Mayweather
08-29-2009, 21:13
Човек е това,в което вярва
Всички сте чували тази популярна философска мисъл,нали?!Запитвали ли сте се някога колко истина се съдържа в нея,защото ние човеците сме много повече от всички останали същества по света.Точно,защото можем да мислим,чувстваме,преценява ме и въз основа на това да решаваме.Помислете си само,колко трудно е да отгледаш дете...Колко трудно е да му внушиш всички неща,които ти смяташ за правилни за него...При това все още не е излязъл ефективен наръчник за родители,точно защото всичко е строго индивидуално.Ние,хората,в рамките на мимолетните си животи от гледна точка на историята,вярваме в много неща,но истината е,че много от тях се оказват преходни и не толкова значими,за колкото първоначално сме ги мислили.Истината е,че на много малко неща можем да вярваме безрезервно в този живот..Това за мен са на първо място родителите,които са ни изградили като личности,и чак тогава приятелите,но обръщам внимание,че има разлика между приятели и познати.Също така можем да вярваме и на мечтите си,защото в повечето случаи те зависят от нас и действията,които предприемаме,те да се случат.Както знаем,човек е толкова голям,колкото са големи мечтите му.Мнозина вярват и в любовта,тази сила,която в продължение на много години хората се опитват да дефинират.Истината за мен е много проста.Любовта е чувство като всички останали,което в никакъв случай не може и не трябва да е най-важното нещо в живота ни.Защото тя е по-преходна от всичко.Едно обаче е сигурно-тя има свойството да мотивира.Както любовта,така и нейната липса.Тук обаче идва логичният въпрос,какво трябва да направим ние,хората, във време на една глоблана криза на ценностите,каквато несъмнено е на лице в последните години,особено в държави като нашава,където бедността,корупцията и мизерията са навсякъде.Всички се оплакват,че е трудно,че не срещат разбиране от никъде,а в същото време те са толкова озлобени и оскотели вследствие на механизирания и динамичен свят,в който живеят.Какво можем да направим тогава,когато мислим,че няма изход?!Аз лично призовавам хората да вярват в себе си,колкото и клиширано да звучи това.Да правят това,което смятат за редно,без да се съобразяват с наложените стереотипи и хорското мнение,особено в държава като нашата,където голям процент от хората дори не могат да пишат правилно.”Родината ми е там,където се чувствам добре..” казва Гьоте и е абсолютно прав,макар да е написал тези думи във време,когато държавната принадлежност все още е стояла на своя кух пиадестал.Без да прозчучи пропагандно,мога да посъветвам младите хора в България да имат мечти и да вярват в тях,защото те рано или късно ще станат реалност.Да учат,да спортуват,да имат свое мнение и становише по всеки въпрос и да не оставят да бъдат унижавани и подценявани в нито едно отношение,защото именно ние сме бъдещето на Европа.Всеки има право да бъде щастлив,а това може да е така,само ако прави нешата,които иска.В България,в Испания или в Германия...няма значение къде...Всичко зависи от нас.
И съжалявам,че темата не се вписва идеално в критериите за този раздел,но все пак има нещо общо... :D
Всички сте чували тази популярна философска мисъл,нали?!Запитвали ли сте се някога колко истина се съдържа в нея,защото ние човеците сме много повече от всички останали същества по света.Точно,защото можем да мислим,чувстваме,преценява ме и въз основа на това да решаваме.Помислете си само,колко трудно е да отгледаш дете...Колко трудно е да му внушиш всички неща,които ти смяташ за правилни за него...При това все още не е излязъл ефективен наръчник за родители,точно защото всичко е строго индивидуално.Ние,хората,в рамките на мимолетните си животи от гледна точка на историята,вярваме в много неща,но истината е,че много от тях се оказват преходни и не толкова значими,за колкото първоначално сме ги мислили.Истината е,че на много малко неща можем да вярваме безрезервно в този живот..Това за мен са на първо място родителите,които са ни изградили като личности,и чак тогава приятелите,но обръщам внимание,че има разлика между приятели и познати.Също така можем да вярваме и на мечтите си,защото в повечето случаи те зависят от нас и действията,които предприемаме,те да се случат.Както знаем,човек е толкова голям,колкото са големи мечтите му.Мнозина вярват и в любовта,тази сила,която в продължение на много години хората се опитват да дефинират.Истината за мен е много проста.Любовта е чувство като всички останали,което в никакъв случай не може и не трябва да е най-важното нещо в живота ни.Защото тя е по-преходна от всичко.Едно обаче е сигурно-тя има свойството да мотивира.Както любовта,така и нейната липса.Тук обаче идва логичният въпрос,какво трябва да направим ние,хората, във време на една глоблана криза на ценностите,каквато несъмнено е на лице в последните години,особено в държави като нашава,където бедността,корупцията и мизерията са навсякъде.Всички се оплакват,че е трудно,че не срещат разбиране от никъде,а в същото време те са толкова озлобени и оскотели вследствие на механизирания и динамичен свят,в който живеят.Какво можем да направим тогава,когато мислим,че няма изход?!Аз лично призовавам хората да вярват в себе си,колкото и клиширано да звучи това.Да правят това,което смятат за редно,без да се съобразяват с наложените стереотипи и хорското мнение,особено в държава като нашата,където голям процент от хората дори не могат да пишат правилно.”Родината ми е там,където се чувствам добре..” казва Гьоте и е абсолютно прав,макар да е написал тези думи във време,когато държавната принадлежност все още е стояла на своя кух пиадестал.Без да прозчучи пропагандно,мога да посъветвам младите хора в България да имат мечти и да вярват в тях,защото те рано или късно ще станат реалност.Да учат,да спортуват,да имат свое мнение и становише по всеки въпрос и да не оставят да бъдат унижавани и подценявани в нито едно отношение,защото именно ние сме бъдещето на Европа.Всеки има право да бъде щастлив,а това може да е така,само ако прави нешата,които иска.В България,в Испания или в Германия...няма значение къде...Всичко зависи от нас.
И съжалявам,че темата не се вписва идеално в критериите за този раздел,но все пак има нещо общо... :D