живота ми до сега... Но започнах да се съвземам след месеци... Помогнаха ми приятелите ми и сегашният ми приятел... Той ми върна усмивката... Мислила съм за отмъщение, но никога на сериозно... Последната ми раздяла една година ми трябваше за да се съвзема напълно... Не съм забравяла никого... Просто игнорирам човека... събирам всички вещи от него и никога не ги поглеждам повече... трия снимки, писма и хронология от компа, но запазвам всичко на диск... Просто гледам на този човек като на някой, който не заслужава да има никакво място в ума и съзнанието ми, защото ме е наранил... Уважавайте себе си! Това е най-доброто лекарство!
ImmortalForever
08-22-2009, 16:42
Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...
Проблемът е, че ТИ не си имала сила да продължиш връзката..
Замисли се много сериозно и ще се сетиш, че е АМА ТОЧНО ТАКА! :)
На мене силите ми свършиха още на първия месец..Ама си викахме и двамата: 'Айде да се опитаме..Още веднъж и пак и пак и пак.. и въобще по едно време се чувстваш толкова изтощен, че не знаеш къде си..така че може и да си прав..
TooLittelTooLate
08-22-2009, 16:59
Честно казано в момента, в който ми съобщи, че отново късаме, поради най-тъпата причина, го приех много спокойно и с усмивка. Но после, когато осъзнах, че този път няма да е за седмица или месец, ами ще е окончателно късане, ми стана доста криво. Защото започнах да осъзнавам, че него вече го няма и няма да го има повече до мен. Няма да ме прегръща, целува и обича както досега. Все още го преживявам, но се чувствам все по-добре с всеки изминал ден. За разлика от приятелките ми, които като ги напуснат и се депресират, аз се стегнах и не позволих на хората да разберат как всъщност се чувствам. За всички бях усмихната и щастлива, че го няма. :)
DevilWish
08-22-2009, 17:21
Ммм чакай да си помисля за таква раздяла .. ми само 1на такава се сещам . . :-o Ама не съм била с 2та крака чак . . просто си мислих ,че съм влюбена . . от инат пак го зарибих, тръгнахме ,влюби се, аз го зарязах публично :? Много съм тъпа.Много гадно си отмъстих . . но :shock: Такава съм :o Не бе ,такава бях . . сега едва ли бих го направила ;)
Bombshell
08-22-2009, 19:17
На мене силите ми свършиха още на първия месец..Ама си викахме и двамата: 'Айде да се опитаме..Още веднъж и пак и пак и пак.. и въобще по едно време се чувстваш толкова изтощен, че не знаеш къде си..така че може и да си прав..
Ем същото е...
"споко" дет се вика, ще намериш и подходящия, с който силите ти определно няма да свършат.. :)
evelinka1122
08-22-2009, 22:09
преживях я трудно... отдадох се на учене, излизах!!! с приятелки всеки ден, не съм се запряла вкъщи да рева като първата глупачка...! това е най-глупавото... е първите 2-3 дена нормално, но не и повече :) спортувах... мн ми помогна и така мина време и се забрави, но така се получи че след 2 години с това момче пак се събрахме и сме вече почти година заедно... е кой е като мен... :)
Bombshell
08-23-2009, 00:17
преживях я трудно... отдадох се на учене, излизах!!! с приятелки всеки ден, не съм се запряла вкъщи да рева като първата глупачка...! това е най-глупавото... е първите 2-3 дена нормално, но не и повече :) спортувах... мн ми помогна и така мина време и се забрави, но така се получи че след 2 години с това момче пак се събрахме и сме вече почти година заедно... е кой е като мен... :) :shock:
sweet4esf
08-23-2009, 01:03
преживях я трудно... отдадох се на учене, излизах!!! с приятелки всеки ден, не съм се запряла вкъщи да рева като първата глупачка...! това е най-глупавото... е първите 2-3 дена нормално, но не и повече :) спортувах... мн ми помогна и така мина време и се забрави, но така се получи че след 2 години с това момче пак се събрахме и сме вече почти година заедно... е кой е като мен... :) :shock:
това е мн хубаво малко хора имат такъв шанс :)
buntar90
08-23-2009, 08:36
беше гадно и ходих се едно не съм от тоя свят ама за отмъщение и такива неща не
ако наистина си обичал някого как да искаш да му навредиш
mechtaq_za_teb
08-23-2009, 09:13
Много тежко го преживях. Бях спрала да се храня, да излизам... не можех да заспя, да мисля за друго освен за него. Не си представях как ще бъде без него, толкова бях свикнала да знам, че сме заедно. И когато той ми каза край беше отвратително. Плаках страшно много, но с гадното си поведение той ми показа, че не си заслужава. Постепенно чувствата ми се променяха. Почнах да мисля за себе си. Търсех си всякакви занимания стига да не ми напомнят на него. Почнах да излизам с много хора. И по срещи ходех, но никой не можа да ме накара да се почувствам щастлива, докато не срещнах сегашния си приятел.
Общо взето раздялата боли, когато наистина имаме чувства. Думите, че времето лекува не помагат в такъв момент, но всичко отминава. Колкото и да не ни се вярва, никой не е незаменим.
По някаква ирония на съдбата това се случи точно днес..
Още не мога да го проумея..в смисъл, не знам какво става..
Събудих се с хубаво настроение, взех си телефона да си прочета смс-а от него за добро утро.. уви, пишеше следното "искаш ли да си дадем малко почивка,не искам да късаме просто да си починем един от друг". Не бях го очаквала, дойде ми като гръм от ясно небе.. след 7 месеца заедно да ми го каже по най коварния начин, и то не директно.. Препрочитах го няколко пъти, мислих си, че греша или ми се привижда.. да ама не.. Въпреки, че ми казва, че не иска да късаме, за мен тва си е раздяла.. отговорих му какво мисля..казах му че няма проблеми щом така е решил,и, че просто искам да знам причината.. Отговор никакъв. Не знам още съм в шок но ми е някво спокойно.. Не искам да го задължавам да е с мен ако той не иска, знам, че тази "временна раздяла" която той иска няма да я бъде..знам че всичко свърши.. ще се опитам да намеря сили да продължа напред, въпреки че ще ми е трудно, защото абсолютно всичко ми напомня за него.. Тъжно ми е, но ще мине.
Bombshell
08-24-2009, 01:16
....
E twa e мега тъпото... :? :smt056
sweet4esf
08-24-2009, 01:40
....
E twa e мега тъпото... :? :smt056
съгласна :( :smt056
Dollystar
08-24-2009, 06:07
Мислех за отмъщение, въпреки че вече не обичах този човек, просто исках да му направя мръсно, но така и не ми даде сърце да го направя, изпаднах в депресия и се съвзех трудно, а на него изобщо не му пукаше.
Dollystar
08-24-2009, 06:10
Ммм чакай да си помисля за таква раздяла .. ми само 1на такава се сещам . . :-o Ама не съм била с 2та крака чак . . просто си мислих ,че съм влюбена . . от инат пак го зарибих, тръгнахме ,влюби се, аз го зарязах публично :? Много съм тъпа.Много гадно си отмъстих . . но :shock: Такава съм :o Не бе ,такава бях . . сега едва ли бих го направила ;)
О това ми е до болка познато и аз съм го правила и след година разбрах колко му е било гадно, когато трябваше да го виждам редовно и осъзнах че съм постъпила ужасно, само че ми се върна, от друго момче по съвсем различен начин и вече съм много по-предпазлива.
anonimchetou
08-24-2009, 07:11
ами аз с бившия ми приятел когато ми каза че иска да се разделим го приех в началото доста тежко.. 3 дена някъде му звънях постоянно .. питах го дали е размислил.. ала бала.. след месеци наред имах и други момчета в живота си но пак го търсех и се виждахме надявах се на нещо.. ама вече е минало.. с времето всичко се забравя.. но сега като се замисля доста трудно го преживях..
Bombshell
08-24-2009, 16:01
Както казах, любовта при нас, зелените...още е рядкост! :(