MaLkaTa_LaDy
08-21-2009, 20:58
Всъщност един олигофрен ми направи достатъчно силно впечатление и пробуди достатачно силни емоции у мен с крайните си изказвания и ме вдъхнови [на дали това е точната дума] да напиша нещо. Може би не е точно по темата любов, онази любов към гаджето, но все пак смятам да го пусна. Който каквито коментари иска да изказва, не ми пречат и силно отрицателните, но поне тези, които не разбират за какво говоря да си замълчат...
И тя отново получи точно това, което искаше и бе готова да
го захвърли – както правеше с другите играчки, към които губеше интерес,
веднага щом станеха нейни. А жадувания непостижим блян все още не беше се явил
в нейната вселена. Отегчителна бе мисълта, че можеш да имаш всичко или по-точно
всеки, когото поискаш. Не, не е от прекомерно самочувствие. Все още тя не бе
намерила човек, който да бе поискала и да не бе имала. Тръпката от
неизвестното, насладата след борбата, се губеше някъде из всички тези спомени, наредени
като величествени завоевания в съзнанието и. Не, тя не бе егоцентрична,
надменна, самовлюбена или прехласната по света. Той със всяка изминала минута и
доказваше, че позволява лесно да бъде манипулиран. Да манипулираш... Звучи
интересно, да. Но всичко интересно омръзва, както играчките, след като станат
твои. Всъщност да, именно играчките, именно хората, които позволяват да бъдат
манипулирани като играчки изпълват до толкова със своята смрад този свят, че
вече нямаш възможност да дишаш и истинския човек в теб умира. Но тя все още не
бе мъртва. Дори манипулацията да беше простичко нещо за нея. Тежкия мирис на
отчаяние смесваше молекулите си с вонящата смрад. Хората загубиха вяра в
истината, в добротата. Всички до един, загубиха вяра в това, което ги правеше
хора. Какво следва? Някога бяхме безсмъртни, сега простосмъртни. Вървим по
грешен път, навярно. Ако една грешка не се проумее, тя никога няма да бъде
поправена. А сега ние всички допускаме грешка след грешка. Уви, някога, някой
по-силен от нас, някой който може да ни манипулира, ще ни отнеме правото на
живот. Тогава какво? Ще се раждаме мъртви? Дали само на мен ми звучи ужасно.
Всички вече започнахме да свикваме с ужаса, примиряваме се с него. Смърди
ужасно, звучи ужасно... Боли ужасно, но болката ни е чужда, а ужаса се превърна
в наслада. Превърна се в най-печелившата стратегия. Стратегия за управление на
света и винаги работи безотказно. Само защото има шибаняци, на които им доставя
удоволствие да гледат другите как се гърчат. Но когато двама шибаняка се
срещнат и двамата гърчат другия, но на тях им харесва да потъпкват, изпитват
удовлетворение от ужаса, тъпчат се един друг привидно, но всъщност никой от тях
не позволява наистина да бъде потъпкван, защото ужаса е наслада. И така двамата
шибаняка изградиха една реалност, в която ужаса е силата. А манипулацията
начина. Когато започнах ви говорих пак за манипулация. Говорих и за „нея”,
която манипулираше, играеше си и захвърляше ненужното след себе си. Казах, че
тя не е егоцентрична, нито надменна, самовлюбена или прехласната. Аз го знам
със сигурност, защото я познавам добре. Срещала съм се често с нея и научих
много от тези срещи. Научих се и аз да манипулирам, научих и че тя също може да
бъде манипулирана. И нея също я боли, дори да не мога и сама да го повярвам.
Боли я от щастието, от доброто и от вярата. Всеки може да я манипулира, щом
повярва в себе си, щом поправи грешките си. А тя... Тя е самата болка.
Познавам я добре...
И тя отново получи точно това, което искаше и бе готова да
го захвърли – както правеше с другите играчки, към които губеше интерес,
веднага щом станеха нейни. А жадувания непостижим блян все още не беше се явил
в нейната вселена. Отегчителна бе мисълта, че можеш да имаш всичко или по-точно
всеки, когото поискаш. Не, не е от прекомерно самочувствие. Все още тя не бе
намерила човек, който да бе поискала и да не бе имала. Тръпката от
неизвестното, насладата след борбата, се губеше някъде из всички тези спомени, наредени
като величествени завоевания в съзнанието и. Не, тя не бе егоцентрична,
надменна, самовлюбена или прехласната по света. Той със всяка изминала минута и
доказваше, че позволява лесно да бъде манипулиран. Да манипулираш... Звучи
интересно, да. Но всичко интересно омръзва, както играчките, след като станат
твои. Всъщност да, именно играчките, именно хората, които позволяват да бъдат
манипулирани като играчки изпълват до толкова със своята смрад този свят, че
вече нямаш възможност да дишаш и истинския човек в теб умира. Но тя все още не
бе мъртва. Дори манипулацията да беше простичко нещо за нея. Тежкия мирис на
отчаяние смесваше молекулите си с вонящата смрад. Хората загубиха вяра в
истината, в добротата. Всички до един, загубиха вяра в това, което ги правеше
хора. Какво следва? Някога бяхме безсмъртни, сега простосмъртни. Вървим по
грешен път, навярно. Ако една грешка не се проумее, тя никога няма да бъде
поправена. А сега ние всички допускаме грешка след грешка. Уви, някога, някой
по-силен от нас, някой който може да ни манипулира, ще ни отнеме правото на
живот. Тогава какво? Ще се раждаме мъртви? Дали само на мен ми звучи ужасно.
Всички вече започнахме да свикваме с ужаса, примиряваме се с него. Смърди
ужасно, звучи ужасно... Боли ужасно, но болката ни е чужда, а ужаса се превърна
в наслада. Превърна се в най-печелившата стратегия. Стратегия за управление на
света и винаги работи безотказно. Само защото има шибаняци, на които им доставя
удоволствие да гледат другите как се гърчат. Но когато двама шибаняка се
срещнат и двамата гърчат другия, но на тях им харесва да потъпкват, изпитват
удовлетворение от ужаса, тъпчат се един друг привидно, но всъщност никой от тях
не позволява наистина да бъде потъпкван, защото ужаса е наслада. И така двамата
шибаняка изградиха една реалност, в която ужаса е силата. А манипулацията
начина. Когато започнах ви говорих пак за манипулация. Говорих и за „нея”,
която манипулираше, играеше си и захвърляше ненужното след себе си. Казах, че
тя не е егоцентрична, нито надменна, самовлюбена или прехласната. Аз го знам
със сигурност, защото я познавам добре. Срещала съм се често с нея и научих
много от тези срещи. Научих се и аз да манипулирам, научих и че тя също може да
бъде манипулирана. И нея също я боли, дори да не мога и сама да го повярвам.
Боли я от щастието, от доброто и от вярата. Всеки може да я манипулира, щом
повярва в себе си, щом поправи грешките си. А тя... Тя е самата болка.
Познавам я добре...