Dumb
08-22-2009, 19:42
Погребение. Всички лели, чичовци, баби, се мятат върху ковчега ѝ.
Оплакват я ( нали така се прави- Събираш целия си въздух в диафрагмата и го изтрелваш). Гърлото ти става на ренде, очите се изцъклят сякаш всеки момент ще изкочат. Викаш колкото да не разкъсаш кожата си. Спомням си. Бях в рокличка( не черна), стоях в страни и ме беше страх да влезна в стаята. Не от мъртвото тяло, от малка не се страхувам от тези неща. Страх ме беше от писъците на току-що полуделите жени. До скоро ме прегръщаха и целуваха, а сега ме кълняха. Страх ме беше от пълната метаморфоза, която бяха постигнали в рамките на няколко часа. Спомням си също, че той скърбеше тихо. Различно от другите. Хлипаше тежко и бръчките му бяха смъкнали половината лице. Сякаш той беше мъртвеца... По-голямата част от 21-те грама беше в ковчега, с нея.
А аз - бледа. Изведоха ме и не казах нищо... Не се простих и по-добре.
Друго не помня.
Оплакват я ( нали така се прави- Събираш целия си въздух в диафрагмата и го изтрелваш). Гърлото ти става на ренде, очите се изцъклят сякаш всеки момент ще изкочат. Викаш колкото да не разкъсаш кожата си. Спомням си. Бях в рокличка( не черна), стоях в страни и ме беше страх да влезна в стаята. Не от мъртвото тяло, от малка не се страхувам от тези неща. Страх ме беше от писъците на току-що полуделите жени. До скоро ме прегръщаха и целуваха, а сега ме кълняха. Страх ме беше от пълната метаморфоза, която бяха постигнали в рамките на няколко часа. Спомням си също, че той скърбеше тихо. Различно от другите. Хлипаше тежко и бръчките му бяха смъкнали половината лице. Сякаш той беше мъртвеца... По-голямата част от 21-те грама беше в ковчега, с нея.
А аз - бледа. Изведоха ме и не казах нищо... Не се простих и по-добре.
Друго не помня.