PDA

View Full Version : Тежък въпрос



Jeuelle
08-24-2009, 21:38
Ако детето ви се роди с тежък синдром или го придобие след време?
Ако се появят слухови , зрителни или мозъчни увреждания -
каква би била вашата реакция? Какво ще предприемете?

Ако във 2-3 седмица ви съобщят, че детето ви ще се роди с недъг, какво бихте направили?

Съжалявам за естеството на въпросите си , но тъй като специалността ми е тясно свързана с темата , много бих искала да знам вашето мнение.

Biskfitka
08-24-2009, 22:54
Ако детето е още бебе бих се замислила за евтаназия (много се чудих дали това е думата и се извинявам ако съм се объркала..) ...Не бих искала да се мъчи и да живее непълноценен живот,да гледа другите деца,а то да не може да си играе като тях и т.н..А и едно такова дете е в тежест на цялото семейство.
А ако дори още не съм го родила и съм в 2-3 седмица (мисля,че толкова рано не е възможно да се установи подобно нещо :-o ) бих направила аборт.

Nadelina
08-25-2009, 06:36
Ако детето ви се роди с тежък синдром или го придобие след време?
Ако се появят слухови , зрителни или мозъчни увреждания -
каква би била вашата реакция? Какво ще предприемете?

Надявам се адекватна. Лошото е, че в такава ситуация нямаш много избори. Мога единствено да го приема и да поема по пътя на лечения, търсения на отговори и т.н.

bloodyF
08-25-2009, 10:28
разбира се в по-късен период,но когато все още можеш да направиш аборт...


иначе аз ще абортирам... [да чукна на дърво да не се случва] за какво да се мъчи...като ги гледах тия деца от могилино...супер тъжно е тва :(

sexita
11-22-2009, 16:44
На територията на България евтаназия не се практикува!
Нечовешко е...
Целият проблем е ужасен, не знам как бих реагирала, не искам да си помислям, но определено ще се боря заедно с детето си

iiirish
11-25-2009, 09:08
Ако детето е още бебе бих се замислила за евтаназия... Не бих искала да се мъчи и да живее непълноценен живот,да гледа другите деца,а то да не може да си играе като тях и т.н..А и едно такова дете е в тежест на цялото семейство.
А ако дори още не съм го родила и съм в 2-3 седмица (мисля,че толкова рано не е възможно да се установи подобно нещо :-o ) бих направила аборт.

Аз съм на същото мнение.
В крайна сметка щом от моето решение зависи живота на това дете и аз преценя, че ако му дам възможност да живее, ще бъде различен, по-добре да направя аборт. Разбира се, има много методи на лечение за повечето болести. Но всичко това е изключително трудно. Нали виждам племенника на мъжа ми... детенцето е на 5, болно от синдрома на Даун. Още не може да говори, ходи все още с памперси, изключително див е (от самата болест) и виждам как майката с всеки изминал ден изнемогва както физически така и психически, което е по-опасното. Не искам да казвам, че я съжалявам, защото ще прозвучи грубо, всъщност й се възхищавам за смелоста да го задържи, за готовност да бяга по лекари и инстанции, но аз не бих могла да го правя. А това дете ще страда покрай мен. В крайна сметка моето лично решение ще бъде аборт.

krem4et0
11-25-2009, 10:22
Аз съм с такъв вроден дефект, научили с дни след раждането ми и нито са ме убили, нито са ме оставили. Лекували са ме, оперирали са ме и сега живея нормален пълноценен живот. Не знам защо се слагат слуховите и зрителните увреждания на едно ниво с умствените. Това са си доста различни неща. Да не говорим, че сега се правят куп изследвания - фетална морфология, амниоцентеза, които показват какъв е рискът от генетични и вродени малформации и е възможен аборт. Да, в 4-ти или 5-ти месец, но не на родено дете.
А иначе това ми е доста близко. Вероятността да родя момче с подобни на моите проблеми е над 25%. За момиче рискът е определено по-малък, но съществува. 25% не е за пренебрегване изобщо и опасността при мен е доста голяма. Естествено силно препоръчително за мен е амнио и аборт при този порок. Поправим е и това би ме спряло да направя аборт. От друга страна малко или много животът ми е по-различен от на останалите момичета...
И все пак решението ми най-вероятно ще е да абортирам дете с увреждания. А при свършен факт-ами ще се грижа за него. Дете ми е в крайна сметка. Не мога да го захвърля с лека ръка, ако веднъж съм го докоснала. Силно се надявам да не ми се случва да правя подобен избор. Съмнявам се, че няма да се случи. Само се моля да имам живо и здраво бебче един ден.

Jeuelle, ако мога да ти помогна с повече лична информация, пиши ми на ЛС.

Rofl4e
11-25-2009, 13:12
бих абортирала :)

Neopitom3na
12-15-2009, 23:26
разбира се в по-късен период,но когато все още можеш да направиш аборт...


иначе аз ще абортирам... [да чукна на дърво да не се случва] за какво да се мъчи...като ги гледах тия деца от могилино...супер тъжно е тва :(
:(