Кой съм аз и за какво живея ?

[sweety_blondy]

Кой съм аз и за какво живея ? Задавали ли сте си тези въпроси ? Е ако не,хайде не е късно .. :)
Често седя и си мисля,защо всичко става по този начин.Забелязала съм моите родители ( и не само те,а много хора) сутрин стават с мисълта за работа,пият кафе забързано и отиват да се трудят.И за какво? Работят,работят за малка сума пари,която едва стига да изхрани 4-членно семейство.След като свърши работния ден се прибират вкъщи и нищо ново под слънцето.Рядко има време за разходка,развлечение,малко отдих .. Често човек може да се подразни от нещо дребно,незначително.. това става от преумора и от натоварената нервна система,която няма как да се пречисти след като ден след ден е едно и също .. Ако не се работи,няма да има пари най-малко за храна,а после и за другите неща.Но винаги родител би купил с последните си пари хляб и нещо за ядене,отколкото една блуза,която харесва от години.. Те ни защитават,обичат и пазят .. И в крайна сметка кой съм аз ?! Този дето харчи парите на мама и тате ?! Дето задава многобройни въпроси и не получава отговор.. ?? Този,за който се отделя съвсем малка част от деня,който остава неразбран .. ?? Естествено :) Много тинейджери се карат с родителите си,остават недоразбрани ( включително и аз ) . Понякога човек има нужда да излезе сред природата,със семейството,приятелите или дори сам да се разходи .. Да забрави за всичко и всички и да се отпусне .. но къде,как и кога ?! Няма такъв вариант , в който всичко може да е идеално,прекрасно и с човека с които искаме да е .. Винаги става нещо и всичко се проваля.. нещата се объркват и не е както трябва .. :)
Всеки човек когато стане на 18 става по – независим и отговорен сам за себе си .. дори да направи грешка,той сам поема последствията .. ходи където иска,прави каквото иска и с който иска,но сам приема грешки ако има такива и няма кой да го защити както е било преди с „мама и тате” :) Разбира се,родителите винаги са на страната на детето си и винаги ще продължават да ни обичат и подкрепят. Голямото им дете пораства и осъзнава всичко,което става с него – промените в живота.
Приятелите са неразделна част от живота ни. Много би ми се искало да знам,че имам верни и искрени приятели зад гърба си и когато съм в беда ще направя така,че да се измъкна от нея. Но това е трудно,защото човек е егоист по природа.Всеки гледа себе си и рядко мисли за останалите. Например : автобуса спира на спирката и слизат пътници ,а други чакат да се качат.Но всички се бутат за да могат да седнат .. Ето това е едно много просто нещо,много маловажно .. Когато човек намери подходящия човек за себе си,създаде семейство и започне постоянна и доходна работа,той често забравя или има все по – малко време за приятелите си.
Всички работят за да оцеляват.
Целият живот преминава в това да се трудиш,защото иначе няма как да оцелееш. А кога остава време човек да помисли за себе си, за здравето си .. ?

За някой тази тема ще се окаже дълга и няма да я прочетат – всеки решава какво да направи.
За други ще им се стори странна – просто исках да изкажа какво мисля,защото ми омръзва да гледам цялата корупция и затруднения живот на хората.
А някой .. може и да разберат какво искам да кажа .. :)

Мерси на всеки,които я прочете.
И ако обичате .. без тъпи и безсмилени мнения с цел ебавка .. ;)


Между другото – на 17 години съм от Бургас :)

[mrtn]

Това са сериозни мисли..и е правилно това което мислиш. Така оцеляваш с препядствията в живота, но не и работата и най-важното нещо в целия ни живот! Семейството, приятелите, здравето са много по важни според мен! Забързания живот е отвратителен никой няма време за себе си, всичко трябва да е набързо, набързо и кво става накрая?! Нищо не се получава в повечето случаи! Но така са свикнали вече...няма как! :(

[sweety_blondy]

Така е свикнал целия български народ .. малцина с тия дето са на по 30-35-40 години ходят на дискотеки и се занимават повече с тялото си и здравето отколкото с работата .. :)

[blago84]

Ти си си го казала - съсипваме се от работа, за да оцелеем... Защото ако не можем да преживеем до следващия ден - всичко останало губи смисъл.
Говориш за здраве... много ли е здравословно да умираш от глад, защото нямаш пари за храна?
Но за едно си прав(а) - оцеляването не трябва да е самоцел - отвъд ежедневната битка за преживяването на още един ден, човек винаги трябва да остава отворен за малките неща, които превръщат съществуването в живот и да преследва големите - които му придават смисъл, които остават след нас.

Кой съм аз - един човек сред милиарди,
За какво живея - за да оставя някаква следа,
че някога, някъде един човек не просто съществува
един човек живя...

[bebeto_91]

Да така е, но ако не ходят на работа няма как да издържат семейството си, няма да могат да си позволят да купят на детето си поредната глезотиика. И в този забързан живот те мислят само как да осигурят за децата и за себе си до някъде по - добър живот. Но по- добър живот не е само да изкарваш пари, това всъщност не е живот това е средство за оцеляване. Време е всички да се замислят и да отделят повече време на семейството и приятните емоции в живота. Животът не е само работа това е просто начин да изкараш пари с което да го направиш по -добър но не е най- важното! Ами любовта, приятелите, купоните, почивките и празниците със семейстово. Това че вече не си на 20 не означава, че времето ти за живот е отминало! А децата ще се радват хиляди пъти повече на усмихнати и спокойни родители който не могат да им купят най-новия анцунг на адидас или последния модел телефон въпреки, че в шкафа има около 10 на който нищо им няма и да знаят че има с кой да споделят, отколкото да имат всичко което поискат, но насреща им да има едни напрегнати, изморени и тъжни хора, които отдавна са забравили какво е почивка и спокойствие и като се приберат нямат сили за нищо друго освен да си легнат. Това е моето мнение! И пак ще кажа - в живота има далеч по- важни неща от работата!! :-o

[vikatavili12]

расъждавам по същия начин и не веднъж са ми минавали същите мисли през главата :) малко станно е но е факт

[ThePowerOfLove]

Добре разсъждаваш :) И аз много пъти съм се питала какъв е смисъла на всичко ;) Но все пак каквото и да прави човек, винаги ще му се живее :) Може да не работи за много пари, да няма много време, но няма да се откаже от живота си.. Трябва да гледаме докато сме по-младички да се забавляваме, че после.. :D

[SomewhereInTime]

Аз живея за мечтите си, за близките си, за хубавите моменти, за любовта, към роднини, към някое момче, към приятелите. Живея за да премина през всичко, за да успея, за да оставя нещо след себе си.
Искам да изпитам границите на живота, моите граници, моята психика, искам всичко или нищо. Кобейн добре го е казал ''Поменете, че е по-добре да изгориш, отколкото да избледнееш''. Искам да се уча, да мечтая, да чета, да видя нови неща. Имам цели, но нямам определен път за постигането им.. Намирам голям смисъл в поезията, имам и любим поет, чиято истина е и моята истина. Всеки избира пътя си, важното е НИКОЙ,НИКОГА да не се отчайва!
Знам, че каквото и да преживея, има хора, които ме обичат, а колкото и изтъркано да звучи ''Най-тъмно е преди зазоряване''.
Абе, добре си прекарвам в тоз' живот 8-)

[Jumbie483]

Всеки живее живота си по начина по който той сам иска. Има хиляди вариянта.. просто си избери. Можеш, когато си млад да лудееш насам-натам и да се правиш на готин, загърбвайки учението и след това, след като осъзнаеш какво нещо е живота да започнеш да се бъхташ и със зор да изхранваш семейството. А може и да седнеш да учиш както трябва и когато му е времето и после да си клатиш краката в някой офис и парите да ти валят отгоре. Тогава ще си способен да изхраниш и поглезиш семейството.
Такива теми съм чела много и във всички се говори почти едно и също.
Кой съм аз ? - питаш.. Ти, както и аз.. Хора сме. Хора, които трябва да се държат като хора, да намерят смисъл в живота си, да различат поне един истински приятел сред всичкия фейк наоколо и да намерят това, което ще ги направи щастливи, независимо какво е то.

[GreenMimss]

Напулно съм съгласна с Jumbie483 !

Аз също съм мислила над тази тема и съм стигнала до извода, че единственото, което мога да направя е да си напъна '' задните части '' сега, за да мога после да дам пример и добро бъдеще на децате си .

[monkata95s]

Хиляди пъти съм си мислила за смисъла в живота ми и никога не мога да намеря отговор . Нима всичко се върти в това да създадеш семейство и да продължиш рода . Ако се пуснеш по течението , ако првиш това което искаш , ако не мислиш за всичките си постъпки и действия какво става ? Винаги съм искала да опитам да си отговоря , но не става . Може да се отклонявам от темата , но за първи път ми се отдава възможност да споделя шантавото си или не толкова шантаво мислене и размисли .... Ако правим това което искаме , а не което трябва ще нараним близките , а уж те са смисала на живота ни , но всъщност не трябва ли да живееш заради себе си , а не за друг ? Нима винаги трябва да се съобразяваш с постъпките си . Искало ми се е да съм независима и да правя всичко което ми дойде на акъла , но при първото ми действие без да го обмисля правя грешка и някой близък бива наранен . Защо трябва да имаме родители които да се грижат за нас ? Те ни подаряват живота си , младините си , силите си само и само да сме щастливи , а ние с какво им се отплащаме ? Има ли някой който да е заслужил грижите на близките ? Съмнявам се . И това продължава вечно ..... Паразити ли сме всъщност ? Миенето на чиниите и чистенето дали компенсират грижите на родителите ? Задавам си всеки божи ден някакви толкова прости въпроси , но отговор не намирам и се заплитам в някаква мрежа от размисли и в крайна сметка не правя нищо и се убеждавам , че хората сме много по-прости от това което ни представят ....

Незнам дали поста ми има смисъл , но имах нужда някъде да споделя мисленето си колкото и глупаво да звучи ....