PDA

View Full Version : склонност към самоубийство



Amiliq999
08-26-2009, 17:35
Здравейте на всички, които ще успеят да отделят малко време за моята тема. Каквото и да си помислите за мен, аз просто имам нужда да споделя и да получа някакво смислено отношение към проблема си.
На 19 години съм и имам склонност към самоубийство. Никога досега не съм си и помисляла за това. Тази тема беше чужда за мен, винаги съм давала съвети на приятелки, подкрепяла съм ги в такива моменти, винаги съм се изправяла смело пред проблемите си, бях самоуверена, бях силна, но напоследък като че ли изгубих себе си, изгуби смисъла на съществуването си, отчаяна съм, но не мисля че имам нужда от психиатър, тази идея още повече ме съсипва, знам какво ще ми каже психиатъра, не намирам смисъл в това, просто се нуждая от малко подкрепа, имам нужда да поговоря с някого, който да ми помогне да открия себе си и да се отърва от налудничавата идея за самоубийство. Изрових всички запаси от алкохол в къщи, вечер скришно се напивам, опитах да се самоубия с хапчета и алкохол, нищо не се получи, абсолютно нищо не ми стана, освен че заспах, а сутринта се събудих, разочарована, че все още съм жива. Запознах се с едно момче, което също се е опитвало да се самоубие, лежал е по болници и т.н., той се опитва да поговори с мен и да ми помогне, но със всяка дума още повече ме разстройва и само ме изнервя. Нямам желание за нищо, дори не желая да говоря с приятели или да излизам, а и се чувствам сама. Всеки си има свои проблеми и никой не желае да се занимава с мен, дори родителите ми. А проблемите в семейството ми още повече задълбочават кризата ми. Баща ми остана без работа, майка ми е на косъм също да бъде съкратена, зле сме материално, взехме много заеми най-вече заради мен, приеха ме в университет и трябваше да си платя семестъра. Имах момент, в който реших че няма да уча тази година, но родителите ми не искаха да чуят за това, казаха че ще направят всичко възможно да вляза в университет. Това ме накара да се чувствам още по-виновна, яд ме е че това лято не можах да си намеря работа и да си изкарам сама пари, яд ме е на баща ми, който започна да пие много и като че ли за нищо не му пука, отчаял се е повече от мен. Майка ми е изнервена заради кавгите помежду им, пие лекарства, и никой от тях не забелязва че и аз се разпадам и губя надежда. Страхувам се, че всичко това ще свърши зле. Дори и приятелят ми ме заряза с думите, че иска да си останем само приятели, и аз приех това с много болка, защото го обичам, за пръв път обичам истински. Останахме си приятели, но точно сега, когато имам най-голяма нужда от приятелството му и от разбиране, той не ми обръща никакво внимание. Обикаля си по екскурзии, ходи на гости, по цял ден се размотава, когато поисках да се видим, за да споделя, каза че не е в града, решил да хайманосва, но когато се приберял щял да ми звънне да се видим. Вече няколко дена го чакам да ми звънне, страхувам се, че когато той се сети за мен вече ще е твърде късно. Затова реших да напиша тази тема и ако е възможно да намеря някой, който може да ми обърне внимание. В момента се чувствам добре, но знам че отново ще полудея и ще се обърна към алкохола и хапчетата.
Страх ме е от самата мен. Моля ви, помогнете ми!

w0sh
08-26-2009, 17:55
Какво прави слабата воля с човек.

Jumbie483
08-26-2009, 18:00
Бъди силна. Направи го заради родителите си. Може би в този момент те имат нужда от теб. В никакъв случай не прибягвай го хапчета и голямо количество алкохол. Няма да ти помогне..
Спомни си какво си казвала на приятелите си за самоубийството. Припомни си коя си била преди.. Едната му криза не е способна да те убие. Просто трябва да се държиш и да гледаш на абсолютно всичко от положителната страна. Иначе ще затъваш все повече и повече.

barbapapas
08-26-2009, 18:18
Предполагам ти е все едно дали някой ще ти напише "Не, не го прави" или "Давай, какво ми пука"... Ясно, че сега животът ти е доста труден и явно си стигнала до избора на тази кратка стъпка, с която искаш да се отървеш от всички проблеми и всичко просто да свърши. Ок, представи си - самоубиваш се и ти навярно си мислиш, че на никой няма да му пука за теб, но като изчетох какво си написала, колкото и да ти се струва странно - има на кой да му пука за теб. Най-малко на родителите и на тях им е много трудно навярно в този момент. Те са минали през това много пъти сигурно, животът е труден и несправедлив, НО понякога. Понякога на човек му е ужасно трудно, но си заслужава да продължиш, колкото и да се чувстваш безсилна. Защо трябва да минеш през целият този ад се питаш, защо не си се родила в семейство с пари, защо нямаш приятелят, който винаги ти обръща внимание. Това е начинание, ако го преминеш съм сигурна, че ще намериш своето щастие. Сама написа, че преди си помагала на свои приятелки, но сега нямаш сили да помогнеш на самата себе си. Сигурна съм, че ти е много трудно в тази ситуация и сигурно проклинаш всеки ден, НО защо ще се отказваш???
Сред тези проблеми и този ад около теб ти просто имаш нуждата да се хванеш за някой, който да те измъкне, от мъничко щастие, което да те спаси. Повярвай ми, ще успееш да го намериш, ти нямаш нужда нито от психиатър, нито от психолог, нито от алкохол или хапчета. Имаш нужда от човек, който да ти помогне и да те извади от тази дупка, защото явно сама не можеш да откриеш правилният път. Аз съм готова да ти помогна, но първо сама трябва да си готова за това.

stefity
08-26-2009, 18:32
Всеки винаги е имал подобни ситуации в живота. Едни по-сериозни и значими други пък не толкова. Но знаеш ли... да се отправяш към алкохола, хапчетата.... и смъртта е много по-лесният вариант, нали? Но не винаги лесното е правилно. В този живот човек трябва да се бори. Много е лесно да се откажеш. Да кажеш майната му! И да се залееш с поредната доза алкохол и самообвинения в неща за които самата ти нямаш вина. Ти си на 19, млада, умна и амбициозна жена с цели. Сигурна съм, че е така. Замисли се. Нима на родителите им е лесно? Ни най-малко. Затова точно в такива моменти трябва да сте най сплотени. Да говорите помежду си, а не да се затваряте в себе си, да се карате и т.н.
Колкото до парите... те са нещо, което го имаш днес, а го нямаш утре и обратното. Винаги се намира изход от безисходицата и ако самата ти не се вземеш в ръце, а продължаваш да се вайкаш как няма никой покрай теб ще затъваш още повече. Трябва ти мотивация. Трябва ти тласък, който да те накара да се изправиш и да започнеш се справяш по един или друг начин. Помни - сега навлизаш в живота, и ако точно сега се откажеш от него губиш много!

hardball
08-26-2009, 18:37
Няма нещо на света, което да си струва да се откажеш. Просто няма. Дори да си на дъното- ще се махнеш, ще потърсиш нова алтернатива, въобще не се залъгвай, че самоубийството е начин.
Самоубиват се глупави хора. Самоубиват се слаби хора.
С хапчетата и алкохола същата работа. Избистри си нещата и се обърни към себе си, спри сама да си подриваш щастието.

hardball
08-26-2009, 18:48
Абе то всеки изпада в някакви положения, ама именно като се позакалиш малко не мислиш вече за такива неща.
А дали всеки изпада в такива ситуации е мноооого спорно.

ShtrudeL
08-26-2009, 18:56
Трябва да си психически нестабилен (идиот),за да се самоубиеш в каквото и положение да си.
Ако аз трябваше да се самоубивам например да съм го напрвила отдавна.

gsh
08-26-2009, 20:38
айде без :)

Decu
08-26-2009, 20:45
иска се голяма смелост да се самоубиеш.
пък и веднъж се живее. казваш, че си в университет...животът ти тепърва започва...образование, кариера, семейство.. :)
едва ли искаш да пропуснеш тези неща...всеки има трудни моменти, но затова трябва да сме силни и упорити!

SouthStandServiceLad
08-26-2009, 20:47
Уош ли е къв е да попадне в кофти ситуация и тогава да говори за слабоволие.
Девойката има нужда от помощ и изобщо не е срамно да я поиска, само че се съмнявам, че тук е мястото, където да направи това. Честно казано ние се смееме, когато някоя пикла заговори за самоубийства, но има реални хора в реално време, които не намират смисъл в живота си. На скоро съвсем нормален човек от моя блок сложи край на живота си, скочи от прозореца. Със сигурност става дума за психическа нестабилност, но въпросната девойка има смелостта и желанието да тръгне нагоре и си дава сметка, че просто е в дупка.

w0sh
08-26-2009, 20:56
Уош ли е къв е да попадне в кофти ситуация и тогава да говори за слабоволие

Аз не говоря само за авторката, нито я осъждам.
Хапчета, алкохол, също са признаци на трудност с преборване на себе си.
Пък аз си имам своите проблеми, които хич не са цвете за мирисане.

Аз уча психология и мога да и препоръчам да посети психотерапия макар че това струва пари. Това няма нищо общо със психиатъра и с психоаналитика и не се стреми да лекува, а да помага.
Дори няколко сеанса могат да помогнат на човек.

dan40123
08-26-2009, 21:44
щом не си успяла веднъж това трябва да ти даде знак че има за какво да живееш трябва да ти подскаже да не се упитваш да правиш такива неща а да продължиш своя живот независимо какъв е пътя ше ми кажете че не е така ама аз ше ви кажа че просто това е вариянта няма друг
това че не си успяла първия път трябва да ти даде знак че Трябва да живееш и ще намериш за какво даже може и да си го намерила вече недей се отказва на 19 години си имаш да живееш още поне 3-4 пъти по толкова един ден ще имаш деца и тогава като се замислиш какво си искала да направиш ще се изплашиш за децата си и това ще усили обичта ти към тях ако сега ти се вижда зле положението след време ще стане добро просто живота е на вълни някои са големи някои са малки ама винаги ги има и те са за това да се прескачат...

hardball
08-26-2009, 22:54
иска се голяма смелост да се самоубиеш.

Най- голямата глупост евър...

hardball
08-26-2009, 23:08
Винаги има начин да се измъкнеш. Смелост се изисква когато примерно някога хората са се самоубивали за да не ги затрият враговете и т.н. или убивали жените си, за да не ги изнасилват турчолята.
Това да не намериш изход от ситуацията и да направиш нещо, да промениш нещо - това не е смелост.
Смелост е да те е страх и да си несигурен и да те боли, но да направиш това, което трябва. Каква смелост виждаш в това да си отнемеш живота, защото те е страх и те боли?
Вместо да се бориш с проблема и с чувствата си цепиш напряко?!

Смелостта да си преодолееш инстинкта... ти като се нагълташ с хапчета или усещаш, че кръвчицата ти изтича усещаш колко са сериозни нещата по някое време и тогава се разбира дали наистина ти се живее. Понякога просто ти се иска да "се махнеш от тоя живот" ама не преценяваш колко сериозно е това и че друг шанс нямаш.

hardball
08-26-2009, 23:28
За мен силен не е тоя човек, дето ще си тегли ножа като е в безисходица, а тоя дето въпреки това ще тегли майната на всичко и ще започне от нищото.
Всеки, който се изправи срещу демоните си е смел, но герой е този, който се върне да разправя.
Депресията е болест на психиката. Лечимо е, обаче просто трябва да се бориш със себе си.
Аз никого не мога да съдя- просто за мен това не е опция по никакъв начин.

Tokarev
08-26-2009, 23:35
Да се самоубиеш е супер лесно, в зависимост от избрания метод.
Колкото по бавен е - съответно толкова повече време имаш да преоценяваш дали наистина го искаш или не, или пък да започнеш да съжаляваш.
Трябва да се избират начини при които нямаш никакво време за размисъл когато веднъж решиш и започнеш.

w0sh
08-26-2009, 23:46
Има резон в думите на кънта.

hardball
08-26-2009, 23:49
Депресията е болест на психиката. Лечимо е, обаче просто трябва да се бориш със себе си.


Всеки, който се изправи срещу демоните си е смел, но герой е този, който се върне да разправя.

Май пак е от ония случаи, дето сме на едно мнение ама спорим :D

hardball
08-26-2009, 23:51
Еми да, ама не би трябвало, защото са лечими неща.
Процентът на хора, които умират от психичните си разтройства нараства, много е шашкащо това. Какво излиза? Обществото ни бълва хора, които нямат стабилна психика.

w0sh
08-26-2009, 23:58
Добре че има психично изкривени хора, иначе без хляб ще остана.

hardball
08-27-2009, 00:00
Ти с това следване всъщност не учиш ли за психолог или после можеш да специализираш психиатрия?

w0sh
08-27-2009, 00:03
Аз хич дори не възнамерявам да се занимавам с терапии.

За психиатър първо требе да вземеш медицинско и след това психология.

За психотерапевт и психоаналитик се специализиара клнинична психология и психология на личността(или нещо такова)

Аз искам марктетинг и психология в рекламата.
Но имам още 3 години да реша де.

w0sh
08-27-2009, 00:07
Добре че има психично изкривени хора, иначе без хляб ще остана.

А не те ли притеснява, че ще се чалнеш, ако по цял ден си имаш работа с разни изкривени?

На това отговорих по-долу без да искам.

Вероятно ще се чална, но никой нормален не записва психология (в което се убедих като се запознах с колегите си)

hardball
08-27-2009, 00:11
Що бе, типчета са :D Половината от курса ти ми се оказаха авери :D

Jeuelle
08-27-2009, 00:18
Момиче, просто представа си нямаш колко добре те разбирам.
Аз също като теб съм стигала дъното на душевните си терзания ,но слава богу сериозен опит за самоубийство не съм правила.Всичко е опирало до едното рязане на вени - детска история.
Виж сега. Не знам, дали баща ти ще спре да пие. Не знам, дали майка ти ще я съкратят от работа, но едно знам - щом ти си споделила тук с нас , какви са намеренията ти - значи не искаш да го правиш.
Ти търсиш от нас малката сламка , за която да се захванеш , а всъщност , ако мъъъъничко се вгледаш , тя стои точно пред теб, чакаща да я уловиш .
Бурята ще отмине - рано или късно. Стискай зъби и не се вглеждай в лошото.

Jeuelle
08-27-2009, 00:19
w0sh , моята специалност е тясно свързана с твоята и напълно подкрепям твърдението ти .
Никой нормален не иска да се занимава с ненормални!

cherinka
08-27-2009, 00:39
И аз съм на мнение, че се иска смелост, да се самоубиеш.
Другото просто е оставяш се всички проблеми да ти трошат главата и накрая всичко минава. Ей така си минава.. еееееееееееей така...

hardball
08-27-2009, 06:58
^ Опцията да се справиш с нещата къде я оставяш?

Прочети горните 6-7 поста. :-o

SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
08-27-2009, 07:08
Имаш нужда от психотерапевт ;]

Помага !

Сеансите са разговори и леки психотропни, които определено имат ефект.

Можеш да си вземеш направление от личен лекар, което важи месец и половина и така сеансите са ти безплатни.

Убеден съм, че ще ти помогне да превъзмогнеш проблема си.

Decu
08-27-2009, 07:08
За мен силен не е тоя човек, дето ще си тегли ножа като е в безисходица, а тоя дето въпреки това ще тегли майната на всичко и ще започне от нищото.

Смелост казах, не сила..защото човекът ще е силен ако продължи. Защото за 'справянето с нещата' се иска сила, силна воля.

EcTeTa
08-27-2009, 07:54
към авторката на темата никой на света няма пълния авторитет да каже какво да правиш с живота си , все пак така или иначе ще разберем какво е станало дали по трагичната човешка драма която ще ни представят мас медия информаторите или самата липса на такава , но аз те посаветвам да изкчакаш поне до 2012 година.Тогава поне както аз се надявам ще настъпят такива катаклизми , че живота на земята никога няма да е същия или може би изобщо няма да има , но все пак ако има навярно ще се зародят радикални промени.Затова почакай до тогава.О иначе отговора на самата загадка която те вълнува се крие в теб , просто сама се запитаи.

Amiliq999
08-27-2009, 08:40
към авторката на темата никой на света няма пълния авторитет да каже какво да правиш с живота си , все пак така или иначе ще разберем какво е станало дали по трагичната човешка драма която ще ни представят мас медия информаторите или самата липса на такава , но аз те посаветвам да изкчакаш поне до 2012 година.Тогава поне както аз се надявам ще настъпят такива катаклизми , че живота на земята никога няма да е същия или може би изобщо няма да има , но все пак ако има навярно ще се зародят радикални промени.Затова почакай до тогава.О иначе отговора на самата загадка която те вълнува се крие в теб , просто сама се запитаи.
ти ме уби на място. довърши ме. това какво трябваше да означава, че така или иначе ще умра в скоро време или че ще настъпят и по-сериозни проблеми от моите? да знам, че и сега има по-сериозни проблеми от моите, кристално ясно ми е, че моите проблеми са нищо в сравнение с проблемите на в цялата вселена. Знам че има хора, които и в по-задънена ситуация от моята оцеляват и им се възхищавам, щастлива съм че има такива силни хора. И аз бях силна и аз се борех винаги и съм имала и по-тежки ситуации от тази, но оцелявах. Само че в момента това няма значение за мен, защото изгубих всякакъв смисъл. не се гордея със себе си, че се предавам за едното нищо, срамувам се от себе си, но това ми е положението. Никога не бих се изложила да споделя проблемите си публично, но ето че го направих, ето че постъпих глупаво. къде е смисъла във всичко това, как изведнъж се сринах по такъв глупав и безсмислен начин, е незнам. ето затова търся отговор във някакви долнопробни форуми, с надеждата че може да успея да намеря някой, който да ми помогне да намеря лъч на надежда.
Съжалявам, ако съм била по-груба, извинявам се за израза "долнопробни форуми", но за мен е така, знам че е глупаво да си изливам душата във форуми, където шанса да намеря подкрепа и разбирателство е 1:1 000 000 000, но все пак разчитам на този 1% надежда.
Благодаря на всички за мненията, за съветите. благодаря, че си загубихте времето с мен. може би все пак има хора, които са готови да откликнат на проблемите ми, и съм искрено благодарна на тези хора.
Благодаря ви!
Сега отивам да си разсъждавам сама и да обмислям съветите ви. Приятен ден на всички!

Bianca
08-27-2009, 09:34
Смелостта в такива случаи е относително понятие.
Смелост е да се самоубиеш, един вид да вземеш доста сериозно решение. (Повярвайте ми, сериозно е.)
Но също така смелост е и да направиш още по-сериозно решение – да продължиш. Да се пребориш с проблемите си.
Неслучайно хората са казали, че животът се състои от сълзи и усмивки, като сълзите са доминиращи. Но помисли си, ако не бяха тези сълзи, щеше ли да си способна да оценяваш хубавите моменти в живота? Щеше ли да осъзнаваш истинския смисъл на живота? Според теб животът ти няма смисъл, но не е така. ТОЧНО това е смисълът на живота – да се бориш с всеки идващ проблем и да се радваш на малките неща в живота.
ВИНАГИ има изход от дупката, в която си момента. Твой избор е вече дали той ще е по по-лесния начин или по трудния. :)
Бъди силна, опитай се поне за седмица-две да не мислиш за самоубийства и прочее. Ще видиш, че изведнъж нещо отнякъде ще изкочи и ще промени волята ти за живот. Винаги, навсякъде има такива неща. Цаката е да си достатъчно търпелив и да не се предаваш на унилия дух. Недей да взимаш прибързани решения. А самоубийството винаги е прибързано решение...

EcTeTa
08-27-2009, 09:40
разбери , че на езиково ниво никога не можеш да бъдеш разбрана , защото просто не можеш да бъдеш сигруна , че човека който това отсреща влага емоционална енергия като твоята докато разшифрира умесвено посланието закодирано в изказа ти.Следователно само човек който те познава на емоционално ниво би могъл да те разбере , а доколкото смисъла ще ти дам личен пример със самият себе си.Аз също съм стигал до извода , че смисъл от съществуването ни няма и то за многозначителни моменти от живота ми и въпреки многото идеи които ми се пръкваха в главата а те повярваи изобщо не бяха лишени от садистични мотиви продължих да живея , защо ли ами защото щом аз не знам вселенските тайни (истини) те явно не са достояние на масовото общество , но ако някой ден случайно или не открия и се докосна до светлината до изконната истина дори и за миг дори и за самият момент в който тя ще бъде валидна , поне за мен това би било момента на истинското съществуване или иначе казано истинският живот такъв какъвто е ...А сега просто провокирам този момент да дойде , а по моята преценка той идва все по близо и все по близо.И да може почти никой да не те разбира във форума и да може живота просто да отлита ей така , но има хора лишени от избора да0000 прекратят живота си и въпреки това той просто им се изплъзва , а ти имаш изконното право да решиш кога точно да го напрвиш и един ден навярно наистина всеки един от нас е възможно да умре , затова след като все още си суверенна може би трябва да помислиш дали не прибързваш

Jeuelle
08-27-2009, 10:38
Съмоубивала съм се два пъти с хапчета заради една простотия :( :?

Не, не си :)

hardball
08-27-2009, 10:40
Определено много смелост се изисква за да се откажеш. Да се откажеш е трудно и гадно решение, но въпреки всичко аз съм твърдо против самоубийството да се толерира по какъвто и да е начин.

SouthStandServiceLad
08-27-2009, 16:28
Значи си уникална и си се преродила. Два пъти. Ти биеш дори Бойко Борисов!



ЖОООО - РОООООО !!!!

bolnanevestulka12
08-28-2009, 18:10
само смърта е твоят спасител
само омразата е твоят спасител
пътят е един - към омразата
ще го срещнеш и ти нямаш избор и самоубииство няма да те спаси от твоййта омраза !!!!!!!!

FockidyFockFock
08-28-2009, 18:12
:shock:
С
Е
К
Т
А

SWASTIKA
08-28-2009, 21:42
Това е начин да потърсиш внимание.

Няма такова нещо като "опити за самоубийство", или го правиш или не.

Вероятността някой да изравни джапанките от домашни лекарства е едва 0, 8%, което е малко. Трябва малко мозък за да се самоубиеш, но наистина много малко.

Всичко е заради вниманието... Алкохола, хапчетата, това и глупак знае, че няма да те убие. Е, има възможност, но инстинкта за съхранение не би го позволил.

Мислиш, че тровенето с хапчета ще ти донесе повече внимание, но това е грешния подход.

Разликата между човек, който иска да се самоубие и такъв, който търси внимание е уникално голяма и разграничима.

Ако някой тръгва да се самоубива и е наистина готов да го направи, (тоест инстинкта му за съхранение е блокирал) винаги, АМА винаги в 90% от случаите търси високо място от което да направи един последен полет. Има и малък процент, които очакват внимание само от безобидното киснене на ръба.

Човек, който търси внимание обаче... Той прави като теб.

Все още няма внимание и това е последния ти шанс - да направиш тема в която да ти дават кураж.

Най - жалкото е, че тази тема няма значение за човек, който е решил да сложи край на живота си.

Само ти можеш да решиш какво искаш да се случи с твоя живот, никой друг, най - малко хора от някакъв си форум.

Pliok0019
08-29-2009, 00:45
От мен само:

"Самоубийството е окончателно решение на преходен проблем."