F_CK_all_I_need_is_U
08-25-2009, 08:06
Здравейте,искам да си излея душата...
Значи,накратко,с приятеля ми имахме уж страхотна връзка,много се обичахме,разчитахме един на друг,той ми обеща,че каквото и да стане,винаги ще е до мен,дори само като приятел...каза,че никога няма да ме остави.Преди месец някъде скъсахме,защото той все намираше време само за приятелите си..не се бяхме виждали две седмици,имахме среща и той не дойде..отново зарди приятелите си.И аз сложих край.Не исках,но занех,че трябва.
След две седмици се видяхме,а той се държеше отвратително с мен.Обиждаше ме..абе всякви такива унизителни неща,които аз търпях,защото все още имах чувства към него..Много ме болеше и не разбирах,защо е такъв.
След седмица рещих да се видим само двамата,да поговорим,да се изясних...Аз не издържах,разплаках се,казах му,че още го обичам.Бяха ужасни драми..просто невъзможни...
След време,той каза,че искал свобода,че иска да сме само приятели,но каза,че всичко зависи от него и ще си помисли.Целува ме,прегръща ме....когато го попитам,защо се е държал така,той се прави,че не знае,че не помни.Също така разбрах,че докато е бил пиян се е целувал с една моя позната (която е ебаси курвата) но няма значение,но така и не разбрах дали е било докато сме ходили или преди това....а може и след :Д ... Последния път като говорихме по телефона ми каза,че ме обича....
Тфа е драмата,но аз се чудех друго..
Ако си обичал някой..ако си държал на него,ще го оставиш ли да страда така зарди теб.Ще му причиниш ли такава болка...Независимо какво ти е направил този човек,той е бил част от теб,вярвал ти е..а накрая ти го оставяш,без да ти пука и си мислиш,че така е правилно...че не си виновен..нормално ли е тфа?
Оффф..мноо дълго стана..
Значи,накратко,с приятеля ми имахме уж страхотна връзка,много се обичахме,разчитахме един на друг,той ми обеща,че каквото и да стане,винаги ще е до мен,дори само като приятел...каза,че никога няма да ме остави.Преди месец някъде скъсахме,защото той все намираше време само за приятелите си..не се бяхме виждали две седмици,имахме среща и той не дойде..отново зарди приятелите си.И аз сложих край.Не исках,но занех,че трябва.
След две седмици се видяхме,а той се държеше отвратително с мен.Обиждаше ме..абе всякви такива унизителни неща,които аз търпях,защото все още имах чувства към него..Много ме болеше и не разбирах,защо е такъв.
След седмица рещих да се видим само двамата,да поговорим,да се изясних...Аз не издържах,разплаках се,казах му,че още го обичам.Бяха ужасни драми..просто невъзможни...
След време,той каза,че искал свобода,че иска да сме само приятели,но каза,че всичко зависи от него и ще си помисли.Целува ме,прегръща ме....когато го попитам,защо се е държал така,той се прави,че не знае,че не помни.Също така разбрах,че докато е бил пиян се е целувал с една моя позната (която е ебаси курвата) но няма значение,но така и не разбрах дали е било докато сме ходили или преди това....а може и след :Д ... Последния път като говорихме по телефона ми каза,че ме обича....
Тфа е драмата,но аз се чудех друго..
Ако си обичал някой..ако си държал на него,ще го оставиш ли да страда така зарди теб.Ще му причиниш ли такава болка...Независимо какво ти е направил този човек,той е бил част от теб,вярвал ти е..а накрая ти го оставяш,без да ти пука и си мислиш,че така е правилно...че не си виновен..нормално ли е тфа?
Оффф..мноо дълго стана..